Гледам най-вече към NAS, а cloud решенията ги подминавам с пренебрежение. Освен ежедневен бекъп с два еднотерабайтови диска в RAID 1 ще оценя наличието на контрол за айпи камери, отдалечен достъп до съдържанието, евентуално UPnP, и горе-долу това ми трябва. За Айтюнове, майтюнове, фликъри, дрън-дрън пет пари не давам. Не мисля и че наличието на PHP и MySQL ще ме вдигне кой знае колко.

Засега най-читаво ми звучат Netgear Stora, Western Digital My Book World Edition II и Synology DiskStation DS210j. Някой с конкретни впечатления от тези модели?

Update: много полезна тема с основните съображения при избора на NAS.

Update 2: Synology-то вече пътува. След това ще видя как продължава всичко, дали с Acronis, облаци, или нещо друго.

Успехът на търговията се корени само в едно: да пласираш правилния продукт в правилното време на правилния пазар на правилната цена. Що се отнася до цената и нейната правилност, има едно-единствено правило:

Едно нещо струва толкова, за колкото най-много можеш да го продадеш в даден момент на даден пазар. Точка.

Горното е обградено от безброй условности и ако-та, върху които няма да се спирам. Защото, както казва бате Сашо, “ако цапа гащи.”

Търговия не се прави от добро сърце. Търговия се прави само и единствено за да печелиш. Освен ако не си майка Тереза или някакво нейно производно. Затова е изключително смешно когато някой употребява термина “печалбар” за търговец. Хеле пък за такъв, който е съобразил правилно и продава хайпов продукт на хайпова цена в апогея на хайпа. Пример – енергийните гривнички, които само няколко месеца след апогея си са на 1/2 до 1/3 от първоначалната цена, а търсенето им на практика вече клони към 0.

Няма търговец с всичкия си, който да продава дори на фитка, независимо какви грандиозни намаления предлага. Освен ако не е отново майка Тереза, разбира се. Най-малкото, защото по закон си задължен да имаш печалба от всяка продажба. Не е много трудно да се сети човек, че търговец, който прави търговия на загуба, няма друга цел освен да мами държавата. А държавата не е проста.

Търговията е изцяло прагматична работа. За да е успешна, в нея не трябва да има емоция или лично отношение, които пречат на трезвата преценка.

Цената на един продукт не е определяща за печалбата, която можеш да имаш. Казано другояче, от дефицитен продукт с цена 2 лева можеш да имаш 1 лев печалба, колкото ще извадиш и от безинтересен такъв за 10 лева. Следствие: по-малка печалба при по-малка инвестиция в нещо, което се развързва бързо винаги е за предпочитане пред обратното, освен ако не продаваш скъпи нишови продукти и/ли не можеш да си позволиш да чакаш нужното време за реализиране на продажба.

От всяко дърво търговия не става. Когато за пръв път влязох в TK Maxx първата ми мисъл беше “Копеле, отваряме аутлет в Софето познай с кои дрехи!” Три изпирания по-късно пуловерът ми Билабонг се разпърдя по яката, на филата й се отпра подметката и й падна боята, а тениските отидоха за парцали за прах. Изводът? Евтиното е евтино. Втори извод. Всеки бранд има долнопробно произведени стоки, които не отговарят на стандартите за качество. Трети извод. Добре, че не се напънахме да отворим аутлет точно с тия дрехи, защото не знам колко вътрешно щеше да ми стане да продавам такива боклуци. Четвърти извод. Така мисля само аз, защото десетки други марки правят именно това – произвеждат долнопробни дрехи в огромни количества за масите. Примерно Кенвело и Ню Йоркър, които имат същите качества като боклука от тикеймакса. Трудно е да си представите какви печалби се трошат от тия боклуци дори когато са със 70% намаление. И затова не е виновен някой друг, а вие, драги консумеристи, които купувате като невидели само защото нещо е евтино и не ти пука дали утре ще го хвърлиш.

Приказките за “нормална” или “честна” надценка, не по-голяма от 10-15%, са дело на хора, които никога не са и помирисвали търговия, освен с нещо крадено, в което не са вложили и стотинка, или просто още живеят в комунизма, където някакви маси хора произвеждат някакви продукти, които се продават на някакви цени, та да могат същите тия маси да си ги купят без много зор и никой никога не държи сметка за нищо, което води и до безконтролното крадене. Същите фрийкове винаги имат и мнение колко трябва да струва нещо. Те са шибани калкулатори, които с вещина и само за секунди съобразяват изкупната цена на суровините, цената на труда и (евентуално) логистиката, но в суматохата някак удобно пропускат другата половина фактори. Техният проблем е, че Camper-ите струват по 200 лева, а те искат да ги купят за 20. И вместо да отидат да си купят Булдозерки и да осъзнаят къде се намират класово, те са недоволни, че другите струват толкова много. По-големият проблем обаче е, че има други, които могат да си позволят да дадат 200 лева за обувки. А българската драма като цяло се корени в мисленето “с какво тоя е по-добър от мен” и така и търговеца и платежоспособния потребител отнасят еднаква доза хейт. Българите имат много сериозна нужда от бой, глад, ебане и психиатрична диспансеризация. Българите скоро няма да се отърсят от наследството на соца. Те все още казват “сирене”, “шунка”, “бира” и “хляб” така, сякаш още има един-единствен продукт от всеки вид. По тази причина им убягва и най-важния момент при наличието на пазарна икономика:

Никой никого не кара насила да купува нищо. Всеки сам взема решението дали да извърши дадена покупка.

Потребителското схващане, че търговията трябва да се базира на печалба от оборот е изключително едностранчиво и показва, че потребителският акъл на определени потребителски групи стига само до там да пресметне как ще му е по-евтино. И докато е факт, че търговията базирана на печалба от оборот съществува и е достатъчно широкоразпространена, тя не е единствения вид търговия, най-малкото защото горната потребителска група не е единствената. Търговията базирана на печалба от марж е също толкова нормална и типична и е насочена към други групи потребители.

За да се прави търговия базирана на оборот са необходими ресурси, които не всеки търговец може да извади. И понеже всички сте интернет грамотни, ще ви дам най-красноречивия пример защо тази търговия не може да се прилага навсякъде и от всеки. Имате сайт, искате да печелите, слагате си AdSense, ама имате 100 души на кръст на ден. Знаете ли кога ще спечелите от AdSense? На дедов. Същото е и с търговията с печалби от оборот. Ако нямаш трафик – изчезни. А за да докараш трафик ти трябва някаква врътка. От там и идеята на тази търговия да продава долнопробни боклуци на ниски цени, за качеството на които потребителя не се замисля, защото приоритетът на цената в главата му е по-висок. Такива потребители има достатъчно. Не само тук, навсякъде.

