England? Not my cup of tea, mate

Винаги съм вярвал, че впечатленията на човек като турист не могат да бъдат грам меродавни за реалността на дадено място. Впечатленията ми от Англия преди почти 5 години завършиха с написването на колосален по мащабите си пътепис с размер на четвърт роман. Този път пътеписът ще бъде значително по-кратък и ще акцентира не толкова на промените там, защото те не са особено видими, колкото явно на промените в мен.

Има 4 етапа на пътуванията в чужбина:

1. осъзнаването, че утре вечер по това време няма да спиш в твоето си легло
2. пристигане и свикване с новия свят
3. преживяване на всичко случващо се
4. радостта да се върнеш в добрата си мила къщурка

На четвъртия ден от това седемдневно пътуване копнеех да се случи точка 4. Съвкупността от множество културни шокове и други фактори ми дойде повече и тук е мястото да заявя, че това определено не е страната на семейство Борисови, както семейният съвет заключи.

Някои аспекти на живота в кралството

Напоследък имам наблюдението, че за хората в една страна най-добре говорят рекламите. Телевизионните реклами, понеже радио рекламите навсякъде се правят от и за идиоти. Телевизионните реклами в кралството са едни такива софистицирани, засукани и в общия случай позитивни. Което е коренно различно от всичко познато тук – ползвай Калгон, че ше ти гръмне пералнята; направи си застраховка на колата, че тъпата путка с мерджана не може да кара. Много лесно ще видите колко по-различни са рекламите там, ако си пуснете Sky News или дори MTV 2, вече по-известно като MTV Rocks. Че хората са на светлинни години от нас обаче най-добре ми го показа един умопомрачаващ билборд с някакъв нов 250 конен Меган, който гласеше “OMG and LOL as standard”. Не можах да го снимам, понеже го видях само на едно място, но ето някой, който е успял. Шапка долу за човека измислил това гениално творение! С нетърпение очаквам да видя българския му вариант, понеже тука сме много големи креативи всичките, ама капацитетът ни обикновено се изчерпва с конотации от соца.

Великобритания е много готина, удобна и уредена страна. Страна с известна социална отговорност у хората. Отговорност, чието следствие е чистотата на обществените места. Примерно паркове.

Вярно, това не означава, че в тях не се случват други глупости и безчинства, но да ви кажа честно, винаги бих предпочел глупости пред лайна.

А лайна там няма, защото собствениците на кучета събират лайната на питомците си в безплатно поставените за целта пликчета и ги изхвърлят в също така удобно поставените кошчета. Същата инициатива забелязах и в парка Заимов с тази разлика, че или някой периодично краде торбичките, или на инициатора просто вече му е омръзнало да инвестира. Така или иначе обаче за нито един собственик на куче няма оправдание за говната, които оставя зад себе си. На трети март бяхме на разходка в Южния парк и ми идваше не знам какво да направя с всичките кучкари, които продължават да намират за най-нормално тъпия им пес просто да сере, където му е готино. Е, там песовете не серат където им е готино, защото веднага след това собственикът прибира лайната в торбичката и я изхвърля в кошчето. А в други кошчета се изхвърлят… дъвките… Последното не важи за забравих-вече-кой-квартал-беше, в който тротоарите са осеяни с разплескани, сякаш минати с валяк дъвки. Хиляди. Хем за плюене и хвърляне на дъвка по улиците следват санкции.

Няма лайна и по друга причина – принципно липсват бездомни кучета и котки. Вместо тях има ърбън лисици, което е най-нормалното нещо на света за лондончани.

Покрай тези си групово-съзнателни особености Великобритания е построила и социализма така, както ние не можахме. Вярно, не говорим за утопичния социализъм, в който няма престъпност…

… а за онзи другия социализъм, в който хората получават на корем всичко. Ама така, сякаш като в Матрицата някакви машини в дън земя го материализират, а за теб едва ли не остава само да го вземеш. И точно там е най-големият й проблем, който не може да се реши нито с визи, нито с имиграционни власти, нито с нещо друго. Проблемът на прииждащите да се насладят на безплатните социални придобивки гадове от всяка точка на света. Гадовете, заради които на светофарите в кварталите с паразити от Африка държавата е направила дори пояснителни надписи за особеностите на живота в цивилизацията: “Pedestrians, push the button and wait for the green man“.

Не знам дали съм расист и честно казано ми е все по-тая за етикетите, които някакви насрани борци за измислици лепят, но имам проблем с индийците и арабите и нямам проблем да го заявя открито. Противни са ми. Нечистоплътни са ми също. И никога не бих живял в страна, където има толкова много от тях и това е оказало толкова голямо въздействие върху всичко. За индийките мога да кажа само една дума – шибани неврастенични циганки. За арабките… или арабнкините… или както там е правилно да се каже сексуално коректно, ще кажа друго – шибани свине за разплод. Макар че и индийките са същото. Ако не сте гледали онова филмче за популацията на рязаците и инфилтрацията на Европа, съветвам ви да го гледате. Защото всяка среща с представителка на този свят през тези дни го доказа абсолютно. И едните, и другите не правят нищо, просто седят вкъщи да гледат многобройната челяд и получават социални помощи. Освен когато са млади и нямат челяд. Тогава работят тъпи неща, които местните не биха работили. Това е валидно и за мъжете, впрочем. И не само за араби и индийци, а също за пакистанци и всякакви останали навлеци.

