Месечен архив за11/2009

Джакпот

14 11 2009 @ 22:43Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
indescribable
18 коментара

Да ви питам… ако утре днес спечелите 3 200 000 лева от джакпота какви ще са първите 3 неща, за които ще похарчите част от парите?

p.s. нашето скромно домакинство има следния повърхностен мастърплан за първите профукани няколко десетки бона:

1. автопарк
   а) Mini (вероятно Cooper S) за Жана
   б) Фиатче 500 за мен
   в) Volvo XC60 или може би направо един Lexus Rx450h за семейна трип кола
2. Zenith Star Rock Open El Primero за Жана и един Zenith за мен, но още не съм си избрал модел
3. 1-2 седмичен круиз с голям кораб без скандинавски пенсионери по топлите места

После малко бизнесец и емиграцийка…

Веслец

13 11 2009 @ 14:42Trackback
Етикети: , , ,
Категории: пинизи
curious
18 коментара

Често сте ме чували да споменавам кодовото име “Веслец”. За неживущите в София то няма особен смисъл. Няма смисъл и за онази част от живущите, за която онлайн шопинга няма смисъл. При мен обаче това spree датира много назад във времето.

Веслец е заветното място, от което човек си получава пратките, когато те са по-обемисти отколкото пощенския клон доставя и са шипнати с пощенска услуга. Ако са шипнати с куриер и има усложнения, които пречат на доставката им до вратата ви, получаването става от митница Аерогара София – място, което за мен лично е изпълнено единствено с неприятни емоции и игра на мерене на пишки. Разликата между двете места е, че на аерогарата далаверата е на по-високо ниво, респективно с течение на времето отношението както на митническите служители, така и на агенциите за обработка на документи, вече е градирало по един особено неприятен начин.

А Веслец е мястото за хората от народа. Там отношението е все още народно. С някои малки изключения. Зависи кой митнически инспектор ще ви се падне и дали няма да му избият чивиите когато му влезете с офертата, че искате да ви подпише декларация за конфиденциалност на личните данни, които задържат приложени към документите за освобождаване на пратката.

Но човек дори и мъдро да шопва, все някога сгазва лука с подлежащ на обмитяване пакет от Ю Ес ъф Ей. Подозирам, че почти всички сте наясно с пинизите при онлайн шопинг, но може би не сте наясно кое-как в кофти случая с обмитяването. Затуй, ето кратък гид:

Петинг

1. Отивате с бележката за колет от Щатите на гише 24.
2. От там ви провождат в затвореното хале сред служителите, където изчаквате появяването на митническия инспектор и пратката.
3. Пратката се отваря от инспектора. От година насам всички пратки от Щатите подлежат на отваряне и проверка заради хитринките от типа “пиши ми го тоя Radeon 4870 за $35, те и без това не знаят какво е”, които масово се практикуваха през годините.
   а) Ако се установи фрапиращо несъответствие между написаната стойност и съдържанието на пакета (демек Radeon 4870 за $35) инспекторът изисква разпечатка на транзакцията, с която да докажете, че сумата на инвойса е истинска. През това време пратката остава задържана. Предполагам, ако не можете да докажете, че стойността е реална или подсвирквайки си се направите, че нищо не е станало, след 20 дни ще бъде конфискувана в полза на държавата. Или поне помня, че имаше нещо подобно.
   б) Ако няма фрапиращо несъответствие и сумата е в рамките на необмитяемия таван, плащате 4 лева на гише 24 и си получавате пратката на гише 29 или 30.
   в) Ако няма фрапиращо несъответствие, но сумата е излязла от рамките на необмитяемия таван започва процедурата по обмитяването.

Обмитяване

4. С формуляра даден ви от митническия инспектор отивате на гише 17 в основния салон.
5. На гише 17 ви питат дали се каните да получавате още пратки, които ще се обмитяват. Това е шокиращо, понеже никой не иска да му се обмитяват пратките, нали така? А и как да знаеш ще се случва ли, няма ли да се случва? И нея кво я ебе в крайна сметка?! Оказва се, че ако ще получаваш редовно такива пратки, имало друг чешит формуляр. За него обаче нямам повече информация, тъй като лелката не беше особено търпелива, хвърли първия през прозореца, нареди да се попълни и го хлопна.
6. С обработения формуляр от гише 17 се отива на третия етаж в стая 13. Процедурата там отнема 10-20 минути, в които имате лично време, което можете да уплътните като правите тайни снимки на учреждението.
7. С получения от стая 13 документ отивате на гише 28, където ви дават една малка бележчица и ви казват да отидете на гише 24 и да платите вездесъщите 4 лева, които никой до момента не е пожелал да ми обясни за какво се чарджат.
8. С квитанцията за платени 4 лева се връщате на гише 28 и плащате на място 8 лева за документите, които ще ви дадат там. В тези документи пише и размерът на митото, което дължите. В лева.
9. С тях отивате на гише 9 или 10 в салона, където те биват обработени и ви се дава цесия или каквото там се дава, с която се премествате пет метра вляво до банката и плащате митото.
10. С квитанцията от банката се връщате на гише 30, където си получвате пратката.
11. Ха-ха-ха – смеете се диаболично, защото сте си внесли диамантена огърлица на стойност $50000 декларирана за $200 като такава с цирконийчета. Или нещо подобно.