И кво? Тогава всеки, който има продукт или желае да търгува, но не може или не иска да изпада до там, че да обслужва интересите на масата, да го духа? Ами не. За него е търговията базирана на висок марж и малко продажби. Тя изолира горния потребител съвсем целенасочено и продава качествени стоки на онези, които могат да ги оценят. Частен случай на тази търговия са премиум продуктите, при които прайстага може да се раздува изкуствено единствено за да накара притежателите на стоката да се почувстват по-добре. И това е напълно нормално. Има всякакви хора на този свят, има всякакви ценности. И докато едни винаги ще коментират кисело, че някой си е купил Мазерати, то този някой ще си го кара с удоволствие. По-реално-житейски пример – докато работническата класа кеси в Lidl и купува говна, чието съдържание не я вълнува, средната класа пазарува прясна био паста със спанак в Елемага. Разделенията са напълно условни и чисто с илюстративна цел.

Изводът от горните неща е, че търговецът сам избира модела, който най-добре приляга на целите и стоките му. Това, че някой иска да си филтрира клиентелата в магазина с определен имидж и определени цени, които моментално въздействат, е съвсем нормално. Ози ден в тоя новия Биомаг в пряката на Евлоги влязоха две баби. Погледаха цените, по-нахаканата от тях почна да ръга другата и да шепти така, че я чуха през 3 преки “Тука е зверска скъпотия, ма, чуваш ли какво ти казвам.” Идеята на този пример е, че винаги има хора, които не си знаят мястото (класово, да, отново) и имат проблем с факта. Но това не е по вина на търговеца.

Така че потребителя не може да има претенции към бизнес модела на търговеца по един милион причини. Но може да направи друго – да започне свой бизнес по начина, по който смята че е правилно да се направи. Толкова е просто. Win-win отвсякъде.

Законовата рамка, която защитава потребителите е прекалено либерална и разхайтваща, дори у нас. В EVE, където такава няма, но пък е пълно с измамници, покупките се правят много внимателно и обмислено след прочитане и оглеждане на всички детайли. Което е правилният начин, а не “иди ми, доди ми”. И ако предпочитате един по-житейски пример, всеки, който е пазарувал в ebay знае как е жизненоважно да гледа много добре всичко преди да реши да купи. Обратното, създаването на условия за необмислени покупки поражда консумеризъм в най-грозната му форма, което мен лично ме отвращава.

Като следствие от това потребителят живее в заблудата, че е фактор в търговията. Уви, не е. Никога не може да бъде събрана такава критична маса потребители, която да окаже въздействие върху нечий бизнес. Дори такова потребителско обединение/бойкот/акция да се случи, животът му е пренебрежимо кратък… заради същите онези, които са взели участие, ама после са размислили. Знаете ли какво е failcascade? Неконтролируемо разпадане на структура. Всички потребителски обединения са обречени на failcascade, защото редовият потребител не знае какво иска.

Между другото, типичната българска народна аритметика “първо вдигат цените със 100%, после правят 50% намаление” онагледява всичко, което казах за българския потребител по-горе. 50% намаление върху 100% надценка връща цената на продукта в изходна позиция, тъп! Слаб 2, седни си.

p.s. след коментарите на Blake и Антония се сетих за нещо важно, което този път касае другата страна – търговците. Както знаете, хора има всякакви. А у нас има прекалено много изроди, които са щастливи, когато преебат другия. Въпрос на личен избор и възпитание, за съжаление.

Изисквания

- опънсорс/друг безплатен лиценз, тъй като в момента не мога да си позволя инвестицията в комерсиален/saas продукт, но съм ок да плащам за съпорт и/ли модули
- трябва да може да скрива продуктите от нелогнатите потребители; в краен случай да показва продуктите, но не и цените;
- трябва да позволява ръчно одобрение на всеки регистриран преди той да може да се логне или изобщо да не позволява регистрация, а профилите да се създават ръчно;
- трябва да е локализирана на български възможно най-добре;
- трябва да е самостоятелна платформа, а не плъгин за нещо си – джумла, уърдпрес, алабала;
- трябва да позволява гъвкав контрол над отстъпки по потребителски групи и/ли други признаци;
- трябва да се развива активно и периодично да излизат обновления.

Изпробвани платформи

TomatoCart

… беше първата платформа, която качих за тест и която ме изцъкли. Административния панел няма равен визуално и демонстрира завидна употреба на аякси, динамични хуйни и прочие. Интерфейсът на Windows 7 е копиран много добре и нямам каквито и да било забележки нито по визуалната част, нито по функционалната. Много е добър, просто евала. Направо ми подкрепя теорията, че до 10 години ще сме минали на уеб ОС.

Проблемът е, че на фона на всички тия пинизи системата няма инсталатор за ъпгрейди, а както практиката доказа, опитът да се ъпгрейдне ръчно завърши с тотален фейл и съспиване. Съсипването започна още преди това, когато просто цъкнах един бокс да се изтрие и интерфейса на фронта увисна с грешки, че инклулда липсвал. Щрак и имаме магазин, нямаме магазин. И не можах да открия начин да върна тоя идиотски бокс или по друг начин да ремонтирам системата. Представих си което и да е от тези две неща в реална ситуация и изобщо не ми беше трудно да реша, че трябва да съм ненормален да започна с платформа, която страда от такива фундаментални проблеми.

Има и още един проблем, който е по-скоро психологически и лично мой. Основните модули са дело на osCommerce екипа, а аз нямам никакво желание да имам просто един по-красив osCommerce. Също така неведнъж расистки съм заявявал, че не вярвам на айти неща създадени от китайци, индийци и пакистанци и тази платформа не прави изключение. Всъщност тя е живото доказателство колко вреден може да бъде опънсорса, когато няма контрол, а всеки си прави хипарската квото му е кеф.

