Категория ‘продукт’

Компютърно аудио, част 1: решението

16 11 2009 @ 16:37Trackback
Етикети: , , ,
Категории: продукт
loved
9 коментара

Acoustic Energy Aego M

Пристигнаха. Едно ще кажа – изглеждат направо разкошно. Ууфъра тежи към 7 кила, сателитчетата правят към кило и нещо. Материалът, ако не знаех, че е метал, щях да реша, че е някакъв камък. Толкова по пичата страна. Плитко и аматьорско мнение за звуковите им качества малко по-нататък. Макар че самият факт, че са с позлатени накрайници идва да каже достатъчно.

Компютърно аудио, част 1: десктоп

30 10 2009 @ 15:03Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
thoughtful
20 коментара

Нова къща = ново компютърно аудио. На изпърдяното ми JVC много отдавна му работи само aux-а, което, за щастие, е единственото, дето ми е нужно. Обаче му изпърдяха една средна, пищялките и в общи линии сега има предимно бас. Както и да е, вас това хич не ви интересува. Както мен не ме интересуват вашите драми хя-хя-хя. Онова, което може да ви заинтригува обаче са резултатите от поредния ми рисърч за компютърно аудио, породен от описаната по-горе картина.

Търся си 2.1 аудио, защото: 1. смятам, че 5.1 или, не дай си Боже, 7.1 на компютър е проява на дебилия и твърде сериозна нърдщина; 2. нито имам мястото да разполагам много колони, нито желанието да се чудя откъде да прекарвам кабелите; 3. имам и други доводи, но сега ме мързи да ги разписвам.

Тази тема и рисърч не са нови за мен, но тогава не се спрях на нищо конкретно и слава Богу. Защото сигурно щях да купя някой насран Logitech или смотан Altec Lansing, за което днес нямаше да мога да си простя.

Но behold! Представям ви резултатите от едноседмично активно проучване погубило много човеко-трудо-часове. Интересен факт е, че лидерите ми в него съвсем не са нови модели. Което идва да ни каже едно – за хубавите неща няма преходност.

1. Bose Companion 5

Наскоро питах в два форума дали да избера DSC или Paradox като техника за сот и след разразилата се война, в която не получих нищо смислено като отговор, съжалих, че съм подхванал темата. Накрая просто избрах Paradox, който хем беше два пъти по-скъпата оферта, хем някакви хора разпалено обясняваха, че не може да се сравнява с DSC по нито един критерий. Избрах го, защото ми беше по-лесно да комуникирам с хората от Сектрон и защото супер се изнервих на дървените философщини. Същото беше и с климатиците няколко месеца по-рано. Извод: теми от типа “това срещу онова” не водят до нищо добро и полезно за питащия. В общи линии в подобни спорове няма еднозначен победител, могат да се извлекат само частички информация за референция, но личната преценка си остава истината.

Когато започнах да търся сравнение на Bose с други системи се оказа, че в света на аудиото Bose са началото на подобни големи драми. Всяка дискусия, в която се замесва марката включва класическите гийки тъпотии, като “Bose stands for Bring own sound equipment” и завършва с вездесъщата констатация, че са овърпрайсд говна, които не предлагат качеството на много по-евтини продукти (обикновено тук се слага модел на Logitech?!) и разчитат само на култовия си статус сред определени групи хора. Ся, не знам защо, но след подобно изказване в ума ми изплува Apple. Което значи, че макар една марка да разчита предимно на маркетинг, последователство и мисъл насочена предимно към дизайна, а не толкова към функциите, това не е непременно нещо лошо. В крайна сметка, драги гийкове, може би не допускате, че хората искат освен звук колоните им да имат и визия и че не, идеята да си тупна два студийни монитора за същите и дори по-малко пари никога не ме е осенявала и никога няма да ме осени. Защото аз не правя разлика между ниския диапазон на средните, който при Bose бил изнесен в уфъра, който мажел и използвайки еквалайзери и процесинг и алабала симулирал привидно чист звук, пък той всъщност не бил и дрън-дрън глупости, които мен изобщо не ме ебат. Обичам да казвам, че за мен е много по-важно да не знам как едно нещо е направено и работи, стига резултатът да ми харесва накрая. Или, както казваше оня – details, details, don’t bother me with details, just tell me when it’s done.

