„Ти и аз висим на клон непоносим и ще изплющим, и полетим, не се ли държим, ти виждаш, не се ли държим.“
Черни сърца – На линия
По времето на социализма имаше един израз, който по незнайно каква причина се е запечатал в главата ми. Научно-технически прогрес, или НТП. По това време бях все още ученик и научно-техническият прогрес, с който се сблъсквах и познавах се изразяваше основно в залата за електронни игри отвъд булеварда и компютрите в пионерския дом. Което бе напълно достатъчно за мен да вярвам безусловно в НТП. И да поискам да бъда част от него. Неслучайно завърших експериментална компютърна специалност в техникума, която ме представя като „проектант икономист“ на желаещите да надзърнат в дипломата ми за средно-специално образование, а после опитах да завърша и висше в техническия университет, отново неразривно свързано с прогреса – именно автоматизация. За съжаление, не се оказах с особен интерес в образованието, а онези които биха ме отсвирили със „сигурно не си имал и особени заложби“ далеч не биха били на грешен път. Не знам дали имах заложби, но желание да усвоявам теоретично научно-техническия прогрес отсъстваше изцяло, и вместо да си губя времето с академични глупости, предпочитах да изпитвам прогреса, дето се вика, с тия двете. И понеже пък от своя страна в много области съм чевръст, човек не би сбъркал да заключи и че за разлика от липсващите заложби в сферата на образованието, имам такива в сферата на експериментаторството и изобретателството. Разбира се, много не ми достига да бъда от ранга на такива колоси на родния НТП, като Стефан Станев и Георги Димитров – Ампера с неговите четири инженерингови сайта, затова и гледам да летя, така да се каже, под радара.
НТП навлезе вкъщи по съвсем битов начин, ако не се лъжа, някъде през 1989-та, когато баща ми се върна от плаване с един нечовешки телевизор JVC, който гордо зае мястото на дотогавашното Велико Търново. Не че и второто не бе непреходен символ на достъпния за народа НТП, ама беше, как да кажа, малко по-нефелен един такъв. През следващата година прогресът продължи да навлиза вкъщи и по-точно лично в моя живот, така щото аз получих свой личен 14 инчов телевизор и видео плеър, на които с голям успех можех да гледам пиратски филми от кварталната видеотека, оставяйки паспорта на майка ми като залог, че няма да ми хрумне нещо щуро. От позицията на изминалите години смело мога да заявя, че социализмът трябва да е възпитал доста сериозен дял наивност в народа.
След демокрацията, НТП добиваше все повече форми и навлизаше в бита ми все повече. Като се почне от Atari-то и Nintendo-то, и се свърши с концентрираните сокове, дето се разреждаха 1:5, а по-късно 1:6 и 1:10 с вода, за които витаеше градската легенда, че са оцветявани с текстилни бои.
Истински прогресът на новото време обаче навлезе вкъщи в началото на 1994-та с първия компютър с процесор уникалния за времето си Cyrix 486DLC. Технологията е доста архаична, затова пояснявам, че този процесор беше нещо като най-доброто от двата свята за хората, които не можеха да си позволят да извадят $2000 и повече за далеч по-добрия Intel 486DX. Едно обаче не разбирам и до ден днешен. Защо тогава инсталацията на CorelDRAW беше на няколко 1.44 мегабайтови дискети, а актуалната версия е сто пъти по-голяма и прави абсолютно същото. Дори бъгавее по същия начин.
Тъй като бях изключително любознателен по темата за високите технологии и години преди да имам компютър редовно висях в техническата книжарница и купувах всички налични списания и книги за туй чудо, бях запознат с концепцията, че компютрите могат да комуникират помежду си. Скоро след това инсталирах заветното устройство модем и пред мен се появи един нов необятен свят. 1996-та беше годината, в която за пръв път влязох в интернет. И макар той да нямаше нищо общо с днешния си вид, истински необозримите дебри на НТП необратимо нахлуха в живота ми.
