1000 лв, епизод 2

28 01 2019 @ 13:50Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: пинизи
nerdy
3 коментара
Публикацията е разделена на страници: 1 2

компютър за 1000 лв

Сглобка, качества и резултати

Започвам от кутията, понеже основното, което имам да кажа е свързано с нея. За 4 години вероятно кутиите са нещото, което се е променило най-много. Нещо с времето се изметна така, че компютърът стана лайфстайл аксесоар и дефиниция на притежателя си. Така години след светещите мишки, клавиатури и друга периферия, които издаваха нещо си там си за стопанина им, кутиите вече не ги държиме под бюрата, а ги монтираме я на стената, я отгоре, понеже те светят и съдържат също толкова светещи неща, та успешно заместват всеки селски панаир, да му еба майката. В случая фантекса е най-доброто от двата свята в това отношение. Бях поръчал черния, но като се обадиха да ми потвърдят поръчката казаха, че за него ще чакам 5 работни дни, но имат бял наличен. И аз се замислих, че всичко удома е бяло, включително бюрото и събуфъра и викам я дайте ми белия тогава. И не сбърках грам. Изглежда прекрасно. Освен това прахово боядисаните повърхности правят праха почти невидим на фона на черния метал, с който цял живот съм се борил.

Кутията се отваря от три страни – ляво, дясно и предния панел и човек има предостатъчно място за работа. На размер е мега компактна и въпреки това събира стандартно ATX дъно и 33 санта видео и айретен радиатор на водно охлаждане. Събира ги защото двата слота за дискове са хитро изнесени под пода, където е захранването. Сега, това води до една особеност, а именно отдолу мястото не е предназначено за захранване над 14, айде с клизма 16 санта дълго. Не искам да си спомням какво ми костваше да натъпча OCZ-то, което е 17.5 санта и просто щях да колабирам докато го вкарам, закача кабелите и после успея да набия единия си диск отпред. Два диска посмъртно не могат да влязат, защото всички кабели скатах под диска, на мястото на втория.

С 14 сантиметровия сийсоник този проблем не съществува.

В случая хубавото е, че кутията идва с две обособени места за SSD, намиращи се на гърба на дъното, като за едното дори са включили монтажна шейна (? как се казва тва). Това от една страна е окей, но от друга не е толкова окей, защото при пълно натоварване на системата, примерно гейминг, температурата на SSD-то отива на 40 градуса, а под пода реално вентилация няма ни-как-ва и освен няколкото дупки, които служат да минават кабелите в различни части, честно казано малко ме учудва, че не е предвиден някакъв чалъм за движение на въздуха. Ма може би пък и не е необходимо, то захранването си смуче отдолу, а температурата на средата не е над 40 градуса.

Организацията на кабелите е супер, всичко минава отстрани и се захваща мощно с две велкро ленти, така че никъде не стърчи нищо. Има много дупки в конструкцията около дъното, през които човек да прекара всевъзможни кабели по оптимален начин и крайния резултат е, че това е най-чистата и празна кутия в работната си част, която съм имал – виждат се само двата кабела за видеото и тоя за предните USB-та.

Кутията идва с един изкарващ вентилатор отзад и знаейки предварително това и вече купил два други вентилатора, го свалих и го монтирах отпред като вкарващ, а тях сложих отзад и отгоре като изкарващи. Защо направих това? Защото е черен, а другите два са с бели перки и визуално седят много по-добре, а този отпред под капака така или иначе не се вижда. Но понеже нещо ме е изпрала сачмата на тема тишина откъм кутията при айдъл и нормална работа, идващият с кутията вентилатор ми дойде шумен. Реално той не е шумен, просто слухът ми така се е изпедерастил в това отношение, че чува всяко жужене. А той, също като вентилатора на предната кутия – прословутия Cooler Master Xtraflo, жужи едва доловимо. Една седмица по-късно поръчах още два арктика, тоя го пенсионирах и всичко заспа. Хем и разведряват визията.

Кутията идва с вградено LED осветление, но бога ми, костваше ли ми три дни да разбера как се пуска. Под джама отстрани в предната част на страничния панел между долното отделение и самия джам има една цепка около 10-12 санта, която човек може и да не забележи, но там е монтирано едното осветление, което супер дискретно осветява тази цепка в един от, де да знам, 8-10 цвята са, не съм ги броил. За смяна на цветовете, пускането им, пулсирането (известно в аутистките среди на геймърите като “дишане”) или плавната смяна през всички лампи като шибана китайска коледна елха, отгоре има специално копче. Power бутона също свети в избрания цвят по избрания начин. Но да си ебе майката, кой да ти знае, че трябва да включи специалния 12 волтов накрайник в захранване, за да проработи. Самото осветление е ненатрапчиво и макар винаги да съм мразел светещи кутии, тази не просто не ме дразни, а ме кефи.

