Тхе експериментът

20 03 2014 @ 09:15Trackback
Етикети: , , ,
Категории: пинизи
curious
15 коментара

картите на fibank се чупят

Този експеримент се случи без много да го искам. Работата е там, че след като поредната ми карта от ПИБ (са, който иска, нека се чекне да казва фибанк и фихелт, или някакво друго фи, нямам нищо против, на мен лично ми е смешно) се спраска през магнитната лента и банкоматите спряха да я приемат (друг е въпроса каква кучка в комисионни е тегленето на пари от банкомат с кредитна карта)…

кредитна карта такса банкомат

…подмяната й стана неотложна. Не, нека ви разкажа цялата история, много е интересна и поучителна.

Отидох в банката и поисках смяна на пластиката поради дефект. От там ми казаха, че няма никакви ядове и услугата ще ми коства 20 лв. Което мен лично малко ме озадачи, понеже като потребител на карти от 14 години, навиците ми не са се променили. Нося ги на едно и също място – в отделение за карти в портмонето в задния си джоб. За сметка на това обаче, в последните 5-6 години започнах да забелязвам как пластиките ми се сцепват за около година. И понеже не съм единствения потребител на карта с такива проблеми, и понеже всички сме наясно как всичко се прави все по-некачествено с конкретни цели, и понеже всички сме наясно, че една пластика с все чипа, печата, релефа и хуя ми Янко струва максимум 4 лв, и понеже всички сме наясно колко струва годишно ползването на карта, и понеже всички сме наясно колко пък струва на месец ползването на овърдрафт, ми се стори малко факин нахално да ми се искат 20 лв за подмяна на шибан некачествен продукт с друг, който ще даде същия дефект след същото време. По-наивните биха си мислили, че в такива моменти дългогодишната лоялност към банката има някакво значение, но те навярно пропускат факта, че банките не са измислени от Джизъс за взаимопомощ между братята, а от някой друг и с една коренно различна цел.

Та след тази оферта се отказах от смяната и вместо това писах на съпорта им в Туитър. Откъдето получих обяснението, че картите имали условия за съхранение, които навярно не съм спазил. Това е най-втрещяващата глупост, която човек може да чуе, тъй като за начало е добре тъпите неща да спрат да бъдат правени от лайна.

След като изминаха още няколко дни, все пак отидох да подам заявление за смяна. И се оказа, че докато новата ми карта се появи (процес, отнемащ между 3 и 5 дни), старата ще бъде блокирана. Както вече казах, аз от нея пари на банкомат не мога да тегля. Нито мога да тегля пари на каса, понеже кредитните са с такъв пиниз. Окей, кво пък толкова, имам някакъв кеш, все ще изкарам три дни. После от дума на дума я докарахме до там, че тъй като отивам във вторник в края на работния ден, е най-вероятно да получа новата си карта след седмица. Подписах с толкова голяма усмивка, че девойчето се смя с глас.

И ето ме с 69.75 лв за следващите 7 дни.

Нали, ако има сега тука едни мастити журналисти, от ония истинските, да подострят моливите, па да врътнат едни драматични статии във вестниците, те биха звучали малко нещо примерно така:

Блогър живее цяла седмица със 70 лв!

или

Писател мизерства с по-малко от 10 лева на ден!

или пък

За едни грам кокаин, за други седем дни живот!

Си ебала фара вестникарската драма. Но реално положението не е толкова страшно. Хладилникът ми по принцип е зает с бързоликвидни продукти, които изпълват 1/4 до 1/3 от него. В шкафа имам малко паста, кутия ориз, мрежа картофи, пакет брашно и едно тристаграмово хлебче. Струва ми се, че работата е лесна. Единствените по-такива разходи са 10-те кила 95, които трябва да налея и дано не се появи Света да поиска 25-те лв месечни за входа, че ще стане в гъза работата. Другото е дзен, възпитание на духа и вежливо отклоняване на покани за социални мероприятия. Сега, нали, също така е редно да признаем, че като едни социални сапиенси с приятели и познати, всички имаме на кой да се обадим да поискаме някакъв краткосрочен заем, ако чак пък толкова я окършим, та и аз не правя изключение.

