Metro 2033

10 01 2013 @ 10:47Trackback
Етикети: , ,
Категории: gaming
blank
4 коментара

metro 2033

Не се накефих особено преди години, когато метрото излезе и не го играх. Наскоро обаче го получих с Humble THQ Bundle и реших да го пробвам. Не че е лошо, ама не е и добро.

Тази игра е класическа съветска фантастика. Извадена е буквално като от сборник съветски фантастични разкази. Елементите с психосоматиката пък са все едно взети от Cryostasis. Сценария е леко скучноват, леко наивен и твърде руски. И в добрия, и в лошия смисъл. Но за да почувства човек това най-добре, а и да улови атмосферата правилно, трябва да я играе с руски говор. Но и с него, и без него, много ключови неща остават неясни и общото усещане е за претупване. Като например как точно стана таз беля всичко да се разплющи, света да гръмне и да оцелеят само хората в московското метро? Какво правиха всички тия години между горното и началото на играта, което е доста след това? Каква е файдата от припадъците и причерняването на нашия човек, след като нищо от това няма отражение в геймплея? В Mass Effect 3 Шепърд има подобни видения, ама те се осмислят накрая. Тука – йок. Защо му говорят гадовете и първо ужким създават впечатление, че ще има някакъв обрат, после излиза че нищо такова няма. И какъв изобщо се явява той – нашичкия, понеже на мен ми изглежда като случаен тип? Какъв беше смисъла от последното “ниво” на фона на предните въпроси? И ей такива.

Краят е наивен и седи мега изсмукано. Бум → лол, пабедили, ваша мать, давай сейчас водачку пить.

metro 2033

Всъщност не разбрах може ли да има алтернативен завършек, но и не се напънах изобщо да установя. Много нещо остава неизказано и неуплътнено, и добрите идеи увисват. За да не е без хич, има и няколко неща, които отравят играта. Геймплея е супер линеен и на моменти досадно повтарящ се. Абсолютна липса на баланс в определени ситуации, които изискват 10, 20, 30 преигравания. AI-то е хем супер тъпо, хем не прощава – враговете носят по 10 и повече изстрела без проблеми, но ти пръсват тиквата с един. За сметка на това можеш да изпразниш цял пълнител в някой, на който просто не му се е включил тригъра и нищо да не стане. А това е супер зле, защото дори на нормална трудност мунициите не са изобилни и от време на време оставаш с ножка срещу изроди, които просто не можеш да убиеш с нея. Много от ъпгрейдите, които могат да се купят в станциите не са съобразени с наличността от “лъскави патрони” (монетната единица) на героя. В този ред на мисли, да ви дам акъл, хич не ги пестете, купувайте си неща с тях докато можете, а това е докато стигнете Polis. После вече няма смисъл – пазете ги, за да стреляте по уродите, защото накрая ще попилеете много premium патрони в тотално безсмислено и скучно стреляне.

Графиката е ок за времето си, текстурите и рендъра са типично руски, с много ембос.

metro 2033

Моделирането на някои нива е елементарно, други ме респектираха. Физиката е майка плаче. Общата продължителност е около 14 часа. С всички преигравания. Нито е кратко, нито е дълго. Не е и време, изпълнено с удоволствие.

Но онова, което е най-фрапантно и най-идиотско от всичко е, че героят няма идентичност. Казва се Артьом и толкова. Няма история, няма идея, няма харизма. Няма и реплики, с изключение на наратива между нивата. Освен тоя наратив обаче на никой не му е хрумнало, че този човек е добре да има и глас и да говори в самата игра, ебаси. Не когато другите се обръщат към него да мълчи като путка и да се налага дори да има реплика “Той не може ли сам да говори?” Самоирония, или кулминацията на глупостта? Затова и не ми става симпатичен. Все ми е тая ще го колят ли, ще го разчленяват ли, ще го плющят ли. Сиво пушечно месо. Никой. В смисъл, колко трудно, ебати, би било да се запишат още 50 реплики при цялото нонстоп говорене, пеене и крякане на другите персонажи, което създава супер автентична атмосферата. Никой не иска и не очаква да правиш Ридик, но поне нека казва нещо от време на време, за да има някаква връзка с играча. А и края на играта е единствения път, в който го виждаме. Kind of. Ей го. Mr. Nobody.

metro 2033

Анализ и заключение на ИБАХТА
Графика: 6
Звук: 6
Сценарий: 4
Геймплей: 5
Физика: 3
Емоция и динамика: 5
Заключение: добри идеи, съсипани от вбесяващ на моменти геймплей, който тотално убива играта и прави replay стойността й нулева.

  1. Божо says:

    “Тази игра е класическа съветска фантастика. Извадена е буквално като от сборник съветски фантастични разкази”

    По-скоро е правена по това:
    http://knigolandia.info/book-review/metro-2033/

    Но нищо чудно да има заемки и от други руски книги.

  2. Никола says:

    Този бъндъл е много добър. Red Faction, Darksiders и Saints Row ми харесаха повече от метрото.

    • pro says:

      Darksiders не е моя тип игра, но другите две ги подпъвам. Сега в стийма гледах, че за 25 евро са пуснали всички игри на THQ.

  3. Иван says:

    Играта има възможност за алтернативен край. Изисква се преминаване без избиване на враговете. Местата където това има значение се отбелязват с призрачен звук.

    При този край става ясно че причерняването и припадъците са опит за комуникация от страна на “лошите” мутанти.

    Ако ще играете стелт, гледайте да гасите лампите. В тъмното хората не виждат толкова добре.

    Броя на намерените лъскави патрони зависи от степента на трудност.
    Вместо тях ползвайте електрическата пушка която се намира доста рано в играта. Когато тя е напълно заредена може да убие мутант с един точен изстрел. Мунициите за нея също са доста по-евтини.

    По въпроса дали има други оцелели. Мисля че на едно място имаше едни радиосвързочници които търсеха някой друг с радиото. Лесно може да се подминат. Но по принцип, хората не излизат извън метрото, а вън е пренаселено с мутанти.

    Лично на мен играта ми хареса доста. Създава атмосферата. Не е необходимо всичко да ти бъде обяснено и казано в прав текст… Всъщност я врътнах два поредни пъти, именно защото краят не ми хареса.
    Нямах проблеми с физиката или тригерите.

    Доигра ми се отново.

Click here to cancel reply.