PrestaShop

Тук фронта изглежда ок с дефолтната тема, ама като видях админ панела щях да колабирам. Изключително уродлив интерфейс, в който дизайнер вероятно няма пръст, а ако има, е жена, занимавала се само с принт преди това. Резултатът е нулева ползваемост, а как изобщо е хрумнала идеята да се намаже всичко в говнян цвят, който прави неразличимо кое къде е, просто не знам. Много хора си мислят, че други неща са от значение, а това би бил последния фактор на кавала и са склонни да ползват такива недоразумения с идеята, че с течение на времето човек просто свиква. Дори това да е така, аз имам едни принципни положения, с които никога не свиквам и съм се научил, че не е добре за мен да ги пренебрегвам в името на нещо друго. Грозния интерфейс е едно от тях.

Иначе платформата е гъвкава, идва с един тон разширения още по време на инсталацията и има няколко много интересни идеи. Една от тях е независимия избор на език за фронта и админа. Което е гениално. Докато за фронта бих сложил български, то админа винаги бих го ползвал на английски. Друга хитра врътка е настояването й още при инсталацията да преименуваш админ фолдъра. Просто не ти дава да го оставиш admin.

Проблемът обаче е, че твърде агресивно се опитват да я монетизират. С 1-2 изключения безплатните теми са пълни говна, а модулите дори за елементарни функции извън вече вградените струват пари. Например модулът за частен магазин струва $30, а според мен това би трябвало да е съвсем стандартна core функционалност и ми е някакво тъпо да плащам отделно за него. Всъщност истината е, че бих платил за този модул и бих се замислил по-сериозно дали да не остана с нея, ако админ панела имаше човешки дизайн. Защото всичко друго ми харесва и ми удовлетворява нуждите, въпреки искреното желание да повърна всеки път, в който трябва да се сблъсквам с tar.gz компресирането, използвано в случая за всичко.

Но реалността не е такава. Затова си наложих да не прескачам психологическата бариера от 1500 лв. Критериите ми при избора бяха малко странни, а именно, реших че този път искам изцяло черен, внушителен часовник с гумена каишка, който да прави statement. Ни повече, ни по-малко. Аз не съм мейнстрийм човек и часовникът ми повече не може да бъде мейнстрийм. Толкоз.

Изборът на часовници в ценовия диапазон до 1500 лв е много особен. Принципно е фул с каквото се сетите и няма нужда дори да прескачате границата от 700-800. Сейковци, ситизъни, касиота (или както в Япония се казва – Кашио) и всяка друга нелоша техника може да бъде ваша. Но не и моя.

След многодневен рисърч и затъване до ушите в дебрите на часовникарската индустрия стигнах до извода, че има изключително малко заслужаващи вниманието ми часовници в този ценови диапазон. И всичките са от странен по-странен. Така след много главоблъскане я докарахме до следния шортлист.

На 3-то място остана Uhr-Kraft German Design HeliCop I Automatic. И без да се вглежда човек особено мигом забелязва приликата с B&R. Всъщност, оказа се, че има адски много техни клонинги. Не казвам реплики, защото това не са реплики – направени са все от други компании, имат добри механизми и не се опитват да бъдат точно копие. Но много се доближават. Дори на шрифт по циферблата. За съжаление обаче дори на снимките се вижда, че това просто не е B&R и никога не би могло да бъде. И може да донесе единствено разочарование от този факт.

Второто място зае първоначалният ми фаворит Welder. Цялата колекция К-24 е супер. Така и не можах да си избера модел. Просто бих искал всичките. Welder е серия часовници на италианския дизайнер Italo Fontana известен най-вече с U-boat колекцията си от овърсайзд инструменти. Казвайки овърсайзд имам предвид майката си джаса парчета, които дори на ръката на Слай, който е притежател на такъв, седят като чайник. На моята тънка китка 5 сантиметров циферблат + огромна корона ще седи като някаква гротеска. Още повече, че са за дясна ръка. Не че не съм носил часовник там, но дясната ръка като пасивната в тялото ми е по-зле и от лявата. Жалко наистина, но трябва си и малко разум.

Преди да кажа друго, ще кажа едно – фотоепилацията е пълен ташак! След поредица сеанси в началото на годината, в които космите на гърдите ми действително видимо оредяха, месец след като приключих те започнаха да никнат отново, а сега елате да ме видите на какво приличам. И само като си спомня цената от 220-250 лева на сеанс, ми идва да ударя едно коляно в челото на някой, ма-да-фа-ка!

Затуй крачката обезкосмих с верния Бодигрум. За незапознатите пояснявам, че той не е епилатор, а по-скоро комбо между тример и електрическа бръсначка и в следствие на това след процедурата все пак остават връхчетата на космите, които, ако сте ербапи после можете направо да изплющите с епилатор, или да отидете на кола маска – дължината на космите е идеална. Ако сте по-малко ербапи, но все пак перфекционисти – просто се покрийте с крем-депилатоар. Аз лично обаче избягвам такива груби химии, освен ако много не се налага, а на кола маска и епилиране ще ме видите само в случай, че остават два часа до катаклизъм.

Следствия от обезкосмяването:

1. Всеки полъх на вятъра се усеща с невероятна сила; в началото е много шокиращо и студено;
2. При къпане се изразходва в пъти по-малко душ гел и вероятно хигиената отива едно ниво нагоре;
3. Белият цвят, който се разкрива отдолу надминава и най-смелите очаквания;
4. В първите дни може да има лек боцкащ дискомфорт на местата, където кожата се търка;
5. Ахъм, прощавайте дамите… за камбаните изведнъж се появява толкова много място, че от време на време може да се чудиш дали изобщо още са там;
5.1. Боксерите пък се веят като националния флаг;
6. Космената покривка чувствително се сгъстява още след първото махане;

И едно интересно наблюдение – от всеки корен излизат по 2 или 3 косъма, което сигурно обяснява значително по-голямата гъстота в тази зона.

А сега – на плажче.

Най-общо казано всички обуща се изпраха чудесно. Дори подметките им лъснаха, което принципно е доста трудно. 4 чифта обувки наведнъж обаче е ту мъч и проявленията се показаха – всички имаха деформации, а там където краищата на връзките са се притискали в кожата са се образували вдлъбнати дири.

Поука: предполагам нещата зависят и от размера на барабана на пералнята, но за средностатистическа пералня три чифта наведнъж изглеждат като границата на разумното.

Adidas Samba Classic

Евала правя на самбичката. Най-добрата обувка от всичките. Нося я нонстоп и не е мръднала. Подметката просто няма друга такава. Обикновено ги изтърквам от задната вътрешна страна, обаче тук почти няма последствия. Все едно съм ги носил месец. И не знам от какво е направена, но не лови грам мръсотия. Поддръжката на самите обущета е супер лесна, понеже са кожени. Една кърпа отгоре и чао. Единствената проблемна зона е велура отпред, който като всеки велур с течение на времето започва да придобива захабен вид независимо от всичко.

