Категория ‘пинизи’

Избор на радар детектор, 2014

13 02 2014 @ 10:10Trackback
Етикети: , , , , , ,
Категории: пинизи
thoughtful
15 коментара

ВАЖНО: → Прочетете новия материал за избор на детектор от 2017

След като добрият стар Whistler Pro 78 бе насилствено отнет от мепесето ми, неволята наложи да започна оглеждането за заместител. Между другото, нека ви дам и бърз съвет в това отношение – изобщо не се занимавайте с родната полиция, ако нещо такова ви се случи. Наивното ми вярване и единствена причина да се обърна към органите, доверие в които отдавна съм загубил, бе че ще свалят отпечатъци от капака на пепелника, който лайнарят бе изкъртил насилствено, за да открадне самия пепелник с 2-3 лв на стотинки (тру стори, жалостта на нацията гони такива нива). Но това бе пресечено с “Аз откъде да знам тоя капак откъде си го донесъл и какво е правено с него”, с което за другарите милиционери казусът приключи до момента, в който в 6 сутринта получих обаждане да отида веднага да си препиша показанията. След което в мен избуя убеждението, че тези хора за нищо не стават и не материалните условия, в които работят, са причина за това. Причината е дълбоко в тях самите и отвратителната, изградена с годините среда на безотговорност и безнаказаност в структурите на тази организация.

Темата за или против детектор изобщо няма да се разисква, щото тук не е бегемама или някакъв сополив друг форум, където мислещи в черно и бяло идиоти сочат с пръст другите, дето не са като тях, и лепят одма малоумните си етикети от типа “тоя кара с детектор, значи е убиец” и подобни изсрани простотии, плод на работническо-селски изкуствен интелект, задвижван от един-единствен алгоритъм “if x != каквото си знам с глупавата си дървена глава { включи режим “селска сопа” }”. Причините за карането с детектор са индивидуални. Както и причините за карането без такъв. Нито аз ще обременявам някого със становището си защо го правя, нито ме интересува отсрещното, понеже нямам никакво желание да споря за каквото и да е. По-малко дебилни конфронтации, по-щастлив живот. Изключително проста рецепта, която философът Борисов изповядва и горещо препоръчва на всички. Между другото, в контекста на горното, законодателството в България и още няколко европейски страни разрешава използването на детектори. Използването на антирадари/джамъри е забранено.
Чети, за да не работиш

2012, време за ъпгрейд

04 07 2012 @ 13:13Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: пинизи
nerdy
9 коментара

След като изкара три и половина героични години, машината ми взе да не може да отговаря на завишените нужди, особено продуцирането на HD видео и всички свързани с него дейности, които възнамерявам да практикувам усилено занапред и дори да превърна в някакъв бизнес. Текущата конфигурация е E8400 @ 3ghz, 4 гиги Corsair XMS3 DHX, епично дъно на Gigabyte с две лан карти, още по-епичен MSI HD 4780, един 500 и един 320 гигабайтов диск, истински разкошна мрежеста кутия и модулно 500W захранване на Cooler Master. Мисля, че ми струваше нещо от порядъка на 1.8-2к и със сигурност ще изкара още дълго, но в нечии по-скромни ръце, в които с удоволствие ще го предам, между другото. Аз съм разбран тип, пишете ми с човешка оферта и ще видим дали се чуваме.

От новата машина искам да е futureproof за следващите 3 години, тъй като съм човек, който купува веднъж и после сменя генерално. За да се случи това обаче си трябва рисърч. Много мразя да правя рисърч на компютърни компоненти, понеже е 10 пъти по-времеемък и трудоемък от рисърча на всичко друго. Изцежда ме брутално и много се ядосвам по две причини. Първата е, че половината харесани компоненти ги няма тук. Втората е, че дори да купувам на дилърски цени, да правя врътки с ДДС-то и алибали, пак се чувствам преебан, като погледна за колко пари хората си купуват нещата от Newegg. Примерно open box компоненти, срещу които нямам ама нищо против, стига да ми спестят 20-30% от цената. Тук в това отношение е не Индия, ами Непал. И тъй като от една страна не обичам да плащам неоправдано дебело, а от друга не разполагам с неограничен бюджет

изборът на компоненти в този рисърч се базира приоритетно на фактора bang for the buck.

