Източни пиеси

Виждали ли сте друг български филм с такъв широк отзвук? Аз лично не мога да се сетя за нито един и сигурно зад това се крие много добрата причина, която от години всички знаем – с 3-4 изключения българското кино за последно роди нещо преди демокрацията. Но това съм го казвал много пъти и вече ми е бактисало.

А този филм е страхотен, макар и съвършено хаотичен. Сигурно, ако някой седне да мисли много, ще установи, че в него няма сценарий от типа увод-изложение-заключение, на какъвто българската кинематография е свикнала, краят е странен и седи като кръпка, и че растафарианци и скинове нямат много общо, и най-вече – престижът на страната е в опасност… И сигурно още десетки неща от гъза си някой може да извади и да обоснове грандиозната си теза колко зле е филмът.

Но за мен е важно едно. Лампите светнаха, вратите се отвориха и девойката се изпъна отстрани на пътеката. Но никой не стана или каза каквото и да било до края на надписите.