England? Not my cup of tea, mate

12 03 2010 @ 17:42Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: пътепис
awake
17 коментара
Публикацията е разделена на страници: 1 2 3

Хапка-пийка и шокиращите аспекти на ценообразуването

Започваме с трибют към бирата, много ясно. Карлсбергът няма нищо общо с нашия, за който оня ден зададох въпроса защо има вкус като на старата Ариана. Алкохолът му е 3.8% и е съвсем друга бира. Доста вкусен, ако трябва да съм честен. Виж, Стелата е същата. Не са същите само опаковките, като кеновете са или 400 мл или 568, което се води пинта и най-накрая ми обяснява защо като си напълня чашата-пинта вкъщи, отгоре остава местенце. Бутилките пък са в разфасовки и от 660.

Boddington е битер с 3.5% алкохол, който доста прилича в опаковката на JSES, само дето е отровно жълт. Вътре отново има пластмасова топка, но пяна на практика почти липсва. И определено не е моята бира. Супер блудкав и стипчив един такъв.

Yum yums се оказаха обикновени понички с крем, но без крема и не толкова мазни. Индийското няма нищо общо с онова, дето го ядем тук и то в добрия смисъл, както предполагам е и китайското, но не съм отишъл на майната си за да ям китайско. За сметка на това се изнасилих да опитам пица с кисело мляко, броколи и чътни, което е нещо тип конфитюр от дюли, понеже никога няма да имам шанса да опитам нещо такова в България и знаете ли, хич не беше лоша.

Първия ден на обед след като изпих един супник кафе с мъфин в Костата на прибиране към хотела минах през Събуея и реших да опитам нещо, дето тука не съм го виждал – чикън тика. Голям ли? Голям. Еми, вика, днеска това е съба на деня и вместо седем и осемдесе и нещо дай само три и деветдесе и нещо. Бахти. Друг е въпросът, че после 2 дни коремът ми се опитваше да го преработи с всички съпътстващи екстри, но да не влизам в подробности.

Кръчмите са на всяка крачка и или са празни или имат по няколко души клиентела при капацитет от поне 60 места. И в някои от тях цените са направо шокиращи.

Забихме в един пъб и на менюто гледам пише стартърс – паунд и половина, мейн корсес – два и половина. Което е абсурдно, като се има предвид, че една малка пица в Лондон е 7-9. И викам му на пича, първо налей един Джон Смит, после кажи колко ти дължа за лазаня с пържени картофи и овчарски пай пак с картофи. 5 паунда, вика. Ебахти викам аз, ама на ум. Вярно, че лазанята беше нещо много странно – три варени кори, кайма между тях и чукнато яйце отгоре, а овчарският пай беше картофено пюре с гъби, сос и кайма, ама все пак порциите бяха по над половин кило.

На другата вечер бяхме в едната италианска пицария, на която собственика беше дженюин италианец и много странно приличаше на оня симпатичен японски физик, дето го има във всички филмчета за вселената напоследък, все му забравям името. Сами в цялото заведение, за час и нещо никой не влезе. Сметка заедно с тейкауей поръчката и всичкото му – 25 паунда. Добре ве, как издържат тия хора?! 10% отстъпка за всеки тейкауей, спешъл цена за салата и пица, спешъл цена за това, спешъл цена за онова, половин цена за детски порции… честно, как се издържа така?! Ако и да са ниски наемите, ако и собственика да върти всичко. Ми тоя човек не яде ли, няма ли комунални нужди? Ами социални? Оказва се обаче, че хората не отиват в Англия за да водят активен социален живот. Мислех си, че Швейцария е страна за пенсионери, но след видяното се поправям.

На предпоследния ден се поразкрачих до другия край на централния булевард, близо до стария хотел, където помня, че имаше дюкянче за фиш енд чипс. Евалата, там си е, не е мръднало. Аре Ивайло вътре. Толкова мазно вече ми тече акцента, че ако поживея един месец ще съм кореняк. Ако не се самоубия преди това, разбира се. Както и да е, пита ме възрастната дама какво да бъде, аз си мисля веднага да отговоря с дежурното “а капъл оф блоуджобс”, но съм яко джентълменски настроен и й казвам “самтинг бритиш, лайк фиш енд чипс”. Това поражда смях и щастие – “сютс ми уел, ууд ю лайк сам ъф ди лънч спешълс?”. Лънч спешълс предлагат същото, ама като комбо го вземаш с отстъпка. Отстъпки here, отстъпки there, отстъпки everywhere, вярвайте ми. Давай лънч спешъл с една риба, че две ще ми дойдат ташкън. Колко дължа? 3.40, моля ви се. За този пакет с общо тегло 600-700 грама, съдържащ 2/3 картофки и възголямо парче риба cod, която по мое мнение без да проверявам в речника и мобилизирайки всички липсващи способности за идентификация на риба, е треска. 3.40 за обяд, от който ми е тежко, въпреки че накрая изхвърлих много картофи. Смешно. Понеже, ако си спомняте, толкова струваха 4 чушки с оцет и олио в Елемаг.