Три години по-късно имах и първия си мобилен телефон, което пък отвори една друга изцяло нова ера във възможностите за междучовешко общуване. Някъде по това време ми стана ясно, че нещата никога няма да са същите. И действително, в следващите години НТП се задвижи на много по-високи обороти, така щото всичко изведнъж се юрна стремглаво напред с все по-бързи темпове. Някаква глобална НТП лавина бе отприщена безвъзвратно.
Има два факта за НТП, с които всеки е наясно:
1. Не мож го спря!
2. В неизброимо много области бихме били загубени без него.
Не за тях обаче ще става дума по-надолу, а за нещо, за което почти никога не си даваме сметка. Нещо на пръв поглед невидимо. Нещо на пръв поглед толкова незначително и далеч от нас, че не си струва да си го слагаме в списъка с много по-наболели теми за размисъл. Какво ни отнемат всички технологии и постижения на човешкия гений и каква цена плащаме за житейските екстри, с които сме безусловно свикнали.
Понеже съм наясно, че има хора, които са очаквали подобно нещо от мен, предвид че по някаква тяхна психо-соматична причина ме смятат за хейтър, повтарям – прогресът е хубаво нещо и не бих препоръчал на никого да стане амиш, освен ако много не го сърби да го стори.
Не е нужно да се връщаме дори и сто години назад, за да си дадем сметка какво са ни дали новите технологии и открития в областта на здравеопазването. От 1928, когато Александър Флеминг открива пеницилина, до сега, когато мозъчните операции са рутинна практика, нещата са променени до неузнаваемост.
Средната продължителност на живота непрекъснато расте с развитието на цивилизацията и в наши дни е 67 години, което е повече от двоен ръст дори спрямо началото на 20-ти век. Това би било немислимо без научно-техническите постижения в областта.
Съвременната медицина се гордее с изчезването (на теория) на дванадесет заболявания от миналото, част от които водещи до масова смъртност. Сред тях са дребна шарка, дифтерит, малария, морбили, полиомиелит, тетанус, жълта треска. Което е страхотно и очевидно дава резултат – населението на Земята се увеличава с ускорени темпове и наскоро чукнахме 7 милиарда.
Имал съм възможност да участвам в превода на упътвания за работа с медицинска апаратура и често съм изпадал в благоговение пред това какво може да види тя в нас и какво може да направи, за да ни излекува. Чувствал съм се като във фантастичен филм по време на превода. Мислел съм си неща от рода на „Ее, това е невероятно!“ и безусловно съм се изпълвал с едно особено уверение, че едва ли не, каквото и да му се случи на човек, той може да бъде ремонтиран.
Но после съм се размислял. Добре де, след като очевидно имаме на разположение такава фантастична апаратура и хапче за всичко, защо вместо да излекуват астмата ми, тези хора ми казват че трябва да се тъпча с кортикостероиди до края на живота си, защото това е поддържащото лечение за хроничното ми заболяване? Лечение, за което те са наясно, че в дългосрочен план изобщо не е добро за мен и животът ми всъщност ще бъде значително по-кратък от средностатистическия. За медицината аз съм хронично болен. Това е евфемизъм за неизлечимо болен, или човек, който тя си няма представа как да излекува, въпреки всичките постижения и иновации. Но понеже никой не иска да стресира пациентите, е приет по-мекият израз.
Според СЗО, хроничните заболявания са причина номер едно за смъртност в света. Четирите основни типа хронични заболявания са респираторни, сърдечно-съдови, диабет и рак. Към тях в последните десетилетия се причисли и отличителната черта на съвременния западен човек – затлъстяването. За хроничните заболявания в момента се говори като за криза. 3 от всеки 4 долара от националния бюджет на САЩ за здравеопазване, възлизащ на $1.2 трилиона, се изразходват за третиране на хронични заболявания. За цвят сводката за положението в България посочва, че хроничните заболявания са причина за… 94% от общата смъртност в страната.