компютър за 1000 лв

По отношение на осветлението, има нещо, което не че съм очаквал, но щях да се зарадвам да видя имплементирано при наличието на вече изградена такава основа. А именно да отчита температурата на процесора или кутията, независимо дали със собствен сензор или някаква връзка с дъното, и леда да си сменя цвета спрямо нея, за да имаш ясна представа каква е хавата докато жулиш нещо фулскрийн. Не е от критично значение, ама ето например Sapphire са го направили на картата. Щеше да е интересно, ако имаше и такъв режим, щях да го ползвам.

Инсталацията на всичко е toolless.

Всички винтове са направени за работа с ръка. Задните панели се махат с един голям винт, който освобождава една планка, която ги застопорява, дисковете се слагат в шейни, SSD-то се слайдва в шейна, Стъкления капак е с четири огромни винта, Винтовете на левия капак пък са закрепени за самия панел и не падат. Предния панел се маха изцяло с леко издърпване. Просто евала за инженеринга.

Едно от най-гениалните неща в кутията е гумената решетка на тавана, която е с магнитни ръбове и може директно да се мие на чешмата. Решетката под захранването също се вади с едно издърпване, както и малката мрежа под предния капак и изобщо по отношение на обслужването, кутията е близо до перфектна. Особено като се има предвид какво купуваха 120 лв преди четири години и как това е на космическо разстояние от там.

Единствения проблем на кутията, за който се сещам в момента, е че е изключително лесно човек инцидентно да натисне power бутона. Не е нужно никакво усилие, дори елементарно подпиране с крайчеца на дланта върху капака може да го натисне.

Ай стига толко хвалебствия за тая кутия. Кулъра на процесора е интересен основно с това, че е черен и има цветен гумен пръстен в един от четири цвята, в случая бял, за да ми тича на останалото. Когато четох ревюта, този беше сочен за един от най-тихите и ефективни бюджетни кулъри. Чудех се дали да не остана със стария, който не беше мръднал и беше супер ефективен, но за AM4 сокет трябваше да купя кит, който на всичкото отгоре вече не е и достъпен и кел файда от цялата работа. Нали видимо пичовете от Arctic са спестили каквото са могли от разходите, защото нямат собствена планка за дъното, а използват вече наличната такава, но това не е непременно лошо, особено ако трябва да го сравня с 212 EVO, при който ми се еба майката докато го монтирам и имах чувството, че ей са вече строших процесора. В комплекта обаче влиза отделна планка за Intel, както и три отделни пакетчета бурми за трите сокета, за които кулъра става, ясно написани кое за кое е. Има и резервен сет клипси, ако човек реши да добави втори вентилатор, както и 4 гумени крачета, които ебем ли ги за какво са. Идва и с кесийка термопаста. Самия кулър е доста еластичен, така щото развърта до 2400 оборота, но парадоксалното е, че дори на тези обороти остава трудно доловим за слуха. Легендата носи, че вентилаторът е полупасивен и спира напълно при айдъл. При мен подобно нещо не се случи, но го отдавам на това, че биоса има собствено виждане за нещата и просто не позволява вентилатора да слезе под 20%, дори на пълен ръчен контрол. С хиляда клизми като му пуснах анализ успях да го сваля до 14% или около 500 оборота, но пак не виждам да спира в моменти на айдъл. За сметка на това дори на такива обороти ефективно държи процесора на 30 градуса, което само по себе си е нещо като подвиг, а при фул макс натоварване не му дава да премине 61-62, което пък го прави вероятно наистина най-добрия бюджетен кулър.

И сега най-важното нещо:

Как се отрази на гейминга

Припомням, че видеото ми остана същото – Sapphire R9 290X и разликата в гейминга се базира на смяната на платформата. И тя е драстична. Star Citizen, който буквално ебаваше майката на старата машина и я вкарваше в ступори (Elite Dangerous също я вкарваше в процесорни ступори, но много по-слабо осезаеми), сега върви гладко и без запеци. Кадрите ми преди бяха между 25 и 30, със спорадични пикове до 40-50 в най-чистите и ненатоварени инстанции. В момента кадрите започват от 50, като често удрят и 100+. Предполагам наскоро имплементираната мултикор оптимизация има голям пръст в това, но тя също така направи играта с FX-а почти неиграема. При танковете осезаема разлика няма. И преди си бичех със 70+ кадъра, сега говорим за 10-20 отгоре.

Некои наброски

След нанасянето в новия апартамент, в който предварително беше прекарано окабеляване, но розетките така и не бяха свързани, започнах да търся кой да ми извърши тази услуга. Ебах му майката, тва хората в наше време явно доста са си надвили над масрафа, понеже за свързане на две розетки, отнемащо 15, айде, с нечовешка клизма – 30 минути с все тестването, частни лица ми обявиха, че ще дойдат за 50 лв, ама чай ся да видим неска не мога, утре не мога и така пазарене и назлъндисване, еби му майката, все едно ми правят услуга без пари бе. И накрая си казах бе я ше ви еба майката аз на вас, отидох в първия магазин, взех си една wi-fi пишка за 25 лв, ръгнах я и забравих за всичко.