Резултатът от прането е, че падна златистият надпис отстрани. И на едната има две дири по велура. Последният се захаби доста, предполагам в следствие на триенето в парцала, който е вълнен и доста абразивен. Определено трябва да го боядисам с тампон, за да се възстанови. Кожата на няколко места се пообели, макар и не много видимо. Стелката няма особено изпран вид.

Nike Cortez `72

Честно казано, този Найк, или това Найки, ако предпочитате, беше добра идея на снимки, но не чак толкова добра в действителност. Комбото черна обувка с бяла подметка не е много издържано. Трябваше да е с черна подметка, както беше показано на снимката, но ходи се разправяй с пазарувани по ebay неща. Не ги носих близо година, защото след първото обуване не ги харесах хич. Но после ги подносих и съм доволен. Цялата зима изкарах с тях и евалата им правим. Не са пуснали една капка. Сигурно заради особеността си – супер високи са, като платформа и усещането е доста нетипично. Но пък подметката е мека и кракът потъва удобно в нея. Нямат никакви екстри – стелката е просто парче плат. Няма извивки, няма поддръжки на свода, нищичко. Грайферът отдолу е съвсем обикновен зигзагообразен от-до. Единствената пимп черта е сребристата метална плочка на връзките отпред. И ако трябва да съм честен, причината да ги купя беше поразителната им прилика с този Lugz. Да си го поръчам тогава се оказа мишън импосибъл, та компенсирах.

За зла участ обаче прането ги съсипа. Подметката цъфна отвсякъде – всички слоеве се отделиха. Не че не трябва да се очаква от подобна подметка – Лакая също цъфна предния път. Другото оцеля и като ги заведа на обущар за лепилце ще са като нови и 100% ще ме изкарат и следващата зима.

310 Hurricane The Game

Има доста controversy в тия кецки. Като започнем от името, в което не е ясно каква е правилната подредба на думите. След известно проучване стана ясно, че кецките са Hurricane от линията на рападжията The Game за 310 Motoring. Това са най-малко носените кецки по две причини: 1. неприятно, ама се умирисаха за има-няма пет носения на босо през лятото; 2. направени са от онзи гаден велур-набук-обърната-кожа-каквото-и-да-е-там, който лесно се цапа, но е невъзможно да се почисти. Помня едно парти преди петнайсетина години, имаше една девойчица, дето всички й се лепяхме, обаче не знам защо по едно време реши да си събуе обувките и не е истина просто каква смрад се разнесе! Е, подобна смрад генерира и 310-то, но сега поне вече знам, че причината е по-скоро в кожата и може би начина й на обработка. Миризмата е много специфична. Не може да се премахне с никакви шолове, молове и други препарати за освежаване, убиване на бактерии и прочие. Нито изчезва като се оставят няколко дни на слънце на балкона – нещо, което обикновено помага срещу миризма от гъбичен вид. И след първите десетина носения в общи линии приличаха на гъз. Обаче! Са кецките с най-удобна и мека вътрешност, които съм имал някога. Супер комфортни и приятни за носене и на босо и с чорап.

Прането доста им се отрази. Вярно, петната излязоха почти на 100% и подметката се изчисти нелошо, но цената за това не е малка. Боята им поизпада и сега са с лек петнист оттенък. И кожата отзад и набука се поизтъркаха на места, като на някои от тях пораженията са дълбочки. Освен това явно са и пуснали, защото вътрешната им част се оцвети в жълтнаво. Най-лошата новина обаче е че миризмата остана.

Etnies Calli Vulc

За този Etnies вече знаете. Не беше нужно да го пера, за да му цъфнат подметките. За голяма изненада прането не ги довърши. Напротив, сега изглеждат все едно съм ги купил миналата седмица. Имат няколко леки джезгийки отпред, но в общи линии това е. Не че ще ми промени мнението повече да не инвестирам в марката.

Както знаете, ми писна на дедовия от нескончаемите глупости на хостинга, който ползвам в последните 8 години. И преди ми е писвало, но после нещата се оправяха, а на мен не ми се занимаваше с галимацията да местя 30 домейна, 150 мейла, десетки гигабайти и алибали. Че и без загуба. При мен loseless вариант никога не е имало. Но този път приключихме окончателно. Скъсахме, дето се вика. Абсолютно същото, като да имаш куца връзка, която трудно изтърпяваш вече, ама понеже драмата по края й ще бъде прекалено голяма, все отлагаш във времето. Но все някога идва и тоя момент. А при мен той дойде след поредица от такива ъптайм статистики и отговора на съпорта, че на сървъра всичкото му е наред, ве брат.

takaitaka.com
———————————————————————-
date uptime dns connect request ttfb ttlb

2010-03-22 98.91 0.006 0.050 0.050 2.583 2.706
2010-03-21 95.70 0.006 0.049 0.049 2.752 2.875
2010-03-20 100.00 0.008 0.052 0.052 3.041 3.159
2010-03-19 94.68 0.008 0.052 0.052 3.384 3.507
2010-03-18 100.00 0.010 0.054 0.054 2.833 2.961
2010-03-17 98.90 0.008 0.052 0.052 2.564 2.696
2010-03-16 100.00 0.005 0.049 0.049 3.343 3.476
2010-03-15 98.90 0.011 0.054 0.054 2.212 2.344
2010-03-14 97.83 0.004 0.047 0.047 2.223 2.357
2010-03-13 100.00 0.008 0.052 0.052 2.048 2.186
2010-03-12 98.90 0.008 0.052 0.052 2.378 2.515
2010-03-11 98.81 0.007 0.050 0.050 2.233 2.372
2010-03-10 100.00 0.008 0.051 0.051 2.514 2.657
2010-03-09 100.00 0.009 0.053 0.053 2.840 2.981

Реших да мина на VPS по редица съображения. Едно от които е, че искам root достъп и значително по-свободен контрол над ресурсите си. Освен това искам да е EU базиран, защото макар в наше време под океана да минава оптика тестовете показват, че скоростта си се влияе от тези неща. Някои готини хостове имат секции за тест на скоростта, в които ти предлагат да дръпнеш 100 мегабайтов файл от всеки от дейта центровете им и да прецениш към кой ти е най-бързо да си вземеш план.

