I carry a gun for protection from ze Germans, my dear. Or how I went to Berlin and mostly enjoyed driving a Tesla

24 02 2014 @ 22:45Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: пътепис
curious
6 коментара

Берлин

Дървената пейка на върха на стъкленото яйце в Райхстага е мокра. Става ми мазно на душата. Адвансд педантичната нация на Европа се е осрала малко. Това обаче е само временно, защото за да влезеш в шибаното сдание правиш резервация по интернет (ако си напредничав; ако не, редиш се на опашка), на входа изискват да им покажеш мейла. По-далновидните немци си ги носят разпечатани. Хората свикнали на далеч по-нормален начин да влезеш в някакво си там място, като групата американски африканци или африкански американци, или както там ги наричат педалите, които са свикнали да си чекнат устата, за да не наричат очевидното с името му, за да не засегнат шибаните му чувства, все едно са в главата му, мислят вместо него и знаят дали нещо го обижда или не… та черните хора до нас гледат тъпо, защото това е яко неочаквано и малоумно в един свят, в който ужким всички сме цифровизирани за добро. За щастие, нечий телефон има достъп до мейл и можем да покажем резервацията, за да минем метър и половина по-навътре, където я показваме на седнала кака, но в комплект с личните си карти. Това е преди да те пуснат през проверка като на летището. С все легенчета, рентгени, хора с пищящи палки и други такива чекии. За да разгледаш върха на шибания райхстаг! После стадото се сортира и се натъпква между две стъклени врати. Втората не се отваря докато не се затвори първата и не поседим малко така компактно. Усещам искрено съжаление, че каузата на другаря Георги Димитров не е успяла едно време, но нищо, всички тия унижения се пишат на гърба на онези, които ще дера на жълтите павета много скоро.

Знаете ли какво, скъпи немци? И не само немци. Знаете ли какво всички шибаняци, които харесвате уреденичкото? Мамицата ви шейба! Ако има едно лесно, бих ви драл на паветата всички вас, дето искате повече “сигурност”, гласувате за повече правомощия на полицията, да се слагат камери, да се пипа по-твърдо, да се подслушват и тарашат подозрителни хора, за да може вие, путки такива нещастни, да се прибирате в шибаните си кутийки и да гледате шибаните новини на шибаните си телевизори, да се возите на шибаните си лизингови коли, които да сменяте през три години, да сте добре “осигурени” – хем пенсионно, хем здравно и единствения въпрос, който задавате, като ви кажат по масмедиите “скачай, кучко” е “ама колко високо”. Честно, ше ви дера на паветата! От вас нищо не става! Вие ни докарахте тоя полицейски стейт, а за това няма прошка. Радвайте се на материалните си придобивки и сигурността на домът си докато можете. После ще виете и ревете. Жалкото е, че няма да съм аз тоя, който ще ви дере, а същите ония, на които вие самите гласувахте доверие и правомощия. Шибани имбецили.

Берлин

Но да се върнем на Берлин и моите наблюдения. Харесах този град далеч повече от Лондон. За Париж не съм сигурен, за Виена също. Но и целта ми не е да правя сравнения на евро столиците, понеже не съм евро-факин-барометър. Харесах Берлин навярно защото хората, макар и тотални майнд контрол fucks в основата си (все пак няма как да работи един фашистки диктат, защото именно това кара държава като Германия да функционира добре, ако хората не са тотално окьоравени и усмирени), които звънят с тъпото звънче на тъпото си колело, когато задната ти гума се подава на велопътеката (понеже да отидеш в Берлин и да не си припомниш забравеното преди 15 години каране на колело някак не върви, нали) или клаксонират с тъпия си скутер, макар между отворената врата на колата и тях да има два и повече метра; та макар и такива дебили, ми изглеждат далеч по-опън майндед и уелкъминг от арогантните британски кънтс. От собственика на ресторанта италианец, до немската баба в тоалетната, която дърпа рулото до земята, за да може Ян да си обърше ръцете, макар да не говорим общ език. Конгломерацията се е получила добре, което ми харесва. Карам си аз леко въртейки трътката, колелото, и установявам, че водачи на цеелката-ведванайсе спират и чинно ми дават път. От една страна нетипично, от друга мазно. Но знаете ли какво е важното. Винаги съм вярвал, че човек никога не трябва да приема нещата за даденост. Затова убеждение ми е, че когато някой ти дава път, е добре да му кимнеш или махнеш. Ей така. За да му кажеш “I mind you, копеле, както ти мен”. Иначе отива на разпасана свободия и трябва в един момент да изплющят малко шамари, за да може бързо забравящите откъде са тръгнали хора, да се сетят кога нагъваха кифтетата.

Снимки този път предпочетох да не правя, освен на важните за мен неща, а именно Ян, затова тези, които са в постинга, всъщност не са мои. Стигнах до извода, че само ония олигофрени от втория параграф ходят с апаратчета и цъкат забележителности и друг джънк, сякаш ще си носят спомените в гроба. Което респективно значи, че е добре на паветата да се дерат и всички класически туристи – те неминуемо са милички, нищо неподозиращи зъбчатки от мастърплана на рептила. Естествено, рептила на свой ред ще бъде дран на павенцата без каквато и да е милост, то се знае.