Но не парите са важни тук, а поучителната история-равносметка на това как съзнателно се изкарват 7 дни с 69.75 лв. На първо място, изискват се някои промени в лайфстайла. За себе си аз промени взех да въвеждам яваш-яваш още преди време, когато започнах да планирам да живея в гората, да бъда колкото състейнабъл е възможно и откъснат от комуналните услуги. Тия неща са доста трудни (защото само за пример, за да получиш акт 16, трябва да си присъединен към въпросните комунални услуги), но по пътя човек разбира, осъзнава, приема и започва да мисли много неща по различен начин. Много промени и осъзнавания дойдоха и покрай раждането на Ян, скоро след което ми стана напълно ясно, че кой ял-ял, бате, стария живот беше до тук. Мисля обаче, че най-големия бум в главата ми дойде когато почна да ми опротивява насадената материална натура на живота и света около нас. Ако се чудите кой е много виновен за това, веднага ще ви кажа – ей тоя bloke Едуард Бърнейс. Тая долна свиня е първородителя на цялото купуване заради самото купуване и много други отвратителни неща, и ако има едно лесно да му пикая на гроба, ще. В колибката има една страхотна поредица от 4 епизода, казва се “The Century of the Self”, горещо ви препоръчвам да я изтеглите. Та след тази емоционална пауза, да завърша с това, че в крайна сметка не ми е особено трудно да се откъсвам от снобски, светски и други иззомбени мерки за това как живее някой в очите на другите и експериментът би трябвало да не ми създаде ядове.

Ден 1 – тотал: 4.80 лв

Забравих да си взема сандвичи от вкъщи за офиса, прахосах всичките пари за обяд. От обяда всъщност ми останаха две кукита за закуска на следващия ден. А ето ги и сърчицата ми с ориз и зеленчуци за вечеря, половината от които навярно ще останат и за такава утре.

сърца с ориз

Ден 2 – тотал: 1 лв

Обикновено закусвам мъфин или два кроасана. Но днес бях подкован с двете кукита от вчера. Пих айрянче на обед с хоуммейд сандвичите и това ми бе разхода. Нали започвате завистливо да усещате финансовите измерения на ползата от това да не пиеш кафе и да не пушиш? Вечерта, както вчера мъдро прозрях, изконсумирах останалата половина от сърчицата. Ся, тъпото е, че не ми остана нищо смислено за сандвичи утре, та ще трябва на обяд пак да разхитя.

Ден 3 – тотал: 9.30 лв

Сутринта ми се дояде мъфин. В Коста прахосах 6.30 за овърпрайснат такъв и овърпрайснат чай от пакетче. Обядът ми костваше 3 лв. А ако сте от хората, които живо се вълнуват от такива неща, 200 мл прясно мляко в Коста струват 1.80. Това само за инфо, без връзка. Вечерта все пак се появи съседката Света за входните такси. И се оказа, че не съм плащал и предния месец, което правичката да си кажа, не го очаквах. В крайна сметка се разбрахме харабийската да й дам парите и за двата месеца във вторник. Лампата на бензина свети настойчиво, утре ще трябва да нахраня и буто с 10 кила. Това пък са дванайсетте ми картофени кюфтета, които ще доям утре с мега чесновия си млечен сос. Ямееей!

картофени кюфтета

Ден 4 – тотал: 34.40 лв

Нямаше как, трябваше да заредя 10 литра, а после да купя някакви дребни неща от магазина. Равносметката, че вече ми остават по 7 лв на ден е леко депресивна.

Ден 5 – тотал: 2.60 лв

Допи ми се бира. Иначе щеше да е ъмейзинг денят без похарчена стинка.

Ден 6 – тотал: 6.80 лв

Ооо йеа! За последния седми ден разполагам с повече от 10 лв, а именно 10.20. Има дори някакви екстра жълти стотинки, които ще пусна в касичката на Ян.

Ден 7 – тотал: 2 лв

Експериментът приключи с похарчени 60.90 от 69.75 лв. Win! Sort of.

Резултати, изводи и философстване

За преиздаването в крайна сметка не ми взеха пари. Не знам дали е провокирано от шума, или маркирането на кутията за преиздаване поради дефект в заявлението има значение. Понеже, нали, не си преиздавам картата, щото ми е много кеф, искам да имам синя, вместо червена пластмаса и много държа да се занимавам да доказвам на epay, PayPal и всички други сървиси с recurring абонамент, които ползвам със старата, че съм аз и съм все така куул. И тъй като отметката за правилното съхранение на картата няма как да не витае в главата ми, и тъй като ако бяха ми поискали 20 лв бях готов да ескалирам случая до КЗП, запазих всички хартийки, които получих с картата и ги изчетох до последната буква. Не, сър, там нищо за съхранението й не пише. И по-добре, понеже щеше да е най-голямата тъпотия евър.