За разлика от нарастването на продължителността на живота, общата обществена интелигентност не нараства. Напротив, тя намалява, като от Викторианската епоха насам представителите на западната цивилизация сме изгубили 14 пункта от коефициента си на интелигентност. Имайки навика да наблюдавам особено задълбочено света около себе си, аз лично бих добавил една своя хипотеза. Ако продължи по същия начин, в рамките на следващите 20 до 30 години средностатистическият жител на света ще изгуби още толкова.
Съвременните социални технологии изолираха хората от заобикалящия ги свят и ги затвориха в самите тях. Достатъчно е да сте пътували веднъж с метрото в град като Лондон, за да забележите една мен лично плашеща ме тенденция. Хората приличат на зомбита. Със слушалки в ушите и погледи вперени в екраните на мобилните си устройства. Хората се превърнаха в индиферентни роботи, за които термини като „приятел“ и „харесвам“ вече имат толкова мимолетно значение, колкото и полъха на вятъра. Социалната ангажираност се изчерпва с два клика – сподели и/ли харесай.
Неизменно мимолетността и ежедневно заливащите ни информационни лавини оказват влияние върху способността ни да се фокусираме и да възприемаме информация. Не знам дали сте наясно с интернет жаргона, но има един ключов акроним. TLDR. Означава too long didn’t read. Вниманието на четящия в наши дни намалява експоненциално с дължината на текста. Twitter ни научи да мислим в 140 символа, а очевидно практиката показва, че изразяването в 40 символа има най-голям потенциал за успешно закачане на четящия. Дали социалните мрежи ни оглупяват прогресивно е въпрос все още отворен за дебат, тъй като липсва база за сравнение, но личното ми мнение е, че най-малкото оказват влияние върху възможността ни да се фокусираме за дълги периоди.
Развитието на технологиите и улесненият достъп до информация създадоха една нова социално-поведенческа тенденция – „следването“. Прекият резултат е залиняването на собственото и критично мислене в индивида и отварянето му към внушения и вменяване на поведение. Реално това не е нещо съвсем ново. Случва се всеки път по време на избори, да речем. Или всеки път, в който една плодово-зеленчукова компания реши да пусне нов артикул на пазара. Нуждата на човека да се причисли към даден егрегор далеч не е нова. Нов е начинът, по който тази нужда може да се впрегне за определени цели и мащабът, който може да се постигне за изключително кратко време. Най-актуалният пример е горският пожар съпровождащ социалната мрежа Ello, за която никой не знае нищо повече от едно текстово послание с обещание за различно отношение… което е напълно достатъчно милиони хора да поискат да бъдат част от този егрегор. Причините за това са комплексни, но всички до една са психо-соматични. НТП ни накара да искаме да сме куул, популярни, спрягани и най-вече актуални. И НТП ни даде средствата да изградим за себе си образ какъвто намерим за добре, който обслужва тези ни цели. Даде ни възможност да правим всякакви манипулации със заобикалящия ни свят и чуждото мнение. Като в същото време ни лиши от онова, което си мислехме, че е само наше и само в нас, и ни дефинира като личност.
Ако всеки път, когато някой спомене думата миньор, си представяте отруден човек с черно лице и продължителност на живота не повече от 2/3 от средностатистическата, изоставате. Миньорите днес са скъпо облечени и зализани копеленца, които продават изкопаното за колосални суми. Те не минират за природни богатства, а за нещо съвсем различно. Мисловни модели, вълнения, теми на разговор, какво ви провокира в една или друга крайност, къде ходите, с кого сте, какво правите, какво потребявате. Това се казва data mining и big data, и е новата златна треска. Тази безценна информация, която доскоро беше недостъпна, с текущото развитие на технологиите и масовото им навлизане в живота ни изведнъж стана супер суровина. Когато някакви хора в началото на милениума весело тръбяха, че най-ценната стока сега е информацията, никой от нас не си даваше сметка, че става дума за най-сакралното и личното. И ето ни 14 години по-късно, когато всеки втори бизнес модел има за цел да ни предостави безплатна социална услуга.