Тъй, стига толкоз по дребни житейски проблеми. Нека погледнем малко по-глобално. Към спасяването на света, така да се каже, от изкопаемите горива. За къде сме в Берлин без тест драйв на Tesla Model S в новооткрития шоурум?

Берлин

Сега, редно е да кажа, че симпатизирам на електрическите коли. Хибридните на свой ред са ми, ама най-голямата простотия на света и ще дера на паветата всеки горд собственик на Приус, който си мисли, че прави мееега добро на планетата с това, че тъпата му бангия гори 5 вместо 10. Единствената полза от хибрида е да го караш в задръстване яваш-яваш, докато не ти свърши тока. Друга няма. Отбелязвам – симпатизирам на електричките, но не вярвам, че правят земята едно по-добро място. По простата причина, че дали ще е изкопаеми горива или атомна енергетика, за да си зареждаш колата с едното, вместо с другото, парцалите държащи света за ташаците с тях никога няма да пуснат клона. Тия глупости за възобновяеми източници и други утопии няма как да станат реалност, докато тези органични единици са живи. От което, мисля, е ясно, че ще ги дера на паветата, та ще се вдига пушек.

Model S се води в премиум класа в групата на Audi А7, BMW 6 и Mercedes CLS. Стартовата цена е 65к евро, натопорчения модел от тест драйва добавя едни лесни 20 отгоре. Но нека ви синтезирам набърже впечатлението си – не ги заслужава. И ако има чалъм, ще хвана създателите на марката и на жълтите павета… ще им представя списъка си с подобрения и набиващи се на очи несъответствия на прайс тага и претенцията.

Нека започнем с материалите, които макар да са конфигурируеми в типа какъв фурнир, пиано лак ли да е, матов ли да е, каква пластмаса, кожа-можа-вожа, нам си какво, не могат да променят общото ми усещане за несъответстващо на претенцията за клас качество. Пластмасата на легените на задните седалки беше обелена и вдлъбната на много места. Кожата на шофьорската седалка имаше резки. На тестов автомобил на няколкостотин или, хайде, щедро, на няколко хиляди километра!

Централната конзола е абсурдна. Върха на абсурда според мен.

Берлин

Кому е нужен тоя телевизор бе, бате?! Трябваше да е поне, ама поне 1/4 по-малък. И друго. Абе как па за толко време не се научихте тия тъчскрийни да ги правите матови бе, майка? Особено, като това е нещото, което ще пипаш на ден стотици пъти. Този изглеждаше така сякаш група бюрекчии са му се изредили. Мега отврат.

За шукариите по интерфейса и управлението на самата кола не искам да говоря. Всичко е направено все едно играеш игра. Не знам доколко гамификацията като тенденция ме кефи или всъщност ме дразни, но от интерфейса човек остава с впечатление, че тази кола е продължение на айфона на собственика й. Естествено, не можах да се сдържа и да не стана мигом мега симпатичен на човека от компанията с коментара си в края на сесията: “не знам за колата, обаче интерфейса е добър”.

Кика от ускорението е невероятен, но това не е заслуга на тази кола, а на електрическия двигател, независимо колко са го пипали и усъвършенствали в Tesla. В смисъл, същия кик усещаш и в тролей. Няма да чакаш максимален въртящ момент, няма обороти, няма простотии.

Берлин

И все пак, 4.4 от 0 до 100 е нещо, което много хора биха желали да изпитат. Ускорението е а-мей-зинг. Колата не дава да я пипнеш и въпреки двата си тона, както бях на 120 и някакво кюфте се опитваше да ме изпревари само леко бъзнах педала и това чудо се изстреля на 170 с такава злина, че въобще не разбрах какво стана. Пробегът обещава да е добър, но не и за родината. За момента покритието с колонки и така наречените супер чарджъри, които светкавично ти зареждат батерията (иначе цялата отнема 20 часа) е само на север и не бяха сигурни дали ще слизат до Австрия/Унгария, за нашите ширини в момента дума не се отваря изобщо. Не че е проблем с размерите на страната, ако имаш къща и си извадиш трифазен ток, ама все пак неловко някакво. Иначе с 450-те коня на натопорчения 85+ модел, който карах, на магистралата можеш да разплачеш толкова хора, че да се смееш по целия път до морето. Естествено, с тежестта на крака рязко намалява и пробега, за което ти съобщава един весел жълт бар, който като гледаш как се вдига и колко бързо ти пада проектирания пробег, лесно охлаждаш страстите.