Чети, за да не работиш

Бекъп?

16 09 2011 @ 12:36Trackback
Етикети: , ,
Категории: пинизи
indescribable
15 коментара

Търся по-скоро тънък вариант за ежедневен бекъп на 2-3 SOHO машини към външен носител, тъй като се оказа, че досегашния бекъп на сървъра правен от професионалисти, който ежедневно нонстоп нещо там джуркаше: 1) бекъпвал само настройките на приложенията; 2) единия от двата терабайтови дискове изплющя; 3) те не били в RAID; 4) положението е в гъза.

Гледам най-вече към NAS, а cloud решенията ги подминавам с пренебрежение. Освен ежедневен бекъп с два еднотерабайтови диска в RAID 1 ще оценя наличието на контрол за айпи камери, отдалечен достъп до съдържанието, евентуално UPnP, и горе-долу това ми трябва. За Айтюнове, майтюнове, фликъри, дрън-дрън пет пари не давам. Не мисля и че наличието на PHP и MySQL ще ме вдигне кой знае колко.

Засега най-читаво ми звучат Netgear Stora, Western Digital My Book World Edition II и Synology DiskStation DS210j. Някой с конкретни впечатления от тези модели?

Update: много полезна тема с основните съображения при избора на NAS.

Update 2: Synology-то вече пътува. След това ще видя как продължава всичко, дали с Acronis, облаци, или нещо друго.

5 стинки за търговията

22 03 2011 @ 19:59Trackback
Етикети: , ,
Категории: пинизи
thoughtful
29 коментара

Едно от нещата, които ми донесе EVE в реално-житейски аспект беше краш курса в търговията и пазарите. За вас майтап, за мен истина, но след като успешно търгувах в играта 2 години, през есента реших да започна и в реалния живот. Доколко това е успешно ще видим съвсем скоро. По-важното е, че в хода на тези две години лека-полека успях да достигна до множество изводи неизменно приложими в живота, които сърце не ми дава да не споделя с вас, още повече, че ги комбинирах с вещото си познаване на българската душа и стана пост, който социалистите и ПЧН хич няма да долюбят.

Успехът на търговията се корени само в едно: да пласираш правилния продукт в правилното време на правилния пазар на правилната цена. Що се отнася до цената и нейната правилност, има едно-единствено правило:

Едно нещо струва толкова, за колкото най-много можеш да го продадеш в даден момент на даден пазар. Точка.

Горното е обградено от безброй условности и ако-та, върху които няма да се спирам. Защото, както казва бате Сашо, “ако цапа гащи.”

Търговия не се прави от добро сърце. Търговия се прави само и единствено за да печелиш. Освен ако не си майка Тереза или някакво нейно производно. Затова е изключително смешно когато някой употребява термина “печалбар” за търговец. Хеле пък за такъв, който е съобразил правилно и продава хайпов продукт на хайпова цена в апогея на хайпа. Пример – енергийните гривнички, които само няколко месеца след апогея си са на 1/2 до 1/3 от първоначалната цена, а търсенето им на практика вече клони към 0.

Няма търговец с всичкия си, който да продава дори на фитка, независимо какви грандиозни намаления предлага. Освен ако не е отново майка Тереза, разбира се. Най-малкото, защото по закон си задължен да имаш печалба от всяка продажба. Не е много трудно да се сети човек, че търговец, който прави търговия на загуба, няма друга цел освен да мами държавата. А държавата не е проста.

Търговията е изцяло прагматична работа. За да е успешна, в нея не трябва да има емоция или лично отношение, които пречат на трезвата преценка.

Цената на един продукт не е определяща за печалбата, която можеш да имаш. Казано другояче, от дефицитен продукт с цена 2 лева можеш да имаш 1 лев печалба, колкото ще извадиш и от безинтересен такъв за 10 лева. Следствие: по-малка печалба при по-малка инвестиция в нещо, което се развързва бързо винаги е за предпочитане пред обратното, освен ако не продаваш скъпи нишови продукти и/ли не можеш да си позволиш да чакаш нужното време за реализиране на продажба.