Звукът на петицата наживо е впечатляващ и съм също силно запленен от виртуалния съраунд, който, твърдят, бил доста близо до истински. И изглежда огън бий. Освен петицата има и тройка, която е със значително по-малки колонки и дори за моите уши вади прекалено среден звук. Естествено, не мога да пренебрегна цената и определено ще кажа, че тройката заслужава най-много 2/3 от 600-те лева, които й искат тук. С ръка на сърцето казвам, че изтъпанвайки се в шоурума нито за миг не си и помислих, че ще дам 900 лева за петицата. Най-малкото, защото ако я взема от Щатите, дори с митата и шипинга няма да ми излезе повече от 750. Което е фрапантна разлика. Не бих дал 900 лева на Bose България и по още две причини, свързани с човешкия фактор. Не ми хареса отношението на младия пич в магазина, който ме гледаше сякаш съм дошъл да му продавам турски ножове и не остави настрана шибания си вестник нито за миг по време на присъствието ми. Пич, не моа ми искате тия пари и да ме караш да се чувствам като изтърсака-гаврош, дето ти нарушава спокойствието, ръйш ли ма? По-възрастният господин бе достатъчно отзивчив, но… да си представител на марка, на която побългаряваш името до “босе”, е меко казано неподходящо. Не че с “порше” не е същото, нали.

2. Acoustic Energy Aego M

Проблемът на това чудно на вид нещо е липсата на панел за управление. Като резултат, човек трябва да се навежда надолу до събуфъра, или както някои писачи в лайфстайл списания му викат – суббуфер, за да контролира волумето. От прочетените ревюта обаче едно е ясно – звукът бил da shiznit. Кофти е, че в България го няма и няма как да чуя и сравня звука, та ще се наложи да се доверя на ревютата. Една от шокиращите, но едновременно с това хитри идеи е възможността да се ръгне допълнителен централен говорител и да получите 3.1 система, ако центъра ви се струва рехав. Английска предвидливост в действие.

Тъй като цената в последно време е скочила с трийсетина четирсетина паунда и е стигнала 130 ~140, допускам, че наскоро е имало ъпдейт във версията или както и Porsche Design и те под въздействие на техни си фактори са решили да я покачат леко.

Ако имате нервите, можете да изгледате и най-дебилната реклама в историята на дебилните реклами. Разбира се, немска. Само заради нея съм склонен да ги смъкна на трето място. Jesus!

3. Teufel Concept B 200

Много интересна и тотално win идея. Всичкия процесинг е изнесен във външна кутия, където сигналът идва през USB, което значи, че качеството на звука не зависи от пършивата ви вградена в дъното карта, а е най-добрия възможен. Виждайки с какво е наджипкана кутията и знаейки как в огромното пространство на дивиди-то всъщност има една платка и двигателче, е повече от ясно, че там вътре нещо става по начина, по който трябва да става. Отзивите са възвишени и хвалебствени и само дървеничкия външен вид, който ще ми припомни времената, когато на бюрото имах плеснат усилвател Респром ме спира. А цената от 200 евро е отлична с оглед на резултатите. Teufel имат и 2.1 сетове, но изглеждат по-зле. Твърдят обаче, че специалните конични отвори в дъното на колоните компенсирали отсъствието на уфър почти идеално.

4. Klipsch ProMedia GMX A-2.1 | Razer Mako | Creative GigaWorks T3

Klipsch-а също не е първа младост, но високите оценки за него си остават. Смущава ме повече цвета, отколкото формата му. Дори бих казал, че формата ме привлича супер неудържимо. Но не в това сиво. Макар че… сивото придава оня специфичен петдесетарски вид на големи метални предмети с чапати врътки и огромни лампи, който обикновено ме изпълва с носталгия. Обаче седи малко грубо, още повече, че кабелите са супер видими, а врътките са ръбати и цялото управление се набива прекалено много на очи. Ако не бях такава пичка, сигурно щях да ги приоритизирам – 300 лева лесно се преглъщат за предлаганото качество на звука. Изненадан съм приятно, че ги има и тук, не очаквах.

