England? Not my cup of tea, mate

12 03 2010 @ 17:42Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: пътепис
awake
17 коментара
Публикацията е разделена на страници: 1 2 3

Лондон

Първото нещо, което човек осъзнава, когато пътува с кола, а не с метрото, са мащабите на разстоянията. Всичко, което е на по-малко от час път с кола в едната посока било “близо”! 😆 Метрото си остава най-удобния транспорт, а аз продължавам да не вдявам грам как работи тази немислимо мащабна мрежа. Шокира ме и фактът, че движението на влаковете е напълно автоматизирано, а хуманоидът в кабината седи само за овъррайд на автоматиката в случай, че се наложи. Гишш.

Летище Лутън, където каца Wizzair, например, е буквално на майната си. С кола от там до Уимбълдън Парк е нещо като час и половина. В пиковите часове пък ела да видиш кво става. Като казвам кола имам предвид M3, което се развинтва много добре по магистралата. Когато пътувате натам ви съветвам да си потърсите полет, който каца на Гетуик, откъдето с влакчето до гара Виктория се стига супер удобно и за нула време. Макар че не зная дали има лоукости, които летят до Гетуик или всички предпочитат Лутън.

Много странно е усещането в класическа английска къща. Още по-странно става, когато знаеш, че струва нещо от типа на 500+ хиляди паунда, а като го гледаш и го сравняваш с това, какво чудо можеш да си построиш тук за тези пари си мислиш “WTF?!” Защото класическите английски къщи са някакви постройки на по 100 години с дърто дюшаме, тънки стени и прозорци, не нулева, ами отрицателна енергийна ефективност и по съвременните български стандарти са си направо съборетини.

Другият култов пиниз, който няма как човек да забрави, са отделните кранове за топла и студена вода. Рядко виждаш смесител, класиката повелява крановете да са отделни. Няма такъв ташак. Лявата шепа попарваш, на дясната получаваш измръзване. По-големия ташак е, че и чиниите се мият така. Хич не мога да разбера как ИКЕА са пробили това причудливо мислене и колониални навици. Било е грандиозен успех. Epic win.

Къщите освен това нямат мазета, а за да си ползвш тавана като лофт трябва да се направи някаква странна конверсия, да се избиват стени и да се прокарва стълбище. Много популярна практика е да се избуши задната стена и да се направи разширение на кухнята в задния двор. Направо неразбираеми за мен работи – един милион и кусур лева за нещо, което тепърва трябва да преправяш и да наливаш хиляди, за да става за що-годе нормален живот. Но както ми обясниха, къщата няма никакво значение. Location, location, location е онова, което важи. Ама теренът, който си купуваш също не е кой знае колко повече от 200 квадрата, направете си проста сметка за цените на квадрат. Да не говорим изобщо за фактора “еднаквост”, който за мен лично е супер депресивен. Но те в Лондон много неща са депресивни…

Пътепис Лондон Мейдънхед

Отделно има два типа собственост – freehold и забравих вече какъв беше lease. И двата чешита нямат нищо общо с типа собственост, на който сме свикнали ние и не са вечни, а временни. И особено lease-а е съпроводен с безумни такси за поддръжка на имота, които зависят от избраната сграда и район. Лудница.

Разбира се, ако си по-голям гъзар можеш да си вземеш отделно парцелче и да си построиш по-джидженка къщичка. Ама трябва да си верно голям гъзар предвид цените. Гледайки кварталното списание за цените на имотите си правя извода, че това долу сигурно е струвало минимум милион и половина.

Пътепис Лондон Мейдънхед

Самият парк Уимбълдън е голям, интересен, има езеро с патки, тенис, голф игрище за членове на някакъв си клуб, а отвъд оградата е стадионът (или както там се казва спортно съоръжение за тенис), на който се провеждат едноименните тенис турнири.