От всяко дърво търговия не става. Когато за пръв път влязох в TK Maxx първата ми мисъл беше “Копеле, отваряме аутлет в Софето познай с кои дрехи!” Три изпирания по-късно пуловерът ми Билабонг се разпърдя по яката, на филата й се отпра подметката и й падна боята, а тениските отидоха за парцали за прах. Изводът? Евтиното е евтино. Втори извод. Всеки бранд има долнопробно произведени стоки, които не отговарят на стандартите за качество. Трети извод. Добре, че не се напънахме да отворим аутлет точно с тия дрехи, защото не знам колко вътрешно щеше да ми стане да продавам такива боклуци. Четвърти извод. Така мисля само аз, защото десетки други марки правят именно това – произвеждат долнопробни дрехи в огромни количества за масите. Примерно Кенвело и Ню Йоркър, които имат същите качества като боклука от тикеймакса. Трудно е да си представите какви печалби се трошат от тия боклуци дори когато са със 70% намаление. И затова не е виновен някой друг, а вие, драги консумеристи, които купувате като невидели само защото нещо е евтино и не ти пука дали утре ще го хвърлиш.

Приказките за “нормална” или “честна” надценка, не по-голяма от 10-15%, са дело на хора, които никога не са и помирисвали търговия, освен с нещо крадено, в което не са вложили и стотинка, или просто още живеят в комунизма, където някакви маси хора произвеждат някакви продукти, които се продават на някакви цени, та да могат същите тия маси да си ги купят без много зор и никой никога не държи сметка за нищо, което води и до безконтролното крадене. Същите фрийкове винаги имат и мнение колко трябва да струва нещо. Те са шибани калкулатори, които с вещина и само за секунди съобразяват изкупната цена на суровините, цената на труда и (евентуално) логистиката, но в суматохата някак удобно пропускат другата половина фактори. Техният проблем е, че Camper-ите струват по 200 лева, а те искат да ги купят за 20. И вместо да отидат да си купят Булдозерки и да осъзнаят къде се намират класово, те са недоволни, че другите струват толкова много. По-големият проблем обаче е, че има други, които могат да си позволят да дадат 200 лева за обувки. А българската драма като цяло се корени в мисленето “с какво тоя е по-добър от мен” и така и търговеца и платежоспособния потребител отнасят еднаква доза хейт. Българите имат много сериозна нужда от бой, глад, ебане и психиатрична диспансеризация. Българите скоро няма да се отърсят от наследството на соца. Те все още казват “сирене”, “шунка”, “бира” и “хляб” така, сякаш още има един-единствен продукт от всеки вид. По тази причина им убягва и най-важния момент при наличието на пазарна икономика:

Никой никого не кара насила да купува нищо. Всеки сам взема решението дали да извърши дадена покупка.

Потребителското схващане, че търговията трябва да се базира на печалба от оборот е изключително едностранчиво и показва, че потребителският акъл на определени потребителски групи стига само до там да пресметне как ще му е по-евтино. И докато е факт, че търговията базирана на печалба от оборот съществува и е достатъчно широкоразпространена, тя не е единствения вид търговия, най-малкото защото горната потребителска група не е единствената. Търговията базирана на печалба от марж е също толкова нормална и типична и е насочена към други групи потребители.

За да се прави търговия базирана на оборот са необходими ресурси, които не всеки търговец може да извади. И понеже всички сте интернет грамотни, ще ви дам най-красноречивия пример защо тази търговия не може да се прилага навсякъде и от всеки. Имате сайт, искате да печелите, слагате си AdSense, ама имате 100 души на кръст на ден. Знаете ли кога ще спечелите от AdSense? На дедов. Същото е и с търговията с печалби от оборот. Ако нямаш трафик – изчезни. А за да докараш трафик ти трябва някаква врътка. От там и идеята на тази търговия да продава долнопробни боклуци на ниски цени, за качеството на които потребителя не се замисля, защото приоритетът на цената в главата му е по-висок. Такива потребители има достатъчно. Не само тук, навсякъде.

