Mass Effect 2

Спойлър, не спойлър, ако не сте се информирали, да ви кажа, че трета част ще има. И не само ще има, а действията ви в тази могат да дадат отражение в нея. Не е 100% сигурно дали този грандиозен план може да се реализира, понеже най-малкото ще изисква импорт на файлове, които хич и не смятам да пазя, обаче самата идея ясно показва накъде, как и с какви скорости отива гейминг индустрията. В този ред на мисли, ако по някаква неведома причина си пазите фолдъра от първата част, можете да импортирате профила си и да продължите с него. Казвам че не е сигурно, защото и Halo преди 10 години в първите описания беше лансирано като стратегически екшън, ама накрая го опростиха до обикновена гърмялка. 10 години в този сектор обаче са много. Преди 10 години Thief 2 беше върха на чудесата.

Едно от предимствата на първата част беше въвличането в играта. Един от недостатъците й беше леката мудност и откровената RPG-щина – неща, които мразя и зарязвам такива игри отрано. Но първото се оказа по-силно и я изиграх до края. Втората също завърших тия дни; нещо, което няма да се случи с Borderlands, която зарязах на 16 часа геймплей, като финалът му изобщо не се вижда, а в един момент ми стана монотонно-отегчителен. На фона на него обаче времето от 39 часа и половина, което ми отне изиграването на ME2, или казано по друг начин – една пълна работна седмица, е направо шокиращо. Никога не съм виждал толкова продължителна игра и по-важното, никога не съм отделял толкова време на игра, понеже обикновено след осмия час започва да ми доскучава.

Но тук изобщо не ми доскуча и нямах ни най-малка представа за изминалото време. Знаех, че със сигурност е повече от 15 часа, но като погледнах финалния сейв, който е на 39:15, се оцъклих. Какво идва да каже това? Че играта е рядко увлекателна и силна.

Както и да е. Понеже в първата част играх себе си – опитах се да помогна на всички, плаках с всички, милвах ги по главичките и накрая се оказа, че нещо все пак не ми е тъмън – не можах да разреша противоречията в екипа си, защото си бях пръснал уменията така, че не ми се появяваха активни диалогови опции нито за paragon, нито renegade, в резултат от което изгубих член и ми изтъпя. Като едни читатели на блога вие, разбира се не вярвате нито на дума от всичко това, защото ме познавате като точно обратното. Много смешно се получава понякога. Хората те мислят за едно, ти пък си друго, ама нарочно не им го показваш и дори напротив – засилваш впечатлението им като наливаш масло по всеки възможен начин. Хехе, много забавно нещо е живота 🙂

В тази част реших да бъда твърдо ренегат, колкото и да ми се искаше в началото пак да помагам на сульо и пульо. И го давах хард колкото се може повече. Накарах един барман да изпие собствената си отрова, с която ме просна веднъж, за да не му извадя очите и той умря. Агресивно се държах с почти всеки срещнат, но пичката в мен от време на време проговаряше и ставах милосърден. И парагонския бар отново започна да расте и на 2-3 места отново ми се прецакаха диалоговите опции. Затуй ще ви дам две насоки. Ако твърдо сте решили да следвате една посока, когато в кътсцените екранът светне в синьо или червено и замига ляв или десен бутон на мишката гледайте да не се хабите за грешни действия. Както се сещате, парагонските действия са в синьо, ренегатските – в червено. Също така обикновено парагонската диалогова опция е горната в дясно, ренегатската е долната в дясно. Принципно не оказват съществено влияние върху хода на сцената, а по-скоро само върху съответните точки в съответната графа, които се получават след нея. То се знае, тук-таме има и изключения, но те не са от съществено значение, освен в 1-2 ключови епизода.

Конзолната ориентация си личи още при пускането, където отново се мъдри любимия ми мурафет “натисни някое копче, за да видиш менюто”. Нещо като по-тъпия вариант на “бате, дай пет лева и ше видиш такова”. И ако искате бърз брийф, ето го: графиката е задоволителна, моделите стават, текстурите са окей, липсинка е пълен фарс. Физиката е задоволителна, ама отново като за конзола. Става дума с всичко набримчено на макс, то се знае. Аудиото обаче е съвършено във всичките си аспекти, а диалозите просто са не-чо-веш-ки. С всичките му модулации на гласа за всяка раса.

За да компенсират тези очевидни недостатъци, които са обида за всеки писи геймър пичовете са добавили разни пинизи и дребни детайли, които да ти отвличат вниманието и да те карат да си кажеш “я, много интересно, ц-ц-ц”. Например, точно преди края, когато направих и гета loyal… опа, сори за спойлера, ама ако се чудите кой е последния човек… така де, член на екипа ви, да знаете, че е гета. Та тогава забелязах, че шевовете на лицето на Шепард са се отворили, а очите й вече светят в червено. Изкорах са. В сумрака прилича на императора от Star Wars, ама нали това ми беше и целта. И освен това стана една такава агресивна. Нищо особено, реално погледнато, ама оставя впечатление за добавена стойност.

Може и да ми се струва, но управлението е станало малко по-свободно, вкючително и командването на екипа. Възможностите да си ремапнеш точките и да развиеш някои от уменията на другите са супер идеи и ми дойдоха дюшеш. Трябва да кажа, че този път скил системата е много опростена, но едновременно с това и хитро препипана. Сега имаш само няколко основни скила, вдигането до 4-то ниво на които позволява избор на една от две специализации, които директно дават конкретен бонус, а не както беше преди – 15 скила с по 15 степени, па ходи ги комбинирай успешно.