Пътепис Лондон Мейдънхед

Пътепис Лондон Мейдънхед

Пътепис Лондон Мейдънхед

За автопаркът няма какво да се каже. Тонове минита, скъпи коли, ретро коли, бегачки и всичко, което човек би очаквал от този град. Каквото и да очаква човек обаче 6.3 литрово AMG с надписи Harper’s Bazaar идва шокиращо. То се знае, там също има почитатели на пернишкия тунинг, ама в един малко по-скъп вариант. Нещо като Devil Tuning среща WCC някъде по средата на пътя, а именно – Лондон.

Пътепис Лондон Мейдънхед

За да е всичко точно и коректно, следва да си призная, че навремето и аз бях клиент на Devil Tuning. Помните ли Плашимира? Милата ми Плаши беше бегачка и като такава просто си плачеше за малко тунинг. Само че това беше отдавна, а аз никога повече не бих се изсирал така върху колата си.

Особено интересно е минаването през Челси. Ролсове, бентлита, астъни и… TVR Sagaris! Най-накрая го видях на живо. Насиращ е. Няма втора такава кола. Нищо, че руснакът еба мамата на всичко. Общо взето английските коли (изключая Бентли и Ролс) не са най-качествените на света, а като се добави и съветска нотка нещата вече си ебават майката тотално. Имаше едно предаване, в което пичът седна за пръв път в колата, затвори вратата и едното копче просто падна от таблото. Ей такива ми ти работи.

Поршовете са толкова много, че в един момент човек спира да ги брои и просто ги гледа с тъпа усмивка. Но съдбата е много интересна работа и реши да сговни вечерта на дупето с Carrera 4-ката, дето караше пред нас. Булката отляво с очиларката комби сече малко по-рано завоя и се чу глухо “туп”, а от нашата кола едновременно изригнаха два вика “Ooо, sheeeeeit!” от двамата дебилни почитатели на марката. Съдейки по въздълбоката дупка в дясната й врата, ударът си беше кофти и пича сигурно получи инстантни хемороиди.

Като стана дума за поршове, ето какво имаше в кутията, заради която онзи ден пердаших през говната. Съвсем задоволителна репличка. И след подробностите, които вече знам за притежаването на Boxster силно се замислям над варианта. Цената е пренебрежима на фона на всички останали модели. Ще трябва само да продам някакви си 20-25 хиляди копия от книгата. Колко му е?

Пътепис Лондон Мейдънхед

Мейдънхед

Хотелът в Мейдънхед беше потресаващ. Прилича на Фолти Тауърс и само тъпият Базил липсва, за да е фарсът пълен.

Пътепис Лондон Мейдънхед

Странното беше, че всички 3 и 4 звездни в обозримия периметър бяха заети. Този беше най-близо до където трябва, но пак се оказа, че не е достатъчно близо накрая. Затова ще ви кажа едно – никога не се доверявайте на Google Earth за точната локация на нещо. Със същия успех можеше да отседнем в стария си хотел и разстоянието щеше да е пак толкова. Ама поне нямаше да е толкова жалка дупка. Наиграхме се от много мислене, дето се вика.

Едни дълги и тесни коридорчета и едно стълбище като на кораб, баси ташака. Искам да знам как точно предлагат настаняване за disabled people на това място. Живо ме вълнува.

Пътепис Лондон Мейдънхед

Стаята няма да я описвам хич. Тежка английска мебел, безумни тапети и 2 пръста луфт на прозореца в банята. Което в комплект с хитрата идея парното да се спира в 10 заранта и да се пуска в 5 следобед и валящия навън дъждосняг направиха ходенето по нужда едно особено запомнящо се преживяване. Минибар в стаята няма, телевизорът върти 5 канала и единствената кирия е добрия безжичен нет.

Закуската е класическа английска. Боб, яйца на очи, наденици, гъби и домат на барбекю. Ако искаш. Единствената друга алтернатива е да ядеш йогурт с овесени глупости. Няма кроасани, няма нещо тестено, нещо за континенталния вкус така. Няма, баце. Само при сядането те питат искаш ли тоуст ор тий. Бахти избора. Поръчката на “хард бойлд ег” пък довежда до неочаквана развръзка – рохко яйце в поставка с лъжичка. Културни шокове на корем.

