Месечен архив за06/2010

Pirin Golf, you are doing it wrong

15 06 2010 @ 15:42Trackback
Етикети: , , ,
Категории: невероятната българия
impressed
6 коментара

Пирин голф fail

Съвременният маркетингов Bulgrish разцепва със страшна сила…

Tefal Actifry

13 06 2010 @ 21:02Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
hungry
16 коментара

Като човек, който гледа реклами само за да види докъде могат да паднат и рекламодатели и рекламисти в стремежа си да прехвърлят едни пари от едно място на друго, идеята за фритюрник, при който нещата не плуват в 3 кила гнусна мазнина най-неочаквано ме закачи още в началото и на няколко пъти почти я докарвахме до покупката му. Семейната ни хранителна парадигма е такава, че пържени неща ядем в ебати крайния случай на абстиненция, което не е много трудно, понеже с течение на времето се получи едно такова изграждане на спонтанно желание за повръщане още щом в съзнанието изплува картината на потапяне на нещо във фритюрник. Обаче работата е там, че все няколко пъти в годината на човек му се прияждат картофки или чипсче, или пък друга пърженка храна. И най-добре за живота и здравето му е да не я яде където и да е. Всъщност, най-добре е да си я прави сам, защото знае от какво, с какво и как.

След като днес теглихме чертата, решихме, че покупката на Tefal Actifry е оправдана, макар в мен все още да битуваше едно особено притеснение, че уредът е съмнително прост на вид и нещо прекалено евтинее, за да прави чудеса. Но когато три часа по-късно фиш енд чипсът беше готов, всичките ми съмнения се разсеяха.

Fish and chips

За приготвянето на 750 грама пресни картофи и половин кило костур отидоха точно 2 мерителни лъжички зехтин и един час – 40 минути за картофите и 20 за рибата. Което одмах демонстрира двете особености на уреда: 1. наистина пържи с една лъжичка зехтин едно кило картофи, а при някои продукти, като определени морски дарове, изобщо не се ползва мазнина; 2. приготвянето отнема в пъти повече време в сравнение със скоростното пържене на обикновен фритюрник. Обаче факторът време няма никакво значение, понеже и картофките, и рибата станаха фантазия – хрупкави отвън и сочни отвътре. И ги нямаше миризмата и ефектите на едномесечно палмово олио, което е било загрявано и изстудявано десетки пъти и изобщо си е ебало майката.

Принципът на работа на самият уред е супер прост. Има един нагревател и един вентилатор, който издухва врелия въздух върху минаващите отдолу продукти през специални гумени отвори на покрива. По средата на уреда има една пръчка с особена форма, дето се върти и джурка съдържанието. И понеже съдържанието е полято с лъжичка зехтин, при въртенето и джуркането той се разнася равномерно по всичкото такова. Толкоз. Няма рокет сайънс. Почти ракетен е само звукът, който се носи по време на работа от вентилатора.

Далеч не искам да звуча като агент на Ве Ес Телешоп или някой друг шоп, ама почистването си е направо шега. Уредът има две части, които се цапат – съдът за пържене и пръчката. Тя се отделя с едно щракване за да се измие отделно. Общото време за почистване беше примерно 2 минути и то само защото по пръчката имаше много налепи от рибата, които се напънах съвестно да изтъркам. После двете части се подсушават и аре всичко в шкафа. Ташак.

На външен вид уредът, както казах, супер евтинее. Копчетата му са някакви афиф, дисплейчето и функционалността на таймера са от 50 стинки. Съдът, в който се извършва всичко е някаква ултра тънка тенекия, на която яко й играя една глава и ще е до там. Филтърната решетка на дъното се вади с поглед. Изработката е много далеч от цената от 369 лева, но майната й на нея, когато резултатите са такива. Нещо повече, с чиста съвест мога да кажа, че дори да прави само риба и картофки, пак си струва. Но тъй като той може повече, ще следват ъпдейти кое как се получава. Тези дни ще пробвам чипс от зеленчуци и ще раздуя. Стендбай.

Update: втори опит – картофки и цацичка; цацичката беше готова, само я пуснах накрая за няколко минути да се постопли и да стане хрупкава; резултатът беше направо шест.

Tefal Actifry

Update: трети опит – хванах им цаката на картофките; трябва да се нарязват на сравнително еднакви парчета, с колкото може по-квадратно сечение и да се подсушават много добре; малко ги прегорих обаче, та по-правилно е да се каже, че вторият опит до момента е най-успешен.