Въобще не ме интересуват вариантите от България, тъй като в общия случай или препродават немски/щатски сървъри, или съпорта ми се държи като пичка в цикъл събудена от следобедна дрямка… аве, как не го надживяхте тоя момент с простите юзъри, бе дейба; или маркетинговите им глупости в стил “ние сме първите в България, които…” ме вдигат толкова, колкото и гордостта от изобретяването на чушкопека, или пък инвестицията в дейта център директно качва цените далеч над нивото, което съм склонен да платя.

В хода на този пореден епичен рисърч стигнах до извода, че няма начин за обективна оценка на хостинг доставчик. Ни с потребителски мнения, ни с дизайн на сайта, ни с пингове, ни с разговори със селса. Всичко това може да е много готино, ама след една седмица да им изплющят сървърите и да се окаже, че бекъпите се правят веднъж на три месеца, какъвто пример имаше с Hostway. Или други всякакви такива невидими неща. Да кажем, на една машина има пуснати 100 VPS-а. Не че знам как става, ама в единия форум един пич твърдеше, че е виждал и 300 на една машина в щатски хостър. Тъй че освен картинките, цифричките и звездичките винаги го има и факторът доверие. При това сериозно застъпен.

Обективността се убива и от факта, че целият нет е пълен с линк ферми, които се казват “хостинг ревю алабала гъза ми” и всъщност не предлагат никакво ревю, а просто кликове по афилиейт програми, като откровено заблуждават потребителя. Сайтове с review в името им човек въобще не трябва да поглежда. А търсенето в Гугъл на generic неща като reliable uk managed vps е равносилно на fail. Вместо това има полезни форуми, в които има реални ревюта и мнения на хора. Един от тях е webhostingtalk.com. Друг добър сайт, който дава статистики за ъптайма, инфо за хостъра и потребителски мнения е webhostingstuff.com.

Най-големия крайъгълен камък на VPS-а е дали е managed и как точно хостъра дефинира това понятие. От прочетените десетки теми по форуми, описания на сайтове и мнения на потребители, мениджмънта е толкова разтеглив и хлъзгав, че няма накъде повече. Трите чешита са unmanaged, semi-managed и fully-managed, но между последните два всичко е размито и плаващо. Например, има хостове, които се рекламират като fully-managed, но после се оказва, че безплатния мениджмънт включва само отстраняване на проблеми по тяхната си инфраструктура, а инсталирането на някое приложение, да речем, се таксува по 75 паунда за половин час. Обикновено при сериозните доставчици fully managed означава не само, че ще извършват своевременно всички секюрити ъпдейти и активно ще следят сървъра за проблеми, а и че ще откликват на заявките безропотно. В крайна сметка затова човек плаща и значително по-висока цена, в общия случай два до три пъти над тази на unmanaged вариант.

От тук стигаме до втория крайъгълен камък. Съпорта. От съпорта на хостинг имам преки впечатления, тъй като известно време бях дизайнерче в българския клон на Server4You, а после ползвахме и техен dedicated сървър.

Докато съпорта беше тук той представляваше няколко гийка, които седяха със слушалки на ушите, когато не пушат, и говореха на псевдо английски с клиентите. То се знае, имената на съпорта никога не отразяват неговата националност, а леко се променят така, че да звучат познато на чуждия клиент. Например Мишо става Майк, Катерина става Кейт, Тодор става Том, Христо става Крис и прочие. Но тая врътка далеч не се прави само с цел клиента да не си чекне езика с български или други непривични имена. Прави се, защото 1. всички сме расисти; 2. въобще не харесваме когато оня, на който плащаме, ни пробутва евтин чуждестранен труд. Но пък хостъра го боли дедовия за личното ни мнение, защото неговата цел е да прави лев. Затова и малко след като напуснах немците теглиха чертата на въпросния български клон и за по-евтино предпочетоха да преместят съпорта в Индия. За индийците вече знаете какво мнение имам. За айти способностите им дори няма да започвам. И това, че във вашата компания има един, който си разбира от работата, въобще не е доказателство за обратното.

Разказвам горното, защото положението е такова навсякъде. В Surpass първоначално половината съпорт беше и сигурно още е от румънци. Тоест беше, докато още бях в другата хостинг компания, която Surpass купиха. Даже не й помня името. И първото нещо, което направиха беше да сменят имената на съпорта с по-цивилизовани. В Английските хостинг компании е същото. eUKhost например е компания, която от супер хвалена преди 2-3 години сега върви към дъното и една от причините е именно съпорта, който по думите на отказващи се от услугите й потребители не можел да говори свестен английски, нито разбирал проблемите, за сметка на това носел английски имена. И били всичко на всичко 4 души, които пишат от различни идентичности. Като цъкнете на линка ще видите деградацията в потребителските мнения от август 2009 насам и ще можете да я съпоставите с отличните оценки преди това. Така че докато човек си търси хостър трябва да отделя специално внимание на мненията за съпорта им.

Базирайки се на описаните по-горе фактори в допълнение към техническите характеристики накрая сведох избора си до следните хостъри… А, редно е да кажа, че бюджетът, който определих е трийсетина паунда. В момента плащам $15 за риселърски план с 200 гигабайта диск и 2 терабайта трафик (които получих по погрешка, ама това е друга тема). Първо реших, че не ми се дават повече от два пъти над това, но след първоначалните резултати разбрах, че за тия пари не мога да взема нищо смислено, затова вдигнах лимита още веднъж. Лошата новина е, че дори така се оказах малко под дъното на бюджета за читав VPS с някакъв мениджмънт…

Clustered – една от най-хвалените компании; има изчерпателна и точна FAQ секция; всъщност целият сайт е изчерпателен и ясно и точно обяснява какво, как и защо; цената е привидно ниска, но се оказва, че е такава на годишна основа, после идват такси за панели и управление и литва много лошо предплащането за една година обаче спестява минимум 100 паунда

Layershift – друга хвалена компания, имат нова вторична, по-евтина unmanaged VPS услуга, отново с много добър фийдбек от потребителите; врътката е, че плановете се предлагат с Plesk и Small Business панел, което е трики избор; всъщност хич не е трики, защото включеният Plesk е с лиценз за 30 домейна, което директно изяснява нещата за мен;

PC Smart Hosting – звучи супер скучно и гийки, но предлага добър набор от решения и на практика включва всички чешити VPS – unmanaged, semi-managed и fully-managed и си дават зора да обяснят разликата в мениджмънта на всичките; цените ми се струват съвсем окей; ползват OpenVZ обаче, хм;