А за всяка безплатна социална услуга ние плащаме невидима, но солидна цена. По простата причина, че всяка безплатна социална услуга има една единствена цел и не толкова оригинален, но за сметка на това страхотно популярен бизнес модел: да продаде всичките ни данни на някой. Дали е корпорация, агенция по сигурността или маркетингова компания, няма никакво значение – нямайте и грам съмнение, че данните ви ще бъдат продадени, при това истината е, че не струвате кой знае колко като личност. Вие сте малкото зрънце в големия качамак. Не ви е отреден дори един пиксел в графиката в края на анализа. Вие сте толкова безлични и безинтересни сами по себе си и едновременно с това толкова важни и интересни. Но понеже все пак само хората, които от викторианството насам са изгубили малко повече от 14 пункта от коефициента си на интелигентност доброволно се съгласяват да се предоставят безвъзмездно за чужди цели, развитието на технологиите неизменно доведе и до развитие на реториката.
Ах, как богат и изтънчен стана езикът, с който сега ни говорят от екрана. Как всичко е в името на по-доброто ни прекарване с определена услуга и, разбира се, в името на нашата собствена сигурност за един по-добър свят. Има хора, които искрено вярват в ползите от това. Ако вярвах в Бога, щях да кажа „Боже, прости им, те не знаят какво правят“. Но аз не вярвам. И освен това, както всички сме наясно, незнанието не е оправдание за нищо. Тези хора са виновни по презумпция за всичко, което ще ни се случи занапред.
Една от основните области в развитието на НТП в последните години е именно сигурността. Обществената сигурност. Нашата сигурност. В нейно име над нас бдят сателити, дронове, камери и микрофони. В нейно име всички ние лека-полека приехме идеята, че е нормално покрай сухото да гори и мокрото, някой да опира пешкира и други такива народни мъдрости със съвсем реално житейско проявление. Приехме безусловно да приемаме онова, което ни казват хората, които се занимават със сигурността и общественото й представяне. Те би следвало да са обективни и да са наясно с всички аспекти, нали така?
Работата с обективността е, че тя не е рационална величина, която сама по себе си подлежи на измерване. Обективността е чисто хипотетична величина. Като тъмната материя. Едни учени допускат, че тя съществува, гледат с телескопи, джуркат го тоя адронен колайдер, чертаят графики, чешат се по вратовете и заключават, че на базата на тия и тия данни ерудирано можем да направим смелото предположение, че я има. По същата логика обществото прави смелото предположение, че съществува обективност и тя се простира извън гледната точка на наблюдателя. За черната материя не знам, понеже не ми е в ресора, но за обективността ще кажа не, такова нещо няма. Не съществува мерна единица за обективност, по която всички да се равняват и да сравняват дали едно мнение е обективно или не. Това не е като еталона за килограм, който се пази в Bureau International des Poids et Mesures и по който следва да са равнени всички търговски везни, за да имат обективно мнение по въпроса с теглото на продукта.
В името на нашата сигурност стана нормално компютърът ви да бъде попрепипан преди да стигне до вас след покупка, а местоположението ви да е ясно на когото трябва по всяко време. И това далеч не е всичко. Макар да звучи като извадено от 1984 или друга психо дистопия, днес е напълно възможно камерата и микрофонът ви да предават, без да имате и най-бегла представа за това.
