Neonode N2

26 12 2010 @ 13:33Trackback
Етикети: , , ,
Категории: продукт
loved
6 коментара

Neonode N2

Не е нужно да задавате въпроса “Кой идиот в самия край на 2010, когато HTC Gratia е само на месец разстояние си купува почти четиригодишен телефон, който не е точно смартфон, няма 3G, wlan и мултитап екран с огромна резолюция, а вместо това е точно обратното”. Знаете много добре кой е идиота.

N1, първият телефон на Neonode обещаваше революция още по времето, когато смартфоните бяха предимно със Симбиан, а тъч скрийна беше ебаси лукса – 2002-2003 година. Лошото при него беше, че макар да струваше никак не малко – 500 евро и да се продаваше само през сайта им, а предварителните поръчки да бяха изпълнили квотата от 1000 броя за нула време, пускането му закъсня с повече от година, което от една страна направи поръчалите го да изглеждат тъпо и наредени, а от друга го обезцени, защото по това време конкурентни продукти на по-добра цена и с повече възможности вече имаше бол. После се оказа, че въпреки закъснението телефонът не е чак толкова читав, което Neonode коригираха във версия N1m, излязла през 2005, но колата им вече беше започнала да се обръща.

N2 излезе още 2 години по-късно и нямаше нищо общо с N1. Всъщност нямаше нищо общо с нищо. С безумния си външен вид N2 трудно може да мине за телефон и предизвиква WTF реакции всеки път. На фона на десетките пръкнали се HTC-та и техни клонинги с други брандове, N2 не е и точно смартфон, в оня смисъл, който сега всички си представят, макар да плющи с Windows CE 6.0 Pro. Но! N2 е много повече от много смартфони и обикновени телефони заради фантастичните дребни неща в него, които сега, десет дни по-късно ме изпълват с непоклатимата увереност, че Dopod-а ще бъде изхвърлен в колата без сим карта и ще се ползва само за GPS и игране на Worms сегиз-тогиз.

Neonode N2

Опаковката е компактна и минималистична. Представлява отваряща се в две посоки пластмасова кутия, в чиито две отделения се съдържат телефон, стерео хедсет, едногигабайтова mini SD карта, а в черна велурена торбичка са зарядното, кабелът за данни и контролният преходник на хедсета.

Хардуерът е стандартен за периода. 64 ром, 64 рам, от които 43 използваеми, но в повечето време свободни под 20, USB 1.1 (тъпо), 400 мегахерцов ARM. Имаше някаква врътка около процесора, че не бил типичен ARM, ами на забравих-коя-компания, която правела процесори основно за мултимедийни устройства и от там значително по-доброто бързодействие на телефона. Батерията по спецификации я дават, че държи 8-9 дни, при мен след 24 часовото първо зареждане и много игране и цъкане изкара една седмица. Доколкото знам, към втората година от употребата тази цифра отива по-скоро към 3 дни. Прилично.

Така, това беше стандартното. Сега да минем към нестандартното. Някога държали ли сте телефон с размер на две запалки Bic, който в долната си част има две огромни дупки, възголямо сиво лого-джойстик, за да говориш с който трябва да го обърнеш наобратно – с екрана навън? И аз не бях, но го исках неистово откакто го видях в нета. И тези дни случайно се оказа, че един познат има останали 2 бройки, при това на доста прилична цена. Ох, котьо!

Физически N2 е супер малък и по-скоро прилича на mp3 плеър. Според кухненската везна със сим и SD карта тежи точно 61 грама. Направен е от твърда, някак гумирана пластмаса и сглобката е супер солидна. Не че искам да го изпускам, но създава усещането, че нищо няма да му се случи, ако го направя. Батерията не е сменяема и е закрепена за задния панел.

Четирите банда значат, че говоренето навсякъде по света е гарантирано. Регионалните настройки са супер, България си я има като пич навсякъде, с изключение на езика на интерфейса, който се твърди, че трябва да го има на български от моята версия на фърмуера (2.1.552.2) нататък, но го няма. Когато сменяш часа телефонът те пита дали случайно не отиваш в чужбина и дали не искаш вместо това да смениш часовата зона. Миличкият ми умник.

Интерфейсът е просто убийствен. Направо гениален. Казва се Neno, а технологията под него се нарича zForce. И всякак адмирирам това, че Neonode след като си взеха петте пари с мобилните телефони се насочиха изцяло към разработка на такива екрани за различни технологични приложения – работата с този интерфейс е супер лесна и бърза.