InnoHosting – също високи потребителски оценки; маалко по-височка на пръв поглед цена, но реално излиза точно колкото и на другите места заради курса на долара;

VPS.net – предлага много интересна архитектура, в която включването на нови нодове, демек ъпгрейд става убер лесно и прави разширяването при нужда бързо; колкото повече ъпгрейдваш, толкова повече ти пада цената; и нещо ми се трува по-скоро като cloud схема, отколкото като обикновен VPS; най-голямото безумие е, че можеш да си вземеш и дневни нодове при временна нужда; голямата пишка обаче идва от там, че цените не включват мениджмънт, а той идва срещу $99 на месец и $45 сетъп – честито;

Изводи и знания, които изскочиха в процеса

- OpenVZ не е читав. Масово се използва вместо Virtuozzo за понижаване цената на хостинга, но сигурността му, твърдят, хич не е тъмън. Споменаваха за необратими крашове на цели нодове и довиждане на всичкото данни;
- Няма такова нещо като неограничен трафик. Същото е като неограничените минути в плановете на българските мобилни оператори. Все има някаква врътка;
- Burstable числата са обикновен маркетингов ташак и супер заблуда. По-сериозните и откровени хостъри не предлагат burstable памет въобще;
- Повече от 30 VPS-а на една машина не говори особено добре за възможностите на доставчика и принципно не е оферта;
- 100 мегабитова споделена свързаност също говори от самосебе си; всъщност гигабитовите връзки в този ценови диапазон са рядкост;
- Панелите за управление в 99% от случаите се плащат допълнително, като Plesk-а е повече от 2 пъти по-евтин от cPanel, но пък вторият често идва с WHMCS, което си е плюс, ако човек ще продава услугата; Plesk обикновено е във версия за 10 домейна. Има още такава за 30, 100 и неограничен брой;
- Ако хостърът не се страхува от реалните изражения на услугата си, в таблицата ще е посочил и гарантираната част от процесора, която планът получава;

И една молба. Бихте ли ми дали акъл каква OS да ползвам, че въобще не съм в час. Само гледам, че CentOS е супер популярна в последните години… Мнения от потребители на някоя от услугите, ако случайно се намират такива, то се знае, са добре дошли.

Update: проведох следния експеримент – разпратих един и същи мейл до селсовете на четирите хоста (без vpn.net), за да видя какви отговори ще получа и по-важното – след колко време. От всички без Clustered получих автоматично потвърждение за получения мейл. Първи отговориха от InnoHosting след около половин час. 5 минути след тях отговориха и PC Smart.

Update 2: такааа, каква е хавата… Inno-то са някакви много мазни филии и на конкретни въпроси изискващи отговор в цифрово изражение ми сучат глупости все едно Бойко обяснява какво е направил от началото на мандата си. Има ли гарантиран канал на всеки VPS и какъв е? “Има, да.” Колко VPS-а пускате на едно желязо? “Зависи. Внимателно калкулираме ресурсите и преценяваме.” Хех… Час по-късно пичът от PC Smart ми отговори точно и ясно, че връзката е 100 мегабита, споделени между 25-30 VPS-а. Така класацията придобива неочакван, но ясен лидер.

Update 3: Layershift отговориха доста часове по-късно. Не би трябвало да е от времевата зона, защото се предполага, че са 2 часа зад нас. За отговор на втория ми мейл бяха необходими още 46 часа. Което ме навежда на мисли за местоположението на sales/support екипа им. Къде трябва да е човек, за да му е нормално работно време българското 18:30 в неделя? Както и да е, ето сумарно резултатите от комуникацията, включваща 2 мейла от моя страна и 2 отговора от страна на хостърите.

InnoHosting както вече казах отговориха първи на запитването. Времето за реакция беше около 30 минути за първия мейл и около час-час и половина за втория. Определено най-добро постижение от трите. Не на такива мисли ме навеждат отговорите им обаче. Загледал съм се в VP:Professional плана им, който с лиценза за cPanel стъпва на $62 или 90 лева на месец. Неяснотата относно връзката и мазното измъкване за броя на плановете на една машина въобще не ме вдигнаха и по-важното – не ме изпълниха с доверие, а тъкмо обратното. Друг фундаментален проблем е липсата на бекъп на VPS-ите. Ако искаш външен бекъп трябва да платиш допълнително, защото те не правят такъв. Безплатната алтернатива е бекъпа на cPanel, който има много малко смисъл при изгърмяване на диска примерно. Използват OpenVZ за виртуализация, което след прочетени мнения и казуси също е минус. Мениджмънта включва помощ при инсталиране на 3rd party приложения, което пък е голям плюс. Пише, че предлагат помощ и при мигриране. Като типично американски бизнес модел можеш да продаваш домейни по $6.95, което си е кирия, понеже сега вземам моите на 14 лева. Не знам дали е проява на селски SEO номера, но нито един от линковете, където се предполага, че има обяснения, не работи. Скоростта от офиса е 700к, което явно е капацитета на плана, от вкъщи вдига разтрисащите 3.6м.

PC Smart бяха с 5 минути по-бавни от InnoHosting при първия мейл и с час и малко при втория. Но отново отлично време. При тях съм се загледал в най-малкия план – FM-512, но той е по-дащен от онзи на InnoHosting примерно. Всъщност е най-дащен от трите. Цената е 37 паунда, което е 80 лева. Съпорта включва и 3rd party приложения, макар че правят уговорката “on best effort basis”, което би трябвало да значи, че нещата няма да се случат в реално време, но все пак ще се случат. Изключително полезен и важен за мен момент е осигуряването на миграция от текущия ми хост към тях. Нямам идея как ще стане, но ми звучи супер. Сам няма да се оправя, абсурд. Бекъпа отново струва пари, но твърдят че скоро ще внедрят безплатно решение. Дотогава остава миръринга на RAID 10, каквото и да е това Виртуализацията е Xen. На една машина има 25-30 VPS-а споделящи 100 мегабитова връзка. Моментално изпратиха даунлоуд линк. Скоростта през ADSL е 700к, от вкъщи е около 900.

