Категория ‘труд и творчество’
trololo
28 07 2011 @ 10:03TrackbackЕтикети: д-р енчев, софия, субкултура
Категории: труд и творчество
Director: Ivailo Borisov
18 01 2010 @ 00:28TrackbackЕтикети: eve, kasabian, video, видео
Категории: труд и творчество
Знаете ли какво направих? Публикувах режисьорския си дебют. lol. Отне ми четирсетина дни да “заснема” матрияла и да го сглобя в късните нощни доби. Едва ли ще е някаква грандиозна изненада за какъв материал става дума. Съжалявам, че ви разочаровам, но в него няма цици, вулви и въобще голи жени. В един момент има гол мъж обаче.
Като пълен нууб в интернет видеото го публикувах в YouTube и секунди по-късно получих следния забавен мейл:
Dear procopy,
Your video, We are looking for John Connor, may have content that is owned or licensed by Sony Music Entertainment.
Кратка проверка установи, че Kasabian са pets на Sony Music UK. Майната му на това, абсолютно шокиращо ми е как още докато видеото се процесваше YouTube установиха, че в него може би има нелицензиран аудио трак. Бахти биг брадъра. Well, скъпи YouTube, чичко има нещо типично българско за вас. Нещо, което е следствие от безкрай изгледани видеа с изтрит аудио трак, което ги прави абсолютно безполезни и обезсмисля изцяло труда на създателите им. Чичко клонира видеото си в Vimeo. А за вас остава един голям, космат, български хуй. Не моят, разбира се, понеже ходя на фотоепилация, а и 5 сантиметра в еректирало състояние въобще не са много, но това е друга тема.
Не мога да си представя какво си мислят, че ще постигнат хората с този подход. За бога, живеем в 2010, всичко е торенти, социални мрежи и споделяне. Онова, което не сме могли да бъдем и достъпим преди сега е възможно само с няколко цъквания. И това е най-прекрасното, което може да се случи в нашето време. Ако съм си купил диска на Kasabian, понеже супер ги харесвам, с кой акъл си мислите, че ще лицензирам една от песните за аматьорското си видео, което публикувам в сайт за социално видео споделяне?! Има стотици милиони хора, да не кажа и милиарди, които не са адекватни на времето, в което живеем.
Между другото, драги Sony Music UK, ако имате власт над pet-овете си, посъветвайте Том да се подстриже. Прилича на хуй с тая коса.
О, и още нещо. Vegas Pro е супер. Помислете за лиценз за потребители от моя калибър, който не изисква да извадят близо 600 паунда само за да си начешат крастата.
Коктейл “Who’s your daddy”
10 06 2009 @ 17:54TrackbackЕтикети: beer, бира, коктейл, рецепта
Категории: иедени и пиени, труд и творчество
Едно от нещата, които знаете със сигурност за мен от преди е, че обичам и пия като хамав бира. Но напоследък след фундаменталния си извод, че бирите с алкохолно съдържание ≥5% ми действат зле, а и с настъпването на летните жеги, заради които от кола на обед ми се драйфа, а след 3 бири вечер сутрин не мога да отлепя, започнах да посръбвам безалкохолни бирички.
Безалкохолните бири обаче имат един основен недостатък. Не са бири. И вкусът им не е тъмън. Ако можеха да докарат вкусът, който обичам, изобщо повече нямаше да пия бира с нормално алкохолно съдържание. Но те нещо не могат. Или поне предлаганите в България не струват. А с чиста съвест мога да твърдя, че съм опитал всяка, на която съм попаднал по магазините. Другият основен проблем е, че на пазара липсват и така наречените бири със слабо алкохолно съдържание, които нито са нормални, нито безалкохолни и се връткат между 2 и 3%. Те биха ми влезли дюшеш направо.
И ето ти парадокс – от къде да взема нещо с вкус на бира, което е с по-слаб от нормалния градус? Но всеки парадокс има решение. И тук на помощ се притече техническата мисъл на хранително-вкусовия гуру Борисов, която никога не се е съобразявала с това кой алкохол с какво се комбинира и с какво е кощунствено да се меша.
Рецептата за дзен питието е следната: облъсквате едно хубаво на едри парчета 3-4 големшки кубчета лед. Хаквате ги в голяма чаша за червено вино, или ако имате халба с подобна форма. Заливате ги със сок от лимон или лайм – първо полека, после можете да добавите, ако не ви стига. Пълните чашата до половината с любимата си бира, в този случай Туборг. Доливате с безалкохолна бира, в този случай Клаусталер. Енджой дъ сайлънс.
Tip: пийте бирата си в широка чаша – ароматът изведнъж добива нови измерения. Почувствах се тъпо, когато ми поднесоха веднъж ракия в чаша за коняк, но после оцених подобаващо иновацията. И изобщо – ебете му майката на етикета, когато не се налага да го спазвате – доста усещания се губят покрай гипса му.
p.s. не съм сигурен дали при алкохола формулата за процентното съдържание е точно а – б = в, но определено резултатът е по-слабо алкохолен.