Alfa Romeo GTV: някои мисли на собственика

21 06 2014 @ 11:42Trackback
Етикети: , , ,
Категории: пинизи
mischievous
2 коментара

Alfa Romeo GTV

Тази алфа ми е мокра мечта от последните поне 15 години. Външният вид е невероятно вдигащ и тъй като е рядка, хората, включително на два пъти и типажи-тип-мутра, се обръщат да я гледат, понеже не знаят какво точно е и не могат да преценят нова ли е, стара ли е, скъпа ли е, евтина ли е, тоз ся дупе ли е, не е ли. Което е супер. Адски обичам да създавам смут и объркване, ако някой не е забелязал. Не на последно място, формата й е толкова таймлес, че може да седи напълно естествено до ферарита, ягуари и какво ли не.

Джитивито ми е фаза 2. Макар външно да няма видима разлика, фаза 1 на мен ми е прекалено грозна отвътре. По ходовата част обаче разликите са осезаеми и доста от проблемите на първите са отстранени. Купих я миналия май и в началото си мислех, че е невъзможно да я караш зимата – такива отзиви бях чел и във форуми разни. Няма ESP, ASR има чак във фаза 3, еърбега е един, изобщо не се усеща сигурно и е все едно караш картинг. Отделно ABS-а има някакво мега странно поведение и на няколко пъти спрях на милиметри, защото тъпото нещо се активира без никаква видима причина, а колата продължи ли продължи да се движи. Но като цяло, зимата ядове с управлението няма.

Alfa Romeo GTV

С управлението няма, но се случи пък нещо парадоксално, което никой до момента не можа да диагностицира. Накратко, зареждах акумулатор 5 пъти тази зима. Просто си умираше ей така от нищото. Първо мислех че влиза вода, защото първия път умря като почнаха есенните валежи. После се оказа че те нямат нищо общо. Паркирам я вечерта, всичко е 6, сутринта излизам и няма живот. Един път умря просто от седене три дни без палене. Ей такива странни събития абсолютно без никаква причина и логика. Затопли се малко времето, качи се над нулата температурата – проблематиката магически изчезна. Другата врътка зимата, която е обща за италианските коли, е замръзването на ключалките. Което е много досадно и не ми се беше случвало от поне 10 години да си нося шише с гореща вода, а впоследствие да купя и размразител.

Преди да продължа, ще синтезирам всичко набърже:

Ако желаете икономична, практична, maintenance-free и удобна кола, купете си я голфче, я нещо друго. Джитивито е създадено да носи особено чувство при карането и толкоз.

Важно е да се отбележи, че макар да е с четири места, тази кола не е четириместна в смисъла, в който четири възрастни могат да отидат някъде, дори и на кратко разстояние. Отзад е трики дори за деца и джуджета. Нали, возил съм възрастни отзад. И къси, и дълги хора. Еми просто не става и това е. Дори за късите се налага да си мърдаш предната седалка, което не е куул, особено ако си водача. Но от купе и не се очакват чудеса на вместимостта. Макар че по мое мнение, това дори не е точно купе, а нещо между купе и роудстър по отношение на размери и обем. Сигурен съм, че в 406 купе отзад се пътува много по-комфортно и всъщност първо се оглеждах за такова. Но веднъж седнал зад приборите на джитиви, човек трудно може да оправдае мега дървения консерватизъм на 406 и да я поиска.

Alfa Romeo GTV

Кокпита е супер и усещането е като да си в изтребител. Закътан и обграден с кръгли прибори, светещи в адски приятен и плътен нюанс на зеленото. Предния прозорец е супер малък. Всъщност всички прозорци са мини, а като види човек сенниците по четири пръста, му става смешно. Място за съхранение има достатъчно, само не знам защо не им е хрумнало, че може да искаш да поставиш чаша или шише някъде. Единственото удобно място за целта е дупката зад подлакътника между седалките, но ергономично погледнато това е ужасно решение, а събира и само едно шише/чаша. Във вратите има дупки за поставяне на неща, но, о чудо и там! Процепът е толкова тесен, че можеш да пъхнеш само нещо много малко и после не можеш да го извадиш без да отвориш вратата, в чийто край чак има достатъчно място да си пъхнеш ръката. What the fucking fuck, Pininfarina?! По същия критерий е ужасно измятането, което трябва да направиш, за да си вземеш колана.

Alfa Romeo GTV

Самите седалки не са особено удобни, даже за не особено дълго каране. Не знам как е при кожените салони, но стандартния не е върха на ергономията. С хикса можех да мина безкраен брой километри в комфорт. Тук умората се усеща. Навярно пръст в това има и окачването от типа “падащи пломби”. Интересното е, че въпреки това окачване, след 15 години нищо в купето не проскърцва и потропва паразитно – болест масово срещана в колите от народните марки само след 2-3 години употреба.

