Малко над 2 лева за 12 парчета (в Северна Америка са 15, колкото са и релефните отметки от задната страна, ако обърнете внимание) и засега само сините (cobalt) и зелените (electro), но как си струват всяка стотинка, копеле! Ей такива малки неща могат да ме накарат да се разплача от щастие. Ако не сте фенове на аспартама, пробвайте нещо друго. Примерно Elma. Която няма много вкусови качества, а дражетата са пренебрежими като размер, ама ужким е био.

А този филм е страхотен, макар и съвършено хаотичен. Сигурно, ако някой седне да мисли много, ще установи, че в него няма сценарий от типа увод-изложение-заключение, на какъвто българската кинематография е свикнала, краят е странен и седи като кръпка, и че растафарианци и скинове нямат много общо, и най-вече – престижът на страната е в опасност… И сигурно още десетки неща от гъза си някой може да извади и да обоснове грандиозната си теза колко зле е филмът.

Но за мен е важно едно. Лампите светнаха, вратите се отвориха и девойката се изпъна отстрани на пътеката. Но никой не стана или каза каквото и да било до края на надписите.

You are damn right, my man!