Layershift направо се осраха. Първия мейл получи отговор много след като си бях тръгнал в седем и половина в петък, втория, както вече казах – 46 часа след това. При тях съм се загледал във VPS:15 плана, който е ъпгрейднат с параметри х2. Лошото е, че малкият шрифт отдолу казва, че тези параметри са валидни до 1.2.2010. Хм. Цената е 35 паунда, обаче без ДДС, което го прави 41 от воле. Още 3 паунда отиват за Plesk PowerPack Light, който включва SpamAssassin, а ако искам и антивирус трябва да изскоча от още 5. Което сумарно вдига цената до 50.5 паунда или 110 лева. Tакава оферта е no go, защото ако трябва да се ходи в зоната на 50 паунда със сигурност има много други алтернативи. Plesk-а идва с лиценз за 30 домейна, което е супер предвид обикновено предлагания за 10. Поддръжката не включва особено охотно 3rd party приложения, правят уговорка за сложността им и цитират примерна цена от 25 паунда за инсталация на Shoutcast. Правят ежедневен бекъп на VPS-ите. За виртуализиране се ползва Virtuozzo. Връзката е 100 мегабита, burstable. Не предоставят конкретни данни за броя планове на един сървър, като вместо това обясняват в 4 параграфа за 5 годишния си опит и че знаят кога един сървър е овърлоудед и не го овърлоудват, за да не изтичат клиентите и да не се появяват негативни отзиви за услугата им. Демек, пазят си имиджа. Похвално. Другата причина, която изтъкват за непосочване на конкретни данни е миксът от различни планове на един сървър, който прави невъзможно конкретизирането. Скоростта на даунлоуд през ADSL-а беше 700к, от вкъщи – 1.7м.

Clustered така и не си направиха труда да отговорят.

Сумарно до тук:

На този етап мисля, че нещата откровено си отиват към PC Smart. Освен ако не се случи някакво чудо в промеждутъка, докато ме няма в следващите дни.

Finale: реших – PC Smart. В момента обаче нямат нодове, поради, цитирам, нередовните доставки на Supermicro за острова. Това трябва да е фикснато в рамките на 10 дни и тук да се усети драматична разлика в качеството на услугата.

p.s. Втори месец чакам PC Smart да пуснат нодове. И след поредното “средата на другата седмица” отново нещата остават за “средата на другата”, щото хардуера не издържаш стрес теста. Ама вече ми писва на дедовия.

Update (6.7): Дочаках. Почти три месеца след заявката най-накрая имам VPS. И съм мега щастлив и доволен сега-засега.

Ситуацията, както си я представям, е следната:

Обяснявам. Искам да направя домашно 5.1 кино. Не особено софистицирано. Задължителните елементи в него са: проектор (не ме питайте защо проектор, а не голям телевизор – така е направена инфраструктурата на всичко вече, трябва да е проектор), мрежов медия център + диск. След известно мислене реших, че рисийвърът също е задължителен елемент, защото служи като гара разпределителна на всичкото му и позволява елементарно да добавяш нови неща (PS3, дувде, блурей и т.н.) – ръгаш му входящите hdmi-та от всички възможни източници, които имаш, свързваш изходящото с проектора, казваш “момче, свири” и толкоз.

HD проектори има бол. Не съм се спрял на нищо конкретно най-вече заради фрустриращия факт, че за да намериш Mitsubishi-та на българския пазар трябва да се превърнеш в ебаси детектива, a 5500 и 6500 са отлични модели за целта. За Vivitek хич не искам и да отварям дума. Отделно цените на проекторите тук са толкова лол, ама лол ви казвам, че с чиста съвест оправдават покупката на нещо толкова нежно от чужбина. InFocus in81 за 7900 лева. Честно, вие сериозно ли? Не искам и да си помислям колко според вас е редно да струва in83.

Рисийвъра също е лесен. Така е, защото изборът е тоя модел на Onkyo или оня на Denon. No brainer, дето се вика.

Единственият проблем остава чудодейното устройство, което ще играе ролята на мрежов медиен център. Нарочно съм поставил DLNA в скоби, понеже не зная дали има някакво значение в така описаната конфигурация, която очевидно няма да включва други DLNA-enabled устройства и най-вече – DLNA телевизор.

Мрежови пенкилер устройства не е като да няма, но нещо не мога да вдяна дали правят онова, дето ми трябва, или не. Можете ли да ме посъветвате:

- има ли устройство, което служи едновременно за единен мрежов медиен център и мрежов диск, като същевременно има вграден торент клиент и медия плеър, който да плейва всичкото му, понеже няма кой друг да го плейва?
- има ли значение дали устройството ще има DLNA поддръжка, щом няма DLNA крайно устройство, което да извършва плейването на медията и най-вероятно нещата скоро няма да се променят, за да има смисъл от такава поддръжка just in case?

До момента съм изолирал три модела: PlayOn! HD на A.C.Ryan, HDX-1000 на HD Digitech (много сериозни софтуерни проблеми и изисква много търпение и модване, за да заработи като хората, което е абсурдно) и TViX HD M-6500 на DVico (след още няколко ревюта, това изглежда също абсолютна пръчка, вижте и цените в България по-долу, за да се посмеете, ако не друго). Изглеждат ми като точно онова, което търся. Ама дали? Help!

За колоните също приемам съвети, понеже там пък въобще не съм мислил какви да са. Изобщо, приемам всякакви съвети относно конфигурацията, правилността на разсъжденията ми и логическото изграждане. Като имате предвид, че не съм милионер и Рила, пардон, парата ми е мила. Много благодаря

Update: учудващо, но TViX има представителство и на линия вече е моделът 6600. Не пише цени, но като гледам горещите оферти в сайта на шоурума им вероятността да се смея с гъза си не е малка.

Update 2: вече се смея с гъза си на офертата 850 лева промоционална цена. Пичове, да ме прощавате, ама голия вариант (демек, същия като вашия) струва 230 паунда в английския Амазон. Кажи ги 250 с шипинга с Royal Mail. Знам, че и вие трябва да хапнете, ама 300 лева горница за нещо, на което му викате “супер промоция” = буахахахаха. Колко ще му търсите като регулярна цена се питам… И познайте колко ми беше смешно, когато видях и цената от 925 на друго място.

Update 3: днес ми пошушнаха за Dune BD Prime 3.0, който идва с блурей плеър, гигабитова мрежа, отделение за диск, почти неограничени възможности за бъдещо разширение и май е всичко, което може да му потрябва на човек. Изглежда действително супер. Има го и тук на цена от около 1 бон. Още по-интересното и силно впечатляващо нещо е видимият стремеж на създателите му да го усъвършенстват. Пуснали са даже гласуване за нови фийчъри, моля ви се!