Всеки започва да се смее като види багажното отделение, в което около 25% са заети от резервната гума и един труп не можеш да напъхаш, ако ти се наложи, но реалността е, че обемът на Mini е същия, да не кажа и по-зле, и пак правя референция към синтеза, който вече направих по-горе. Багажникът перфектно събира нужното за неколкодневно пътешествие на двама души, а каквото не може да се побере в него, лесно се хваща на задната седалка. При мен едната задна седалка е заета от столчето на Ян, което, верно, трябваше да подбера да е супер компактно, но и това не е невъзможно. Другата врътня на багажника е, че акумулаторът е набит в него. И то така, че първия път го свалях около 40 минути. Наложи се да изкъртя с шамари накрая едната клема, просто защото ключ там посмъртно не може да влезе. Нямам представа какво са си мислили инженерите. Важно е да се знае, че задните седалки са изляти в корито и няма такива мурафети като сгъване. Не мисля, че транспортирането на парцал за под на пръчка в тази кола е възможно.

Видимостта отзад е доста ограничена от високия капак и скосения заден прозорец. Но предвид колко къса е задницата, изисква се доста мерак и целенасоченост, за да джаснеш нещо с нея. Говорейки за мащаби, тази кола е смайващо широка. Направо е като квадрат. Пренебрежимо по-тясна е от хикса – 1.85 vs 1.78 метра, и въпреки това, имам чувството, че с нея ми е по-трудно да се промушвам през тесни пространства. А при това положение нефелните два оборота и малко, които кормилото прави, се явяват крайно недостатъчни за нормално маневриране. И докато джипа с перфектното му управление се усеща все едно караш смартче, алфата се усеща все едно си с микробус.

Alfa Romeo GTV

Най-малкият двигател, по съвпадение и мой, е 1.8 и вади 144 коня без турбо, което е ок за 1.4-те тона. Не казвам нещо повече, понеже съм свикнал на двеста-и-кусурте на хикса, и всичко друго ми се вижда малко. Разходът градско започва от 13. Извънградско съм я смъквал до 7.5. Казвам започва съвсем целенасочено, понеже, дето се вика, скай ис дъ лимит. Почти буквално. Вдигал съм 210 на магистралата за Пловдив, мисля че толкова й таванът.

Alfa Romeo GTV

Навярно най-ужасния проблем са светлините. Фаровете изглеждат много фънки, но инженерното решение зад тях ги е осакатило много. Късите са най-калпавите светлини, които съм виждал на кола евър. Дори Москвич с жълти крушки свети по-добре. Фаровете за мъгла са буквално безполезни. Нищичко не се променя когато се включат. Нищичко. Все едно си пуснал втори чифт габарити. Във форума на алфистите има няколко теми със супер полезни типс енд трикс за джитивито, един от които е как да си почистиш лупите на фаровете. Казват, че след тази интервенция светенето значително се подобрявало, ама аз лично съм леко скептичен.

Климатроникът има определен стейт ъф майнд. Доста често духа твърде топло за зададените 19 градуса. Наличието на климатроник като стандарт в такава кола на 15 години на свой ред е супер приятна изненада.

Alfa Romeo GTV

Бъг на този модел са измятащите се с времето прозорци. Все пак врата без рамка = гъзария. Не е голям зор, просто при затваряне на вратата остава малко луфт от прозореца, който не си влиза в уплътнението. Което води до виене на магистрала и леко духане в купето. Оправя се с центроване на машинката. Или в моя случай, ако имаш пасажер, галантно му отваряш вратата, затваряш я след него и забиваш един рязък, премерен удар с мекото на дланта на прозореца да си влезе в уплътнението. При прозорците се наблюдава и нещо друго, което обикновено го има в бюджетните коли. На шофьорския пише auto и значи, че се сваля и вдига до края с едно натискане. На пасажерския auto не пише, но също се сваля до края с едно натискане. Виж, за да го вдигнеш, трябва да задържиш. Са, аз не знам дали реално има разлика в цената на двата механизма, при положение, че като стигне до горе, прекъсвача така или иначе изключва и наистина не разбирам защо може ходът надолу да е с едно натискане, а нагоре да изисква да държиш тъпото копче. В сми, да му ебеш майката, при кола, която като нова е струвала 50 бона, колко пък трудно и нерентабилно е било да сложиш два еднакви механизма?!

