Не е като 2, но е хубава. И емоционална. Поне за хора като мен, които не могат лесно да вземат решения, свързани с пожертване на нещо, а когато си избират телефон правят от това световна драма. Е, тук си поплаках малко след някои решения, но такъв е живота, нали така? А и цялата игра се върти около това – вземането на решения, понасяне на отговорността и жертването на едно за постигането на друго.
Всичко е добре познато, радикални промени няма. Даже с лекота успях да направя Шепърд да изглежда почти 1:1 с образа си от втората част, но за по-оригинално я оставих гологлава. Единствената по-особена новост е съкратения брой членове на екипа, което от една страна прави ъпгрейдването много по-смислено, а от друга изборът е много по-лесен.
Общото време за изиграване беше около 35 часа, което е типично за поредицата. Има ups & downs, но нищо фрапантно. Просто добро продължение и хубав финал на всичко. И понеже съм копеле, нека ви дам един много важен спойлер, с който може би ще се почувствате по-лесно при вземането на решения в играта – края не зависи от тях.
И едно искам да питам ония балъчета, дето играят с мъжки Шепърд. Успяхте ли да го надървите, като го гледахте гол? На, да оплакнете окото барем.
Анализ и заключение на ИБАХТА
Графика: 7
Звук: 10
Сценарий: 8
Геймплей: 8
Физика: 6
Емоция и динамика: 9
Заключение: наистина страхотен и емоционален завършек на поредицата, който просто трябва да бъде изигран.
Затова всичките ерпегета ги играя с женски персонаж. Като ше гледаш нечий задник 35 часа, по-добре да не е мъжки…
Така и не разбрах, какъв е тоя кросджендър фетиш, да се вживяваш в ролята на другия пол. Ама на кой, каквото му го дига.
МЕ3 я изиграх на инат. Решения и избори почти нямаше. Къде отидоха многобройните и (сравнително) чести възможности за реплики от страна на Шепърд? В тройката мнението му се свежда от “Да, сър! Веднага хуквам!” до “Хич не ме кефи, но за твой хатър ще го направя.” А къде изчезна: “Да ви еба, няма да стане!”?
Мнем, МЕ1 и 2 бяха много добри и успяха да ме обвържат емоционално, тук даже не си харесах членка на екипажа, която да опраскам с изключение на ИДИ, ама да шибаш гумена жена си е мъка.
Ходи го кажи на Джокър тва последното 🙂
Което ме подсеща да напиша при мен голямо ревю, ама не мога да се стърпя и ще драсна тук накратко.
Като цяло МЕ поредицата е супер, екстра, страхотия, задължителна.
Конкретно тройката – финала не струва – въпреки, че аз я купих и изиграх чак като и падна цената, и тогава бяха разширили бая финалните сцени и обяснения – пак не ми хареса.
Геймплея наистина е подобен на втората, което автоматично значи, че не е нищо особено – единицата си остава най-яка.
За решенията вече си писал.
Но НАЙ-важното, което отличава и което прави mass effect 3 уникално готина в сравнение с предишните, е мултиплеърът!
Човек, на ME3 multiplayer съм изиграл повече часове, отколкото и трите игри взети заедно!
Няма друг такъв кеф, като да си примерно с Кроган в RAGE MODE и хеви мелето ти да запраща противника буквално във въздуха :)))
Вариациите на тема раса и тип/клас са страшно многобройни, за всеки вкус. Избора от карти не е много голям, но пък си имаш камара оръжия и комбинации от скилове, че и предизвикателствата – баси, 6 месеца цъках това 🙂