Mafia 2

След толкова години чакане за продължението на един от най-добрите шутъри екшъни евър ще кажа, че Mafia 2 е много добра. Графиката е страхотна, физиката е супер реалистична, моушън кепчъра е перфектен, историята е добра, има емоция, има тръпка. Само че има и нещо друго. Разработката й отне твърде много време. От излизането на първата изминаха 8 години без 4 дни. 8 години са светлинно разстояние в гейминг бизнеса. За последните 8 години се случиха страшни неща. Най-малкото излязоха около 150 GTA-та, които тотално попиляха жанра и оставиха много малко място за оригиналност. Първата Mafia беше в пъти по-добра от GTA 3 и за разлика от него, нея я изиграх с удоволствие до края. Обаче после нещата се обърнаха.

M2 има собствен живот и светът й не е този на GTA. Това определено я спасява от сравнения, но не и от очакванията на играча. Моите очаквания бяха частично оправдани и щях да съм доста по-недоволен, ако, както вече казах, играта нямаше невероятна атмосфера и визуално съвършенство, което те поглъща и не ти оставя време да се чудиш дали еди кое си не е можело да се направи по-добре. Истината е, че е можело. Много неща са можели да бъдат направени по-добре, но другата истина е, че ако се опитваш да пуснеш перфектен продукт, накрая ще го издухаш. За справка, DNF.

Играта има сериозни хардуерни изисквания и предполагам има защо. Изглежда просто фантазе. В голяма част заради текстурите, но рендъра също не лъже изобщо – светлинните ефекти, сенките, всичко е супер. На 1680х1050 с всичко на макс нямах ядове докато не пуснах PhysX да видя дали ще ми създаде проблеми, както се е случвало преди. Ами създаде. Сигурно защото е на nVidia, а аз ползвам конкуренцията. В някои сцени постигнах 1 fps. Махнах го и нещата се оправиха. На застаряващият ми вече хардуер се играе съвсем нормално – 30-40 fps.

Звукът е перфектен. Дублажите, пукотевиците, околните звуци са шест. Музиката е супер досадна, радиото е нетърпимо. Има две или три станции, повтарят се едни и същи песни и реклами и определено не искам да го сравнявам с богатството и идиотията в GTA, защото няма да се изкажа добре. Малко са попрекалили с употребата на fuck и производните му.

Физиката и в първата част беше епична, обаче тук е невероятна. Специално при трошенето и поведението на автомобилите е работено усилено. Телата падат също добре или излитат като ги нахамалиш с помпата. Юмручните сцени са добри, фаталите са особено приятни, макар и не много оригинални. Понякога има изненади. Едно деденце такива тупалки ми набуха с пъргавина на газелка, че щях да падна от смях. Бахти нинджата. Обаче от там чичко му направи една контраатака, три бързи в тиквата, шут в зъбите и тоя с такова пъшкане и реване падна че вече се смях на глас.

NPC-тата са доста тъпи и имат някакви скриптирани действия, но не и собствено AI. Нямах проблем да пердаша цели стада куки с автомати докато ме гърмят други кавали докато обирам кръчма. Куките имат досадното свойство на тези от GTA 3 просто да те таранират с колата и да натискат докато спреш. Обаче не знам защо много рядко се сещаха да излязат и да ме разцепят докато седях заклещен в стена. Сещаха се чак когато аз излизах и ги подкарвах с томсъна, ама беше късно.

Историята е интересна, но определено не очаквах да стартира като Call of Duty и нещо набърчих нос. За щастие, това е кратък епизод и после нещата си идват на местата. Завъртат се едни сложни сценарии, в които по едно време изтървах нишката кой кой беше и какво искаше. Връзката с първата част се прави когато се оказва, че нашите двама калпазани са ония, които накрая убиха нашия герой тогава – има такъв епизод и през цялото време някак ме глождеше съмнението, че ще се окаже точно така. Сложните врътки за съжаление остават леко висящи и в края историята седи нехомогенна и недовършена.

Хареса ми идеята за пимпването на колите, което макар и ограничено е фънки. Custom промяната на номера е перфектна, а шестте позиции точно стигат всичките ми коли да носят “PRO 01” или “PRO-01”, когато другия го издирват. Цикламената боя също веднага ми стана любима. Pimppwnmobile ftw!

И това е едно от малкото неща, за които човек може да си похарчи парите, защото другото в общи линии се краде, а оръжие си купих точно веднъж – една пушка; другото го взех от убитите. И в тази връзка искам да ви дам един акъл. Ще се постарая да не звучи като спойлър, обаче има един момент, в който се виждате с над 10 бона в джоба. Цапардосайте си няколко коли и ги пимпнете всичките. Не си оставяйте и една стотинка – ще заминат, забравих в коя част. Ако знаех предварително, щях да си напълня гаража с ебати резачките, а така останах само с 5, при това не от най-приятните.

Екстра съдържанието е интересно – снимките, арта, енциклопедията на колите. Но по-интересна е възможността за сваляне на допълнително съдържание. Първият допълнителен епизод трябва да излезе на 7 септември и ще се казва Jimmy’s Vendetta. Ще струва 10 долара и ще предлага 30 мисии. И имам чувството, че работата отива на франчайз. Което ме изпълва със смесени чувства.

Тъй, сега за трите основни проблема на играта:

1. Нивата са неритмично разпределени. Нещо като геометрична прогресия, ама не точно. Започва елементарно, частите са кратки, към края е точно обратното. Има дразнещи моменти, в които откриваш, че трябва да преиграеш нещо от началото заради някаква много тъпа грешка, а всичкия прогрес, който си направил междувременно с разни глупости – крадене, убиване, пимпване на коли отива на вятъра. След третия път започва да нерви, да убива желанието да правиш каквото и да било извън сюжета и най-общо казано да убива играта. А реално, на второ четене, играта е супер линейна – няма много възможности за цъкане извън сюжета и без това. И на практика стойността й на преиграване е нула. Липсата на free roam по картата е тотално wtf, дори и без допълнителни мисии.

2. Супер кратка е. 12 часа и 45 минути с всички досадни преигравания. При типично време за игра от над 100 часа в което и да е GTA, това е просто смешно и обезсмисля всичко. Осем години за 12-13 часа игране? Айде, 15 ги кажи… 20 ги кажи. Баси шегата.

3. Изглежда недовършена. Накрая остава усещането, че от първоначалните големи планове и добри идеи не е останало кой знае колко. Не знам, не са успели да спазят сроковете ли, какво, обаче играта изглежда супер орязана, претупана и свършва по никое време. Същата работа като Mirror’s Edge – голям и внушителен град, направен, изпипан… и за нищо смислено не можеш да го оползотвориш. Гледайки картата, обиколил съм 1/3 или дори 1/4 от него. Например цялата лява част на картата ми е неразкрита. Просто защото там е нямало никаква мисия.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Графика: 9
Звук: 7
Сценарий: 7
Геймплей: 5
Физика: 8
Емоция и динамика: 8
Заключение: при всяко едно положение играта е епично и дългоочаквано завръщане и си струва изиграването. Не съм сигурен обаче за петдесетте долара.

p.s. кажете, че катафалката ми в цвят детско пролетно разстройство металик и номер “LOLDED” не е гигантска!