Категория ‘светското училище на Борисов’

“Релевантността” на нерелевантните

31 05 2017 @ 09:25Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
blank
7 коментара

Чест гост в речта ми са 99-те процента. Ефирната обграждаща ни градивна структурна единица на обществото, която по съвместителство е и малко шрьодингерова – хем е видима, хем е невидима. Видима тя е за всеки, който не е част от нея, защото е крещящо показна в своята крещяща отличителност. Невидима пък е за себе си и своите членове. Те никога не разбират, че са част от нея, а дори някои откъслечни екземпляри да разберат, те са горди от това. Тъй като, ще стигнем и до там,

те са от правилната страна на живота и всичко.

Да си “нормален” е повод за гордост. Все пак това е контрапункта на “ненормален”, понятие, което по всички обществени критерии издава “грешка”, която трябва да бъде “оправена”, или най-малкото “скрита”. Защото грешките са признак, че нещо не работи като хората, а обществото не може да си позволи дори бегъл намек, че не функционира като хората, камо ли сакралната истина, че е толкова ебано, че единствено натискането на бутона delete от господната сила би оправило нещата.
Чети, за да не работиш

Икономиката на споделянето, ама не оная, дето я мислите

10 03 2016 @ 10:02Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
blank
14 коментара

Да си го кажем честно, в споделянето никога не съм бил добър. За което са ме наричали тесногръд, закрепостен и други тъпотии, които имат същата интелектуална стойност, колкото да ме редиш заради това, че отказвам да спра да ям месо, понеже: 1) харесва ми; 2) засега не виждам причина да го правя, а когато я видя, тя ще е свързана единствено и пряко със здравето ми; 3) в този ред на мисли, наври си смешните етични съображения в анала; 4) аре друм, ходи прийчвай някъде, където някой по-лабилен ще ти хване дикиш. И ако е само това, иди-доди. Но има и други фактори, които не просто ме отблъскват, а отвращават в споделянето.

Да започнем с модата. Като други неща преди него, които не ми се изброяват, то е новото черно. Помагаш на планетата, намаляш си въглеродния отпечатък, по-социален си, по-интересен си, получаваш културно дивърсити, изобщо живееш един по-добър, осъзнат и полезен живот, казват. И си вярват. За жалост, в споделянето има един много сериозен проблем, който остава неизменен. Човешкия материал. И по-специално това, че той не струва. Същия тоя материал ще се подразни, че наричам нещо толкова значимо, според него, поредната мода, но той и затова е калпав.
Чети, за да не работиш

А над жълтите павета как стенания се носят

18 02 2016 @ 13:58Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
predatory
16 коментара

Бях правил едно време списък със субектите, които ще дера ритуално на жълтите павета, ако стане така, че небето рязко се разцепи, а един гигантски пръст посочи към мен и каже “брате, ти ще си ми наместник на тая ибана, калпава планетка, абе направи го тоя свят по-добро място, молим ти се тука с колегите – дай им го на уста на всичките боклуци от наше и свое име”:

