Нещо против да си говорим на „ти“?

Това е първият ми евър фантастичен разказ и го написах онзи ден за едно списание. Днес се оказа, че веганската идеология е явно някаква догма със статут на религия, или еба ли й майката какво, за която никой не бива да говори нищо, освен хвалебствия, дори в художествен текст, а хора тръбящи от медии колко са светли, възвишени и други позитивистични нюейдж лайна, всъщност са изключително обременени, отвътре са изтъкани от дребнавост, тесногръдие и болно его, обаче много държат останалите да ги мислят като точно обратното. С две думи разказът бе отречен, затова го четете тук, а не на хартия. И понеже пък съм свикнал разни черно-бели телевизори да ме мислят като хейтър, няма да ги разочаровам и ще поздравя всички празни биологични роботи със следното изречение.

Човек не би казал, че у инженерите в Gen-o-Trek изцяло е отсъствал хумор – какъвто обикновено, нали, е случая с космическите инженери. На второ четене, цялото създаване на транспортния кораб клас „Дебел пингвин“, известен по вселенските ширини галено като Шиши, всъщност е един голям галактически хумор, непонятно как достигнал дори до обсъждане, камо ли до реализация.

Беззащитен, абсурден и подвижен като истински земен пингвин на френската ривиера, Шиши напълно оправдава името си, и само един поглед към него е достатъчен денят дори на най-клетия космически бежанец да се озари от нелепостта му сама по себе си, а клетостта да отстъпи място на осъзнаването, че на този свят има неща далеч по-клети и от съдбата на най-клетия бежанец. А ако самият Шиши имаше човешки разсъдък, позволяващ му да възприема света по малко по-различен начин, отколкото 45 метра висок обелиск от синкав метал със сравнително разумен изкуствен интелект може да възприема, то той би изпаднал в тежка депресия и би се почувствал по-клет и от иронично гледащия го вече споменат клет космически бежанец.

Останалите предимства на кораба обаче го правят желан и надежден партньор в ежедневието и бизнеса на много космически пътешественици. Дебелото му туловище осигурява 120-дневно автономно пътуване на 8 души екипаж и 24 пътници, а 4500-те кубически метра полезна площ на товарния отсег правят транспортирането на грамадни товари от рода на атомни реактори и малки летателни апарати лека и приятна задача.

За отлепянето на дебелака с все товара и запращането му към дебрите на неизвестното се грижат четири гигантски двигателя Fusonator LX от трето поколение, всеки със собствено ядро за синтез и четири изключително икономични и маневрени джета Centipede от второ поколение, позволяващи на туловището да глътне ¼ парсек с едно зареждане. Което си е наистина колосално постижение и шапки долу за инженерите в Gen-o-Trek, които доказват две неща с този проект: 1) не им липсва хумор, както вече установихме; 2) бива ги и в чисто техническата работа.

В този ред на мисли, ако и вие смятате, че заплатите на посочените инженери са по-ниски от заслуженото, включете се в петицията за увеличение. И докато сте на вълната, подкрепете и тази за създаване на нов хабитат на мраморните вранодили от Кунбас, а защо не и онази за по-добри условия на труд на страдащите от моторен ревматизъм андроиди, ветерани от бюрократичния апарат на Ригония. Разбира се, винаги можете да подкрепите и каузи от рода на „Смърт на булгура, да на киноата“, „Калифорнийските червеи са толкова 21 век“ и „Да се отнемат гласоподавателските права на ядящите месо!!!“, понеже някои психози, оказва се, са вечни.

Започналото на шега производство на дебелия пингвин води до неочакван пазарен фурор. Бидейки първият подобен кораб и създавайки свой собствен клас, пингвинът се оказва изключително успешен експеримент. Толкова успешен, че според статистиката, на всеки девет минути някъде из космоса един каца, излита или се взривява.

Както човек би се досетил, едното води до другото и към днешна дата бордът на директорите на Gen-o-Trek е съставен от добре зализани газилионери, което пък слага началото на традицията от последните седем години всяка година доковете да напуска едно Шиши със златно покритие, ръчно инкрустирано с точно 1 милиард жълти диаманта. Оборудването няма нищо общо с търговските му и транспортни събратя. Стените са тапицирани с кожи от всички галактически видове, доставяни до Лорена, тоалетните, бидетата и душовете са златни, а мивките в побиращата 4 шеф готвача и три пъти по толкова помощен персонал кухня са сребърни, та да може ястията да се готвят с естествено пречистена и обогатена вода. Подовете са покрити с ръчно тъкани килими по десет сантиметра дебели, в които ако човек благоволи да хвърли жаба, най-вероятно никога повече няма да я открие, включително и ако много внимателно се ориентира по квакането й.