За Mako-то отзивите също са положителни. Бидейки нов продукт и използвайки последните технологии, а и знаейки кой го произвежда, ясно е, че е добър и прави онова, което се очаква, сигурно дори и повече. Познавайки обаче колко досаден може да стане тъч контрола скоро след притежаването на друг Razer продукт, смело мога да кажа, че контролния център би ми натежал много сериозно против покупката му. Сензорно и тъч управление на волуме са супер болка в задника. А за лолцената от 820 лева, които му искат тук, дори няма да се напъна да кажа нещо саркастично. Нали помните, че за 80 лева повече отивате в магазина и вземате Bose Companion 5. А сравнение между истинското hi-fi и шаренкото гейминг аудио трудно може да има. Razer определено се надценяват ценово. Да не забравяме, че и те са Made in China и хардуера им има проблеми.

От доста време съм забравил, че имаше и марка наречена Creative. Нито бластера ми е техен, нито имам някаква друга периферия, за разлика от преди 10 години, когато всичко ми беше от тях. И някак няма как да се отърся от впечатлението, че Creative правят пластмасовички мейнстрийм джунджурийки и ще бъде доста трудно да ми се впишат във вкусовите и визуални предпочитания, защото сега вместо отявлен компютърен вид, който привлича погледа на влезлия в стаята предпочитам нещата да се сливат с околното пространство.

Отзивите за този им продукт са смесени и се люшкат от “бива” до “препоръчвам”. Но както знаем, в наше време всеки препоръчва това и онова базирано на собствената си липса на повече информация, така че съм малко предпазлив, когато за даден продукт има прекалено разнородни отзиви. Едно обаче е ясно – това е най-сполучливата 2.0/ 2.1 аудио система на Creative до момента. И трябва да призная, че на външен вид също са я докарали добре – не прилича на детска играчка. Само не знам дали цената от малко над 330 лв е съвсем оправдана. И с тоя hardwire…

5. Harman/Kardon Soundsticks II

Не съм сигурен дали олд скул транслуентната опаковка и синьо осветление вече не ми идват малко нанагорно. А стандартните сензорни контроли също не ме дървят особено. Но звукът си остава звук въпреки всичко. Вярно, някои твърдят, че възрастта на технологията започва да си проличава и уфъра няма силата на посочените в предната точка например, но всичко това е много относително. Аз не съм човек на дънещия бас, нито на прекалено високото волуме. Цената от 280 лева отбелязва видим спад от 420-те преди 3 години и половина.

Заключение

Аз лично по-скоро не бих дал толкова много пари за Bose – чшш, за същите се взима рисийвър Denon или Onkyo, нали. Може би бих пробвал Aego-то вместо него. Но преди всичко ще отида тия дни до Plesio да видя и чуя Klipsch-а, Creative-то и Soundsticks-овете наживо и ще пусна ъпдейтнати впечатления.

btw ето едно сполучливо сравнение на текущите 2.1 системи, включително половината обхванати тук, което също дава интересно инфо и резултати.

Когато ми остане повечеко време и си завърша рисърча следва втора част – слушалки.

Update (3.01.2010): цената на Razer Mako е паднала до 480 лева.

Eat shit and die 2

21 10 2009 @ 15:15Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия, продукт
shocked
9 коментара

Полуфабрикати ftw

Razer Lycosa

15 09 2009 @ 20:39Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
energetic
11 коментара

Razer Lycosa Mirror Keyboard

Изминаха два месеца, в които се наслаждавам на щастието да имаш истински удобна клавиатура. И усещането е несравнимо. Никога повече не бих си купил някаква там, каквато и да е клавиатура. Защото веднъж познал разликата, започваш да цениш удобството повече от цената. Да не говорим, че RSI не е просто някакъв термин измислен от чифутите, за да ни вземат парите. И затова сега взехме и на Жана един pro|type, който очаквам да бъде дори още по-удобен.

