Категория ‘невероятната българия’

Добре, защо, за бога?!

22 11 2009 @ 18:38Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
shocked
2 коментара

Cherni Vrecht blvd

Каузална политика

09 11 2009 @ 13:29Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
annoyed
Безинтереснo

Здравейте приятели и колеги.
Като единствения човек, който може да пише до всички вас едновременно, аз ви изпращам съобщение от името на нашата колежка Калина Данчева.

Здравейте приятели,
Обръщам се към вас с молба за помощ в популяризирането на глобалната кампания на SOS детски селища: SOS! Childhood.

Това е призив, с които искаме да покажем, че детството е в опасност, а фактите, които говорят за това са:
– На всеки 7 секунди, едно дете умира от глад (общият брой е около 49 милиона);
– ¼ от деца по света живеят в бедност;
– 100 милиона деца не посещават училище поради бедност и дискриминация;
– Децата трябва да се държат като възрастни от твърде ранна възраст.

В този момент, световният сайт http://www.soschildhood.org/ има набрани 2337 души. От тях, 106 са от България.

Нашата цел е: 1000 българи, които подкрепят каузата. Подчертавам, че не става въпрос за дарение-това е глобална петиция, с която ще дадем ясен знак на света, че страната ни подкрепя глобалния апел за Щастливо детство на всички деца по света.

Как всеки, може да изрази подкрепа:
– като остави името си на глобалния сайт: http://www.soschildhood.org/ (гласът му ще бъде отчетен веднага)
– като сложи facebook application-а на глобалната кампания: http://apps.facebook.com/soschildhood/, който може да се сложи в профила и да се поканят приятели.

В българския сайт на кампанията, може да оставите и своето послание, като споделите щастлив момент от детството си. Това може да са съкровени спомени като: миризмата на бабините мекици или топлата прегръдка на мама преди лягане.

Нека разпространим посланието, че ние и нашите приятели от цял свят се ангажираме да помагаме за по-добро бъдеще и щастливо детство на всички деца. Днес, в бъдеще, както и по целия свят.

Момент да видя дали разбрах правилно – вашата цел е 1000 българи да подкрепят каузата?! Ето затова кауза се превърна в гнусна дума. Защото всеки път някой иска преди всичко да си начеше насраното национално самочувствие и да покаже на света, че българите са da shiznit. Да подкрепяш кауза в наше време е бързо, лесно и най-важното – безплатно – цъкаш едно бутонче, слагаш едно банерче, подпишеш онлайн петицийка и вече си съпричастен и имаш усещането, че си направил нещо много съществено. Толкова съществено, колкото е и носенето на шарена гумена гривничка на ръката или тениска на WWF.

Добри практики в съвременна България

28 10 2009 @ 13:07Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
quixotic
8 коментара

Докато светът отива към технологично развитие, в съвременна България добрите практики се наричат с инспириращи имена, като “интеграция на малцинствата” и “декада на ромската интеграция”. Последното означава, че с проблемите се справяме утилизирайки олд скул метода на грубата физическа сила на неграмотни и дебилни маси от обществото, вместо технологии, минимизиране на разходите и погубеното време, и мислейки лекинко в перспектива. Но не, чакайте – това си е win-win ситуация отвсякъде – правителството влага минимално количество пари в циганите и едновременно с това те нямат свободно време, в което да мислят мастърпланове за набези и кражби! Кажете, не е ли много по-добре така, отколкото хем да се инвестира в прескъпа техника, която не се изплаща дори и след 10 години, хем пак тъпите журналисти да ни занимават с проблемите на сегрегацията, когато темата с бездомните кучета се изтърка? Много ясно, че е по-добре.

Спомням си соца, слънчевите дни, спомням си пичките, топлите вълни. Сори, отплеснах се отново. Спомням си обаче един аспект на соца кристално ясно. Всеки ден улиците се измитаха от ифите, а в по-късните години и от едни ню-ню робурчета, а нощем пък газките-водоноски миеха до пълен блясък.

Сега улиците се метат на ръка от цигани, а миенето се случва само преди избори или по преди визита на съветския или щатския президент. Колко ефективна и умно измислена е подобна схема е очевидно – една седмица след измиване случайно взета кола в случаен областен град е във вида, който е имала непосредствено преди него. В добрия случай. Може още на следващия ден да е така, както ми се е случвало неведнъж. Моят отпор на това е денонощното премисляне на кои точно ключови места да отворя верига автомивки. Ня-хя-хя!

Но да не изпадаме твърде в едностранчивостта на частните случаи – все пак има много хора, за които чистотата на автомобила, дрехите и епидермиса не е особена ценност. А и използването на такъв труд има и своите положителни и дори естетични страни. Последното става през есента, когато тружениците започнат да метат нападалите листа. О, каква радост за старите ми птеродактилски очи е това. Същинска феерия от багри, досущ като боя между ученичката и любовницата в Герой.

Абстрахирайки се от арт аспекта на есенното листометене и измествайки фокуса отново към същината му, предполагам, че основната причина то да се прави е, че листата запушват канализацията, което пък е предпоставка идващите есенни дъждове и зимни снегове да направят наводненийца тук-там. Което пък е предпоставка народът да бучи и по телевизията да се показват драматични репортажи. Което пък е предпоставка кмета и премиера да излизат с изявления от гъза на индийския слон как се работи раунд дъ клок по проблемите, вместо да си правят нещо друго. Което пък е предпоставка да казвам все по-често “ти еба държавата малоумна”, което пък вреди на моя собствен рахат. Ефектът на пеперудата в действие – когато някой някъде в държавата прави идотски неща, той неминуемо ми разваля рахата. А аз никак не обичам да ми се разваля рахата. Ставам кисел, троснат и дори агресивен.