кредитна карта

И тъй като аз не съм от хората, които се занимават с глупости, щото си нямат друга работа, предлагам на вниманието ви двете си други карти, издадени от същата банка по същото време, носени на същото място по същия начин, които имат същите дефекти. Едната е MasterCard, другата е Maestro. Изводът е, че картата няма никакво значение – пластиката е шит.

счупена карта
счупена карта

За да има обективност, отбелязвам че има и други говнени пластмаси в портмонето ми.

счупена карта

В този ред на мисли, не знам какъв е зора всеки път като отида в Еко, касиерката сърцато да ме убеждава как задълже трябва да си сменя картата. Моята здравословна параноя тук сработи за пореден път и си дадох труда да прочета общите условия. После скъсах формуляра, изхвърлих счупената пластмаса в кофата и сега обвързаността ми с бензиностанциите на марката вече се корени единствено в това, че пред блока ми има една, от която понякога си купувам кроасани сутрин. На тези, които се чудят дали да си направят или сменят картата, давам леката идея да помислят дали спестяването на 4-5, или хайде, щедро – 10 лв месечно (изхождайки от моето потребление средно от 60-80 л) компенсира доброволното отдаване на лични данни и данни за поведение и навици на бог знае кого. От там нататък вие си знаете.

Сега по сериозната тема и обект на експеримента – може ли да се живее с малко пари и по-важното, как. Редно е да уточним, че докато за мен, а навярно и за вас, урбанизираните градски дупета, 70 лв са пренебрежима сума, защото не сме виждали глад в живота си, за много хора, включително мои познати, които нещо зациклиха напоследък, те са доста сериозно число. Не искам да влизам в темата за хората по всички кьошета на страната и света, които живеят и с по-малко от това на месец, понеже депресивната нотка в разговорите с нищо не помага и не е поучителна. Но има нещо друго, което е поучително.

В последните години ям малко, потребявам малко и като цяло гледам да минавам минималистично. Купувам си приоритетно дрехите онлайн, от дискаунтъри и аутлети. Като вляза в супермаркет, погледът ми минава през рафтовете с шарени опаковки, без нещо да предизвика желание за покупка. Същата работа ми е с техники, технологии и всякакви други ташаци. Нямам никакво желание и потребност да се ъпгрейдвам, да имам нови шукарии, глупости. Нямам нужда и да съм навън, да пия, да ям по кръчми, да се насирам. Окей съм с това, което имам. Достатъчно ми е. От време на време се изкушавам да се наградя с нещо малко за душата, но това е рядко и наградите ми не са скъпи. Та на теория харчовете ми трябва да са малки.

На теория. Защото на практика изводът ми е, че

с 10 лв на ден се живее, ама да не ти се налага.

И това го казвам, като се има предвид, че хладилникът и шкафовете бяха сравнително снабдени в началото на експеримента. Нали, мисля че можех да изкарам още един ден, но щеше да е максимума. В общи линии през тези 7 дни харчех пари само за основни неща, но нямах никакъв вариант да отреагирам, ако примерно си бях счупил ръката. Основните разходи бяха за храна. А аз към храната имам специално отношение. Не ям каквото и да е, само за да се наям. А когато човек е по цял ден извън дома, вариантите да не яде какво да е не са много. Просто защото всичко навън е джънк под една или друга форма. Ако не е джънк пък, струва да си ебе майката, джъст бикоз. Примерно манджите в Слънце и луна. Баааахти нахалството. Но това е пазарната икономика – всеки може да продава каквото желае за колкото желае и като не желаеш да го купиш, оправяй се. Затова отивайки в офиса, през повечето дни си нося хоуммейд сандвичи. Така поне знам какво съдържа храната ми. И не на последно място, това перо от бюджета ми отпада. Ако има едно лесно да измисля как да се спрявам и със закуската, през деня няма да имам никакви разходи за храна. Които са мега перо. Респективно в бюджета ми ще останат повече пари за по-смислени за мен неща от плащането на някой да готви незнайно в какви условия с незнайно какви продукти. И като казвам това, в главата ми няма как да не изникне едно определено място, намиращо се на Шандор Петьофи 57, което е едно от най-отвратителните места, в които някога съм ял, при това, като тъп, но упорит човек, неведнъж. И как па при целия тоя поток гладни за евтина, но скапана храна хора, от кумова срама една касова бележка не издаде бе, деба гешефтара ти.