Жана е на тренинг, а аз съм айляк по цял ден да правя каквото ми се ще и да събирам впечатления за 02. Но работата е там, че няма много за правене и ако трябва да опиша общото усещане на онова, което се намира на половин час с влакчето от Лондон, то думата е “скука”. Всичко е сиво, неприветливо и еднакво. Не знам с какво се занимават хората тук, но трябва да си тип, за който социалният живот въобще не е от значение, за да живееш на такова място. И дори не искам да си помисля какво е да живееш в Лапландия.

В селцето нищо не се е променило, като оставим настрана това, че вече има голям Маркс енд Спенсър, а много бизнеси по централната уличка са фалирали и помещенията се дават под наем.

Принципно Мейдънхед е предпочитана дестинация за бизнес и немалко компании са си набичили централите тук. На 20 минути е от Хийтроу, на основната магистрала забравих-й-номера е, а с влакчето до Лондон се стига бързичко. И имотите бяха на много по-ниски цени – нещо като 2 до 2.5 пъти надолу от лондонските. Обаче при тях кризата е голяма. На едната къща имаше побити в двора 4 табели от 4 различни агенции. Продава се всичко. Даже First church of Christ, scientist.

Пътепис Лондон Мейдънхед

Публикацията е разделена на страници: 1 2 3
  1. Kaloyan says:

    Изморих се още на първата страница, баси. Но пък последната си беше най-сладка с тоя ‘фиш & чипс’ whatever на вкус да е?!?

  2. Лъчо says:

    Хубаво ми е когато хората са директни, а не страхливо-престорено-политически-коректни, но струва ми се че си твърде остър. Живея в Единбург от седем месеца… единия ми секвартирант с когото живях до преди месец е арабин (палестинец) и е супер пич (слабо религиозен към агностик, модерен човек). Чист, подреден, учи за инжинер. Не всички араби са мързеливи, кирливи, ненормални фанатици.
    От друга страна в общежитието имам комшии индийци и… абе и аз съм далеч от чистофайник, ама тва техното е егати свинщината. Само веднъж влязох у техния апартамент по задача и се ужасих. Все пак обаче съм далеч от мисълта че всички индийци са такива. Не бива много да обобщаваме си мисля аз.

    А колкото до жените… Тук в Шотландия се запознах с десетина англичанки. По-голямата част от които са красавици на фона на средностатистическите девойки тук. Ужас и безумие. Съвсем честно си казвам че за мен е истинско събитие, предизвикващо усмивка да видя хубаво момиче. И за да не изглежда, че си противореча ще подчертая, че все пак познавам няколко хубавички местни… Все има изключения 😉 Само остава да си отговоря на въпроса дали те само потвърждават правилата или ги опровергават.

    (btw, живота без смесители наистина е ужас, но само един месец. после се свиква, сега дори ми е странно като видя континентална чешма)
    (пак btw, моите наблюдения за социалния живот тук и в Дания (където прекарах една година) е че през седмицата работят, учат или там каквото правят и петък/събота вечер просто се размазват от пиене. Много, ама много пиене.)

  3. Longanlon says:

    казвал съм ти го и преди – изрод си баце 🙂

  4. Леков says:

    Тва за такситата и индийците и негрите и трудната комуникация си много прав. Веднъж се пробвах супер смело сам да си викна такси и тая операция отне 10 мин по телефона, защото ми вдигна пак някакъв индианец и накрая трябваше да му кажа буква по буква мястото където искам да отида! После негъра в таксито ме зарибяваше да изнасяме хартия от България за Африка и даже ми остави телефонен номер…