И докато сме на темата, някои умения заради тъпите си имена водят до недоумение, а от там и до неглижиране. Concussive shot беше най-подцененото от мен, докато в суматохата на последните 1-2 часа, когато патакламата вече беше яка и изискваше всичко налично да се хвърли в употреба, не разбрах, че одмах сваля тежките гадове с форс фийлд и армор направо на 2/3 здраве, от там един хедшот със снайпера и аре лягай си. AI hacking-а също е супер полезен. Той, за разлика от онова, което си мисли всеки нормален човек, не ви позволява да отворите контейнер без да се налага хакване, а зомбира синтетичните гадове и ги обръща срещу техните си. Хакването пък е един друг особен аспект. Това с парчетата код е просто гениално. И ако като мен се пулите и не намирате с кое копче се макира кода… с интервала, моля ви се, било!

Едно от нещата, които убиват или правят играта е достоверността. В това число и при кътсцените. GTA положи началото на синематичните кътсцени, при които работите се случват в реално време според избора направен от играча – обстановката, ъгъла, дрехите и т.н. И хубавото е, че тук това е така достоверно застъпено, че ахнах. Понеже се джитка в екип, кътсцените включват двата мъпета, които мъкнете със себе си. Обаче ги включват с всичкото му там – облекло, пушки и най-вече – диалог. Последното означава, че всички диалози са записани за всеки от екипа. Което предвид неспирното бърборене означава колосален труд по аудиото. Което, пак напомням, е най-силния технчиески аспект на играта.

Ходенето по планетите сега е малко по-различно. Няма го Aliens style APC-то, а вместо него има някакво просто сканиране за минерали от въздуха. Тоест космоса. Тая работа има двуяк смисъл, защото хем човек събира минерали за рисърчите и ъпгрейдите си, хем току скенера изпищи, че има аномалия и после слизаш долу направо с екипа за кратичък епизод. Цялата тая дивотия щеше да е супер, ако бях някакъв инженерен типаж, но аз съм по пуцането, търчането и подскоците и усетих липсата на наземното возило. Казвайки подскоци искам да ви предупредя – играта има супер досаден бъг. Понякога след убиване на някой едър гад Шепърд ей така от нищото просто се качва върху някаква близка издадена част от интериора и всичко забива до там, защото липсва вариант за слизане. Няма подскок, няма нищо. Седиш, тъпчеш и гледаш тъпо. Глупавия енджин просто спича, защото толкова му е физиката. И единствения вариант е лоуд на последния сейв и преиграване на сцената. Случи ми се 3 пъти, щях да изям монитора в един момент.

Ако не си ходите в капитанската каюта и не барате периодично девайсите в нея няма как да видите секцията с постижения. Едни медали се джуркат, едни работи. И докато ги върти човек разбира, че има медал за връзка с някой от екипажа. Опааа, ето ти работа за мен. И ги подкарах подред. Много плахи тия младежи, баси. После ще си поговорим, да се видим на питие, алабала. Голям страх го гони екипажа, никой не ще да удари една патка на капитана.

Но въпросът тук е защо тази връзка трябва да е само хетеросексуална? Питам се, но не намирам отговор, тъй като опитите ми да се пласирам на пичките доведоха до фиаско. Дискриминация биха казали феминистките. Ами да, дискриминация, момичета. Дали патка или курабия, беше ми все тая, стига да увмъкна някой в капитанския креват, ама на – тъпата игра не ми позволи да нацалуам ничии бели кълки. Е, щом е така, изчуках Garrus. После опитах да изчукам и чернокожото момче, но той много чувствителна персона се оказа и хард attitude-а ми хич не му харесаха. Фръцна се, нацупи се и взе да ми говори на ma`am. А да те хвърля през еърлока мога ли, балъчко? Да бях изгубил теб вместо Tali, тя даваше някакви нишани, че може да стане работа – изчервяваше се и прочие. Но загина миличката. Пръснаха й тиквата точно накрая. А тоя ше ми се фръцка. Grunt, Jack, я верно го набухайте в еърлока тоя мухльо с трудно детство! Паразит, че и ше ми се фръцка, като неква пичка. Дедеее…

Последен спойлер – в последната самоубийствена мисия можете да изгубите спокойно 4 души от екипа си, ако не планирате нещата с малко логика и разсъдък и на грешното място пратите грешен специалист. Пращането на Tali във вентилацията явно беше грешка. Грешка е също пращането на Thane там. Нещата не са трудни, но трябва да се помисли малко и да се чете дребния текст какъв специалист трябва за дадената задача.

Най-големия спойлер от всички на света обаче е това видео ревю, при гледането на което вероятността да пуснете нещо в гащите си от смях клони към 37.4% за мъжете и около 1.08% за жените.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Графика: 6
Звук: 10
Сценарий: 7
Геймплей: 7
Физика: 5
Емоция и динамика: 10
Заключение: силна, динамична, уникална, въвличаща и увличаща едновременно. Накрая почти се разревах. С една дума – задължителна. Майната им на кусурите! Макар че, честно казано, си беше една идея по-лесна, отколкото би трябвало…