Кутията е черна, много качествено изработена от дебел картон и създава нужното първо впечатление, което те изпълва с увереност, че девайсът си е струвал всяка стотинка. Редно е да кажа, че по стечение на обстоятелствата на мен не ми струваше нито една стотинка, но този факт няма нищо общо с усещането за спонтанно задоволство. Първото, което те посреща в кутията е дебел черен пакет с неща (книжлета, диск с драйвъри, стикери и прочие), центриран и захванат яко за втори, вътрешен похлупак. Под втория похлупак е самата клавиатура.

Тя е черна, огледална и облечена в дрешка, за да не се драска и да й се ебава перфектния вид. Надписът “Designed and engineered in California” определено кара човек да се почувства мазно доволен, но това е преди да види другия надпис – “Made in China” на дъното й.

От клавиатурата излизат 4 кабела – 2 юесбита и 2 аудио. Отзад има един юесби вход и изходи за микрофон и слушалки. Голямата гъзария и смисълът на втория юесби жак е, че той отива директно за захранване на порта, за да не се смущава комуникацията по другия с глупости дори за миг. И вероятно има защо. С нещото, което Razer наричат “1000hz ultrapolling” можеш хипотетично да натиснеш до 10 копчета едновременно. Който е геймър, знае каква е кирията от подобна екстра срещу недоволното пищене на клавиатурата при повече от 3 натиснати бутона.

Някакви хора по ревюта твърдяха, че на дневна светлина подсветката не се виждала. Не е вярно. Вижда се съвсем адекватно. За жалост обаче при изключена подсветка на дневна светлина символите по бутоните са неразличими. Последното според мен би представлявало проблем само за компютърни инфантили, които гледат клавиатурата докато пишат. За всички останали, за които писането е машинално действие и разположението на всеки бутон отдавна се е запечатало в мозъка,  няма никакво значение.

Макар да няма възможност за контрол на интензитета, подсветката е точно толкова силна, че хем да се вижда доволно и денем, и нощем, хем да не дразни очите. Позициите са три: включено, изключено, свети само wasd зоната. Последното на пръв поглед е напълно безсмислено, защото аз играя с нъмпада, но! Тъй като в този режим светят само четирите бутона, при това с осезаемо засилен интензитет, като резултат се получава едно вторично леко осветяване на целия клъстер около тях, което може би е полезно на стандартните геймъри. Светлината сменя статуса си плавно. Сензорното панелче за контрол на медия плеъра, светлината и профилите реагира мигновено.

Самите копчета… oh boy! Изглеждаха ми яко афиф на картинките и си представях усещане тип тъп лаптоп, но изобщо не е така. Ходът им е минимален и точно толкова, колкото трябва. Тракането обаче се чува осезаемо, а интервала си дрънчи доволно силно.

Както се досещате, в цялата работа има един голям бъг, който става ясен още само при вида на клавиатурата. Огледалната повърхност. Мале, каква болка в задника е това нещо! Още в първата минута изглежда неузнаваемо, а на всичкото отгоре, сякаш е направена от някаква магическа сплав, която е просто магнит за де що има влакно или котешки косъм във въздуха. Узжаст! Няколко дни по-късно всичко е мазало. За жалост обаче аз не съм човекът, който всяка вечер преди лягане с парцалче и препарат ще я почиства.

За съжаление има и лоша новина. Клавиатурата има и много сериозен технически проблем – в някакви моменти определени бутони просто забиват. Забива и тъч панела. Сефтето се случи още в първите дни. Рестартът реши проблема. После се случи няколко дни по-късно докато превъртах със стрелката надясно един филм в MV2. Някъде около десетото натискане дясната стрелка просто блокира, заедно с няколко други копчета, между които и Windows клавиша. Рестартът този път не оправи нещата. Настръхнаха ми космите по задника. Втори рестарт, трети рестарт – дедов. Реших, че може да е заради това, че не сложих диска с драйвърите. Но какви драйвъри на Виста, ебаси?! Сложих го, инсталира се някакъв софтуер и след рестарт клавиатура просто вече нямаше. Щях да колабирам. Махнах софтуера, рестартирах отново. Тръгна.

