Инфо за мен, което може би ще ви е интересно

Аз, авторът-чудо

Алоха. Казвам се Ивайло. Борисов, за да съм по-точен. Голямо съм лайно и надувка – глей! Малко го докарвам на Златко баретата, а? В същата героична поза можеш да ме откриеш и като герой на книга! С все снимката и всичкото му. Книгата се казва “Неразбраните деца“, купи си я, за да ми се посмееш. А после можеш да ме намериш на Туитър, Фейсбук, Grooveshark, Ксинг с Ксинг нещо вече не сме дружки и ЛинкдИн. Не пропускай да следиш и канала ми в YouTube, както и този във Vimeo, където дублирам нещата, в случай, че злите корпорации ги мютнат. Vimeo се оказаха големи арт педали и ми изтриха акаунта.

Като стана дума за книги, автор съм на феноменалната 01, заради която, както виждате, Хорст Фукс и Джак Ливайн дават мило и драго, и която хич не се понрави на работническата класа. Специално за тях реших, че е мой дълг да изстрелям 02, която към август 2011 е готова, но ще мине още няколко итерации на рендосване преди да излезе, вероятно през пролетта. И понеже много ми хареса да съм в елитарните литературни среди, подготвям и още 2 съвсем различни по стил и тема книги. Онези, които отдавна следят литературните ми напъни, ще грейнат от щастие да научат, че в едната ще намерят любимата си зъбна фея Плашимира. Обаче целта ми хич не е да си остана само с тях и очаквам продуценти, сценаристи и постановчици да ми ударят една шайба, за да обсъдим вариантите за филм, постановка, сериал или пък мюзикъл.

През лятото на 2000-та избухнах за пръв път публично с грубото си обругаване на българската уеб действителност по него време. То ми донесе мигновена слава, а името ми блесна, ръйш ли, като бърсак нова петолъчка. Сприхавият ми и кисел нрав в последствие спомогна да бъда намразен и неглижиран от лидерите на световноизвестният форум за дизайн професионалисти Графила. Особено им бъркаше в гъза неуважителния високопарен тон в дизайн езинето ми, получило нарицателното наименование “дезинето”. Две години по-късно поисках да сменя темата. Тогава започнах да пиша на житейски теми с менторски тон, който беше много популярен по него време в лайфстайл списанията, а и на мен ми идваше отвътре. Така се роди наследникът на дезинето, останал в аналите отново със същото име. После реших да сменя формата и започнах блог. Нарекох го мой социален експеримент и го ползвах като такъв. Той оцеля цели 4 години. Години, в които имаше много възходи и падения, много промени и поне 3 спонтанни желания да го затрия. Социалният експеримент ми даде нужното знание, увереност и публичност дори, ако щеш. И приключи. Човек не трябва да се страхува да приключва изчерпалите се неща.

Обичам да ходя в чужбина и мразя да се връщам в България. Чудя се и дали не е време да спра да я пиша с главна буква. Не че страната е лоша. Не. Уродите в нея са кофти.

Не мога да отговоря еднозначно и удовлетворително за обществото на въпроса “с какво се занимаваш”, затова, моля, не ми го задавайте, ако не искате да научите, че се занимавам със свирки или съм дилър. Иначе се интересувам от почти всичко на света. Най-много се интересувам обаче от начините да живееш лесно, добре и да видиш колкото може повече неща от света преди да го напуснеш.

Харесвам красивите предмети и парадоксално или не, обикновено те са скъпи. Вярвам, че евтиното няма как да бъде качествено, красиво или да носи удовлетворение, освен ако лично не си го направил ти, или някой, на който държиш. Ненавиждам консуматорството и винаги гледам около мен да има колкото може по-малко, но красиви предмети с timeless дизайн. Също ям малко и възможно най-качествено. Пия обаче много и честно казано това е единствения ми останал порок. Наркотиците напоследък ми носят предимно кофти трипове и нещо се поразпърдяхме в последните години с тях.

Четива

Да си призная, имам много ограничен кръг от блогове, които чета ежедневно, просто защото ги приемам като средство за убиване на време. Ако вие имате повече време и ви пука какво чета, ето го списъка с всички блогове, които наобикалям, подредени абсолютно хаотично: Пейо, Вселената, Алекс, Петър, Еленко, katz, fuck the norm, Прасунсен и Кот, нож и виличка, Вера, Ана Бако, Владо, Лина, Силвия, Мъро, Свилен, Велян, Боби, другия Боби, scanman, Антония, Георги, Даниел, rэs, dzver, cx, framespotting, Gregory, Tablehopper, Варзоновцев, Николай, Тишо, Антон, Калоян, Кулинарно, Момчил, Prodromos, Стоилов.

Технологии и друг geek shit за сайта

Аз обичам WordPress. Пия WordPress по три пъти на ден. Използвам платформата навсякъде и съм я чекнал така, щото и от Automattic не са подозирали колко глупакоустойчива са я направили, за да издържи на вероломните ми напъни.

Този блог не прави изключение от правилото – хвърчи с последната версия. Но понеже годината е 2009 2010 2011 2012, при работата по него не се съобразих с резолюция по-ниска от 1280 пиксела по хоризонтала. Последното значи, че не е много френдли за потребители с мобилни устройства, нетбуци и прочие. На тях препоръчвам да ме четат през фийд рийдър. На останалите напомням, че мониторите с висока резолюция в наше време са повече от достъпни.