Коледария, защо?

“20 минути сигурно ще са достатъчни да го разгледаме” – помислих си аз преди да тръгнем. “Дайте да зарадваме масите, на тях не им трябва много, пък са двигателната сила на обществото” – си е помислил онзи, който стои зад идеята за Коледария.

Така нареченото коледно изложение се обикаля за точно три минути и е подчинено на отдавна доказалата се като работеща максима – ядене и пиене за народа и Деси Слава за козметичен нюанс. На входа има щандове на Нескафе, Бони оборот и два… такова… лаунджа за цигари (?!?) – един на Кемъл, един на, ако не се лъжа, Мерилин. На двете места има някакви дивани, но каква им е идеята, като се има предвид, че температурата е минусова, нямам идея. После има щанд за домакински простотии – тенджери и тигани. И последното даже не запомних какво е. Това е вън.

Вътре в халето е друга работа. Отдясно има дълга секция с ядене и пиене, в центъра и вляво са щандове за занаяти (?!?) – медени и глинени щуротии, като за да е по-колоритно и натюрел, така, по пода са пръснати бали сено, което вече се е поразпиляло и посетителите газят хубавичко в него с мокрите си обущета. Трябват само кравешки и конски лайна, за да е колоритът съвсем истински, но поне кучешки няма да липсват. До вратата има някаква синкава п-образна маса с табела “рецепция” (?!?).

Втората половина от халето е заета от дървени маси и пейки, а накрая има естрада, където би трябвало да пеят жанрово разнообразни изпълнители и да се играят пиески. Мястото се пръска по шевовете, а масите до една са заети от щастливи хора. Народът обича да е на маса. Особено по Коледните празници. И му е готино, че сега вече има причина да слезе от Дружба 2.

Ако бяхме чукчи и трябваше да ви обясня разбираемо какво е Коледария, щях да кажа: Виждали ли сте коледна Виена (или която и да е друга евро столица)? Е, няма нищо общо.