Пътепис Лондон Мейдънхед

Но само фиш енд чипс не върви. Днес е единственият ден, в който не вали и като всички останали англичани, които си отварят покривите на кабриотата дори когато слънцето се покаже за 15 минути, чичко реши да се наслади на сухото време като седне в парка с биричка в ръка. Обаче тука в парковете има такива едни табели…

Пътепис Лондон Мейдънхед

И първата ми работа в магазинчето беше да питам дали е незаконно да се пие бира ин пъблик, на което ми казаха, че не е и тия табели са само за пияниците, не за мен. Което беше мило, съгласете се. Това провокира вниманието на дамата на съседната каса, която каза че въпросът на джентълмена е много интересен и уместен и действително ли е така. След което с нея проведохме кратък разговор за тези забрани, по време на който тя си мислеше, че съм американец, моля ви се.

После чичко се изплющя както си му е реда на една пейчица, ама не в парка, а близо до хотела, отвори пакета и с наслада заплюска. С малко по-малка наслада отвори кенчето, понеже се оказа, че от торбата с таковата бях извадил онова другото, избирайки си сайдер след петминутно чудене пред двата хладилника с невиждани бири. Със сайдерът много не се харесваме, защото има вкус на газирано плодово вино в кутийка. А аз вино много-много… и ако ми се пие вино, няма да го купувам в опаковка от бира. Fail.

Пътепис Лондон Мейдънхед

Нарочно седнах на пейка с ядене и алкохол в ръка, за да видя какво точно ще се случи. И ще се случи ли нещо. Но нищо не се случи. Отдавам го на това, че хората там отдавна не се впечатляват от дребни неща. Цялата тая конгломерирана чуждоземна пасмина, която след войната е прииждала и оставяла отпечатъка си е направила така, че на хората да не им пука. Да не им пука, че са дебели, да не им пука, че са грозни, да не им пука, че имат бримка на чорапогащника, да не им пука, че говорят високо, да не им пука, че на съседната седлка във влака първо индиец крещи половин час по телефона на родния си език, после турчин се хили като побъркан, да не им пука, че спят прави в метрото, да не им пука, че тънката изолация между тях и чуждия свят са слушалките в ушите, да не им пука на практика от нищо.

Имам проблем с хората, на които не им пука за важните неща в живота. Каквито за мен са външният вид и поведението на публични места. Тук ще стана малко гаден и ще отворя една съвсем целенасочена скоба за английските жени. Да кажеш, че английските жени са грозни е също толкова правдиво, колкото да кажеш, че българките са най-красивите. Обаче английските жени са отвратителни. От-вра-ти-тел-ни! За цялото това време видях не повече от 5 симпатични момичета. Толкова ще видя тук докато отида от входа до колата. И изобщо не искам да засягам темата за килограмите и атитюда…

Препоръки

– В TATE е супер, идете го разгледайте. Безплатно е. Лесно се познава – има огромен комин и дефакто е изкорубена стара фабрика.

Пътепис Лондон Мейдънхед

– Пътуването с Oyster card спестява нещо като 30-35% от цената на билета за метрото
– Вземете си безценната карта на метрото – безплатни са и ги има ако не на всяка станция, то на почти всяка
– Не било прието на барманите да се оставя бакшиш (?!), такъв се оставял само на маса
– Гледайте посоката на опашката. На много места хората се редят отляво надясно, вместо както ние сме свикнали отдясно-наляво
– Повтарям, никога не вярвайте на Google Earth за точното местоположение на нещо
– Сменете Мтел с друг оператор, който ще се съобразява с директивите за цените на роуминга в ЕС. Примерно Виваком.

Пътепис Лондон Мейдънхед

p.s. Не можах да разбера как при тоя изродски климат масово виреят… палми!

Пътепис Лондон Мейдънхед

Публикацията е разделена на страници: 1 2 3
  1. Kaloyan says:

    Изморих се още на първата страница, баси. Но пък последната си беше най-сладка с тоя ‘фиш & чипс’ whatever на вкус да е?!?

  2. Лъчо says:

    Хубаво ми е когато хората са директни, а не страхливо-престорено-политически-коректни, но струва ми се че си твърде остър. Живея в Единбург от седем месеца… единия ми секвартирант с когото живях до преди месец е арабин (палестинец) и е супер пич (слабо религиозен към агностик, модерен човек). Чист, подреден, учи за инжинер. Не всички араби са мързеливи, кирливи, ненормални фанатици.
    От друга страна в общежитието имам комшии индийци и… абе и аз съм далеч от чистофайник, ама тва техното е егати свинщината. Само веднъж влязох у техния апартамент по задача и се ужасих. Все пак обаче съм далеч от мисълта че всички индийци са такива. Не бива много да обобщаваме си мисля аз.