В тази връзка, нека ви разкажа една история. Мой приятел се премести да живее в Сиатъл. Случи се в квартал, в който работи експериментална community watch система. Чрез нея бдителните членове на общността могат да изпращат директно до полицията доклади за съмнителни събития в квартала, придружени със снимки и клипове от стотиците камери на всеки ъгъл. Всеки нов резидент на квартала получава достъп до системата, за да може да участва в опазването на обществения ред и собственост. Моят приятел също получи. По една или друга причина, дали защото е навътре със сървърните технологии, дали поради недоглеждане от страна на полицейския служител, се оказа че достъпът му е административен и това му позволява да разглежда подадените доклади, снимки и други. Идвайки от една изключително уредена европейска държава, в която всичко се базира на солидни доказателства, учудването му от нивото на параноя в общността, в която беше попаднал, беше толкова голямо, че ми изпрати снимки на екрани от системата, за да мога и аз да видя как непознат за жителите на квартала чернокож се проследява сантиметър по сантиметър от бдителните граждани, които от въздуха правят смелото предположение, че той може би е крадец и изискват полицейска намеса превантивно. Нали сте гледали Специален доклад? На определени места това вече е факт и е въпрос на време да обхване цялата планета. В името на нашето добро и сигурност, разбира се.
В името на удобството пък битът ни претърпя фантастични промени и усъвършенстване. СОТ-ът кара кварталните кокошкари да се замислят преди да нахлуят в жилището ни, климатикът ни кара да останем в кондиция дори в климатични екстремалности, микровълновата топли вода няколко пъти по-бързо от кана, термостатът пуска и спира парното при комфортна за нас температура, интернетът преминава по въздуха през бетонни плочи, телевизорът се изключва когато спрем да шаваме, прането мирише на каквото си поискаме и е пет пъти по-бухнало и меко, и най-прегорелите яйца никога не залепват в тигана, чипът в домашния ни любимец позволява докторът да му измери температурата дистанционно и т.н. и т.н.
Доста по-лесен и спокоен изглежда животът ни. Все по-малко ни се налага да мислим за невидимите неща. Например защо вече съществуващите препарати не вършат работа и се налага постоянно да излизат нови с 33 или 50% по-силна формула? Какъв е проблемът? Защо домовете ни стават по-мръсни? Защо околната среда е все по-замърсена? Защо имаме нужда от все по-силна химия, за да се поддържаме на същото ниво? Причината е елементарна и е ясна на всеки, който помни поне малко биология от училище. Гадовете, които се опитваме да изтребим и които имат събрание някъде там в дълбините на тоалетните ни чинии, еволюират с нас и нашия прогрес, и изграждат резистентност към вече съществуващите средства, с които ги, така да се каже, изтребваме. Между другото, подобна резистентност изграждат и вирусите, които ни разболяват. Затова излизат и нови, по-силни противовирусни препарати и антибиотици.
Имам особеното чувство, че не след дълго, примерно в рамките дори на моя живот, ще е възможно провеждането на изключително смислени и ползотворни разговори с живите организми в тоалетната. Вече няма да е нужно да вземам книга, когато влизам там. Ще мога директно да комуникирам с гласа изпод ръба на чинията:
– Как си днес бе, Радко?
– Гладен съм, баси, аре пускай!
– Е как гладен си? Вчера три пъти тропах!
– Ивенце, не знам какво си ял вчера, батковото, обаче получих диария от него! Обърна ми се перисталтиката!
– Е как какво, направих от ония баници, дето само ги ръгаш за минута в микровълновата. Супер беше вкусна. То глутамат, то сухо мляко, то яйца на прах – малка разкошотийка!
– И затова тропа три пъти, нали? Значи, друг път от тоя шит да не купуваш! Дано днес си ял нещо по-читаво. А! Я преди да си почнал, иди вземи и ми пусни два активни въглена, че да ми оберат токсините.
И ще е дяволски прав.
С течение на времето и под въздействие на редица външни фактори, лайфстайлът на западния човек така се промени, че в преследване на икономически прогрес и материална обезпеченост, неговият фокус се стесни, а основна разтуха останаха технологичните и информационни занимания. За да компенсира намалялото си лично време, той започна да изключва от ежедневието си времеемки процеси от типа на готвене. Актуалните технологии в хранително-вкусовия сектор позволяват приготвянето на вечеря в рамките на 5-10 минути, при това без намесата на човек, без нужда от готварски умения и макар да звучи на пръв поглед абсурдно, дори ни излиза по-евтино. На втори поглед, изобщо не е абсурдно, тъй като тази храна всъщност съдържа много малко естествени съставки.
