Нула-две

28 06 2010 @ 17:47Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
working
20 коментара

Нали и за миг не сте се съмнявали, че 02 ще има? Дори и само за да им е кофти на пръчките. И ще започва така…

Оказах се обгърнат от нещо меко, прозрачно бяло и топло. Все едно бях полегнал в голяма силиконова цица. Но особеното беше, че не го усещах физически. Просто бях сигурен, че съм в голяма силиконова цица. Голяма силиконова цица, която бавно и сигурно ме носеше някъде там по течението на реката от мляко в огледалната млечна безбрежност. Сега като се замисля, може би е била река от кърма. Реката – хранителна необходимост за новия живот. Но да знаете, че с кърмата не е хубаво да се прекалява. Онзи ден си пуснах едно филмче, в което 5 годишно момиченце смучеше от циците на майка си и щях да повърна. Но наистина повърнах, когато после видях 7 годишно момченце да го прави във втория епизод на филмчето. Нали съм ви казвал, че да си родител изисква известно мислене? Както и да е, и да съм, и да не съм, точно сега вече няма значение.

Озари ме прозрението, че реката от мляко всъщност е реката Стикс, по която лека-полека се придвижвам към вечните ловни полета, царевичака на Мачу Пикчу или където там излиза цялото чудо. И лодкар вероятно трябваше да има, за да е всичко както си трябва. Озърнах се да го видя… да бе, „озърнах се” да го „видя”. Сякаш имах очи, с които да го видя и мускули, с които да си въртя хипотетичния врат.

Замислих се, че според онова, което съм чел, нямаше да е лошо някой да ми беше турил две монети на очите, та да мога да платя на човека после. Ако е като българските бакшиши, неплащането на сметката накрая може много да го изнерви, да се обади по радиостанцията на другите лодкари и всички вкупом да ми дръпнат един чуден побой с греблата. Докато имах тяло, в джоба на Брионито имаше няколко бона, но мога да се обзаложа на каквото се сетите, че левовете не се котират много добре дори тук. А и нямам тяло и без това, какво остава за Бриони с няколко бона в джоба.

– – –

Не знаех и не виждах накъде ме мъкне цицата в река от кърма, защото около мен всичко беше меко и размазано, а там някъде много далеч зад размазаното някакви тъмни нюанси леко помръдваха. Но въпреки това ми беше удобно, уютно и приятно.

Потъвах в удобната си мека цица неизвестно колко време. Времето е относително понятие, знаете. Но по някое време някак ми стана кристално ясно, че кой ял-ял, това беше. Бенедикт вече няма да има. Описвам ви го малко по-фигуративно, отколкото беше, защото няма как в такова състояние да ти стават кристално ясни такива делнични неща – ти просто не си там и ти просто не си. И дори не си в никакво състояние. Нищото ти е в състояние на нищо. По-красноречиво от това не мога да ви го обясня. Ти си голямата дупка на един огромен варен софийски геврек.

Разкритието не ме паникьоса. Стори ми се странно. Аз, който толкова съм вкопчен в живота и толкова искам да стоя и да правя още неща… аз умирам и не ме ебе. Ебаси!

Който ви разправя, че пътуването към смъртта е тунел, светлина и не знам си още какви глупости, е пълен дебил! Честно ви казвам. Аман от хора без фантазия и клишета. „По време на операция духът ми излезе от тялото и видях бяла светлина, а около мен летяха ангели! После Господ ми каза, че времето ми още не е дошло и се върнах в тялото си.” Ами ако дойда да ти запаля врата, дали още ще ги говориш тия тъпотии? Господ те извади от тялото ти, за да ти каже, че не ти е дошло времето, така ли? А, да, и за да ти покаже екстрите на рая – ангели и алабала. Try & buy ти направи един вид. А нещо за отстъпка при предплата каза ли ти? И места има ли свободни още? Да не се окаже после, че си платил за пентхауса, пък те надънват в мазето? Пълно е с малоумници, които търсят внимание на тоя свят, братче!

Та потъвам си аз в хубавата и, склонен съм да се обзаложа, възголемичка цицка, не ми пука, че отивам към страшния съд, едно ми е леко така на душата и си мисля, че ми липсва само една биричка и един коз, за да е щастието пълно. Ама както са казали хората – няма пълно щястие. Или по народному: „Не може и в гъза до края, и душата в рая.” Нали, вижте колко простичък, но фундаментален смисъл има заложен тук!

И както си се унасям – дряяяян. И веднага след това пак – дряяяян. И някакъв далечен тътен. Цицата подскочи, всичко се разтресе, а пълната ми летаргия се замени със смътно безпокойство. Дряяяян. Опитах да се вкопча в цицата, но ръцете, които мигом отново се появиха на местата им не можаха да докоснат нищо материално. Дряяяян. Цицата започна да се изхлузва изпод задника ми, а паниката ме изпълни окончателно. Ще се удавя в имагинерно море от кърма! Наградата Дарвин ми е в кърпа вързана, няма такъв цирк, ебахти! Дряяяян. Цицата изчезна, меката размазана светлина започна да се отдръпва, а далечния тътен бавно, но сигурно започна да става близък и оформен. Започнах да цапам в морето от мляко като побъркан. Ама можеш ли го разбра кое е горе, кое е долу, кое къде е изобщо – всичко е бяло, свети едно такова меко и монотонно и нищо няма сянка. Все едно… не знам, няма подобно нещо, което мога да използвам за сравнение. Стиснах имагинерните си очи с надеждата, че като ги отворя всичко ще е познато и ще намеря повърхността, та да си поема дъх. Започнах да се задушавам. Паниката ме обхвана напълно. Имагинерното ми сърце заблъска с пълна сила.

