btw, обърнете внимание как с течение на времето българското общество оскотява все повече и се затваря във все по-малки социуми, които все повече се дистанцират от проблемите извън тях – затваряйте входната врата, за да не бъде наркоманеца проблем на нашия вход…

Обърнете внимание как все повече западни скам венчъри взеха да налитат на хипотетично неперспективния и смачкан роден пазар и дори не се напъват много. Ама тъй де, ако средностатистическия българин нямаше пари за вземане и имаше критерии, WS телешоп отдавна нямаше да го има, нали така.

Това са 3 белгийски бири, които получих като подарък в един комбо пакет. Онова, което ги различава е алкохолното им съдържание – 6, 8 и 10% съответно и типично белгийските видови разграничения. Има някаква игра с името и по-специално частта abdijbier – манастири, монаси, приготовление и прочие, но не задълбах чак толкова. Бирата е запиене, не за образоване.

Blond е най-нискоалкохолната. Вкусът е плътен, леко малцов… всъщност искам да кажа матов. Колкото и да ви е чудно, че един вкус може да е матов – може. Цветът е кехлибарен. Пяната става един пръст, като спада около 10 минути. На ситни шуплички е. Консистенцията е леко мътничка, ама леко. Ароматът е приятен. Газираността е под нормалната за онова, на което сме свикнали тук.

Bruin е средната. Има цвят на Кока Кола. Пяната е плътна като на тъмна бира. Става около 1 пръст, спада бавно. Гъст, стипчив, леко горчив вкус, типичен за класическите тъмни бири и не като на стаутовете.

Triple е яката работа. Цветът е карамелен. На вид е бистра. Спиртният оттенък е доста силен. Пяната се стапя бързо. Вкусът е остър и алкохолен. Не обичам такива бири. Ако искаш да се нацепиш, няма проблеми, ама нужно ли е? Вземи си сипи две уискита по-добре.

Общото ми усещане е, че това не са моите бири. Както съм казвал, обичам по-нискоалкохони и тези, както и Leffe-то ги пих без особена наслада. Интересното е, че трите ги гаврътнах една след друга и въпреки високите проценти не се случи нещо особено.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Оценка: “това комбо е чудесен начин човек да опита три баш белгийски бири”
Вероятност за периодично консумиране: много слаба

В този рисърч съм погубил някъде около един човеко-трудо-храномесец. С все седенето до ранни зори, десетките инсталации, цъкания, модвания, въвеждания на продукти както си му е реда за реално демо и прочие. Пълна програма. Голяма свинщина. Работата е там, че имам конкретни изисквания за онова, което трябваше да изпълни сполучливата e-commerce платформа и нямаше как да се доверя на “тая е супер, слагай я” без да видя дали ми върши работа.

Изисквания

– опънсорс/друг безплатен лиценз, тъй като в момента не мога да си позволя инвестицията в комерсиален/saas продукт, но съм ок да плащам за съпорт и/ли модули
– трябва да може да скрива продуктите от нелогнатите потребители; в краен случай да показва продуктите, но не и цените;
– трябва да позволява ръчно одобрение на всеки регистриран преди той да може да се логне или изобщо да не позволява регистрация, а профилите да се създават ръчно;
– трябва да е локализирана на български възможно най-добре;
– трябва да е самостоятелна платформа, а не плъгин за нещо си – джумла, уърдпрес, алабала;
– трябва да позволява гъвкав контрол над отстъпки по потребителски групи и/ли други признаци;
– трябва да се развива активно и периодично да излизат обновления.
Чети, за да не работиш

По една или друга причина, всъщност една и много конкретна, от началото на декември не пия бира. И няма да пия до началото на февруари. Това наложи някои промени в лайфстайла ми вечер, когато най-добре разпускам с алкохол, а именно замяната й с вино и уиски. И докато при уискито всичко е ясно – Chivas или Bush, при вината заложих на якото експериментаторство.

Бяло и розе не мога да пия, защото през това време не ми се полага нищо студено и газирано, което остави единствената възможност да тествам червени вина на корем. Общият резултат от експеримента е, че отворих сетивата си за много нови усещания и вкусове и поглеждайки назад как докато другите са пиели червено винце аз съм надигал халбите, се чувствам тъп, като дърт хевиметалист, който не спира да мели “смърт на чалгарите”.

Някои вина ще съпроводя с коментар, други няма. Ако такъв липсва, значи думите са излишни. На 2-3 места ще се сблъскате с неортодоксални чаши, като причината за това е съвсем прозаична – половината чаши за червено вино вкъщи ги изпочупих с немарливото си джаста-праста отношение, а по време на празниците миялната не смогваше да измие всичката изцапана посуда. Затова напук на етикета и за ужас на сомелиерите ще видите червено вино в чаша от шампанско. Сега виждам и, че на новите чаши съм забравил да им махна етикетите, ама много важно. А бакълъм!
Чети, за да не работиш