Update 4: по въпроса с колоните също получих пошушване – Focal JMlab Sib и Cub. Малко по-скъпи са от винаги стоящите на дневен ред Acoustic Energy Aego T, с които да допълня присъствието на бранда вкъщи, ако друго не ми привлече погледа и ухото.

Веслец е заветното място, от което човек си получава пратките, когато те са по-обемисти отколкото пощенския клон доставя и са шипнати с пощенска услуга. Ако са шипнати с куриер и има усложнения, които пречат на доставката им до вратата ви, получаването става от митница Аерогара София – място, което за мен лично е изпълнено единствено с неприятни емоции и игра на мерене на пишки. Разликата между двете места е, че на аерогарата далаверата е на по-високо ниво, респективно с течение на времето отношението както на митническите служители, така и на агенциите за обработка на документи, вече е градирало по един особено неприятен начин.

А Веслец е мястото за хората от народа. Там отношението е все още народно. С някои малки изключения. Зависи кой митнически инспектор ще ви се падне и дали няма да му избият чивиите когато му влезете с офертата, че искате да ви подпише декларация за конфиденциалност на личните данни, които задържат приложени към документите за освобождаване на пратката.

Но човек дори и мъдро да шопва, все някога сгазва лука с подлежащ на обмитяване пакет от Ю Ес ъф Ей. Подозирам, че почти всички сте наясно с пинизите при онлайн шопинг, но може би не сте наясно кое-как в кофти случая с обмитяването. Затуй, ето кратък гид:

Петинг

1. Отивате с бележката за колет от Щатите на гише 24.
2. От там ви провождат в затвореното хале сред служителите, където изчаквате появяването на митническия инспектор и пратката.
3. Пратката се отваря от инспектора. От година насам всички пратки от Щатите подлежат на отваряне и проверка заради хитринките от типа “пиши ми го тоя Radeon 4870 за $35, те и без това не знаят какво е”, които масово се практикуваха през годините.
   а) Ако се установи фрапиращо несъответствие между написаната стойност и съдържанието на пакета (демек Radeon 4870 за $35) инспекторът изисква разпечатка на транзакцията, с която да докажете, че сумата на инвойса е истинска. През това време пратката остава задържана. Предполагам, ако не можете да докажете, че стойността е реална или подсвирквайки си се направите, че нищо не е станало, след 20 дни ще бъде конфискувана в полза на държавата. Или поне помня, че имаше нещо подобно.
   б) Ако няма фрапиращо несъответствие и сумата е в рамките на необмитяемия таван, плащате 4 лева на гише 24 и си получавате пратката на гише 29 или 30.
   в) Ако няма фрапиращо несъответствие, но сумата е излязла от рамките на необмитяемия таван започва процедурата по обмитяването.

Обмитяване

4. С формуляра даден ви от митническия инспектор отивате на гише 17 в основния салон.
5. На гише 17 ви питат дали се каните да получавате още пратки, които ще се обмитяват. Това е шокиращо, понеже никой не иска да му се обмитяват пратките, нали така? А и как да знаеш ще се случва ли, няма ли да се случва? И нея кво я ебе в крайна сметка?! Оказва се, че ако ще получаваш редовно такива пратки, имало друг чешит формуляр. За него обаче нямам повече информация, тъй като лелката не беше особено търпелива, хвърли първия през прозореца, нареди да се попълни и го хлопна.
6. С обработения формуляр от гише 17 се отива на третия етаж в стая 13. Процедурата там отнема 10-20 минути, в които имате лично време, което можете да уплътните като правите тайни снимки на учреждението.
7. С получения от стая 13 документ отивате на гише 28, където ви дават една малка бележчица и ви казват да отидете на гише 24 и да платите вездесъщите 4 лева, които никой до момента не е пожелал да ми обясни за какво се чарджат.
8. С квитанцията за платени 4 лева се връщате на гише 28 и плащате на място 8 лева за документите, които ще ви дадат там. В тези документи пише и размерът на митото, което дължите. В лева.
9. С тях отивате на гише 9 или 10 в салона, където те биват обработени и ви се дава цесия или каквото там се дава, с която се премествате пет метра вляво до банката и плащате митото.
10. С квитанцията от банката се връщате на гише 30, където си получвате пратката.
11. Ха-ха-ха – смеете се диаболично, защото сте си внесли диамантена огърлица на стойност $50000 декларирана за $200 като такава с цирконийчета. Или нещо подобно.

Тъй като на Веслец обикновено не е особено натоварено процедурата ще ви коства максимум около час. Не е нещо фрапантно или болезнено, но плащането на мито винаги е досадно и често – обезсмислящо покупката отвън. И от мен да знаете, че необмитяемия таван не е $150, както радостно се тръбеше по едно време. Тоест толкова е, но само когато се праща от юридическо на юридическо лице. При физически лица необмитяемата стойност си остава 49. Или поне така каза инспектора, когато попитах $110 не би ли следвало да са необмитяеми.

Затова най-добре е човек да не зависи от тъпите канали на нашите оператори и директно да си се ориентира към света. Същата работа като да си туриш вятърен генератор или слънчеви панели и да пожелаеш приятен ден на комуналните услуги. Демек, sustainability-то оправдава на 100% инвестицията. И ето тук идват един куп въпроси:

- Какво е необходимо, за да приемаш цифрова сателитна телевизия? Виждам много различни приемници, но нищо не ми говорят.
- Какво изобщо представляват горните приемници? Като им чета характеристиките имам чувството, че могат да се ползват и за още нещо (имат дискове, намерих и някакви с wi-fi).
- Може ли действително едно устройство (в разумна ценова рамка) да реши всички или поне по-голяма част от медийните нужди на едно средностатистическо домакинство (телевизия, дувде, дивекс, музика)?
- Как се избира приемник? На мен естествено най-много ми харесва Lyngbox по обективните фактори “дизайн на устройството” и “дизайн на сайта”. Не може ли някой да си направи сайт като хората – хич не ми го хвали – уреди за гийкове не ми трябват. Обаче гледам ревюта и га че ли е малко ограничено за парите си.
- На какъв принцип работи всичко, как имаш достъп до сателитното съдържание и до каква част от него всъщност имаш достъп? Чета форуми и тук и навън, но нищичко не вдявам, деба.
- Как стои въпросът с картите за декодиране и сдобиването с тях? Девайсите, гледам, имат обикновено по един слот за карта – той достатъчен ли е за всички нужди?

И изобщо, помогнете на лаика да подхване трудната работа от единия край.