Работата е там обаче, че първичните потребности да се наядем, напием, обършем задника не-с-вестник и окъпем не-със-сапун-за-пране, не са всичко. Така например по доктори в последния месец пръснах 250 лв. Но здравеопазването и личното ми решение да не плащам осигуровки на тая прокажена система, са теми които не желая да дискутирам изобщо.

Но и това не е кой знае какво. Най-сериозните разходи идват от най-големите и най-незабележими простотии. В живота си съм правил разбивка на харчовете два пъти. Единия беше преди 12 години, другия миналото лято. Адски е полезно, за да си даде човек честна сметка за какви тъпни му отива огромна част от парите. Така например едно от основните ми пера винаги е бил алкохолът. За други са цигарите. За трети и двете, че и с нещо друго отгоре. Когато не пия, съм доста икономичен. А напоследък гледам да не пия, че не ми се отразява добре на здравето. Кафе също, между другото. Което ме прави още по-икономичен. Пак на теория. Понеже не зная как става така, че в края на месеца всъщност съм издухал всичко. Всъщност зная как става така. Имам отложени във времето разходи. Да ходя да ми извадят растящия хоризонтално мъдрец, да закарам колата на сервиз, да й сложа най-накрая читави чистачки, да си купя нови кецки, да си сменя стъклата на цайсите и да си направя едни нови тъмни, след като някакъв използван кондом ми разби колата и взе старите от жабката, да помисля за нов татус преди лятото, да си върна овърдрафта и да си спра кредитната карта. Списъкът сигурно може да е безкраен. Човек винаги ще намира дупки за затапване с пари, колкото и икономично на пръв поглед да живее. А аз съм и от ония емоционално избухващи хора, които могат с лекота да пръснат петдесетарка за цветя, или всичките си налични пари за спонтанен подарък на скъп човек.

Споменавайки икономия обаче, не съм човек, който поддържа и оправдава лишенията. Баща ми например винаги е бил практичен до мозъка на костите си. Нищо не се е купувало, ако няма нужда от него и съответно, като малък не съм имал оригинален Pif, а български. Не съм имал оригинални колички Matchbox, а български. За баща ми нямаше разлика, освен в цената. За него също беше важно, както и навярно за всички от неговото поколение, да се изяжда всичко в чинията, независимо харесва ли ти, яде ли ти се и прочие. И защо? Защото той познавал нямането и бедността. Ами супер, татенце, но след като познаваш нещо неприятно, не проектирай ефектите от него върху хората около себе си, а направи така, че те да не го познаят. Симпъл. С годините намразих това поведение дълбоко в себе си. И никога няма да лиша нито себе си, нито хората около мен от нищо добро.

Но ебал съм му майката, също така няма да си сложа газово на колата с мисълта колко ще почна да пестя след две години. Няма да започна да купувам заводски хляб, защото получавам много повече за парите си. Няма и да отида на почивка на тъпо място, само защото е евтино и е добре да се отиде на почивка все пак. И със сигурност няма да се продам за 5-10 лв месечно спестени от гориво. За сметка на това, не виждам никаква причина да дам 25 кинта за да ме подстрижат във фенси салона срещу хепито на Кемпински, като на Иван Асен до румънското ме подстригват за 10 със същото внимание.

Нали, има всякакви чалъми да платиш повече за едно и също в този свят. Въпросът е кога намираш това за оправдано и кога не. Или, както обяснявам и на Ян, когато види рафтовете с коли в магазина и ме погледне с влажен поглед, или някаква шарена чекия в парка с производствена стойност 2 стотинки и лайфспан един ден, „Миличък, човек не може да има всички неща на света, а няма и нужда от тях. Винаги ще има нещо ново, което да ти привлече погледа. За съжаление, така изродите са направили света. Но един ден ние ще играем футбол с главите им и ще бъде страхотно забавно. Кажи ми какво предпочиташ, да купим сега този джънк, или да спестим тези пари и после да ти купим нещо, което е наистина хубаво?“ И хвала на Чомолунгма и Брамапутра, че са ме дарили с най-мъдрото и прекрасно дете на света. И поклон пред Мария Монтесори, че е намерила бахти божествения начин да превръща децата в напълно изградени личности далеч преди да са чукнали дори три години.

Тук бях написал някакви емоционални неща за потреблението, качеството на нещата, затъпяването и т.н., но честно казано не ми се постват, че напоследък ставам все по-нихилистичен от човешката простотия. Осъзнаването не се налива, всеки сам трябва да го открие за себе си.