  5. Johnnie says:

    Tи вече веднъж ми резна достъпа до твоя блог, ще се радвам да го направиш пак 🙂 Не мога да не изразя възмущението си обаче… Че си расист, шовинист и кненофоб, според мен, е ясно на всеки, който е прочел повече от половин твоя страница. Естествено, че не ми пука за теб – книгата ти показа, че си просто един слабо образован и зле възпитан плагиат (да copy/paste-неш заглавието!?!). Пука ми малко за държавата, затова и ти пиша… наистина, супер кофти за тая България е, че тук останаха само тарикатчета, които проповядват ценности, отречени от цивилизованите общества някъде към края на средновековието. Sorry, пич, ама си доста нисичък за да разбереш Обединеното Кралство…

    • pro says:

      Момент да видя дали правилно разбрах… сходството на заглавие с книга, която дори не е издадена на български означава, че някой е слабо образован и зле възпитан? Имам предвид… 2 от, секунда да погледна файла… 74719 думи са ясно свидетелство за това? Окей, мейт, явно си от готините хора, които базират мнението си на обективни фактори. Всъщност, как точно е оригиналното заглавие на въпросната книга?

      После, ще ми направиш ли една услуга? Цъкни на тоя линк и прочети параграфа, който седи вече втори месец под снимката.

      Добавка: нямаше как да се получи по-добро олицетворение на онова, което казвам за хората с етикетите, мерси за което.

  6. snrs says:

    супер 🙂

  7. morrt says:

    Благодаря за погледа.

  8. Fon says:

    Хареса ми, макар че моите впечатления за Лондон са доста по-светли :)). Тази година ще наминем пак.

    Към съветите мога да добавя:

    – с Oyster card след някакъв брой пътувания (5-6 мисля), всички останали пътувания за деня стават безплатни (поне така беше миналия път като ходихме)
    – купете си пътеводител! Всеки квартал има ужасно много забележителности и кратка справка ще ви насочи къде да намерите нещо интересно
    – България Еър лети до Хийтроу.

  9. Румен says:

    Точно. 1:1 с моите впечатления от Лондон, и от Париж между другото. Толкова негри колкото има в Париж сигурно няма и в централна Африка. Но шит… и то от тези сините негри, местните… ужас. Ню Йорк не знам дали си бил, абсолютно същата работа, по-сив град не съм виждал.

    Понякога ми е смешно, когато хората се оплакват от задръстванията и атмосферата на София. Това е сигурен знак, че никога не са били някъде навън.

    Това, че сме 99% българи и мацките са красиви пълни 80% от моя тотал за място за живеене. Задръстванията също са смешни на фона на какво е извън България.

    Много се оплакваме, а всичко ни е супер. Мене лично също 3-4 дена ми е границата на поносимост в някои от тези градове. Повече мога да изкарам само на море, някъде по на юг или в Калифорния.

  10. Момчил says:

    Евала за трипчето. Много ми се иска тази година и на мене да ми се отвори парашута да разгъзя до Лондон.
    Easyjet возят до Гетуик, тънкаж са. Иначе с ментел, май нещо не сте се доразбрал. Да не си си избрал някоя тарифа, която да е скъпо ивън водафон и евтино във водафон и да искат да те наиграят.
    Църквичката колко ли пари ще й искат?

  11. Стефан says:

    Може да цъкнеш една Испания, ако там не ти хареса бегай извън Европа. Едва ли ще кажа нещо ново, но това е една държава със супер организация и сходен на нашият манталитет. И въпреки, че са се изсипали цигани от цял свят и там, определено по улиците виждаш 95% бели и културни хора.

  12. 8bit says:

    Крановете за топла и студена вода са разделени, щото са наследени от миналото където не са се мили под течаща вода, а са си запушвали и пълнили умивалника. После са си мили ръцете и лицето в този умивалник. Общо взето са го ползвали за леген пълнещ се от две тръби. Това съм чувал аз.

    • Blake says:

      Еми то тва им е една от тъпотиите на англичаните – всичко е наследено от миналото, сакън да не се прекарат да се модернизират малко. То бива традиционализъм, ама тяхното ми идва малко в повече.