Дряяяян! Всичко светна като в дискотека. Шарени светлини се юрнаха наоколо. Усетих как отворих очи и не само ги отворих, а така ги изцъклих, че щяха да излетят навън, и само нервите да ги спрат от падане на земята. Сравнително бързо осъзнах, че тъмните петната са надвесените над мен не особено приветливи физиономии от екип на Бърза помощ, аз лежа в линейка, едно фенерче свети в очите ми, а една ръка така ми е опънала назад клепача, че освен „майката си ебало” друго по-подходящо сравнение не се сещам. И тогава тътена рязко навлезе в личното ми пространство със съвсем отчетливото и ясно:

–    Айде ба, момче, дишай, а ти еба майката! Няма а ми умираш ъф мойта смяна!

След което получих още два енергични дрян дрян удара в гръдния кош от прикачените към гласа ръце.

Трудно беше да устоя на тази мила молба. Започнах да се съвземам и да дишам жадно, като обгазен от Зил астматик.

Преди години беше много популярна репликата „Господ е българин”, ама този Господ не беше онзи, с който си представях, че след малко ще си пия кафето каймаклия-шекерлия. Виж, че беше българин, грешка нямаше.

  1. Longanlon says:

    как са продажбите на 01?

  2. ина says:

    супер! кога да очакваме?

  3. dagoburd says:

    Зарибих се 😉 Ясно е, че не си забогатял от 01, няма да забогатееш и ако ги докараш и ъпгрейднеш заглавията от цифра на числа. Ма, ко ти пука :> Продължавай :>

  4. алекс says:

    Йо, хайде давай 🙂

  5. Влади says:

    Супер!!! Чакам с нетъпрепие! :))

  6. 8bit says:

    Идеално, само се дръж към в стил първата част на 01. Там е по силно. После отслабна като почнаха сделките. Тва мое мнение. Аз нищо не разбирам.

  7. pro says:

    @long: нямам представа, още нямам отчет; ще взема да попитам

    @ина: не зная, имам 60 страници към момента и силно раздвоение дали искам да кажа нещо съществено накрая или да се изгавря колкото мога по-грубо

    @8bit: отбелязвам си 🙂

  8. ина says:

    давай! според мен ти се получават чудесно двете в едно 🙂

  9. JD says:

    А от 01 къде може да се прочете некъв зарибяващ абзац(и) ?

    • pro says:

      Ето тук е първата uncut част, която бях качил в нета още преди да имам издател. Един вид суровият материал без каквито и да е корекции и редакции. На сайта на Колибри има много откъси от финалния продукт, но са супер хаотични.

      • JD says:

        Много е добро и те бива с 5 думи да пресъздадеш обстановка. Не съм чел нещо по-интересно от години. Но аз и не чета. Тая книга ще си я набавя де.

  10. m1nd says:

    Купих неприличния ти роман ей така, без очаквания. Прочетох го почти на един дъх. Върви леко, езикът е почти уличен, но това не пречи да кажеш на хартия някои истини за живота.

    Успех с 02.

    • pro says:

      Благодаря. Както винаги съм казвал, основната причина за големите разочарования са големите очаквания 😉

  11. Митко says:

    Моля те, спести ни го. Българската литература в момента изглежда достатъчно зле, че да излиза продължение на това недоразумение 01.

  12. Митко says:

    Със сигурност е така. Жалко само, че имаш много добри попадения в книгата, но като цяло си я осрал 🙁

    най-кофтито е, че приятелите ти блогъри не ти дават реална оценка, просто защото са пристрастни. или не разбират, защото са простаци. едно от двете ще е.

    • pro says:

      В такъв случай е редно да попитам кое е добро и кое е осрано от твоята гледна точка?

      • Митко says:

        На мен лично първите страници са ми любими. Грабнаха ме веднага. Бих ги препоръчал на приятели и познати да ги прочетат. Но после става една мазало, едни безпричини побой, един затормозяващ и неспиращ хейт и … някак си историята е скалъпена. Но чувството, което се усеща в средата и към края на книгата, е по-скоро натоварващо. Като едно голямо “Офф…”.

        И ако цялата книга беше в тона на първите страници, то нищо чудно и да влезе в моя топ 10 за любими книги, но уви 🙂

        А за Лонгалон: не конкретизирам специално теб, но мнението, което споделих по-горе, не е само мое. Съвпадна 1:1 с това на поне 2-ма мой познати, които са чели книгата, така че.. 🙂

        и не, аз не завиждам. не съм писател и нямам подобни амбиции. всичко може да е до въпрос на вкус, ама едва ли..

      • pro says:

        Ок, благодаря на теб и поне двамата ти познати за това мнение 😉

  13. Longanlon says:

    хахахахаха митко да си ме видял да цепя басма някому у блога, та точно на тва софийско гъзенце ли намери да кажеш че бих му спестил истината ако книгата му смучеше? 😛

Click here to cancel reply.