Пръскалките са феноменални. Начи, подивявам като седна в кола, която просто пикае струи по прозореца. Аз съм човек, който от София до Варна спокойно може да свърши един резервоар за чистачките. Супер ми е важно стъклата да са чисти винаги. Резервоарът на джитивито е поне пет литра. И както казах, пръскалките са страхотни. Едни дълги ленти с дупки, прихванати върху чистачките, така че заедно с движението им, покриват буквално цялото стъкло с пулверизирани струи. Естествено, на лице са и две съществени неудобства. Щипките, крепящи ги за чистачките, с течение на времето под въздействие на температурните амплитуди се чупят или изпадат. Решението за това в България не е особено лесно, понеже пък на свой ред самите чистачки са с различна дължина и подмяната им изисква по-голямо изваждане. А у нас за такива “екзотики” обикновено ти искат нахално много пари. Но тъй като ние сме хора на интернет ерата, когато стане време за смяна на чистачките, клубистите навън твърдят, че това са най-добрите възможни и идват с все пръскалките и всичко. Естествено, закупих ги. Нали, не са лоши. Перата са големи и еластични, има специално отделение отгоре с пет дупки, в което вкарваш маркуча и мимикрира пръчките-пръскалки на оригиналните, ама просто не е същото. Вторият проблем с пръскането е чисто ергономичен и идва от там, че при отворен шофьорски прозорец, чистачката вкарва през него избърсаната вода директно в купето върху водача. Досадна работа, особено ако се движиш. Затуй човек свиква, като реши да си мие прозореца, да затваря шофьорския и после пак да го отваря…

Задният мост е познат проблем. Втулките се износват и почва да се яде там греда ли беше, какво беше. Но се ремонтира сравнително лесно и нескъпо докато е в ранен стадий, с втулки от Мерцедес 124. Има и други решения. Окачването е навярно най-простото сред съвременните окачвания на Алфа, което е чудесно, защото означава по-малко разходи, особено съпоставено с тези при 147. Други ремонтни особености май няма. Маслото, казват, е добре да е Selenia. Схващането, че алфите губят масло, при мен се оправда, защото има едно преебано уплътнение, което още ме мързи да закарам за смяна, но тъй като ми я сервизират хора с GTV-та, тяхното твърдение е, че това са митове и легенди.

Доволен ли съм? Доволен съм. Количката е приятна за каране, не просто ме удовлетворява визуално, а ми носи ерекция, пъргавка е, уникална е. Не е скъпа за поддръжка и всъщност е доста здрава. Противно на очакваното, части по моргите има достатъчно и не са скъпи. Естествено, има и кусури, но повечето от тях, като ергономията и изпълнението на пространството, идват с всички коли от този клас. Става за градска кола, става за дълго пътуване, става и да транспортираш покъщнина с нея, стига под покъщнина да разбираме компютър, дрехи и аксесоари. Става да си возиш и детето с все детското столче. Въобще, ако си без семейни ангажименти, супер е. Освен това, в този ценови таг не може да се купи абсолютно нищо удовлетворяващо по този начин. Едно нормално Е46 с аналогични фийчъри и години не може да се вземе. Плюс това, много важно е да се отчете това, че бидейки непрактични, тези коли не са смляни от каране и върнати 100-200 хиляди, както всяка средностатистическа практична кола, която ще намерите за тези пари. И ако си мислите, че проблемът с връщането е преувеличен и лесно можете да си намерита кола на реални километри, жестоко се лъжете.

Като любител на купета, за следваща покупка на кола от този клас съм определил втората генерация на Volvo C70. Остава единствено да ми останат двайсетина излишни хиляди.

p.s. и провокирано от това, че с Боби водим някакви диалози, ето какво малко нещо се опитвам да кажа с тия ми ревюта. Както бях решил, че събирам стотинки за Aston Martin Vantage под въздействие на “нормалните” ревюта, така изведнъж ми омекна патката по въпроса.

  1. Боби says:

    Прочетох го два пъти и не видях нищо позитивно, а казваш, че си доволен. И преди съм ти казвал, че си изтрещел, ама да повторя, то се забравя… Прочее, надявах се, че си взел такава от 1974-та… Външният вид на по-новата версия е доста уродлив (залягам зад дивана)

    • pro says:

      Че не харесваме едни и същи работи, това е ясно отпреди 🙂 Очевадните добри неща за нещо всеки ги вижда. А и малко или много е въпрос на лична преценка/вкус. Целта на тия ми постове е, ако има други дебили на моя акъл, да получат инфо за особеностите на нещата, които никой никога не обяснява, щото хората дето правят ревюта на коли/антирадари/нещо-си, обикновено са фокусирани в спецификата на нещата – къде се троши най-често, алабала. Това можеш да го прочетеш винаги във форуми и сайтове. Аз не съм нърд някакъв, не ги разбирам нещата професионално и досега не съм прочел в нито едно ревю някой да обръща внимание на тия работи, които мен ме дразнят от моята гледна точка. Не можеш да правиш антирадари от сто години и да не ти стигне акъла да сложиш бутон cancel. Не можеш да правиш коли от сто години и на гъзарския си модел да спестиш от пасажерската машинка за стъклото. Нали, в случая колата не е лоша. И да ги знаех всички тези неща преди, пак щях да я взема, защото не са чак такъв deal breaker. Съответно, ако за антирадара ги знаех нещата отрано, нямаше да го взема. За някой друг обаче може да е обратното. Просто споделям житейска опитност.