Категория ‘продукт’

Zinfandel Redwood Park

30 11 2010 @ 18:29Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
drunk
7 коментара

Zinfandel

Няма място за спорове, аз съм човек на бирата. Но понякога пийвам и винце. Далеч не съм познавач и изтънчен ценител и със сигурност любимите ми вина са розетата, след които идват белите. Не за друго, а защото когато прекаля с червените (а аз прекалявам, понеже обичам постоянно да отпивам и когато нещо е вкусно, ето ти го проблема) ме цепи глава, но имам любими и от тях. Така например едно от най-добрите, според мен, български червени вина е Via Diagonalis, а Gallery серията на Todoroff я намирам за съвсем нелоша, въпреки жегавия алкохолен процент 14.5 и даже по-добра от виа-та. Обикновено предпочитам купажите и някак са ми досадно неприятни типичните у нас сортове мерло и каберне. Мавруда ми е мега тегав също, макар да харесвам розето от него. Сира (aka шираз) и рубин са ми сред фаворитите. Най-любимо ми е обаче да експериментирам с непознати неща без да имам каквито и да е очаквания. В този случай с леко непопулярния тук зинфандел.

Понеже съм любознателен по природа и искам да знам какво консумирам, се зарових малко в нета. Около бутилката и произхода й има много неизвестни. С невероятна клизма човек стига до чешки сайт на европейска компания, чийто български сайт някой е забравил да го направи и така и не успях да разбера кой и как произвежда това вино. Има един друг момент. Макар и при изкупна цена на гроздето от доста под лев на кило, пазарът ме е научил да очаквам, че родните вина под 10 лева ще са зле. За чуждоземните дори не искам да отварям дума, защото аритметиката там можете и сами да си я направите, като прибавите още 2-3 звена по веригата. И някак сметките просто не излизат добро чуждо вино да струва колкото средностатистическа българска хуйня.

Но останах доста очарован от този зинфандел с цена от около 7.50 за бутилка. Вкусът е наситен, плодов, лек и учудващо не бие на спирт. Ароматът (доколкото може да се разчита на един синузитен нос да има становище по такъв въпрос) е плодов и мек, а усещането на езика е едно такова плътно. Бих казал, че освен ако не е блъскано със стабилизатори, подобрители и овкусители и не е пълна синтетика – нещо, което аз като дебил не мога да разбера, виното си е направо откритие. Днес отидох да взема още в билата, но вече нямаше 🙁

Семки Huligan

27 11 2010 @ 18:16Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
happy
8 коментара

Семки Huligan

Ако трябва да започна да правя класация “продукт на месеца”, продуктът на ноември ще са тези семки. Опаковката направо чупи глави и още щом я видях в магазина моментално забравих за всички останали, макар да не знаех дали ще са читави. Явно са правени за износ, тъй като на задната страна описанието е на 3 езика, а хранителните факти са едни от най-подробните, които съм виждал на български продукт. После се оказа, че са големи, отлично изпечени и осолени и ако има перфектен слънчоглед, то това е той. Цената е около левче за 125 грама. Епични.

Девин vs Девин

16 11 2010 @ 11:29Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
confused
8 коментара

Девин

Това, което виждате са два напълно идентични продукта. Поне според данните на етикетите им, които показват еднакво съдържание, енергийни стойности и прочие. Единствената разлика между тях е в предната страна на етикетите. Единият е с бебета, което внушава, че е някак по-подходящ за такива. След три внимателни прочитания на двата етикета обаче все още не разбирам разликата. И на двата пише “Препоръчвана от българската педиатрична асоциация”. Дали не са стар и нов етикет на един и същи продукт? Хм, защо тогава са на различна цена? И то озадачаваща цена. В смисъл, като нишов продукт прицелен точно в тънката струна на бегемамичките очаквах бебешката вода да е значително по-скъпа от другата. Нали, ако има същите качества, като водата на HiPP, да речем, която е нещо от рода на 4 кинта за кило и половина. А се оказа, че е с 7 стотинки по-евтина от обикновената. Наистина не разбирам.

Eat shit and die 5

25 10 2010 @ 09:28Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия, продукт
nauseated
10 коментара

Боза лайна

Мисля, че спокойно можем да обявим смъртта на продуктa “боза”, какъвто го познавахме едно време.

Eat shit and die 4

16 10 2010 @ 19:08Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия, продукт
nauseated
6 коментара

Боб с подсладител

Боб по манастирски с ацесулфам-к е епична работа идея. Стига някой да има обяснение какъв го дири подсладител в боб.

Astika

03 10 2010 @ 15:43Trackback
Етикети: , , ,
Категории: продукт
blank
5 коментара

Astika sux

Прави ми впечатление, че напоследък Астика се опитва да се завърне като марка. Този път опитът е с нов фасон на кена. Или поне този го виждам за сефте. Малко прилича на стария Amstel, но дървенее по стар български обичай.

Чувал съм още навремето, че й слагат спирт. И като се има предвид как винаги пиенето й е завършвало със зверски главобол, съм склонен да го вярвам безпрекословно. Правих някакви опити да я пробвам и в последните години, когато се опитваха да я връщат на пазара, но ефектът си остава.