Първата ми работа беше да бия съпорт билет на Razer. Отговориха ми със следния, стандартен за потребители-дебили текст, въпреки че им описах подробно всички симптоми и съпътстващи проявления:

1. Try plugging the device into a different USB port on the system. If the device is plugged into a USB port on the front of the system, try a USB port in the back.
2. Disconnect all other USB devices.
3. Remove any USB Hubs. Plug the device directly into a USB on the system.
4. Try the product on another system, without using any drivers. Does the problem still occur?
5. If the problem is occurring in an application, does the problem occur outside the application directly in the operating system?

Респектиращото тук беше, че отговорът дойде след по-малко от половин час. В неделя. Евала на поддръжката, друго не мога да кажа.

Като дивак извърших каквото трябваше, но нещата не се оправиха. Дори по едно време ескалираха до там, че медия плеъра започна да се стартира самичък. Затварянето му генерира ново отваряне секунда по-късно и нонстоп фокусиране на прозореца му над останалите. Накрая след десетки проба-грешка опити установих, че проблемът май е във втория юесби кабел, захранващ входния порт на клавиатурата – когато той не е включен, всичко е шест. Последното е неудобно, защото се наложи да преместя приемника на мишката. Добре, че кутията има портове на покрива, та преместването бе на пренебрежимо разстояние и не оказа влияние върху силата на сигнала. В последствие се оказа, че теорията ми е грешна – проблемът не е свързан с второто юесби, но за всеки случай го държа изключено.

И така до онзи ден, когато всичко започна отново, а аз трескаво започнах пак да преравям сайтове за инфо. В тях открих бърз и ефективен лек – изключване и включване елиминират ядовете. А междувременно се оказа, че проблемът всъщност е много добре познат на Razer. Кофти тръпката тук е, че според тях моята клавиатура, започваща с МТ0917 не е част от бъгавата серия и не би трябвало да имам ядове. Разбира се, писах им. Отговорът дойде на същия ден. Предлагат ми да отида до търговеца и да сменя клавиатурата директно, търговците били уведомени за тези партиди. Предложението е чудесно и веднага бих хукнал натам, но как да кажа… Сингапур е на пичка си майна!

Абстрахирайки се от този проблем, съм адски доволен от клавиатурата – предлага ми точно онова, което търсех. Вярно, не е безжична, каквато беше първоначалната ми посока, но лесно преглътнах тройно по-дебелия и негъвкав кабел заради удобството и удоволствието. Неприятно е, че периодично ще трябва да я изключвам и включвам, за да избегна досадния проблем, но майната му в името на всичко друго. А и знае ли човек, след някой друг месец може и да локализирам проблема с точност.

p.s. Съвсем забравих за другата голяма гъзария – блокирането на Windows бутона, за да не го праснеш в суматохата и да ти излезе играта, че докато се върнеш може и да си пил вода. Онова лого в средата на тъч панела не е само за парлама. Натискате го едновременно с Windows бутона и се активира блокирането. Повтаряте процедурата за отмяна. Пак с него и F1-F10 се активират профилите. Но все още не съм пробвал софтуера за тях.

p.s.2 Докато чаках асансьора в мола, погледът ми се спря на позната кутия на витрината на магазина за игри на Сиела. Та ако се чудите от къде да я вземете…

p.s.3 от същия проблем страдат и други продукти на Razer. При Pro|Type е дори по-зле и изключване и включване не помагат. Там някои копчета просто спират да работят и след време започват отново, но за сметка на други. За цели клъстери говорим! Баси ташака.

Cherry eVolution ERGO-SHARK L

10 07 2009 @ 16:45Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
happy
4 коментара

Cherry Ergo Shark L

Както вече знаете, “L”-то тук е много важно, защото това е една от двете сравнително лесно откриваеми мишки с профил за лява ръка. Logitech-а всъщност може изобщо да не се брои, най-вече заради безсмислените си бутони и светлинки, известяващи ме, че имам поща и ново съобщение, но нямащи възможност да се предефинират за мейл и чат клиентите, който ползвам. И за къв са ми тогава?! А и цената й е многократно по-висока, вероятно само защото носи определена марка. Довиждане.

Cherry-то от своя страна е друга работа. А и аз имам известна слабост към продуктите им от години. Бях се влюбил неизлечимо в слънчевия им десктоп CyMotion Master Solar, но след петото ревю, в което го обругаваха, се отказах с тежка скръб в сърцето.

