Някои наброски относно актуални хранително-вкусови продукти

Новата опаковка на млеката на Frezco е веднъж. Смелата цветова концепция на четириипетицата ме грабна одмах, а тумбестите кофички са много добра идея. Все още киселото мляко с най-добра опаковка. Вярно, шрифта на самия надпис Frezco малко дразни и като че ли не е точно подходяща комбинация за другия, който е страхотен, но дори така не ми вади очите. Вкусовите качества са ясни отдавна. Очаквам с нетърпение да сменят опаковките на кашкавала и сиренето с равностойни на тези.

Не че съм голям ракиджия, ама напоследък редувам – една бутилка уиски, една някаква нова ракия. Този път ракията се оказа особена. Вътре има втъкната десет санта дълга люта чушка, а вкусът е супер уникат. Пил съм водка Перцовка, ама това като че ли ми допадна повече. Остава едно общо усещане, все едно пиеш леден лют зехтин. Жегата не удря веднага, а се разлива в рамките на секунди и е с джакпот – остава да пари дълго след това. Но много, много приятно.

Лютениците са голям хуй. Всичките са джипкани с модифицирано нишесте, скорбяла или поне картофено пюре. Трета година Велика остава най-добрата магазинска лютеница, която съм открил. Тази обаче ми привлече вниманието с етикета си. Откъдето и основните проблеми с нея. Не обичам да ми се говори императивно и назидателно, щото леко се газирам. И понеже когато някой говори по този начин е добре да има покритие, реших да видя дали в този случай такова има. “Така, да!” е марка. Нещо като “Хармоника”. Демек изкупува на едро неетикетирана продукция от разни малки производители, шиба си собствените етикети и продава. И още от старта продуктовата им гама е бая богата. Което моментално прави твърдението “направена както трябва” първо супер глупаво, защото никой от екипа им не е седял лично да я бърка, за да знае как точно е направена, второ подвеждащо. “Направена от качествени суровини” е друга безсмислена глупост. По кой точно критерий суровините са качествени? И как знаете кое за мен е качествено? До тук сте -3 точки за куц маркетинг. Но да се върна на императивния тон. Той ме кара да си представя следния диалог:

– Нашите продукти се правят от супер качествени продукти и както трябва. Не са като другите боклуци на пазара.
– Така ли ма, кифло?
– Така, да!

“Така, да” е нещо, което само фръцната кифла между 20 и 30 години с големи амбиции и ебаси егото може да изцепи. И всичко това случайно или не адски ми прилича на новата био детска кухня ЗеЛео, която също вади подобни тежки лафове и претенции.

Вкусово погледнато лютеницата не е кой знае какво. Има да измине още много път до Велика. Липсва сладостта на пиперките и опушеността на патладжана, а по-скоро се усеща кисело от доматите. Седи рядка и недоварена. Тъй че само с кинти и намахан етикет не става, пичове и определено няма да препоръчам този продукт на който и да било. Дано другите ви да са по-добри. И дано наистина се правят така, както твърдите.