Толкова лесно и приятно се работи, че просто не е за вярване. Целият контрол над телефона е основан върху движения с пръста (sweep-ове) – настрани, нагоре-надолу и тапване на екрана за потвърждение. Вярно, мултитъч, мултитап и мултинамсикво няма, но на този екран не му и трябва. Когато става дума за екран, той е и слаба и силна страна. 220х176 е направо ташак в сравнение с чудесата, които предлагат HTC-тата днес. Отделно, едно от основните оплаквания от работата с N2 е, че при писането на SMS липсва qwerty клавиатура, а вместо това се използва цифров пад, при който за b-то се натиска два пъти. Ами айде който може да събере функционална клавиатура на такъв екран, да го направи, а? Няма как да се побере и да работи. Просто няма. За сметка на това обаче пичовете в Neonode са такива големи пичове, че са включили подредби за толкова много страни, че за български например има две. Отделно от тях има специална подредба със смайлита и… абе кво да ви кажа.

Визуалният аспект на интерфейса просто няма равен. Windows-а така е моднат и препипан, че никой никога не би се сетил, че той движи нещата. Пюризмът е почти като при любимото ми PD. Красота и удобство. Доста ревюта твърдят, че изисква сериозно свикване и поражда love/hate емоции. Глупости. Необходими са петнадесетина-двадесет минути, за да свикне човек с логиката на работа, която се следва при всяка функция. Ако пък въпросният човек е гледал дори едно видео преди да пипне телефона, той е напълно подготвен какво да очаква.

Тъй като екранът не е точно чувствителен на допир, а по-скоро го симулира, това води до някои странности и същевременно хитроумности при работата с него. Чувствителността на допир се симулира от инфрачервена мрежа, която засича движенията на пръста чисто и просто отчитайки на кой сензор му спира отражението. Това води до доста сериозни ограничения – възможни са само sweep-ове по хоризонтала, вертикала и диагонала и тапвания. Интерфейсът е така устроен, че максимално да използва и без това малкото възможности и да ги направи толкова удобни за потребителя, че той да не усеща липса. Скролирането в списъци се извършва просто с движение на пръста нагоре-надолу, а при достигане на желаната опция е достатъчно да тапнете където и да е по екрана, за да се активира тя. Джойстичето също помага, но не е особено удобно за ползване. Иначе идеята наляво да играе роля на home, а надясно на end е хитра.

Адрес бука предлага супер пълни профили с всякакви дивотии, а въпреки че отсъства гласово набиране и че няма физическа клавиатура, на която могат да се присъединяват номера, има специална секция с 6 големи квадрата за задаване на любими номера, където те излизат със снимки за по-лесно разпознаване и с едно тапване се набират.

Макар да няма директен шорткът за изключване на звука, при отключен телефон функцията е на 1 sweep и 2 тапа разстояние, което отнема около секунда – същото време като при задържане на бутон.

Интересното е, че част от приложенията са на трети страни. Видео плеърът например е на Core, а тетриса (защото има и тетрис освен судокуто като стандартно приложение) е под GPL. Освен стандартните приложения за съжаление други е почти невъзможно да се качат точно заради модването до неузнаваемост на ОС-a. Но трябва да ви кажа, че тъй като има всичко основно и необходимо за един телефон, включително пълна синхронизация с Outlook, а работата с календара, алармите, бележките и задачите е мечта в сравнение и с Dopod-а, и с PD-то, много малко неща ще ви липсват. Едно от тях със сигурност е email клиент и не зная защо не е включен въобще. Може би има нещо общо с липсата на бърз нет, но пък дори старите нокии имат. Хм.

Медия плеърите са два. Работата и с двата е тегавка, но музикалния чупи нерви. Оказа се, че той е приведен в този си вид от моя ревижън на фърмуера нататък. Защо, за бога, им е трябвало?! Създаването на плейлист е подлудяващ процес, ако файловете нямат ID3 тагове, защото нещото се прави на интелигентно по примера на iTunes и сортира по имена, албуми, жанрове и други такива тъпни и съответно всичко, което не разпознае отива в Unknown и няма най-елементарна опция да му кажеш “плейни шибания фолдър и недей ми умня много.” Вместо това трябва да си правиш песните в плейлисти и да ги гониш една по една. Ей, братко, няма такава идиотщина! Now playing опцията дори не знам защо е там и какви песни плейва. Тъй като е невъзможно селектирането на група песни и манипулирането им с “десен бутон” от типа “плейни ми ги тия”, плейването винаги е съпроводено с изненади. Най-лесния вариант е човек да си прави asx плейлисти на компютъра и да ги качва, ама кой ще ти се занимава с това, бе. Видео плеъра е на практика там само колкото да го има и за PoC. Не знам кой, защо и кога ще гледа клипче (или филм?!?) с такава резолюция.

Neonode N2

Приликите с iPhone честно казано не са особено много, но хората твърдят, че Neno-то е послужило много инспириращо за интерфейса на iPhone, който те после с мускули и пари са патентовали с един билюк патенти. Не знам. Вярно, отключването със слайдване надясно присъства в Neonode още преди Apple да си помислят да правят телефон, а опаковките също са сходни – пластмасови и минималистични, за разлика от картонените кютуци на другите компании. Пинизът с табовете/десктопите, които показват нов сет приложения също го има и на двете места. Нямам идея доколко това е истина и честно казано ми дреме на шапката. Ако обаче Apple наистина са цапардосали няколко идеи, са забравили да вземат една от най-важните – haptic интерфейса. N2 вибрира при приемане на команда, което ти показва реакцията на телефона без дори да го гледаш. Beat that!

