Месечен архив за06/2009

30 06 2009 @ 11:04Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
thoughtful
26 коментара

Кратко резюме: “каското изтича, Дженерали са педераси!” На тая мижава компания повече нито лев! Остава въпросът къде в момента да се направи каско, като основният фактор е коректно изплащане на щети и работа с официален сервиз на Рено? Агента твърди, че Булинс били най-добрата компания на пазара след “краткото си сътресение”, което ми звучи много шано, като знам няколко случки с тях, които явно са се случвали по време на не-чак-толкова-краткото сътресение. Идеи, плс.

Копчатарка

29 06 2009 @ 21:59Trackback
Етикети: ,
Категории: продукт
quixotic
7 коментара

След 11 години вярната ми клавиатура не издържа на поредната чаша бира. Явно е остаряла, щом вече не носи на алкохол. Което води отлаганото закупуване на изцяло нови input устройства до неизбежност. И това е сериозен проблем. Единственото комбо, което ми харесва, е Microsoft Wireless Entertainment Desktop 7000. Големият проблем – клавиатурата няма numpad! Аз съм шибан left-handed gamer ffs! Въпреки всичко, чудесна алтернатива за офиса. Razer не произвеждат точно моя хардуер – прекалено е тийн (което е причината да не харесвам gaming клавиатурите на Logitech и Saitek. Вие ненормални ли сте? Не всички геймъри искаме да виждаме колко патрона ни остават, а клавиатурата да прилича на комплект Batman за деца до 5 години, ебахти!), но Pro серията им изобщо не е лоша, па макар и Mac-user ориентирана. Pro|type например е много приятен spin-off на Tarantula. Но не бих дал $130 за нея, не ми предлага нищо особено за парите си. Така както не бих дал $200 za Logitech diNovo Laser, което е второто харесано от мен комбо. С профилирана за дясна ръка мишка просто няма как да стане.

Всъщност, единствените профилирани за левичари мишки, които могат да се разглеждат на пазара, са Cherry eVolution ERGO-SHARK L и Logitech MX 610. Направо да се изумиш от избор. Но дори да избера мишка или да се върна към някоя ambidextrous (двуръчна?), отново остава проблемът с каква клавиатура да цъкам. Бих предпочел безжична, но ако не намеря, просто ще остана с жичния си португалски Trust, който взех обратно от офиса и е толкова апокрифен, че дори го няма в нета.

Та на фона на всичкото проучване, дето съм го направил в последната година, някой може ли да ми предложи интересна клавиатура, която хем да изглежда прекрасно, хем да е удобна за писане, хем да има numpad? Разбира се, идеи приемам и за безжични комбота, но понеже не вярвам някой да прави такива за левичари, мишката там трябва да е с поне 4 бутона + скрол и да е симетрична.

Update: към момента работата отива на Saitek Eclipse II или Microsoft SideWinder X6 Eclipse III Razer Lycosa за жична.

Update 2: поръчах ляворъката мишка на Cherry. С доставката, съставляваща 5/6 от цената на самата мишка стъпва на 65 лева. Да видим.

Update 3: мишката пристигна, а Trust излизат с някои интересни и доста тънки безжични десктопи; няма да е лошо да се поцъкат в Стемо.

Update 4: новата ми Razer Lycosa пристига към края на месеца от… Сингапур. Предпочетох я пред Tarantula-та заради подсветката. Ти представи си как изглежда клавиатура с прикачен лампион. Пардон, “батъллайт”… бахти абсурда

Предизборно студио

29 06 2009 @ 11:27Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
uncomfortable
15 коментара

Нашите са възрастни хора. Много по-възрастни, отколкото обикновено са родителите на човек на моите години. И бидейки такива, са живели по соца по-дълго, отколкото са живели родителите на връстниците ми. Което им е оказало необратимо въздействие.