  13. lagavulina says:

    Nice1. много си прав, ама много си и крив.
    обади се следващия път и ще ти помогна да си затвърдиш всичките си впечатления с още по-изумени примери и едновременно да събереш нови, които ще противоречат.

  14. Mira says:

    Здравей, мога да го напиша и в твоя стил, но предпочитам прилежно да запитам, едно интервю, по нестандартно за една медия, може ли-download.bg
    моля за отговор на мейл.

    Аз съм Мира, здравей, поводът е романа ти и всичко останало…ако искаш ми отговори на мейла.
    чао


    Махнах ти мейла, за да не ти го нападнат спамърите.
    Ивайло

  15. TT says:

    Здравей,

    Коментарът ми идва малко късно, но както някога някой е казал -> по-добре късно отколкото никога.

    Англия, да доста депресиращо място. Наистина създали са си или са наследили ред, градящ се на незнайно какви отминали исторически периоди и на някакво си “древно” културно наследство, макар че всичко е заграбено от бивши колонии… та този ред е от типа, от тъп по-тъп, всичко се обяснява като за дебили… с такова нещо не сме свикнали в БГ, защото сме професори по Всичкология и си ги знаем нещата по default… Но като се замислиш малко има някаква логичност и положителност в това да имат такъв ред – най малкото ти спестява куп нерви, които обикновено изразходваме в ежедневието в БГ, като например: скандалът в магазина, когато се опитваш да върнеш някаква стока, която си купил, а тя се е оказала не наред, или пък да трябва да подкупиш чиновник в общината, за да си свърши работата. Също така ти се спестява труда да се опиташ да подобриш настроението на примерно продавачката на билети в метрото, както обикновено се случва в БГ, защото тя обикновено те гледа по начин, който те кара да се чувстваш все едно й дишаш въздуха и съжаляваш, че си жив.

    Или най-фрапиращият случай, който просто не беше за вярване:
    Летище София, мисля 2008 година (дадоха дори репортаж по телевизията), Януари, отмениха полета от София до Лондон. ОК, презаверих билета за следващата седмица. На следващата седмица -> след около 4 часа обикаляне по летището и слушане на приглушеният високоговорител, по който трябваше да се съобщи информацията за полета, от която никой нищо не чу, най-накрая и аз реших с лакти да си проправя път до гишето за информация и да питам какво става с полета. Любезно попитах дали имат някаква информация относно полета, защо се бави и т.н. Отговорът беше, че вече е било съобщено по високоговорителя. Казах, че нищо не може да се чуе и разбере и отново повторих въпросът си имат ли информация и какво става. В отговор ми се изкрещя, че тази информация не ме засяга…………
    Ами можете да си представите, че побеснях…
    Толкова ли беше сложно просто да ми кажат, че нямат информация от полските линии Wizz Air???? Щях да ги рабера. А не да ми крещят в лицето врели некипели. Разбирам, че са били изнервени, ама… нали затова са Информация, за да ги питаме….
    Както и да е…. накрая, ако помните затвориха летището под предлог, че има бомба… Бомба нямаше разбира се. Даже чух един мазен дебел полицай с мазна дебела усмивка, да казва на жената от информацията: “Нали ти казах, че сега ще са кротички!”, това беше същият онзи полицай, който преди да затворят летището чух да подшушва на същата тази жена, че чака от началството заповед да затворят летището заради бомба…………… Нямам думи……

    Поне тук ако оакат нещо ти го съобщават с усмивка и гледат да оправят оаканото, а не да те изкарват виновен, че си ги попитал.
    Повечето служители и хора са усмихнати докато ти говорят. Да вярно, повечето не са искрени в усмивките си, но поне има норма на поведение, която ти спестява супер много нерви. Знам, че българите се усмихваме рядко, но поне сме искрени докато го правим, но… това е някак си малко сбъркано.

    Обичам България, родена съм там, предполагам всички българи по света я обичат много… знам че нещата ще се променят, но няма да е скоро.