    А колкото до жените… Тук в Шотландия се запознах с десетина англичанки. По-голямата част от които са красавици на фона на средностатистическите девойки тук. Ужас и безумие. Съвсем честно си казвам че за мен е истинско събитие, предизвикващо усмивка да видя хубаво момиче. И за да не изглежда, че си противореча ще подчертая, че все пак познавам няколко хубавички местни… Все има изключения 😉 Само остава да си отговоря на въпроса дали те само потвърждават правилата или ги опровергават.

    (btw, живота без смесители наистина е ужас, но само един месец. после се свиква, сега дори ми е странно като видя континентална чешма)
    (пак btw, моите наблюдения за социалния живот тук и в Дания (където прекарах една година) е че през седмицата работят, учат или там каквото правят и петък/събота вечер просто се размазват от пиене. Много, ама много пиене.)

  3. Longanlon says:

    казвал съм ти го и преди – изрод си баце 🙂

  4. Леков says:

    Тва за такситата и индийците и негрите и трудната комуникация си много прав. Веднъж се пробвах супер смело сам да си викна такси и тая операция отне 10 мин по телефона, защото ми вдигна пак някакъв индианец и накрая трябваше да му кажа буква по буква мястото където искам да отида! После негъра в таксито ме зарибяваше да изнасяме хартия от България за Африка и даже ми остави телефонен номер…

  5. Johnnie says:

    Tи вече веднъж ми резна достъпа до твоя блог, ще се радвам да го направиш пак 🙂 Не мога да не изразя възмущението си обаче… Че си расист, шовинист и кненофоб, според мен, е ясно на всеки, който е прочел повече от половин твоя страница. Естествено, че не ми пука за теб – книгата ти показа, че си просто един слабо образован и зле възпитан плагиат (да copy/paste-неш заглавието!?!). Пука ми малко за държавата, затова и ти пиша… наистина, супер кофти за тая България е, че тук останаха само тарикатчета, които проповядват ценности, отречени от цивилизованите общества някъде към края на средновековието. Sorry, пич, ама си доста нисичък за да разбереш Обединеното Кралство…

    • pro says:

      Момент да видя дали правилно разбрах… сходството на заглавие с книга, която дори не е издадена на български означава, че някой е слабо образован и зле възпитан? Имам предвид… 2 от, секунда да погледна файла… 74719 думи са ясно свидетелство за това? Окей, мейт, явно си от готините хора, които базират мнението си на обективни фактори. Всъщност, как точно е оригиналното заглавие на въпросната книга?

      После, ще ми направиш ли една услуга? Цъкни на тоя линк и прочети параграфа, който седи вече втори месец под снимката.

      Добавка: нямаше как да се получи по-добро олицетворение на онова, което казвам за хората с етикетите, мерси за което.

  6. snrs says:

    супер 🙂

  7. morrt says:

    Благодаря за погледа.

  8. Fon says:

    Хареса ми, макар че моите впечатления за Лондон са доста по-светли :)). Тази година ще наминем пак.

    Към съветите мога да добавя:

    – с Oyster card след някакъв брой пътувания (5-6 мисля), всички останали пътувания за деня стават безплатни (поне така беше миналия път като ходихме)
    – купете си пътеводител! Всеки квартал има ужасно много забележителности и кратка справка ще ви насочи къде да намерите нещо интересно
    – България Еър лети до Хийтроу.

  9. Румен says:

    Точно. 1:1 с моите впечатления от Лондон, и от Париж между другото. Толкова негри колкото има в Париж сигурно няма и в централна Африка. Но шит… и то от тези сините негри, местните… ужас. Ню Йорк не знам дали си бил, абсолютно същата работа, по-сив град не съм виждал.

    Понякога ми е смешно, когато хората се оплакват от задръстванията и атмосферата на София. Това е сигурен знак, че никога не са били някъде навън.

    Това, че сме 99% българи и мацките са красиви пълни 80% от моя тотал за място за живеене. Задръстванията също са смешни на фона на какво е извън България.

    Много се оплакваме, а всичко ни е супер. Мене лично също 3-4 дена ми е границата на поносимост в някои от тези градове. Повече мога да изкарам само на море, някъде по на юг или в Калифорния.

  10. Момчил says:

    Евала за трипчето. Много ми се иска тази година и на мене да ми се отвори парашута да разгъзя до Лондон.
    Easyjet возят до Гетуик, тънкаж са. Иначе с ментел, май нещо не сте се доразбрал. Да не си си избрал някоя тарифа, която да е скъпо ивън водафон и евтино във водафон и да искат да те наиграят.
    Църквичката колко ли пари ще й искат?