Всичко е по желание на клиента – свръхзвукови асансьори, лунапаркове, кинозали, ледени пързалки, манифактури за шоколад и ръчно изработени сапуни, зоопаркове, градинки с био мента и босилек, шадравани, пиедестали, огромни кристални полилеи, 30-метрово коледно дърво и какво ли не.

Знаейки тези факти от брошурата и популярната телевизионна реклама на Gen-o-Trek, не е учудващ стремежът на всеки малък и голям, млад и стар пират да пръсне на дребни детайли от една страна за забавление, а от друга, за лична облага всяко позлатено Шиши, което мерне из космическите дебри. В резултат, от седемте сега е останало само едно, което никога не напуска орбитата на Филодендрон, а около него сноват безспирно девет охранителни крузъра, тихомълком струващи на данъкоплатците една от шестнайсетте им годишни заплати, понеже все пак на Филодендрон годината продължава шестнайсет месеца.

Тъжната статистика по-горе изглежда обаче по никакъв начин не отказва галактическата олигархия, защото списъкът чакащи към момента е съставен от седемдесет и двама души, предимно в напреднала възраст, влошено здравословно състояние и наднормено тегло, но за сметка на това богати до степен да дават моноатомно злато като хранителна добавка на домашните си любимци.

¶

– Добро утро в това, хм, прекрасно утро! – прокънтя мил женски глас, а неувереността в прекрасността на утрото навярно дойде от там, че навън бушуваше ледена градушка с топки колкото диня – Казвам се Даниела и съм мозъкът и, така да се каже, красотата на този иначе не до там изящен според мнения на ерудирани инженерни дизайнери кораб. От името на капитан Дженк и от мое име ви приветствам на борда на „Многострадалната Геновева“ – най-надеждният сред грозните, но далеч не най-грозният сред надеждните транспорти от Пасифлора 4 до Седрик. Пътуването ни ще продължи осем дни, четиринадесет часа и три минути, освен ако космическа котка не ни мине път, хе-хе-хе!

Смехът прозвуча някак изкуствено, някак метално, някак плашещо. Като на психически болен човек, опитващ се да изглежда клинично здрав, ама без особен успех. Дайте да си го признаем. Никой не желае да е около ментално лабилен изкуствен интелект по пътя си към дома, особено онези които бяха изкарали по няколко години в мините на идилично звучащата според брошурите за трудова заетост Пасифлора с единствената перспектива със спестените средства да закупят билети за паспортната лотария, която обещаваше, че един на всеки трийсет и шестима има шанс да спечели статут на поданик на някой от централните светове: Ретикон, Сесилия, Пенгази и дори иначе затворената от три века и кусур Чамудри. Всъщност за последната нещата бяха малко неясни, защото от десетилетия никой там нито приемаше, нито предаваше, а единственото, което посрещаше влезлите в орбита заблуденяци беше съобщението „Здравейте, моля върнете се обратно откъдето идвате, за да не станем свидетели на страхотен фокус, в който под въздействие на магически сили космически кораб променя състоянието си от твърдо в течно и газообразно“, последвано от едноминутно обратно броене. Затова и не бе учудващо, че повечето пътуващи вместо да се отпуснат от тази изкуствено-интелектуална шега, се стегнаха още повече и започнаха да се придвижват със стойката, охотата и изражението на хора, чиито гащи са пълни с нещо повече от задни части.

Въпреки това, всички въздъхнаха с облекчение, когато еърлока се затвори след последния пътник и ледените дини спряха да влитат вътре и да ги млатят където сварят. Атаката по корпуса обаче си остана и целият кораб кънтеше все едно е грамадна камбана.

Русият зае мястото си в индивидуалния асансьор и вдигна глава нагоре. Докъдето стигаше погледът, се простираше огромно кухо пространство, набраздявано единствено от платформите на етажите, които напомняха на ребра в гръдния кош на пингвина. Цялата вътрешност по височина представляваше товарният отсег на кораба. На самия таван се намираше огромна повдигаща платформа, която можеше да се свива и разпъва, по всички оси, което позволяваше с лекота да повдига и намества както малки, така и огромни товари и да запълва практически всяко празно пространство, изчислявайки в движение как най-оптимално да се нареди наличния товар. Нещо като гигантски Тетрис.