Разбира се, не може всичко да е супер. Но както с всяко нещо, важното е позитивите далеч да надхвърлят негативите. Които са:

– няма 3G, EDGE или HSCSD;
– няма wlan;
екранът е доста малък за замисъла и функцията си е достатъчен, а шрифта е кристално четлив;
няма акселометър всъщност не знам дали това е чак такъв проблем при толкова малък екран и дали е изобщо чак такъв проблем, като изключим съмнителната полза да не въртиш снимките на 90 градуса после или да играеш дебилни игри кандилкайки телефона;
няма email клиент майната му, аз мейл на телефона съм пробвал само два пъти и се отказах;
– няма спийкърфон;
– (почти) нулева възможност за инсталиране на допълнителен софтуер;
– джойстикът е неудобен, на моменти дразнещ, особено в напъните да зацепи нагоре;
– тъй като задържането и драгването по екрана имат съвсем друга функция, на практика липсва възможност за селектиране на повече от един файл, освен в случаите, когато е предвидено от системата със списък;
– камерата няма автофокус, не снима видео и не струва (имам предвид сега, тогава е била супер);
– работата с музикалния плеър е отврат;
– има само 3 стандартни рингтона, които биват изтрити при ъпгрейд на фърмуера, но не е голяма загуба, защото макар и custom композирани не са нищо особено;
– USB 1.1 интерфейса значи, че ще ви се отели вола докато опитвате да напълните картата с музика;
– използва собствен “универсален порт” вместо Mini-USB;
– за разлика от N1m, говорителчето очевидно не е hi-fi; една и съща песен пусната на стерео hi-fi-тата на PD-то и на N2-то има значителна разлика в звученето; слушалките също не върха на сладоледа, но поне могат да се сменят;
– в окомплектовката не е включено ръководство за потребителя (при такъв интерфейс, wtf?!), а само кратък опознавателен гайд с картинки; той, между другото, е изключително добре направен и лесно разбираем;
– няма режим за полет и въобще възможност да изключиш телефона, докато другото е включено – може да искам да пердаша судоку докато летя, баси.

В заключение: N2 е страхотна малка играчка, която не се опитва да се конкурира с останалите смартфони, просто защото не й е там силата. Силата е в прекрасния и бърз интерфейс, позволяващ супер лесна работа с основните смартфонски функции. Дизайнът е da shiznit и самият пиниз да имаш толкова изчекнат телефон, който дори не се усеща морално или технически остарял в края на 2010 е веднъж. Щеше да е готино да има бързи мрежови протоколи и wlan, но и без тях е супер.

Neonode N2

p.s. За всеки случай реших да инсталирам последния фърмуер (2.1.552.5). Изтеглих го, закачих телефона, инсталатора си свърши каквото трябваше да върши и ме предупреди два пъти, че всичко на картата ще отиде по дяволите, аз казах окей и 5-6 минути по-късно телефонът се беше самоинсталирал. Не виждам съществени подобрения, да не кажа никакви, ама поне знам, че по-добре няма накъде. Днес флашнах и Dopod-а до WM 6.5 и се сблъсках с типичния “уиндоуски” подход на процеса. Благодаря горещо, че N2 ми спести тези емоции и се справи сам.

  1. Боби says:

    С други думи, това е едно ревю на ужасен продукт, изпълнено с негативи, спекове и проблеми, но някак опитваш да убедиш читателят, че ти харесва нящуту. Хубаво почваш с “Кой идиот” в началото, жалко, че до края не разсейваш съмненията!

    Последните години кат видя да пишеш, че нещо е шизнит, това обикновено значи, че почва прочуствена тирада за нещо спечено 😀

    Странична бележка: това май е първата снимка на половинката, която виждам, от как ти следя блога!

  2. Ива says:

    А каква е идеята на двете дупки около джойстика?

  3. pro says:

    @Боби: братче, ти си бахти предубедения тип 🙂 Къде ги видя всичките нагативи и спекове и проблеми сега тука? Единствения истински спек ми е медия плеъра. Другите неща, описани най-долу, не са ми болка за умиране, просто защото не съм технологичен фрийк. Даже ще взема да ги поревизирам. Снимки на жената има отдавна, ама не си ходил тук очевидно 🙂

    @Ива: нямат функционално приложение, предполагам са замислени като част от wow-фактора.

  4. На мен някак си ми харесват нестандартните телефони, пък.

  5. nixanbal says:

    Яко. Рядко се срещат готини ревюта на вече почти ретро играчки!

  6. А каква е идеята на двете дупки около джойстика?