Язовири, водоеми, герап у

16 12 2009 @ 17:55Trackback
Етикети: , ,
Категории: пътепис
mischievous
14 коментара

Преди месец и половина-два се чудехме над въпроса “Тази Нова година да вземем да отидем на една вила, а? Ще се съберем 6-8 души, ще си вземем една цяла къща с барбекю, двор и всичкото му за 3-4 дни и ще рахатясаме. Кво ше им ядем баницата с кори Бела и ше им слушаме тъпата музика в кръчмите на фона на кисели физиономии и пияни животни.”

Месец по-късно търсенето все още не беше дало нужните резултати – или къщите бяха зле (разбирай “щом всички дават, що не и ние”), или вървяха с “хотелско настаняване”, или си представяха глупости от рода на 400-500 лева на ден. И тогава нашето домакинство тропна и каза “Аве я айсиктир от тука, ние що не празнуваме в собствена вила някъде на теферич още догодина?!”

Твърдо адоптирахме идеята да построим малка, но максимално състейнабъл къщурка – със соларните му панели, с колекторите за дъждовна вода, с правилното изложение и разпределение, направена от дърво, със стъкления му покрив, и всичко както си му е реда. В общи линии 500-600 квадрата парцелче ще са предостатъчни за едно добро начало. И имоти не е като да не продава народа, та в ровене спокойно се погубват няколко дни.

Но аз обичам да казвам, че от всяко нещо има полза и нито един миг прекаран в правене на нещо с желание не е изгубен. Ползата от ровенето по десетки оферти беше, че попаднах на снимка на имот на някакъв язовир, която изглеждаше като алпийска картичка. Абсолютно неочаквано. Никога не бях се замислял, че човек може да има имот на язовир. После прекарах две нощи в инспекция на язовирите в България през Google Earth и набелязване на подходящите. В резултат на което по-по-предната неделя спретнахме едно импровизирано половиндневно пътешествие с цел бърз оглед на 2-3 родопски язовира, леко разтъпкване, дишане на чист въздух и, то се знае, дежурното щрак-щрак.

Първо минахме през Батак, но продължихме към Доспат с идеята да стигнем и до Широка поляна, снимките от който направо ми скриха топката и когото набелязах за крайна цел и най-вероятна локация за ваканционния имот.

По пътя се натъкнахме най-неочаквано на Голям Беглик. Има пътче, което го обикаля целия, но то се оказа тежка задача за мегана, особено през зимата, когато е с 15 инчовите джанти и прилича на лагерна количка, а всеки легнал полицай му идва нанагорно. Последното до какво доведе, мислите? До заключението, че всеки уважаващ себе си ваканционен имот на подобно място върви ръка за ръка с високопроходимо МПС. За тая схема обаче ще си говорим друг път, там рисърчът също гълта време, та пушек се вдига.

Голям Беглик верно е голям. И ръбат. Вероятно е естествен, а стената е добавена по соца. Пътят минава по стената и точно след края й има отбивка, където човек може да се наслади на гледката. Километър-два по-надолу е отбивката за обиколното пътче. По най-груби сметки обиколката на язовира е 25 километра, което от една страна значи, че спокойно можеш да погубиш цял ден с нея, а от друга, че също така спокойно можеш да си намериш чудничко местенце, където няма да ти се пречкат тоя и оня. Защото човешкият фактор тук се е намесил под формата на десетки места за палене на огън още в самото начало, около които се въргалят торби, шишета и хартии. Абе да еба майка му, значи, кво ти пречи да си сложиш лайната обратно в багажника и да ги изхвърлиш в кофата като се прибереш в града или селото? Иначе Бегликът е епичен.

Голям Беглик

Голям Беглик

Малко по-нататък е Широка поляна. Не знам защо до края мислех, че идваме от другата страна, първо ще стигнем до Доспат и чак след като го заобиколим, ще видим поляната, но се оказа обратното и по тази причина до Доспат всъщност не отидохме.

Широка поляна

Поляната, също като Беглика изглежда естествено създадена, защото й липсва форма. Цялата е една накъдрена и почти няма право местенце. Което я прави наистина много красива.

Широка поляна

Широка поляна щеше да е наистина the ultimate язовира, ако нямаше един много сериозен проблем. Свинете, които го посещават и живеят наоколо. Шибаните животни, които явно така са оскотели, че са превърнали всичко в едно голямо бунище. И за капак, току до боклука се провеждат някакви масивни строежи на сгради. Нищо, че на 20 метра от тях е някакво безумно гето.

Широка поляна

Горната снимка е направена тук. В горната лява част е гетото, в долната лява са новите постройки, а онова чудо в средата вдясно пък е масивна неколкоетажна сграда, да си го кажем направо блок, който се намира на много фънки място. Блокът изглежда така, сякаш аз съм го строил.