Например прави ли ви впечатление количеството реклами за медикаменти, млечни продукти и добавки за регулиране на стомаха и справяне със стомашни състояния във всеки рекламен блок? А прави ли ви впечатление как в готварските предавания изведнъж започна да се натъртва масово на термина „здравословен“?
Вижте, дайте да си кажем това, което всички знаем кристално ясно. Съвременният човек яде говна. При това ги яде охотно, осъзнато и доволно. И пет пари не дава. Нито за съдържанието на консумираната храна, нито за последствията върху организма му. С присъщата си човешка наивност, ние вярваме безусловно, че щом нещо е допуснато за продажба в хранителните вериги и заведения, то не може да бъде вредно за нас. Баща ми например, като бивш военен и закърмен със социалистическите идеали човек, продължава да изповядва максимата „от българското по-хубаво няма“. Той вярва, че на пазара купува български зарзават и белият заводски хляб се прави от българска пшеница и нищо друго. И това е напълно достатъчно да е убеден дълбоко в себе си в качествата и безопасността на закупената храна. Естествено той не обръща внимание на билбордите за хибридни зърнени култури, на табелите пред всеки ред слънчоглед по нивите, на които гордо се мъдрят логата на концерни и указват кой точно нов сорт слънчоглед далновидният земеделски стопанин е посял за по-висок добив и по-малко фира. Той вярва. Обществото вярва. И консумира с вяра. Ако Вапцаров ми беше под ръка, щях да го спукам от бой.
Всички са наясно, че ГМО е част от ежедневието ни и така ще бъде занапред. Тенденцията е налице и връщане обратно няма. Но ГМО са само част от цялата картина с храните. При тях проблемът е в липсата на база за оценка на дългосрочните вредни въздействия, докато хранителната индустрия открито използва доказано вредни добавки с безопасно звучащи имена. Примерно Е123 – амарант или пурпурно червено – забранен за употреба в Норвегия, САЩ, Русия и Австрия оцветител, пряко свързан с хиперактивност, алергични реакции, задълбочаване на симптомите при астма и генератор на тумори и изменения в плода при опитните мишки. Има и съвсем други фактори оказващи влияние върху храната – пестициди, хербициди, торове, тежки метали в почвата, методи на обработка. За тях пък съвсем никой не мисли, докато щастливо, па макар и малко игнорантно, хрупа български марули от пазара.
Работата е там, че храненето не е нещо безобидно. Лошата храна и режим не се разминават просто с газове или киселини. Храненето има директна връзка със здравето ни. И надебеляването е най-малкият от всички възможни проблеми. Някои от болестите на съвременния човек, пряко свързани с лошото хранене, са: диабет тип 2, коронарна болест на сърцето, високо кръвно налягане, рак, инфаркт, инсулт, остеопороза, астма, хемороиди, ревматизъм, камъни в жлъчката и бъбреците, депресия. Както виждате, всичко от групата на хроничните заболявания е тук.
Всеки път, когато с баща ми водим диалог за съдържанието на купената от него луканка с българско знаме на нея и той ми обяснява, че това е най-доброто, се чувствам безпомощен. Вадя джобното си списъче с вредни Е-та и му показвам – ето, тук има нитритна сол, опасна и токсична добавка. Той ми отговаря с „Китаеца като яде глутамат, да не е умрял?“ Опитите ми за комуникиране на по-добри хранителни навици спират до тук. Проблемът е, че същия мисловен модел не просто се изповядва масово, а липсва осъзнаването, че хранителният ни режим става все по-лош и съдържа все повече боклук. В този ред на мисли горещо съветвам всеки да прочете „Нация на бързото хранене“. Не филмът, книгата.
Най-очевадното проявление, че нещо не е наред с диетата ни е затлъстяването на обществото. То се случва с такива темпове и толкова драстично, че през 1997 СЗО го обяви за епидемия.