Мазните гешефтарчета индийци с насрания си неразбираем английски ми идва да ги бухам до припадък. Тънки пресметливци, играчи на дребно, които две разбираеми думи не могат да обелят, но се правят че не разбират какво им говориш на несравнимо по-добрия си английски. Честно ви казвам, щастлив съм, че живея в страна, където тази измет не е дошла, за да овони всичко на гадното си къри и да мъкне четирите си деца в супермаркета да вдигат гюрултия, докато събарят продуктите от рафтовете.

Нека ви разкажа една бърза история. Едната вечер в Мейдънхед помолих на рецепцията да ми извикат такси. Когато се качих се оказа, че индиецът иска да ме води някъде другаде – казали му били някакъв си парк. Къв парк в 8 вечерта, бе батко? Казах му, че сигурно има мистейк и отиваме в Глоуб Хаус на Кливмънт Роуд. Опитът му да се повтори и спелне всяко от двете завърши с фиаско, но показа, че пичът въобще не знае къде е това. И накрая просто реши да ме води някъде, където си науми. Разбира се, Глоуб Хаус не беше там. Тогава той извади джипиес от жабката и докато чакахме да зареди се опита пак да ми говори къде му е казано, че трябва да ме заведе и дори ми го показа на телефона си – Гроув Парк или някаква друга такава глупост. Аз отново му казах, че там няма да ходим и ще ходим в Глоуб Хаус на Кливмънт Роуд. Пичът написа някакъв негов си адрес в джипиеса и пак подкара нанякъде. Стигнахме и там, но разбира се отново не бяхме на правилното място. Което взе да ме изнервя, защото отново бе съпроводено с обяснения къде му е било написано да ме заведе. Не издържах и му казах малко по-остро “Ой! Мейт! Пут Клив-мънт Роуд ин дат фо-кинг тинг енд драйв!” Което, хвала на бога, доведе до желания резултат. Кливмънт Роуд беше намерен, сетнат и известно време по-късно пристигнахме до него. Най-забавното от всичко беше, че след 20 минути обикаляне в другата част на града, за да стигнем до там минахме обратно през хотела. И накрая, докато вече пътувахме към правилното място шибаният хуманоид просто не можа да не зададе дежурния за всеки индиец глобализиращ въпрос “Уехръ ю фхром”. Кво те ебе от къде съм, карай шибаното такси, паразит! Половин час панорамни обиколки ше ми въртиш, гад.

Социалната система в Англия е олицетворението на съвършения утопичен социализъм – всичко е безплатно, а паразитите, като тоя могат да не работят никога. Обаче го правят колкото да не седят при дебелите си, грозни, нервни жени и домочадието. За сметка на това от Африка нонстоп прииждат разни хора с болести, включително СПИН, защото всеки стъпил на английска земя получава безплатна здравна помощ и никой не го пита дали има осигуровка. Помните ли оня филм на Майкъл Мур – Sicko? Много е правдив по отношение на болничните грижи там. Всеки пациент има право на безплатна медицинска помощ в рамките на 4 часа от приемането си. Точка. Нямаш осигуровки? Няма проблем, бат работягата с високия доход ще ти плати медицинската помощ. Системата е “плащаш според дохода си, получаваш според нуждите си”. Не е нещо невиждано, в скандинавските държави също е така. Може да си здрав като камък и цяла година да нямаш нужда от лекар, но бедните деца на Азия и Африка ще се облажат от това, не се притеснявай. И парите за билетите, с които са дошли до болницата ще им възстановят даже.

Бедните деца на Азия и Африка обаче далеч не са най-работливите поданици на кралицата. Далеч по-работливи от тях са бившите соц поданици. Поляци, словаци, естонци и други такива. Честно казано, не знам как е възможно живота в Полша и Словакия примерно да е много по-зле от този тук, но факт е, че поляците са толкова много, че си имат църкви, а информацията за полетите на Лутън се обявяваше и на полски. Хората яко са се вкопчили в острова и не щат да си ходят. Което от една страна създава напрежение, защото според дъртите англичани новодошлите “само бъркат в буркана, ама не оставят нищо”. Обаче в действителност работата хич не е такава. Защото покрай готината си социална система и прииждащите имигранти от соц лагера, които са готови да бачкат, част от местното население е видяло от мангасарите, че и без да се работи може, поразлигавило се е и вече не попипва каква да е работа. И не само си живеят с години на социални помощи, ами в определени случаи като се тегли чертата, парата, която имат за харчене на месец (казаха ми английския термин, но го забравих), е повече от тази на бачкащите яко. Ами от къв зор да бачкат тогава, като държавата се грижи за всичко, здравното им обслужване е без пари, и им дават и джоб пъръсъ? Няма причина. Каквато беше и идеята на едно доста интересно и обобщаващо положението телевизионно предаване. Пичовете ходеха в бизнеси, които по дефолт вече ползват имигрантски труд, предимно от соц лагера, вместо местен, и снимаха как стават нещата. После хващаха местни лентяи, които живеят на социални помощи и се опитваха да ги внедрят в бизнеса вместо имигрантите, за да видят дали ще издържат, колко ще издържат и какво КПД ще имат. Майтап си я мислите вие тая работа, ама на хората хич не им се бачка. И не само не им се бачка, но имат проблеми с егото. Защото са горди британци и някъв калъф от майната си не може да им е шеф. Резултатът беше пълен fail за Британия. Работодателите си върнаха обратно имигрантите и отказаха да се занимават с фасоните на тоя и оня британец. От друга гледна точна обаче win-win отвсякъде, щото пък ония си се прибраха вкъщи да си джиткат на ексбоксовете и да си пият бира. Казвам ви, социализъм и чудо. Добре, че се отървахме от тая тъпня овреме!