В по-глобален аспект обаче метенето на листа разваля рахата на планетата – мащаб малко по-голям от амбициите на управляващите България. Не можах да не си задам неминуемия въпрос “къде ги слагат тия листа след като ги изметат”, но виждайки найлоновия чувал няколко метра по-надолу получих отговора. Нападалите листа се натъпкват в найлонови чували. Гениално, батко. Сред многото неща, които не съм, е експерт в областта на гниенето, но знам едно: листата, за разлика от найлона, са естествен продукт и като такъв гният. При това гният за 6 месеца и при гниенето си образуват тор, който пък е полезен за почвата. Найлонът се разлага за между 500 и 1000 години, и за добро или лошо, ние няма да сме наоколо за да видим и оценим последствията от събирането на листа в найлони от цигани в държава, която ще бъде последната в света, интегрирала състейнабъл технологии, като пред тях предпочита да мисли нови пинизи за смукане от поданиците си, вместо да внася африкански курви, които да ги задоволяват само заради това, че все още я населяват. Това малко дълго и емоционално стана, ама не знам защо сутрин вече дори и едно кафе като изпия и избивам на 72 оборота. А сега ядох и двоен Сникърс и си ебало майката направо – виждам на 300 dpi. Мета пасти да яде пред смертелното ми утринно енерджи комбо. Ако думна и един Burn е много вероятно да заприличам на някой от Happy Tree Friends.

Заеби. За да е полезен обаче този постинг в нещо друго, освен изразяването ми на крайно мнение, ето утопичния план за действие, в който всичко ще се извършва оптимално, а на мен няма да ми се налага да излизам от зоната си на комфорт.

1. купуват се достатъчно на брой мобилни улични прахосмукачки.
2. на по-интелигентните цигани се провежда обучение за работа с тях и им се дава квалификационна тапия и по-висока заплата, което ще им помогне да се почувстват повече хора от по-простите си събратя, да се пооткъснат от средата си и да се интегрират доста по-успешно, едновременно с това проповядвайки идеологията, че циганщината е зле и всички цигани трябва да се учат и да работят съвестно, за да стигнат техния статус.
3. на останалите се възлага задачата да почистят, ремонтират, разширят и каквото друго е необходимо съществуващата канализация и също им се дава някаква тапия и длъжност, която звучи гордо и вместо като ги питат “кво работиш” да отговарят “метем улиците малко тука, како”, да кажат “поддържаме канализацията в изряден вид, за да може да функционира градът ни като истински европейски град”. Пост-ефект от това – виж горната точка.
4. всички сме доволни, живеем на едно по-чисто място, което използва съвременни технологии, по улиците има все повече усмихнати хора и все по-малко мияичи на прозорци по кръстовищата, които вече не чупят нервите на и без това настръхналите от напрегнатия работен ден граждани, като резултат от което те не се прибират с желание да крещят, пият и бият, което пък води до по-малко разводи и насилие, и повече хармония в жилищните квартали.

Вярно, реализацията на цялото това нещо струва пари, но забелязвам, че пари за рисковани планове в държавата не е като да не се намират. Не ме интересува чия е компанията, от която ще доставите машините, важното е нещата да заработят. Моето не се губи – 150 000 лева консултантски са си 150 000 лева консултантски. С разходен документ и всичкото му, разбира се, аз съм съвестен гражданин. Първо ще им платя данъците и чак после, ако остане нещо, ще взема още едно Porsche-нце. Стискаме ли си ръцете?

Eat shit and die 2

21 10 2009 @ 15:15Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия, продукт
shocked
9 коментара

Полуфабрикати ftw

Скрито-покрито да няма

14 10 2009 @ 21:01Trackback
Етикети: ,
Категории: невероятната българия
blank
1 коментар

Врата с контакти

БНТ cares alot

04 09 2009 @ 19:35Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
horny
3 коментара

БНТ порно телетекст

Точно преди година в Господари на ефира стана дума за тъпотиите в телетекста на БНТ и по-специално, за порно обявите в него. Тогава БНТ го играха силно изненадани, че подобен кънтент е попаднал там, сякаш аз съм го инжектирал със супер дупер скутер телевизионен хак, и обещаваха, че ще се погрижат. Е, погрижили са се – добавили са нови, по-детайлни картинки.

Обедът на голямото добрутро

11 08 2009 @ 21:32Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
annoyed
14 коментара

 Елемаг смуче

Знаете ли каква е новата ми бизнес идея? Да отворя магазинче за готови храни. Или поне да направя цех за производство на същите. Ще стана милионер за няма и година, гаранция!

Това на снимката е обядът ми. Той представлява 4 печени чушки с оцет и чесън и пилешка пържолка. Бих провел анкета, в която ви питам колко мислите, че струва, но ще си спестя това и ще ви кажа направо – 12 лева. Словом: дванадесет лева. Без няколко стотинки. И докато за една пържола, пък била тя суха и студена, мога някак да проумея, макар и с известна клизма цената от 5 лева, то почти седмичка за 4 обикновени пиперки, заклевам се, не мога да асимилирам и ще откажа да приема факта, дори ако ми опрат ятаган в пишката. Този куц прайстаг ще ме вбеси в заведение, а представете си силата и уклона на реакцията ми, когато вчера ми ги донесоха от Елемаг.

Но освен всичко друго, композицията на снимката според фискалния бон тежи 700 грама. Все съм виждал 700 грама храна на тепсия. И 500 грама съм виждал. И знам как се чувствам след като изям безумните за разбиранията ми 400 грама. Вярвайте ми като ви казвам, че с 4 пиперки и една пържола, 1/4 от която изхвърлих накрая в погнуса, не се почувствах дори близо до това. Със сигурност не само заради популярния навик опаковките да не се тарират. Българската бизнес педерастщина кризата не я лови.