И кво? Тогава всеки, който има продукт или желае да търгува, но не може или не иска да изпада до там, че да обслужва интересите на масата, да го духа? Ами не. За него е търговията базирана на висок марж и малко продажби. Тя изолира горния потребител съвсем целенасочено и продава качествени стоки на онези, които могат да ги оценят. Частен случай на тази търговия са премиум продуктите, при които прайстага може да се раздува изкуствено единствено за да накара притежателите на стоката да се почувстват по-добре. И това е напълно нормално. Има всякакви хора на този свят, има всякакви ценности. И докато едни винаги ще коментират кисело, че някой си е купил Мазерати, то този някой ще си го кара с удоволствие. По-реално-житейски пример – докато работническата класа кеси в Lidl и купува говна, чието съдържание не я вълнува, средната класа пазарува прясна био паста със спанак в Елемага. Разделенията са напълно условни и чисто с илюстративна цел.

Изводът от горните неща е, че търговецът сам избира модела, който най-добре приляга на целите и стоките му. Това, че някой иска да си филтрира клиентелата в магазина с определен имидж и определени цени, които моментално въздействат, е съвсем нормално. Ози ден в тоя новия Биомаг в пряката на Евлоги влязоха две баби. Погледаха цените, по-нахаканата от тях почна да ръга другата и да шепти така, че я чуха през 3 преки “Тука е зверска скъпотия, ма, чуваш ли какво ти казвам.” Идеята на този пример е, че винаги има хора, които не си знаят мястото (класово, да, отново) и имат проблем с факта. Но това не е по вина на търговеца.

Така че потребителя не може да има претенции към бизнес модела на търговеца по един милион причини. Но може да направи друго – да започне свой бизнес по начина, по който смята че е правилно да се направи. Толкова е просто. Win-win отвсякъде.

Законовата рамка, която защитава потребителите е прекалено либерална и разхайтваща, дори у нас. В EVE, където такава няма, но пък е пълно с измамници, покупките се правят много внимателно и обмислено след прочитане и оглеждане на всички детайли. Което е правилният начин, а не “иди ми, доди ми”. И ако предпочитате един по-житейски пример, всеки, който е пазарувал в ebay знае как е жизненоважно да гледа много добре всичко преди да реши да купи. Обратното, създаването на условия за необмислени покупки поражда консумеризъм в най-грозната му форма, което мен лично ме отвращава.

Като следствие от това потребителят живее в заблудата, че е фактор в търговията. Уви, не е. Никога не може да бъде събрана такава критична маса потребители, която да окаже въздействие върху нечий бизнес. Дори такова потребителско обединение/бойкот/акция да се случи, животът му е пренебрежимо кратък… заради същите онези, които са взели участие, ама после са размислили. Знаете ли какво е failcascade? Неконтролируемо разпадане на структура. Всички потребителски обединения са обречени на failcascade, защото редовият потребител не знае какво иска.

Между другото, типичната българска народна аритметика “първо вдигат цените със 100%, после правят 50% намаление” онагледява всичко, което казах за българския потребител по-горе. 50% намаление върху 100% надценка връща цената на продукта в изходна позиция, тъп! Слаб 2, седни си.

p.s. след коментарите на Blake и Антония се сетих за нещо важно, което този път касае другата страна – търговците. Както знаете, хора има всякакви. А у нас има прекалено много изроди, които са щастливи, когато преебат другия. Въпрос на личен избор и възпитание, за съжаление.

Тхе e-commerce платформата

06 01 2011 @ 11:39Trackback
Етикети: , ,
Категории: пинизи
working
14 коментара

В този рисърч съм погубил някъде около един човеко-трудо-храномесец. С все седенето до ранни зори, десетките инсталации, цъкания, модвания, въвеждания на продукти както си му е реда за реално демо и прочие. Пълна програма. Голяма свинщина. Работата е там, че имам конкретни изисквания за онова, което трябваше да изпълни сполучливата e-commerce платформа и нямаше как да се доверя на “тая е супер, слагай я” без да видя дали ми върши работа.

Изисквания

– опънсорс/друг безплатен лиценз, тъй като в момента не мога да си позволя инвестицията в комерсиален/saas продукт, но съм ок да плащам за съпорт и/ли модули
– трябва да може да скрива продуктите от нелогнатите потребители; в краен случай да показва продуктите, но не и цените;
– трябва да позволява ръчно одобрение на всеки регистриран преди той да може да се логне или изобщо да не позволява регистрация, а профилите да се създават ръчно;
– трябва да е локализирана на български възможно най-добре;
– трябва да е самостоятелна платформа, а не плъгин за нещо си – джумла, уърдпрес, алабала;
– трябва да позволява гъвкав контрол над отстъпки по потребителски групи и/ли други признаци;
– трябва да се развива активно и периодично да излизат обновления.
Чети, за да не работиш