Доставката беше доволно бърза – купих я в ebay на първи, платих я на втори и на девети си я взех от пощата. Даже не разбрах кога е минала една седмица. Мишката в ebay струва 15 паунда директно от Cherry, доставката е 12.50.

Първото, което ми се наби на очи, бяха резките в лявата част на тялото й. Сякаш някой я е използвал известно време не особено нежно или шибаното китайче на конвейера я е ошкурило някъде с кьопавите си ръце. Горната й част е покрита с тази така модерна пластмасо-гума, която не позволява на ръката да се плъзга. Но й позволява добре да се поти за сметка на това. Тежи необичайно много – 150 грама. Отдолу е с лазер, което хипотетично трябва да значи по-добро поведение. От Cherry твърдят, че обхватът е до 10 метра, но това е в сферата на пожеланията. На петият метър спира да работи. Отпред има жакче, в което се ръгва кабелът за зареждане и по време на процеса си я ползваш като нормална кабелна USB мишка. Разполага със 7 бутона в оригинал. Не като насрания Logitech. Два от тях са по дефолт назад и напред в браузъра, а под скрола е едно панелче, дето ходи наляво и надясно и служи за хоризонтален скрол. Интересно кой ли го ползва и за какво. С изключение на този странен бутон, другите са разположени удобно. Скролът e прозрачен и мига незабележимо на дневна светлина в зелено, оранжево и червено, индикирайки разните там статуси на батерията. Когато няма проблеми – не свети. Бутонът за включване и изключване е единственото изчекнато нещо. Трябва много да се постарае човек, да напъва, натиска и плъзга едновременно, не без известен риск да го счупи, за да го закара в позиция изключено.

Има и софтуерче за програмиране, което е най-големия рахат. С него могат да се сменят всичките 7 бутона по доволно гъвкав начин, като се почне от предварителен списък със системни и софтуерни функции и се стигне до запис на клавишна комбинация, което силно ме спечели по простата причина, че на единия бутон ще му задам ctrl-shift-e, което в EVE ми е drones engage target, а на другия – ctrl-shift-b, което е drones return to bay. На бутона за хоризонтален скрол също ще туря нещо практично и съм готов. Софтуерчето има и т. нар. QuickDrop прозорче, в което завлачваш и хвърляш дадено приложение, веднага след което излиза диалог към кой бутон искаш да го прикачиш. Гениално! Единствената странност идва от това, че не поддържа профили. Но поддържа експорт и импорт, което е дори малко по-гъвкаво, защото така можеш да си направиш неограничен брой профили. Веднага открих и една недъгавина в цялата работа. Давайки му ресет към дефолтните стойности, софтуерът ресетва всички бутони, с изключение на активния. За да ресетнеш него, трябва да посочиш друг бутон и да изпълниш отново същата процедура. Същото става и при импортиране на конфигурация – активният бутон си остава с текущите настройки. Под Vista има и друга странност. Показването на диалога за импорт или експорт отнема над минута и е съпроводено с бясно пилене по диска. XP compatibility режима не решава проблема.

В заключение, доволен съм. Много удобна и приятна мишка. И пренебрежимо евтина. Има и вариант за дясна ръка, ако някой се е почувствал закачен. Но подозирам, че за 65 лева десняците имат далеч по-голям избор локално.

Update: настройката на макросите за EVE се оказа кучка. С много опити обаче я докарах до успешен край. Стана, като зададох 100 милисекунди интервал между командите. Оценявам удобството на тази опция, без която нямаше да се получи. Далновиден човек е немецът.

Update @23.9: батерията държи 2 месеца с едно зареждане. Индикаторът не се забелязва, освен вечер на тъмно, така че ако не е напомнящият диалог с по немски прецизно съобщение, може и да увисне човек.

Update @7.10: батерията май не държи 2 месеца, като се има предвид, че току-що писна отново. Scratch that – когато си включил мишката си в юесбито на монитора и го спреш след час, няма как тя да се зареди пълноценно, нали така?