И така докато няколко месеца по-късно компютъра ми (стария) не започна да угасва на случайни интервали, абсолютно безпричинно. Ровене, сменяне на дъна, процесори, пренаместване на кабели, откачане, закачане, няколко месеца по-късно никакъв резултат. И почвам да чета. И почвам да псувам, защото по-безпомощен не съм се чувствал дори когато лежах 24 часа в ареста преди 22 години. Аналогични случаи в световната практика има няколко, но нито един няма нищо общо с мен. На единия монитора му връщал пиково напрежение по displayport-а, на друг не знам си какво. Проиграх и смених всичките кабели, е няма батко. И така до момента, в който не открих, че wi-fi пишката ми TP-LINK WN-TL722N има случаи да окъсява USB-тата и да пържи дъна. Викат сложи я на USB3 и ъпдейтни драйвърите. Сложих, ъпдейтнах и случаите… се поразредиха :/

Това беше обезкуражаващо и почти бях решил, че ще дам 50 лв някой да ми върже тъпите розетки, когато разбрах за чудото на нета по ел. мрежата. Веднага закупих един D-Link сет. Човека ми вика ама трябва да са на един кръг да работят, иначе 10 мегабита макс. Викам бе на един кръг са бе, срещуположни стени са, давай. И те идват и аз ги включвам и 10 мегабита. И видимо тия две табла с бушони над вратата индикират, че в къщата има сто кръга, дееба. Хубавото на тези случаи е, че ЗЕТ ми е дал възможност да върна артикула в 14 дневен срок, защото съм го купил онлайн. Което и моментално направих.

И ето ни отново в новата фаза на търсенето ми на човек, който да ми свърже двете насрани розетки. И отново пускам пост в групата за фриленсъри и отново всички ми казват как това не е ракетна наука и да си го направя сам. И знаете ли, това е държавата на малоумните латерни, на които им е много важно да изкажат тяхното виждане за нещата. Ма боли ги курац, че никой няма нужда от това, че някой търси нещо или просто за по-оригинално един път можеш да не се обадиш с малоумните си съвети. В крайна сметка се обадих на специализирана компания, дойде човека, за половин час ми върза розетките, платих си му под масата, ощетихме държавата с данъци и всичко си заспа. Сега пинга ми е 2 милисекунди и просто никога повече експерименти без специализирана жица.

И така до седмия ден, когато пускайки осветлението на кутията, установих че страничния син LED е мъртъв. На седмия ден. Да кажа, че ми стана тъпо, ще е доста меко. Почнах да чета в нета аз ли съм единствения и попаднах в редита на Phanteks, където няма такова хранене от недоволни потребители, на които никой никога не им е обърнал внимание на съпорт кейса. Викам си ебал съм му майката, заради едното синьо няма да разглабям и да пращам кутия за гаранция, трябва да съм ненормален, но нищо не ми коства да си направя устата директно към източника, дето се вика. И си я направих. Викам пичове, меко казано съм разочарован, че кутия, която изглежда толкова красиво и така добре сглобена, на седмия ден й умря едната светлинка. Няма да се занимавам да си разглабям машината, затова ви моля културно да ми кажете как мога да се сдобия с replacement ламба. Няколко часа по-късно получавам отговор изпратете ни, моля, документите от покупката и видео, което илюстрира проблема. Изпращам. Няколко часа по-късно, дайте ни адрес, на който да ви изпратим replacement LED, ама моля, вика, бъдете търпеливи, ще го пуснем до 3 седмици. Викам пичове, вие сте най-страхотния съпорт, с който съм общувал евър, благодаря ви от сърце. Седмица по-късно получавам мейл, че е изпратен. Е, кофти ми е за гражданите, на които не им се е усмихнал късмета, но

подозирам че едно от нещата при общуване със съпорт, водещи до благоприятен изход, е да не се държиш сякаш са те ебали мангали и си бесен в безпомощността си…

p.s. 10 дни по-късно LED-ът пристигна. Евала на пичовете.

Публикацията е разделена на страници: 1 2
  1. Черният боздуган says:

    Некъф стогодишен неудачник, пройдоха с провален брак и 30+ неуспешни опита за собствен бизнес, седнал да споделя “мъдрост” и “опит”. Минчо, не се хаби, няма какво да научим от теб, ти си лузър на генетично ниво.

    • borka says:

      Аз пък смятам човека за много як! Особено в писането. Винаги ми е било кеф да му чета нещата.
      Разбра ли бе боздуган кух?!?!?!

      P.S. Обаче тука имам и леки съмнения, че може той да си го е писал тоя коментар… 😉