Among adults, obesity prevalence increased from 13% to 32% between the 1960s and 2004. Currently, 66% of adults are overweight or obese; Minority and low-socioeconomic-status groups are disproportionately affected at all ages. Annual increases in prevalence ranged from 0.3 to 0.9 percentage points across groups. By 2015, 75% of adults will be overweight or obese, and 41% will be obese.
Искам да натъртя на нещо, което може и лесно да се пропусне в този пасаж. Затлъстяването е проблем най-вече на по-бедните, не-до-там интелигентните и малцинствата. Тоест онези, които не се интересуват особено с какво се хранят, стига да става бързо и да не тежи на бюджета. Обърнете внимание, че тези хора ядат неща, които са одобрени от държавни агенции и се продават свободно в хранителните магазини и заведения. Те вярват. А както знаем от дълбоката народна мъдрост, крушата не пада по-далеч от дървото, тоест не може да се очаква в домакинство с нездравословни житейски навици те да не се отразят върху децата. Затлъстяването при децата има невъобразими размери.
Childhood obesity is one of the most serious public health challenges of the 21st century. The problem is global and is steadily affecting many low- and middle-income countries, particularly in urban settings. The prevalence has increased at an alarming rate. Globally, in 2010 the number of overweight children under the age of five, is estimated to be over 42 million. Close to 35 million of these are living in developing countries.
Това, което е валидно за хранителните ни навици е валидно в още по-голяма степен за козметичните. Кожата е най-големият човешки орган с обща площ от около два квадратни метра. А темата за това с какво се клепаме, за да изглеждаме по-хубави и да ухаем по-добре вече съм я развивал. Добре е, че ако не друго, поне можем да проверяваме оценката за опасност на съдържанието в любимите си козметични продукти.
За край оставих малко цифри, които показват, че за жалост технологиите и научните постижения не правят светът ни по-добър, нито по-етичен. Прогнозите са, че до 2100 година ще създаваме три пъти повече отпадък от днес. В същото време 870 милиона души в света гладуват. 25 хиляди души дневно умират от глад. Не знам дали можете да обхванете идеята една Нова Загора да умира дневно от глад. Пропастта между излишъците и дефицитът е огромна. А цифровото изражение на разликата между това колко се харчи на ден ежедневно в САЩ за програми и продукти за отслабване, съпоставено с това колко е необходимо дневно за да се изхранят гладуващите, е умопомрачително. На този фон не могат да се подминат с лека ръка идеите, че при идеализирани условия Земята може да изхрани 10 милиарда души – население, което хипотетично трябва да достигнем също през 2100.
Правилно ме разберете. Не че омаловажавам желанието ви да имате Айфон шест-нещо-си. Не. По-точно, през хурката ми е. Ако за вас това е проявлението на НТП и щастието от живота в общество, което не е излязло от стиймпънк сюжет, ваша работа. Не че ви карам и да се чувствате съпричастни с проблемите на децата в Ангола, купувайки стоки с етикет fair trade. И това не е понеже, виждате ли, аз самият не вярвам че е за добро. Почти толкова, колкото не вярвам в ползите от утопията, в която трябва да си мисля че живея заради това, че вече мога да си купя кола, която не ползва петрол, а ако имам $250000 мога да се разходя до космоса.
Screw this.
Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television, Choose washing machines, cars, compact disc players, and electrical tin can openers. Choose good health, low cholesterol and dental insurance. Choose fixed-interest mortgage repayments. Choose a starter home. Choose your friends. Choose leisure wear and matching luggage. Choose a three piece suite on hire purchase in a range of fucking fabrics. Choose DIY and wondering who the fuck you are on a Sunday morning. Choose sitting on that couch watching mind-numbing spirit-crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth. Choose rotting away at the end of it all, pissing your last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked-up brats you have spawned to replace yourself. Choose your future. Choose life . . . But why would I want to do a thing like that? I chose not to choose life: I chose something else.
Съдържанието на този сайт е лицензирано под CreativeCommons