Update @26.10: пълноценно, не пълноценно, току-що пак писна; нещо не е читаво с тия батерии…

Update @3.11: лошо, Седларов, лошо… налагат се два извода: 1. или батериите са много зле; или 2. през USB не може да се постигне пълноценен заряд… а едно RAM зарядно е 50+ лева lol

Update @3.7: мисля, че със сигурност мога да отбележа края на мишката. От един месец батериите не се зареждат, а поставянето на обикновени мигом води до индикация за критично ниво. Което идва да ми каже, че се е прецакал датчика или каквото там може да се прецака. Да имаш безжична мишка, която трябва да седи вързана на кабел за да работи е малко безсмислено. Приемам идеи за нова безжична ambidextrous мишка с 6+ бутона, която няма да ме върне с 200 лева назад.

Update @15.08: индикаторът за заредени батерии най-накрая светна след 2 месеца и нещо. Лошото е, че на случайни интервали мишката просто спира, все едно й се изключва лазера. След пауза от десетина секунди отново тръгва. Поставянето на кабела обратно решава проблема. Anyway, явно имаше основание за негативните отзиви за техниката на Cherry още преди 5 години.

Eat shit and die

03 07 2009 @ 13:22Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия, продукт
nauseated
6 коментара

Eat shit and die

Копчатарка

29 06 2009 @ 21:59Trackback
Етикети: ,
Категории: продукт
quixotic
7 коментара

След 11 години вярната ми клавиатура не издържа на поредната чаша бира. Явно е остаряла, щом вече не носи на алкохол. Което води отлаганото закупуване на изцяло нови input устройства до неизбежност. И това е сериозен проблем. Единственото комбо, което ми харесва, е Microsoft Wireless Entertainment Desktop 7000. Големият проблем – клавиатурата няма numpad! Аз съм шибан left-handed gamer ffs! Въпреки всичко, чудесна алтернатива за офиса. Razer не произвеждат точно моя хардуер – прекалено е тийн (което е причината да не харесвам gaming клавиатурите на Logitech и Saitek. Вие ненормални ли сте? Не всички геймъри искаме да виждаме колко патрона ни остават, а клавиатурата да прилича на комплект Batman за деца до 5 години, ебахти!), но Pro серията им изобщо не е лоша, па макар и Mac-user ориентирана. Pro|type например е много приятен spin-off на Tarantula. Но не бих дал $130 за нея, не ми предлага нищо особено за парите си. Така както не бих дал $200 za Logitech diNovo Laser, което е второто харесано от мен комбо. С профилирана за дясна ръка мишка просто няма как да стане.

Всъщност, единствените профилирани за левичари мишки, които могат да се разглеждат на пазара, са Cherry eVolution ERGO-SHARK L и Logitech MX 610. Направо да се изумиш от избор. Но дори да избера мишка или да се върна към някоя ambidextrous (двуръчна?), отново остава проблемът с каква клавиатура да цъкам. Бих предпочел безжична, но ако не намеря, просто ще остана с жичния си португалски Trust, който взех обратно от офиса и е толкова апокрифен, че дори го няма в нета.

Та на фона на всичкото проучване, дето съм го направил в последната година, някой може ли да ми предложи интересна клавиатура, която хем да изглежда прекрасно, хем да е удобна за писане, хем да има numpad? Разбира се, идеи приемам и за безжични комбота, но понеже не вярвам някой да прави такива за левичари, мишката там трябва да е с поне 4 бутона + скрол и да е симетрична.

Update: към момента работата отива на Saitek Eclipse II или Microsoft SideWinder X6 Eclipse III Razer Lycosa за жична.

Update 2: поръчах ляворъката мишка на Cherry. С доставката, съставляваща 5/6 от цената на самата мишка стъпва на 65 лева. Да видим.

Update 3: мишката пристигна, а Trust излизат с някои интересни и доста тънки безжични десктопи; няма да е лошо да се поцъкат в Стемо.

Update 4: новата ми Razer Lycosa пристига към края на месеца от… Сингапур. Предпочетох я пред Tarantula-та заради подсветката. Ти представи си как изглежда клавиатура с прикачен лампион. Пардон, “батъллайт”… бахти абсурда

Страница 6 / 71234567