Широка поляна

Точно до боклуците видяхме една табела за някакво ваканционно селище с добре фотошопната виличка и понеже беше още светло, малко изнасилено реших да отидем да го видим, само на няколко километра е. Но пътят се оказа тегав и яко разбит. Стигнахме до някаква махаличка, слязохме и се разходихме до брега, но само за да видим, че там има някакво нечовешко блато. Иначе пътят продължава и обикаля язовира, но тук определено си трябва жипка, при това по-височка.

Широка поляна

Ваканционното селище трябваше да е по-нататък, но след тази гледка загубихме интерес към язовира като цяло. А има и един много съществен момент – все пак наоколо трябва да има и малко от малко цивилизация. Не може да нямаш от къде да си купиш неща, или, не дай си боже, да ти дотрябва доктор и да няма къде да намериш.

Когато се върнахме обратно до Батак вече беше сумрак, но така и така бяхме там, спряхме да видим и него. И решихме, че няма какво да търсим повече – това е нашето място. Цигов Чарк, точка. Мейнстрийм, не мейнстрийм – това е. Нашата алпийска картичка – свобода за погледа, свобода за душата, свобода за всичко.

Батак

Язовирът е ог-ро-мен и предлага всякакви възможности за разпускане – рибка, лодка, уейк – каквото ти душа сака. И хидроплан можеш да приводниш преспокойно. А островчето просто е върха.

Батак

И имоти има в изобилие – някои в регулация, други – не. Цените им са близо два пъти по-високи от тези на по-отдалечените от цивилизацията язовири, защото все пак това е доста популярно място, но с чобанско пазарене ще паднат до приемливи нива. Най-малкото, изборът е изключително голям и все някой ще се светне, че маймуните вече не кълват на трици.

Независимо от всичко ми се иска да разцъкаме малко по-подробно Доспат, Въча, да обиколим Беглика и Поляната, но това ще стане след като мегана под въздействие на магически сили се превърне в жипка. Отделно има още доста язовири, които макар и да нямат качествата на родопските, е хубаво да се видят: Тополница, Пясъчник, Копринка, Александър Стамболийски, Сопот, Огоста, Телиш, Горни Дъбник. Все хубави поводи човек да прекара няколко уикенда извън града.

  1. Longanlon says:

    наистина ли ще погребеш маса пари в място, което ще посещаваш два пъти годишно и което ще ти омръзне още на втория път, да не говорим, че след 5 години “малкото цивилизация” наоколо ще е прерастнала в завършена ърбън зона тип “Банско”?!?

  2. тома белев says:

    Колкото и рядко, този път съм съглалсен с Longanlon. Ако все пак се решите купувайте в регулация – така ще си спестиш доста ядове, а и няма да рискуваш да останеш е един прескъп декар ливада или гора. Що се отнася до Беглика, Широка поляна и Тошков чарк имай предвид, че поччти 100 % от незастроените територии са защитени местности където е забранено строителството и над 90 % от частните сгради са най-много в позиция “търпими” – т.е. незаконни и неузаконяеми, и могат да се ползват до премахването им или до материалното им износване. По принцип по-евтини места и сгради можеш да намериш по язовирите от каскада Долна Арда – Кърджали Студен кладенец и Ивайловград. За мен, там ландшафтите са по-красиви и разнообразни, а топлия сезон е с 2 месеца по-дълъг от Батак.

  3. Румен says:

    няма смисъл. с парите, които ще загробиш там, ще обиколиш света 2 пъти в следващите години без ангажименти. да не говорим, че реално колко време ще можеш да ходиш там? 1 път в месеца даже се съмнявам.

    един приятел скоро правеше такова нещо – толкова ядове със строители, регулации, обирания от мангалите през две седмици, етц не е имало.

    да не говорим ако си сложиш слънчеви селс или друго скъпо нещо – ще ги окраднат на минутата.

  4. […] Язовири, водоеми, герап у Posted by admin on Thursday, December 17, 2009, at 2:00 am. Filed under недвижими […]

  5. morrt says:

    Определено все още нищо не си видял, щом не си стигнал до “Кърджали”, “Студен кладенец” и “Ивайловград”. Може би затова този язовир ти се струва огромен.
    Btw, аз също работя в тази насока, но смятам да се позиционирам по-близо до базата, максимум до 65-70км, което ми давасвободата да ходя всеки уикенд.
    “НИВА” вече имам. 🙂
    Успех!

  6. pro says:

    Кърджали и региона са малко далеч. Целта е не повече от 180 км, да не кажа и 150, именно за да не стане “оф, не ми се кара толкова много, я да идем до Витоша вместо това”. И сега на второ четене работата със състейнабилитито май започва да си губи смисъла, защото първоначалната идея беше “проста дървена къщурка, в която няма какво да се краде”, пък после, както обикновено става, се започнаха едни фантазии. Реално, за нещо, което ще се посещава от дъжд на вятър подобна инвестиция наистина не е много мъдра, признавам.

    @morrt: ако не е тайна, накъде си се насочил?