Нашите са хардкор социалисти. Тоест, майка ми през годините се полюшваше и по алтернативни идеи, но баща ми е екс военен и на него такива залитания не му минават. Той има стройна логика, базирана на военната практика – вярва на онова, което му кажат и не задава въпроси. Незадаването на въпроси всъщност не е черта само на баща ми. То е черта на почти всички хора. Те вярват безусловно на онова, което медиите им кажат. Приема се, че медиите са изворът на истината. В крайна сметка, на хората в тях им се плаща, за да бъдат обективни, нали?

Колкото повече наближават изборите, толкова повече се набирам. Това е годината, в която политическото ми недоволство е най-силно изразено, а политическата ми решимост – най-стремителна. Ще гласувам за сините, макар че и те не олицетворяват политическата ми ориентация изцяло. Според тестовете, аз съм либертарианец. А такава партия тук не виждам. Тоест такава партия, която може да се бори и да успее на избори. Затова – сините, които по идея и платформа са ми най-близки. Или синьо-оранжевите, както казва Мозер. А ако не се беше изцепила така чобански, аз щях да съм още по-убеден в синята идея. Защото в оранжевата не съм твърде.

С наближаване на изборите и нашите се интересуват за кого ще гласуват синковците им. Брат ми вероятно го боли фара, той е на хиляди километри от тук. Ако и аз бях извън страната, и мен щеше да ме боли фара. Но нашите ще си гласуват твърдо за червените. На тях им харесват отчетените през годините позитиви, напредъкът на държавата и развитието й. Харесва им и това, че татко вече взема тавана на пенсиите. Което ни доведе и до един интересен дебат по телефона в събота. Дебат, който започна с репликата на мама “Да бе, гласувай за Костов, че да ми вземат и 150-те лева”. Туш. Кой ще ти вземе 150-те лева, бе? Костов. Казал по телевизията, че ще отреже пенсиите на пенсионерите веднага след изборите. Ще падна. Работата отиде малко на фалита на ПИБ. Вие представяте ли си подобно предизборно изказване? “Ше им еба мамата на пенсионерите, само да се докопам пак до властта”. Хехе. Но мама е убедена и дори каза, че ако има чалъм да гласува с две бюлетини, за да компенсира моята, ще го направи. Аз пък й казах, че така направо отлично ще ускори емиграцията ми.

Естествено, този разговор протече в позитивен и хумористичен тон, но ме накара да се замисля за нещо. Докато се чудих откъде могат да й хрумнат такива глупости, се сетих за кампанията на някаква странна партия Нова зора, дето асоциираше Бойко и Костов. Аз тая партия не я знам. Не знам кои са хората зад нея и какво искат, но като цяло съм много издразнен от изключително негативното предизборно протичане. Единствената позитивна кампания в тези избори е на сините. Което е много определящо за мен. Не мога да се асоциирам с изроди, които са способни на всичко, за да останат в играта. Доста е красноречиво какви хора са. Но за други това не е проблем и те ще си преизберат, цитирам по памет името на Фейсбук групата, в която ме поканиха “бат Серго – най-готиния премиер на България”. И докато за хората, прекарали градивната част на живота си по соца и единственото, което искат, е да изживеят старините си що-годе нормално, е разбираемо подобно поведение, то изобщо не разбирам как някой млад и с акъла си може да се асоциира с червената партия, гледайки какво се случва в последните години. Честно да ви кажа, освен ако нямаш лична кирия от оставането на червените на власт, не знам как е възможно да гласуваш за тях.

И още същата вечер в предизборното студио или там какво беше, гледам същия клип, но този път от името на БСП – Костов еба мамата на Балкан, Костов еба мамата на това и на онова, Бойко и той е лайно. Но този път подписано от БСП. Последният предизборен спринт на тая тъпа, малоумна партия е да плаши електоралните единици какво може да стане, ако не остане на власт. Толкова ниско не съм си и представял, че е възможно да се слезе. Направо съм втрещен. И сега вече напълно разбирам откъде е тоя страх у нашите, за които наистина е страшно на стари години да не се окажат доведени до просешка тояга. Разбирам този страх и у всички, които под въздействие на тази кампания са променили намерението си да гласуват за друга партия. Така че в това отношение ходът на БСП е адски успешен. И все пак, долен. Толкова долен, че съм готов тозчас да затрия от контактите си всички поддръжници на партията. Какъв човек трябва да си, ебаси?! Ведър, усмихнат и с вяра в светлото бъдеще, предполагам.