Тик так 2010

25 09 2010 @ 22:20Trackback
Етикети: , , ,
Категории: пинизи, продукт
hyper
11 коментара

Изминаха 4 години от последното радикално обновяване на часовникa ми. Умишлено пропускам експериментите междувременно, защото те се оказаха силно неуспешни. През тези години Citizen-ът ми вършеше окей работа, но нещо взе да се сдухва. Напоследък имаше собствено мнение кой месец сме и обикновено с датата имаше известни драми, примерно трябваше да я превъртам около 5 или 6 пъти, за да я наместя, а всяко превъртане отнема да речем 3 минути. Досадно. Функцията му за второ време е много полезна зад граница – просто щракваш врътката веднъж и часовникът сам си отива в последната времева зона. Това определено ще ми липсва. Виж, глупости като алармата и хронографа никога не съм ги ползвал. И не съм убеден, че някой някога ползва хронографа си за нещо. Или тахиметъра. Тези екстра функции придават някаква екстра визия на всеки часовник, но с това се изчерпва всичко свързано с тях. Имам предвид… каква е ползата от хронограф, който мери на цяла секунда? Освен ако не бягаш на дълги разстояния или въртиш обиколки на писта, за другото си трябват стотни.
Чети, за да не работиш

Я сом метро питбул

23 07 2010 @ 15:11Trackback
Етикети: , , ,
Категории: пинизи
embarrassed
9 коментара

Бидейки метро до мозъка на костите си и латентен фагот, драматургът Борисов, известен още и със сценичното си име Селина не търпи косми по себе си от доста време насам. И нямам предвид само down there и гърдите. Махал съм си космите на ръцете над 10 пъти и слава на бога, че не съм от оня турско-италианско-мексикански тип мъже, които на гърба имат два метра вълна, че щях да умра на мъка. Обаче след като помислих известно време, взех нелекото решение да си обезкосмя и краката. Но понеже този постинг преседя година и кусур, защото докато се наканя да ги снимам, те (космите) отново избуяха, всъщност драматургът Борисов-Селина току-що си удари крайниците за втори път. Ако трябва да съм честен, в два дни свалих всичката вълна от себе си, но за краката ми е думата сега.

Обезкосмяване на краченца

Преди да кажа друго, ще кажа едно – фотоепилацията е пълен ташак! След поредица сеанси в началото на годината, в които космите на гърдите ми действително видимо оредяха, месец след като приключих те започнаха да никнат отново, а сега елате да ме видите на какво приличам. И само като си спомня цената от 220-250 лева на сеанс, ми идва да ударя едно коляно в челото на някой, ма-да-фа-ка!

Затуй крачката обезкосмих с верния Бодигрум. За незапознатите пояснявам, че той не е епилатор, а по-скоро комбо между тример и електрическа бръсначка и в следствие на това след процедурата все пак остават връхчетата на космите, които, ако сте ербапи после можете направо да изплющите с епилатор, или да отидете на кола маска – дължината на космите е идеална. Ако сте по-малко ербапи, но все пак перфекционисти – просто се покрийте с крем-депилатоар. Аз лично обаче избягвам такива груби химии, освен ако много не се налага, а на кола маска и епилиране ще ме видите само в случай, че остават два часа до катаклизъм.

Следствия от обезкосмяването:

1. Всеки полъх на вятъра се усеща с невероятна сила; в началото е много шокиращо и студено;
2. При къпане се изразходва в пъти по-малко душ гел и вероятно хигиената отива едно ниво нагоре;
3. Белият цвят, който се разкрива отдолу надминава и най-смелите очаквания;
4. В първите дни може да има лек боцкащ дискомфорт на местата, където кожата се търка;
5. Ахъм, прощавайте дамите… за камбаните изведнъж се появява толкова много място, че от време на време може да се чудиш дали изобщо още са там;
5.1. Боксерите пък се веят като националния флаг;
6. Космената покривка чувствително се сгъстява още след първото махане;

И едно интересно наблюдение – от всеки корен излизат по 2 или 3 косъма, което сигурно обяснява значително по-голямата гъстота в тази зона.

А сега – на плажче.

Страница 2 / 3123