Тъй като на Веслец обикновено не е особено натоварено процедурата ще ви коства максимум около час. Не е нещо фрапантно или болезнено, но плащането на мито винаги е досадно и често – обезсмислящо покупката отвън. И от мен да знаете, че необмитяемия таван не е $150, както радостно се тръбеше по едно време. Тоест толкова е, но само когато се праща от юридическо на юридическо лице. При физически лица необмитяемата стойност си остава 49. Или поне така каза инспектора, когато попитах $110 не би ли следвало да са необмитяеми.

Дивелъпърски хумор в комерсиални публични системи

11 11 2009 @ 17:02Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
confused
Безинтереснo

Счупи се

10 11 2009 @ 19:48Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
curious
Безинтереснo

Обръщали ли сте внимание, че за разлика от нахалните, гръмки женски гласове в българските реклами, на запад се използват предимно спокойни, мъжки?

Източни пиеси

09 11 2009 @ 14:24Trackback
Етикети: , ,
Категории: love
loved
6 коментара

Виждали ли сте друг български филм с такъв широк отзвук? Аз лично не мога да се сетя за нито един и сигурно зад това се крие много добрата причина, която от години всички знаем – с 3-4 изключения българското кино за последно роди нещо преди демокрацията. Но това съм го казвал много пъти и вече ми е бактисало.

А този филм е страхотен, макар и съвършено хаотичен. Сигурно, ако някой седне да мисли много, ще установи, че в него няма сценарий от типа увод-изложение-заключение, на какъвто българската кинематография е свикнала, краят е странен и седи като кръпка, и че растафарианци и скинове нямат много общо, и най-вече – престижът на страната е в опасност… И сигурно още десетки неща от гъза си някой може да извади и да обоснове грандиозната си теза колко зле е филмът.

Но за мен е важно едно. Лампите светнаха, вратите се отвориха и девойката се изпъна отстрани на пътеката. Но никой не стана или каза каквото и да било до края на надписите.

Каузална политика

09 11 2009 @ 13:29Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
annoyed
Безинтереснo

Здравейте приятели и колеги.
Като единствения човек, който може да пише до всички вас едновременно, аз ви изпращам съобщение от името на нашата колежка Калина Данчева.

Здравейте приятели,
Обръщам се към вас с молба за помощ в популяризирането на глобалната кампания на SOS детски селища: SOS! Childhood.

Това е призив, с които искаме да покажем, че детството е в опасност, а фактите, които говорят за това са:
– На всеки 7 секунди, едно дете умира от глад (общият брой е около 49 милиона);
– ¼ от деца по света живеят в бедност;
– 100 милиона деца не посещават училище поради бедност и дискриминация;
– Децата трябва да се държат като възрастни от твърде ранна възраст.

В този момент, световният сайт http://www.soschildhood.org/ има набрани 2337 души. От тях, 106 са от България.

Нашата цел е: 1000 българи, които подкрепят каузата. Подчертавам, че не става въпрос за дарение-това е глобална петиция, с която ще дадем ясен знак на света, че страната ни подкрепя глобалния апел за Щастливо детство на всички деца по света.

Как всеки, може да изрази подкрепа:
– като остави името си на глобалния сайт: http://www.soschildhood.org/ (гласът му ще бъде отчетен веднага)
– като сложи facebook application-а на глобалната кампания: http://apps.facebook.com/soschildhood/, който може да се сложи в профила и да се поканят приятели.

В българския сайт на кампанията, може да оставите и своето послание, като споделите щастлив момент от детството си. Това може да са съкровени спомени като: миризмата на бабините мекици или топлата прегръдка на мама преди лягане.

Нека разпространим посланието, че ние и нашите приятели от цял свят се ангажираме да помагаме за по-добро бъдеще и щастливо детство на всички деца. Днес, в бъдеще, както и по целия свят.

Момент да видя дали разбрах правилно – вашата цел е 1000 българи да подкрепят каузата?! Ето затова кауза се превърна в гнусна дума. Защото всеки път някой иска преди всичко да си начеше насраното национално самочувствие и да покаже на света, че българите са da shiznit. Да подкрепяш кауза в наше време е бързо, лесно и най-важното – безплатно – цъкаш едно бутонче, слагаш едно банерче, подпишеш онлайн петицийка и вече си съпричастен и имаш усещането, че си направил нещо много съществено. Толкова съществено, колкото е и носенето на шарена гумена гривничка на ръката или тениска на WWF.

В тон с есента

08 11 2009 @ 12:03Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
complacent
1 коментар

Ochre

Винаги актуални с ИБАХТА! Не, това горе не е знамето на новосформираната автономна Кърджалийска бананово-тютюнева област, а модният през сезон есен-зима-2009-2010 в по-цивилизования свят цвят. Или казано по правилния начин – новото розово. Enjoy.