Накрая изводът е, че с малко пари се живее. Макар че 10 лв на ден са 300 лв на месец. А това изобщо не е малко, при положение, че са за разходи, в които не са включени комунални и социални изваждания, а както вече казахме, много хора живеят с толкова за всичко. Важно е също да се отбележи, че за покупателната способност на парите е от особено значение и къде живее човек. Така например в Пловдив се харчат два пъти по-малко пари, отколкото в София. На други места навярно още по-малко. И въобще, аз идеално мога да живея без пари. Стига постоянно някой да не ми ги иска за нещо.

И накрая съветите ми към вас са два. Първо, не правете компромис с храната. Второ, опитайте да си направите разбивка на разходите, дори само за един месец. Ще се смаете за какви простотии харчите пари.

  1. Longanlon says:

    да си правиш сметката на разходите е удивително яко

    сетих се да го правя чак като станах на трийсе

  2. Добрин says:

    http://www.bb-team.org/article.....-lv-na-den

    Това може да ти даде допълнителни идеи.

  3. asktisho says:

    Хахаha, прекрасно! Значи пак ше има за кво да чета pro_01 🙂

  4. Кра says:

    А каква е причината да ползваш кредитна карта за теглене в брой? Някакви скрити предимства ли има(освен, че харчиш пари, които в момента нямаш и в някакъв момент ще ги връщаш)?

    • pro says:

      Тъй като ми омръзна да плащам такси за пластмаси, които не ползвам, спрях всички други карти и оставих само тази. Принципно пазарувам на места, където има пос, но все се случва понякога да се окажеш без достатъчно пари в кеш на място, където такъв няма. Предимства няма никакви, особено при комисионна от 10 лв за теглене и горещият ми съвет към всички е да си върнат овърдрафтите при първа възможност, и да си спрат кредитните карти, за да не ги изкушава повече мисълта да ползват пари, които не съществуват и не са техни. Така както аз възнамерявам да сторя.

      • Кра says:

        Амин! Смятам същото да направя и с моята КК в най-скоро време. Сега като се замисля, май съм имал повече проблеми с нея, отколкото да ми е вършела работа.

      • angel1st says:

        Та във връзка с горното – бих те посъветвал да си вземеш дебитна карта вместо кредитна. Хем по-ниски такси, хем липсва изкушението да ползваш пари, които нямаш (сиреч овърдрафт или друга насрана форма на кредитиране, която след това ти излиза през носа).

  5. djumaka says:

    Ами аз само в частта с разходите в Пловдив че са на половина не съм съгласен… иначе разсъжденията са добри. Само ми стана интересно, каква е тази особа Мария Монтесори?

    • Калин says:

      Ето: http://bit.ly/QjLHGm 😉

    • pro says:

      Ядене и пиене на коктейли за двама в Петното – 25 лв. Същото в One More Bar – 50 лв. Наемите също са драстични. Онова, което там вземаш за 200 евро – чисто нов, напълно обзаведен апартамент, в София е минимум 350 и то с ебаси клизмите. Двете неща са от личен опит. Естествено, магазинските цени не са наполовина, но сравнявайки артикули, които купувам, примерно при соковете имаше 70-80 стотинки разлика, което е нещо тип 20-25%. Такситата също са супер по-достъпни. А, забравих и не по-маловажните услуги – цепене, вадене и шиене на хоризонтално растящ мъдрец 100 vs 300 лв. Виж, лекарските услуги са малко идиотски – в почивни и празнични дни вземат двойно?! Разбира се, заплатите не са като софийските, но ако човек изкарва парите си независимо, няма реална причина да се натиска да живее на осезаемо по-скъпото място. Поне аз за себе си не виждам. София не ми дава абсолютно нищо повече, което да си струва.

  6. Калин says:

    Г-н Прокопи, заради статии като таз Ви уважаваме. Като видях, че са публикувани изводите отскочих до хладилника и си взех биричка, след което се насладих на четивото. Струваше си.

  7. nname says:

    интересно си изклатил 7 дена със 70 кинта, но жена ти и детето са хачили по 70 на ден в другата стая 😛

  8. nname says:

    поне моите опити да тегля всяка сутрин само по 100 лева и да изкарам целия ден с тях редовно дават фира..

    • pro says:

      Е ти си некъв баро. Явно си сменил туингото с SLK 😉
      Жената и детето не знам по колко са харчили, понеже от година насам съм соло.

  9. mIKATA says:

    Пич , не знам дали ти е идвало наум: Не си носи картите в задния джоб, бе, щото като седнеш отгоре и ги трошиш, хаха