  11. Стефан says:

    Може да цъкнеш една Испания, ако там не ти хареса бегай извън Европа. Едва ли ще кажа нещо ново, но това е една държава със супер организация и сходен на нашият манталитет. И въпреки, че са се изсипали цигани от цял свят и там, определено по улиците виждаш 95% бели и културни хора.

  12. 8bit says:

    Крановете за топла и студена вода са разделени, щото са наследени от миналото където не са се мили под течаща вода, а са си запушвали и пълнили умивалника. После са си мили ръцете и лицето в този умивалник. Общо взето са го ползвали за леген пълнещ се от две тръби. Това съм чувал аз.

    • Blake says:

      Еми то тва им е една от тъпотиите на англичаните – всичко е наследено от миналото, сакън да не се прекарат да се модернизират малко. То бива традиционализъм, ама тяхното ми идва малко в повече.

  13. lagavulina says:

    Nice1. много си прав, ама много си и крив.
    обади се следващия път и ще ти помогна да си затвърдиш всичките си впечатления с още по-изумени примери и едновременно да събереш нови, които ще противоречат.

  14. Mira says:

    Здравей, мога да го напиша и в твоя стил, но предпочитам прилежно да запитам, едно интервю, по нестандартно за една медия, може ли-download.bg
    моля за отговор на мейл.

    Аз съм Мира, здравей, поводът е романа ти и всичко останало…ако искаш ми отговори на мейла.
    чао


    Махнах ти мейла, за да не ти го нападнат спамърите.
    Ивайло

  15. TT says:

    Здравей,

    Коментарът ми идва малко късно, но както някога някой е казал -> по-добре късно отколкото никога.

    Англия, да доста депресиращо място. Наистина създали са си или са наследили ред, градящ се на незнайно какви отминали исторически периоди и на някакво си “древно” културно наследство, макар че всичко е заграбено от бивши колонии… та този ред е от типа, от тъп по-тъп, всичко се обяснява като за дебили… с такова нещо не сме свикнали в БГ, защото сме професори по Всичкология и си ги знаем нещата по default… Но като се замислиш малко има някаква логичност и положителност в това да имат такъв ред – най малкото ти спестява куп нерви, които обикновено изразходваме в ежедневието в БГ, като например: скандалът в магазина, когато се опитваш да върнеш някаква стока, която си купил, а тя се е оказала не наред, или пък да трябва да подкупиш чиновник в общината, за да си свърши работата. Също така ти се спестява труда да се опиташ да подобриш настроението на примерно продавачката на билети в метрото, както обикновено се случва в БГ, защото тя обикновено те гледа по начин, който те кара да се чувстваш все едно й дишаш въздуха и съжаляваш, че си жив.

    Или най-фрапиращият случай, който просто не беше за вярване:
    Летище София, мисля 2008 година (дадоха дори репортаж по телевизията), Януари, отмениха полета от София до Лондон. ОК, презаверих билета за следващата седмица. На следващата седмица -> след около 4 часа обикаляне по летището и слушане на приглушеният високоговорител, по който трябваше да се съобщи информацията за полета, от която никой нищо не чу, най-накрая и аз реших с лакти да си проправя път до гишето за информация и да питам какво става с полета. Любезно попитах дали имат някаква информация относно полета, защо се бави и т.н. Отговорът беше, че вече е било съобщено по високоговорителя. Казах, че нищо не може да се чуе и разбере и отново повторих въпросът си имат ли информация и какво става. В отговор ми се изкрещя, че тази информация не ме засяга…………
    Ами можете да си представите, че побеснях…
    Толкова ли беше сложно просто да ми кажат, че нямат информация от полските линии Wizz Air???? Щях да ги рабера. А не да ми крещят в лицето врели некипели. Разбирам, че са били изнервени, ама… нали затова са Информация, за да ги питаме….
    Както и да е…. накрая, ако помните затвориха летището под предлог, че има бомба… Бомба нямаше разбира се. Даже чух един мазен дебел полицай с мазна дебела усмивка, да казва на жената от информацията: “Нали ти казах, че сега ще са кротички!”, това беше същият онзи полицай, който преди да затворят летището чух да подшушва на същата тази жена, че чака от началството заповед да затворят летището заради бомба…………… Нямам думи……

    Поне тук ако оакат нещо ти го съобщават с усмивка и гледат да оправят оаканото, а не да те изкарват виновен, че си ги попитал.
    Повечето служители и хора са усмихнати докато ти говорят. Да вярно, повечето не са искрени в усмивките си, но поне има норма на поведение, която ти спестява супер много нерви. Знам, че българите се усмихваме рядко, но поне сме искрени докато го правим, но… това е някак си малко сбъркано.

    Обичам България, родена съм там, предполагам всички българи по света я обичат много… знам че нещата ще се променят, но няма да е скоро.