По отношение на глезотии и UX забележките ми наистина са малко. Естествено, няма нищо присъщо на истинските коли от тоя клас, примерно прибиращи се щори, алибали, шибедаха не е както-там-е-термина-за-стъкло-което-си-сменя-наситеността-под-въздействие-на-електричество, както се очаква и прави струващото 3.5к евро панорамно стъкло на покрива убер ненужно, защото аз на задната седалка полза не видях, понеже беше супер мрачно. Другата дивотия. Джантите. Те са няколко типа и от една страна софтуера на колата ти показва хем цвета й, хем джантите, от друга изглеждат като пластмасови, но ме увериха, че са си ебали майката и имат голям смисъл, така например зимната е някаква супер монолитна и защитава спирачните апарати от лайната. Куъл. Като стана дума за спирачни апарати, един много ключов момент, който мигновено се набива на очи е липсата на понятие инерция. Махнеш ли крака от газта, моторът започва да спира сам и да зарежда батерията. Питах доколко това е ефективно, или е някакъв ташак, човекът от компанията не можа да ми отговори. Легендата носи, че ако си махнеш крака на 150, накрая печелиш 1 км пробег. Оставям го без коментар.

Берлин

Но да се върна на UX-а. Дистанционното е с формата на кола. Натискаш предния капак, той се отваря. Вътре има много място. При затварянето капакът издава ебати скърцащия звук. Уоооот?! Ис ю нига крейзи? Натискаш задния, той се вдига електрически. Отзад също има грандиозно количество място и един навит куплунг, а изотдоле изваждаш две детски седалки.

Берлин

Сега, идеята да си държиш децата в багажника на мен ми идва малко wtf, но наличието на не една, а две седалки, които правят колата седемместна и от там игри с ДДС-та и алабала, нали, е похвално. Задния капак се затваря с копче. На въпроса ми защо и предния не прави така, ми отговориха, че няма място за мотор. Rly? Да погледнем пак свободното пространство под капака, в което се събират шопар и половин агне?

Управлението е детска игра, има камера отзадзе, парктроници, алибали, пълна програма. Всичко е електрическо, включително настройката на кормилната колонка. Звук практически не се издава, освен при кика от мотора, когато се чува едно сай-фай вввввюююююжжжжжжжж. Но когато се возиш на задната седалка, освен него се чува и паразитен шум от багажника. Примерно от арките на калниците, които изобщо не ми звучаха изолирани.

В заключение, колата не е лоша, но не е и онова, което човек може да си вземе от стандартна марка за тия пари. За ърли адоптъри и дебили, които си мислят, че спасяват света с глупостта си, се е утепала. За заместител на луксозна кола – пффффф. За функционална градска ежедневна кола – хохохохо. Накара ли ме да преосмисля идеята си и да взема един ден нещо такова вместо Porsche – никога.

Слеващата спирка беше шоурума на Mini, който е замислен страхотно и не се чувстваш тъпо да влезеш вътре да разгледаш, да се поусмихваш и да си купиш някакъв дребен артикул, примерно чаша, сак, фанелка, количка, или каквото и да било, което би ти било тъпо да направиш в друг шоурум.

Берлин

За храната ще кажа само: къривурст, ю пийс ъф факин шайт!

Берлин

Не знам дали в световната история е познат друг такъв случай, но за петдневния си престой там свалих кило и половина.

Накрая: Берлин е хубав град и ми харесва. Макар наборът ми думи на немски да е ограничен, а връзването на изречение немислимо, не срещнах комуникациони затруднения. Но тъй като не понасям каквато и да е форма на контрол и управление, едва ли бих могъл да живея там.

Берлин

За немските жени дума не желая да отварям, за да завърша този постинг позитивно.

p.s. една червена еска вече щъка из София.

p.s.2 една сива с ееей такива букви nezavisim.bg също. Ще се въздържа от изказване по темата.

p.s.3 чудно интересен материал.

  1. Longanlon says:

    Is he… bаck?

  2. Valentina says:

    вдишай издишай, много –

  3. Божо says:

    Всъщност хибридите са хитро нещо.
    С тях част от енергията, която иначе отива само като топлина я използваш отново.
    Доста по-рационално е.

  4. ianchefff says:

    Майка, т’ва е най-безумната дрисня, която си писал някога.
    Иначе харесвам текстовете ти.
    Явно не си бил в настроение.

  5. Калин says:

    http://theoatmeal.com/comics/tesla_model_s -> Едно по различно представяне на автомобила, от един от най-върлите фенове на Никола Тесла …

    • pro says:

      Колкото да оближе гъза на Елън Мъск, след което, във втората част иска от него шест и кусур милиона, за да завършат музея на Тесла (при положение, че във фъндрейзъра преди беше изчислил, че трябват 800 хиляди, а събра близо милион и половина; във фъндрейзъра Мъск донейтва $2500, което не е чудо голямо за милиардите му, ама все пак е жест), прилагайки писмо от последния жив роднина, в което се намеква, че Мъск лекинко експлоатира фамилното име в своя полза. Сигурен съм, че отново истината е по средата, ама айсиктир с тия плитки номера. Все по-малко го харесвам това копеленце. Откакто стана ТВЪРДЕ популярен, нещо му се случи в главата.