На цвят е като всяка българска бира. Същата работа е и с мътността и газировката. И пяната не прави изключение, нито пък аромата. В общи линии просто поредното out of the mill българско пиво без каквито и да било собствени качества, освен вечният стремеж да покажем на опаковката какви награди имаме. Алкохолът е 4.5%, но за сметка на това и при тази Астика ми остава спиртно усещане. Вкусът е по-скоро възгорчив, но оставя и някакво кашаво усещане едно такова. Все едно пиеш боза, ама от хмел. След първите 5-6 глътки нямах абсолютно никакво желание да я пия повече. И я излях в мивката. Шуменско светло е на светлинни години от тоя боклук.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 4.5%
Цвят: съвсем стандартен
Аромат: и той
Мътност: и тя
Пяна: също
Вкус: горчив, оставя странното усещане, че пиеш боза от хмел.
Газираност: нормална
Оценка: “поредната безлична българска бира и поредния опит (навярно отново провален) да се съживи марката”
Вероятност за периодично консумиране: нулева

Хранителни открития

27 09 2010 @ 09:43Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: продукт
hungry
10 коментара

хранителни открития

“Фрезко” – новата линия (ъм, тя май не е много нова всъщност) на “Дядо Либен” е супер добра. Киселото мляко е невероятно. На вкус го докарва почти като биволско. Плътно, меко и леко мазно. Просто супер. Айрянът става също леко мазничък – много добър. Носи разреждане 2:1 без да повлияе на вкуса му, а както е известно повечето млека едва издържат на 1:1. Евалата. Цената е левче за кофичка от 400 грама.

Кашкавалът също е чуден. Плътен, мек, не се разтапя плувнал в мазнина когато го правиш на принцеси и няма вкус на евтина “Витоша”. От по-скъпите е, но не драстично скъп. Далеч повече ми харесва от био-то на “Хармоника”. И като споменах за тях, опаковките също са много приятни. За разлика от хармониковите инфантилни забежки напоследък с беее, меее и нам си кво и млякото, и кашкавала на “Фрезко” са минималистични и се открояват на фона на общата найлонова пасмина. Идеята да се ползва картон вместо найлон е повече от похвална. И шрифта е много удачен. Въобще, браво на дизайнерчето. И на компанията, че е предприела такава радикална промяна.

“Велика” е най-добрата лютеница евър! Направо е велика. Продукт е на “Дерони”. Води се от така наречената “Златна серия” и докато я гледах в магазина ми беше много чудно кое й е златното, освен орнаментите по етикета. В смисъл, маркетинговите отдели на хранителните компании у нас са мега зле и циклят в 5 прилагателни от години. Когато я отворих, разбрах. Няма такава лютеница. Перфектният вкус. И мирише на тенекия. Все едно някоя баба я е варила до преди малко. В някакво наркотично въодушевление съм от нея. За разлика от другите (евтини) лютеници не съдържа модифицирано нишесте или друг боклук. Понеже напоследък съм хитър и гледам цената за килограм на всеки продукт, вместо единичната, тази е най-скъпата лютеница, която съм виждал – 13 лева и нещо за кило. До нея имаше всякакви разновидности, като най-фрапантният случай беше 3 и нещо за кило. Като взема предвид цената на суровите продукти, производството, доставката и магазинската надценка, умът ми не побира какви лайна има в продукт, който струва 3 и нещо с ДДС за кило към крайния клиент. И се радвам, че няма да разбера, защото повече няма и да погледна друга лютеница.

хранителни открития

Продуктите “Стара планина” са новото “био”. И млади и дърти се юрнаха да ги купуват и само който не е ходил в голям магазин не знае каква суматоха е около щандовете с тях. Нашето домакинство реши да си направи един кулинарен експеримент, като взе от всичко налично – кюфтета, кебапчета и кърначета. Така се случи, че бяха на “Сачи”. Кърначетата мисля само бяха на “Тандем”. В суров вид не са по-различни от обичайните. По време на приготвяне има известна разлика – не се деформират и стапят като другите. На вкус също са доста по-различни. Усеща се, че има (повече) месо. Но най-важният тест при мен е физиологическият. Не зная как се получи така, но с течение на времето стомахът ми стана много чувствителен към говнени храни. Хапна ли нещо кофти, след един час го изкарвам. Няма по-точен тест на света. И какво беше учудването ми когато подобно развитие не последва.

Лошото в цялата врътка е, че въпреки голямата патардия за тези продукти все пак няма да има регулация и всичко ще е оставено на съвестта на производителите. Поправете ме ако бъркам, ама така ми се стори, че бяха поставени нещата, когато министър не-знам-си-кой се изказа пред месопроизводителите. А когато виждам, че вече излизат продукти, които просто се казват “Стара планина” и въпреки това са в същата витрина, едното ми на ум от регулация базирана на съвест в България започва да клони към две, че и три. А и очевидно стандартът по никакъв начин не забранява използването на жълти и червени Е-та, каквито тук имаше. Очаквам съвсем скоро, когато димът покрай стандарта се поразсея сегашното качество на продуктите да изчезне. Коледа ми се струва съвсем удачно време нещата да се върнат на старите си нива.

p.s. водата за бебета обогатена с калций и кура ми Янко на цена от лев шишето направо си плаче за продукт на годината.

Update: не съм сигурен дали дядолибеновци имат право имат право да използват символа за запазена търговска марка след Frezco, тъй като в момента заявлението им за регистрация на думата като такава се оспорва от 3 европейски компании и е много вероятно да падне. Доколкото знам обаче през това време могат да ползват ™, ако има чак такова значение. А домейнът oldliben.com просто чупи глави 😆

Update 2: принципно не обичам сирене и винаги предпочитам кашкавала пред него, но това се промени след като започнах да вземам и сиренето Frezco. Предубеденост ще си кажете вие, но според мен това е най-доброто българско сирене – не горчи, не е солено, идва в кутийка, която можеш да ползваш за повторното му изкисване и на нея дори пише как е най-добре да направиш, за да го запазиш по-дълго.