Нова кола, нов антирадар. Или казано правилно – радар-детектор. С постоянното навлизане на нови и нови камери и нулевото предупреждение за тях с табели като в нормалните държави, притежанието на уред, който ги засича си е задължително. Не съм сигурен във валидността на постановленията вследствие на снимки с необозначени камери. Би трябвало да е същото, като катаджии зад завой или скриващи видимостта към тях прегради, но нямам желание да се занимавам с глупости, затова проблемът го решавам генерално по 2 начина: 1) с местонахожденията на камерите и постовете в джипиеса; 2) с новия детектор. А на онези оптимисти, които са с позицията, че тия неща куките ги слагат, за да предпазват от сакатлъци, ще кажа само nigga, please!
Чети, за да не работиш

Проклятието на черния джип: за 10 дни ме спряха 3 пъти – точно толкова, колкото за 3.5 години с реното. И кой каза, че куките вече не взимали? Мен всеки път ме питат какво предпочитам – акт изваден от гъза на слона или нещо друго. Ей го на – и в сряда преди Велико Търново, и днес в Луковит. Bulgaria ftw.

С нулева екипировка и поддръжка пичът се качи по дървото и изряза другия клон, после се завъртя, стисна пънчето му между краката си, нагъзи се и изряза втория. Виждате клона в момента на откъсването му. Височината е около 12 метра, а единствения елемент от екипировката е дебелото въже, с което спускаше и качваше бензинопила. Insane in the membrane.

Чудя се дали не е същия…

Аз съм си носталгичен тип и когато погледът ми се спря върху митоса в Пикадили днес, мигом се върнах шест години и малко назад, когато в Гърция си изкарахме незабравима, ако и малко по балкански просташка нова година. Тогава се наливах с Митос като мях и бях много доволен от него. Днес останах доволен от цената от 1.35, която не е кой знае колко по-висока от тази на туборга. Вносител е Карлсберг България и за сметка на карлсберга, който напоследък има вкус на пикоч, митоса поне има вкус на нормална бира.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 4.7%
Цвят, аромат, мътност, пяна и газираност: типични за този вид бира. Всъщност в аромата има някаква нотка, която винаги ми предизвиква асоциации с чужбина. Убийте ме, не знам защо, как и какво е.
Вкус: леекичко стипчив, една идея по-наситен и характерен от този на бирите, които съм приел за отправна точка и стандарт за вкуса ми – Туборг и Шуменско в дупенца. По скалата Туборг – Гролш (който ми е доста горчив и съм го приел за еталон за крайна допустима горчивина), се намира около средата.
Оценка: “хубава и нескъпа гръцка биричка, с която да разнообразите ежедневната си консумация”
Вероятност за периодично консумиране: средна

Този месец много през просото го подкарах. 1/3 от изпитите вина дори не ги снимах и за беля вече не помня кои бяха. Някои бяха добри, други не до там, ама ха де…

Добрите

Ей го на – Уникатото рубин не знам защо не съм го снимал, при положение, че беше едно от добрите вина и само паметката, която съм си оставил на драфт ми припомни за него. Страхотно ми хареса. Рубина си го обичам и това е, но този е наистина много ярък. Яко таниново усещане през цялото време. Отдавна не бях срещал утайка във вино, мани пък сериозна. Ранния мелник на същата изба от предния месец нямаше такава. Странно. Определено ще го пия пак.

Много е странно, че на следващия ден, след като са изкорах от отайката в уникатото се сблъсках с не по-малка в туинса. При него също има ясно изразен, много силен танинов елемент, само че с по-висока киселинност. Забелязвате ли как ставам все по-вещ? Скоро ще започна да говоря за “сочен нос”, макар първата ми асоциация да е със синузит, а след това като едното нищо ще ескалирам до “запомнящ се послевкус”, каквото и да значи тая хуйня.
Чети, за да не работиш