– родители, които крещят и бият децата си. Тия ще ги дялкам с тъп кремък, направо ще им еба путчицата майна, ръченица върху чарковете им ще играя;
– ранобудни студентчета, политически блогърчета, активистчета за права на педали, онеправдани женички и всякаква друга дърпаща чергата към себе си подмолна и продажна сган, опитваща се да се нагуши манипулирайки наивните си събратя (hint: ония, дето безплатно ходят да ручат по протести и вярват, че правят разлика; те просто са тъпи, няма за какво да ги изтребвам);
– религиозните и научни фанатици. Ти дам ей сега една алелуя, ти дам ей сега една псевдонаука, ти дам ей сега едни пиър ревюта;
– “звездите”, психолозите, анализаторите и дзен гурутата им. Оф, да, и фенси кученцата им от породи като лабрадудъл енд шит;
– селф хелп авторите;
– “лидерите” по продажби, лидерство и каквото там лидерстват;
– тонове мечки и тигри заради кожите, че да имам какво да си сложа пред камината;
– горното беше шегичка, майка ти активист за защита на животните, еколог нещастен, дейба, ама няма да доживееш да ми се цупиш, понеже всъщност ти ще си опънат пред камината ми;
– медицинските лица, които са забравили на кого трябва да служат (hint: не на фармацевтичните компании, свиньо долна);
– онези, които в условията на работеща градска канализация си бършат гъза и хвърлят хартиите в кофата, хем с говната нагоре и онези, на които в офисния кенеф им е много трудно да си изтъркат следите от чинията с предоставената от офиса безплатна четка;
– олигофрените с житейски рефрен “чалгата и мутрите са виновни за всичко”;
– криминалните елементи нека нямат капчица съмнение, че ще бъдат превъзпитани. Под формата на вкусно угощение за дивите животни в резервата ми;
– производителите на некачествена стока, които знаят какво произвеждат и съзнателно продължават да го правят;
– журналистите, сценаристите на реалитита и другия джънк, начело с репортерите на господарите;
– политическата върхушка и всеки някога участвал в политически игри;
– водачите на неизправни МПС-та или употребили алкохол и опиати боклуци, които съзнателно създават предпоставки някой да умре на пътя. Тия, дето клаксонират – също;
– 99.95% от заетите в туризма и общественото хранене;
– идиотите с позитивното мислене и онези които дават на късо само при мисълта да допуснат в малкия си цветен свят обективната реалност, която е коренно различна;
– всички, които обясняват различното мнение и поведение от тяхното/общоприетото с дълбокото заключение “комплексар” или “хейтър”;
– ония, дето са с ваучери и ти клипват, за да ги набереш ти, мама им деба дребногешефтарска;
– градинко;
– други;

p.s. моля анално наранените, като коментират, да казват от коя категория са, че правя статистика на посещаемостта.

I have a dream aka моят път в света на бизнеса, стартъпите, поумняването, развиването на разни работи и некви такива житейски размисли за изминалото време

22 10 2015 @ 16:00Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
working
4 коментара

Имам много мечти, но от опит установих, че това не е добре. В смисъл добре е да се мечтае и да имаш идеи, защото не мога да си представя колко тъжен и нещастен е живота на хората, които нямат, обаче е добре и да си дава сметка човек, че идеите и изобщо всичко изискват време и много усилия. Добре е да си дава също сметка и за това, че

много от на пръв поглед гениалните идеи за нищичко не стават.

И понеже установих това по трудния начин през годините, накрая изкристализирах до няколко фундаментални извода, които ще споделя по-долу.
Чети, за да не работиш

Книгите са овъррейтед, драги ми квазиинтелектуалецо*

23 04 2015 @ 13:27Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: светското училище на Борисов
bitchy
Безинтереснo

плачи тъжни ми писателю

Битието е коловоз. За една добра част от населението на земята имам предвид. Хорицата са вагон във влака на живота, който ги води и лашка накъдето си иска, а те просто пътуват, щото живота е там някакво тайнство ли, божа работа ли, писано ли им е — някаква такава пълна тъпня. Ама пък понеже не става да са мълчалив вагон — всички ще те помислят за тъп — трябва някак да изразят онова, което виждат докато пътуват към крайната си дестинация, депото за скрап. “А, това е гара”. “въй, лек, глей тъс топола колко йе висока”, “тоя пък простак пикае в полето”, “еййй пекна слънчице, супер”. Горе-долу с това се изчерпва капацитета на средностатистическия вагон в житейския влак. Плюс/минус, нали. Някои вагони са малко по-джиджяни, в други е пълна клоака. По тази причина средната обществена интелигентност не е точно повод за гордост и е малко като максимата “най-богатия 1% от човечеството владее колкото останалите 99% накуп”, ама наопаки:
Чети, за да не работиш

Аз в списание Осем

12 03 2015 @ 12:37Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
okay
Безинтереснo

За жалост над час и нещо разговор е синтезиран твърде много, но основното е останало. Продължението на темата по битивито вижте тука.

ивайло борисов списание осем

Клонът, на който висим (или онзи материал, който така disrupt-на Mtel Media Masters 2014, че ми бе присъдена специална награда)

30 09 2014 @ 20:25Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
blank
Безинтереснo

„Ти и аз висим на клон непоносим и ще изплющим, и полетим, не се ли държим, ти виждаш, не се ли държим.“

Черни сърца – На линия

Чети, за да не работиш

Страница 1 / 2512345678910...последна