Tefal Actifry

Update: този път без да искам изтървах зехтина, че го сипвам на оченце вече. Изтървах, примерно сложих нещо като 4 супени лъжици. Картофите станаха меки, мазни и супер гадни. Внимавайте много с мазнината. По-добре без, отколкото с повече.

11 06 2010 @ 18:41Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
energetic
2 коментара

Любимият ви блог сега е ъпгрейднат с Facebook connect интеграция и Like бутон! W00t!

Дочакахме

10 06 2010 @ 20:02Trackback
Етикети: , , ,
Категории: love, продукт
hyper
10 коментара

Wrigley 5 в България
Wrigley 5 в България

Малко над 2 лева за 12 парчета (в Северна Америка са 15, колкото са и релефните отметки от задната страна, ако обърнете внимание) и засега само сините (cobalt) и зелените (electro), но как си струват всяка стотинка, копеле! Ей такива малки неща могат да ме накарат да се разплача от щастие. Ако не сте фенове на аспартама, пробвайте нещо друго. Примерно Elma. Която няма много вкусови качества, а дражетата са пренебрежими като размер, ама ужким е био.

ELMA

Sofi French Bakery

10 06 2010 @ 15:28Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: зле
nauseated
2 коментара

Пекарна Софи е зле

На тази снимка виждате продуктовото изражение на четири лева и деветдесет стотинки във френската пекарна Софи до мола. Мога да ви го опиша и така:

– 1х багетка (~20 санта)
– 6х парченца салам, всяко с пъхната кисела краставичка с размер на нокът
– 2х мазки масло, които дори не са разнесени по хлебчето
– време за приготвяне: ~15 секунди

Не бих искал да спекулирам дали сандвичът е днешен, тъй като е лято и нещата се спаружват по-бързо, но ми остава усещането, че е от вчера – нали знаете как саламът се омазнява неприятно, когато седи на стайна температура половин-един ден, независимо дали е завит в нещо. Не че има значение така или иначе. С прескъпите говна на Софи приключих на тази първа среща, след която ми остава съжалението, че ме домързя да карам до Събуея.

Може би ако не бързаха да отворят втори обект толкова скоро след първия щяха да имат по-добър контрол над качеството на продукцията си. А може би не. Оставям на неоърбъндекадентите да разберат това.

btw, на мен щеше да ми е адски неудобно да продавам такова нещо, камо ли да искам повече от 2 лева за него. Но може би точно затова обикновено съм по-скоро на загуба от продажбите си.

WTF сте си мислили

08 06 2010 @ 10:23Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
confused
11 коментара

Счетоводни услуги

Еко му е майката сега

07 06 2010 @ 09:01Trackback
Етикети: , , ,
Категории: реклама
nerdy
9 коментара

Зеленото е новият гръндж, знаете. И при него има едни кърткобейновци и едиведъровци, които ги ебе основно за “идеята”. Има и едни други дами и господа, които изобщо не ги ебе за кобейновците и ведъровците, а за левът, който могат да смъкнат от хайпа покрай тях в момента. Рано или късно кобейновците ще си пръснат тиквите, защото няма да издържат на мощта на злите корпоративни машини, тежестта на живота или някакви други си там техни фактори, а ведъровците ще се пречупят и ще минат към тъмната страна. Ще остане една малка, затворена в себе си шайка от трети тип, която все така ще държи за идеята, ще се облича странно, ще подрънква на кухарки и ще говори и прави същите неща като преди 20 години, но тях никой няма да ги бръсне за слива, така че нека направо ги игнорираме отсега.

Не знам от кои беше пичът със зеленото колело, влачещ иновативно приспособен девайс зад себе си, на който се мъдреше надпис, че това е средство за еко реклама, която, цитирам:

За разлика от традиционните методи за реклама, ВЕЛОСИПЕДНАТА БИЛБОРД РЕКЛАМА не може да бъде изключена, изхвърлена или игнорирана. Тя е отличен маркетингов инструмент. За разлика от други форми на реклама, билборд- велосипедите са ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТИВНИ, ЕКО, УНИКАЛНИ и най-важното – остават ТРАЙНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ. Хората мислят, че това е страхотно !

Oh, do they? Тогава, предполагам само времето ще покаже дали тези думи отговарят на обективната действителност тук, която, уви, не е като в Англия, Германия, Австрия, Австралия.

п.с. Терминът Герила маркетинг просто ме изнесе на носилка, държащ се за сърцето.

п.с.2 Глобул, кво чакате? Нали вашият свят беше зелен?

п.с.3 Повдига ми се интересният въпрос като какъв тип превозни средства се третират велосипедите с ремарке и къде имат право да се управляват?