п.с. отново съветвам Зелените да спрат да се правят на нещо повече от НПО, защото не им отива. Не бъдете егоистични гъзове с болна амбиция и кажете на електората си да гласува за нещо, което поне има шанс.

28 06 2009 @ 19:38Trackback
Етикети: ,
Категории: светското училище на Борисов
annoyed
1 коментар

Microsoft Wireless Notebook Optical Mouse 4000 v1.0 произвежда желание да я шибнеш с все сила в стената. Особено в моментите, когато ей така от нищото дистанцията на приемника се скъсява два пъти с чисто нови Duracell батерии. Да не говорим колко неудобна е дори за човек с малки-към-нормални ръце, като мен. Изобщо, input хардуера на Microsoft напоследък изглежда, работи и се чувства адски евтино.

26 06 2009 @ 11:43Trackback
Етикети:
Категории: светското училище на Борисов
annoyed
1 коментар

Хубавото на чобанските публични прояви е, че разбираш с кого от познатите си можеш спокойно повече да не си проговаряш без да ти е кофти. Изкушението да завърша с eat shit and die, cheap ass cunts е много голямо.

Pilsner Urquell

25 06 2009 @ 23:44Trackback
Етикети: , ,
Категории: иедени и пиени
uncomfortable
16 коментара

Pilsner Urquell

В семейство Йорданови (моето, но аз не нося тази фамилия) има една антична история за Пилзенския Праздрой. Това е бирата, която мама, татко, че и батко възхваляват след някаква екскурзия до Чехословакия по соца, преди аз да имам съзнателни спомени. Пилзенски Праздрой, та Пилзенски Праздрой. Алфата и омегата на всичката бира по света в семейство Йорданови.

Така стана, че при пътуването до Чехия миналото лято трябваше да пия предимно Pilsner Urquell – странно, но нямаше много алтернативи в кръчмите. И когато се загледах в етикета, щях да падна. Там пишеше Plzeňský Prazdroj. След известно анализиране пилешкият ми мозък стигна до извода, че prazdroj най-вероятно означава пивовар.

Върнах се и започнах да търся къде да купя няколко шишенца, за да занеса на нашите и да им задам тънкия психологически въпрос “това ли е праздроя, бре?”. Но не открих. Някой ми каза да търся на забравих коя бензиностанция. Последното място, на което ще търся бира е бензиностанция. Но ето, че 11 месеца по-късно го открих в Пикадили.

На вкус е същият като в Прага – горчив. Горчив до степен изобщо да не ми харесва. Цветът е по-тъмен от лагерите, на които съм свикнал, пяната не се задържа. Съдържанието на алкохол е нормално – 4.4%. Цената от под 2 лева за 330мл също е съвсем приемлива. Ако нямаш проблем с горчивината.

п.с. помня, че баба ми ни в клин, ни в ръкав имаше разкошна дървена халба с капак Pilsner Urquell, но така и не разбрах къде отиде след смъртта й. Много ми се иска да беше дошла при мен.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 4.4%
Цвят: канелен
Аромат: нормален
Мътност: бистра
Пяна: нормална, с нормални мехурчета, не се задържа
Вкус: значителна, осезаема горчивина
Газираност: нормална
Оценка: “баси горчильока”
Вероятност за периодично консумиране: слаба

Bulgaria – Korea Internet Plaza

25 06 2009 @ 12:54Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия

Безинтереснo

Bulgaria Korea Internet Plaza

Страница 1 / 41234