    • morrt says:

      Ивайловград. Има хиляди местенца, достъпни единствено джип. А съществува и идеята да си закараме една каравана на мнооого забутано място и после да изорем пътя до нея, за да има достъп само по вода. Каравана намерихме за 1500 лв, регистрирана, в джижение.
      Имаме цяла зима да го дооформим.

  7. Боби says:

    “слънчеви селс” влиза в вечния речник на славата с чуждиците 😀 , предполагам успоредно със “соларни клетки”!

    Иначе аз пък като по чудо съм съгласен с Иво, сигурно защото от 10 години си мисля за подобна вила, а и защото обикалям доста по баирите. На Беглика палактувам от няколко години, а по останалите изброени места съм бил поне по веднъж. Честно казано всички ми харесват. Бегликът е много любим, обикалял съм го пешком, но лятото е претъпкано. Едва ли има отсечка с излаз на вода, на която да няма каравани, палатки и народ.

    Бих добавил, че къща досами язовира на мен не ми дава особени бонуси, честно казано. Лятото комари, зимата – вятър. Нова година и други поводи – какво, ще се джаскате вътре за трезве ли? Бих се придържал към южен склон на близка планина с добра гледка и относителна ненаселеност. А язовир гаранция ще има наблизо, което обуславя една добра разходка!

  8. Румен says:

    Хаха, така става, като ме мързи да включвам на латиница и като съм деформиран от този бизнес. Селс е точната дума, между другото, на неправилния език.

    Иначе искам пак да ви предупредя СРЕЩУ наливането на огромни пари в нещо, където ще серат мангалите. Това го разбирайте съвсем буквално.

    Освен ако не си супер богат и можеш да си позволиш охрана (някои познати са го решили този проблем, като дават на някой местен да живее в къщата – хем поддържа, хем пази, колкото може), това е много лоша идея и може много разходи и нерви да ти донесе.

    Сметнете 50К евро в 4-звезди спа хотели и обиколки на света. Следващите 10 години реално в готин живот да ги изшиеш за такова нещо е глупаво. Освен ако нямаш 500К.

    • pro says:

      Виждал съм резултати от подобна, хм, симбиоза, плашим се. Иначе си прав, разбира се.

  9. survivorbg says:

    Много хубава идея, но трудно реализируема.

    Аз също търсих къщи за Нова Година, но резултатът беше идентичен с постигнатото от теб. Не виждам смисъл да пълня гушите на някакви селски отрепки за нещо, което трудно може да се нарече къща. А “лукс” предложенията са направо трагични…. За парите, които искат наистина е по-добре човек да отиде в чужбина, най-малкото и свят ще види.

    Що се отнася до строежа, ако наистина си решил въобще не си прави труда да гледаш нещо извън регулация. Разходите в последствие наистина ще са далеч по-големи от това, което си представяш, а и надали имаш представа какво представлява ценност в някои краища на България. Съвсем спокойно може да ти отнесат дори дограмата, ако не намерят нещо по-подходящо за крадене, тъй че ако ще слагаш соларни панели и тем подобни варианта без човек постоянно в къщата е немислим. Казвам го от личен опит с един чужденец, който по същия начин реши да си купи къща, която на всичкото отгоре беше в село. Единственото, което инвестира бе да облагороди самата постройка отвътре и да направи вътрешна баня с тоалетна, прилична кухня и обзавеждане на съвсем елементарно ниво. Познай какво остана след шест месеца необитаване на имота… Накрая се благодареше, че не бяха почнали да къртят стените, за да вземат тухлите от тях. Така че в момента има двама местни, които живеят в специално пригодена стаичка в къщата на смени. Плаща им заплата и т.н. само и само да е сигурен, че следващият път като пристигне къщата ще е все още там.

    Мангалите не прощават на необитаемите къщи, а и някак си моментално ги надушват – не дай си боже да се изтресеш с някой бус да стоварваш оборудване или обзавеждане.

  10. Добре, а вариантът парцел + каравана (под наем)?

  11. braweersconna says:

    Здравейте. Моето име е Кайли
    Аз живея в GuatemalaG
    Обичам да пея и да танцувам и разбира се моите приятели

    Искам да намеря за момичета !

    Моя снимка от Facebook.com
    spamkur.jpg

    Така че ви позволява чат

    Изпрати ми Foto Twitter ! http://twitter.com/spamkursmuchapatki

    ICQ: spamkur

    __

    Тази фотография е повреден , съжалявам!

    О, и всичките ми снимки тук :

    My Foto

    • pro says:

      Здравей Кайли. Прочетох писмото ти и силно се възбудих. И аз искам да намеря за момичета, за да можем заедно да пеем и танцуваме и, разбира се, да ги скъсаме от ебане с моите приятели. Междувпрочем, как е живота в ГватемалаДжи? Това нещо като джи точката на Гватемала ли е? Чакам отговора ти с нетърпение!