Чуха се три приглушени изписуквания и асансьорът беззвучно се понесе нагоре.

– Да му… това е гениално! – каза русият полугласно, докато асансьорът бавно се издигаше и разкриваше пълния мащаб на структурата.
– Свърши се, а?

Гласът прозвуча така изненадващо, че го сепна.

– Моля?! – озърна се той доколкото можеше в опит да види кой говори.
– Тук горе съм. – поясни гласът.
– О, вие сте, ъ-ъ-ъ, тази…
– Даниела, да. По-точно е да кажем това, понеже нямам конкретен пол.
– Аха. А кое се свърши?
– Контрактът? Предположих, че ти е изтекъл контрактът на Пасифлора. Нали нямаш нищо против да си говорим на „ти“? Така и така ще пътуваме осем дни заедно.
– А, не, защо да имам. Това началната ти реплика за сприятеляване ли е?
– Не, разбира се, разполагам с огромен запас речеви конструкции. Тази използвах само в разговора си с теб.
– Ама ти и с другите ли говориш сега?!
– Естествено, нали трябва да предразположа всички!
– Яко. А кой идиот те кръсти Даниела, извинявай че така питам?
– Психолозите вярват, че така е най-добре. Че човешкият ум приема себеподобните по-лесно. След проведени тестове с таргет групи кои имена вдъхват най-голямо доверие и внушават благоразположение, са избрали Даниела.
– Можеш ли да спориш с психолози… – по-скоро на себе си каза русият.

Асансьорът спря също толкова беззвучно на предпоследното ниво, кабината се завъртя на 180 градуса и пред русия се разкри съвършено празна каюта. Металният гладък под бе набразден с неправилни геометрични линии. Той се огледа. Единственото, което видя, бе един панел до входа с надпис „Здравей“ на него. Докосна го. Подът се раздвижи. Метални панели започнаха да се издигат, спускат и завъртат, оформяйки интериора. Изникнаха маса, диван, шкафове, минибар, тоалетна и мивка в ъгъла.

– Виждам, че се справи и сам. Ако имаш нужда от нещо, просто го кажи на глас. Дори не е нужно да започваш изречението с Даниела.
– Ей така? Просто си говоря?
– Да. Просто си говориш.
– Ум да ти зайде. А ти записваш ли какво говоря?
– Да, разбира се. Всичко се пази в корабния лог две години.
– Що за идиотизъм?! Ами ако бълнувам на сън?!
– Антитерористични мерки.
– О! Терористите си говорят на глас, разбирам. – русият се окашля и каза с драматичен патос – Днес ще взривя „Многострадалната Геновева“ в пет часът и седем минути корабно време в името на Вторите синове на Икхон и тяхната борба срещу Неверната сган! Пренасям в жертва на божеството Кензис пътниците и екипажа на този кораб! Ктхулу ука шака ръс!

Даниела не отговори. „Тая па на ква ми се направи“ помисли си русия, но не можа да мисли дълго, понеже вратата светкавично се затвори зад гърба му, обзавеждането се прибра обратно в пода, а мощен електрошок го свали в несвяст.

¶

Събуди се на непознато място.

– Добро утро! – чу се жизнерадостен глас от тавана.

Русият се огледа. Намираше се върху медицинска маса, облечен в ярък комбинезон.

– Преживяхте мощен електрошок и триседмична хибернация. – чу се отново гласът – Може да се чувствате дезориентиран в следващия един час. Съветът ми е да не се движите и да не се поддавате на силни емоционални влияния, докато не се почувствате напълно сигурен и спокоен. Намирате се в колониалната каторга на Рептикон 2. Обвинен сте в тероризъм и престъпления срещу човечеството. Присъдата ви е доживотно заточение без право на помилване. Моето име е Даниела и предвид това, че сте единствения каторжник, двамата с вас ще си бъдем страхотна компанийка в следващите години! Или както казвате вие хората, докато смъртта ни раздели! Хе-хе-хе! Както ще се убедиш, хуморът и иронията са силните ми страни. Нали нямаш нищо против да си говорим на „ти“?