Морска одисея 2010

13 07 2010 @ 10:07Trackback
Етикети: , , , , ,
Категории: пътепис
energetic
12 коментара
Публикацията е разделена на страници: 1 2 3 4 5

Пътешествие с кораб

Кога минаха два три месеца не знам, ама ей го на фактът. Мързел, майка. Anyway, в края на март семейство Борисови се похендри връз възголям пътнически кораб и обиколи южна Европа и малко, колкото да не е без хич – северна Африка…

Геноуа

Пътешествие с кораб

От тук тръгват повечето кораби по средиземноморски и африкански дестинации. Първото, което прави впечатление е архитектурата – потресаваща смесица от ориент и античност. Градчето е разположено супер стръмно и ако човек издаяни да се качи на някоя по-височка платформа и го огледа, ще види, че 90% от него са застинали пряко сили в 60-те.

Пътешествие с кораб

Новите сгради са покъртителни в опита си да съчетаят кич и история. И трябва да кажа, че много добре им се е получило. Драмата на съвременната българска архитектура ряпа да яде пред онова, което може да се види тук.

На летището е някаква тотална анархия – никой не проверява документите на пристигащите. Такси от там до отдалечения на 4-5 километра централен кей струва между 20 и 30 евро. Предвид, че от ШДГ в Париж почти до Парк Де Пренс таксито е 50 евро и се пътува около час, това ми се стори меко казано шано.

Около кейовете е територия на черни като нощта и жълти фрийкове. Излизат от някакви мазички нонстоп в безумни племенни екипчета и просто киснат по улиците. Около аквариумът обаче стават агресивни в опитите си да продадат на всеки турист тъпа дрънкулка. Мен например ме дърпаха за ръкава и ми викаха “Ей, плейбой”.

Пътешествие с кораб

Това е снимка от прозореца на хотела. Обърнете внимание, че се води… първи етаж! Високо е към 15 метра, таваните са на нещо тип 5. Наляво по уличката е пристанището и всички врати са негърски дюкянчета. Надясно вечерите се събират тинейджъри, пушат коз, напиват се като животни, крещят и чупят. Точно пред едно иначе приятно на вид ресторантче, в което отказаха да ни настанят вътре, защото имало маси само за четирима. Масите за двама са отпред на дървеното пиедесталче с шарените тенти и имаше само една свободна. Нашият отказ пък да седим на 10 градуса отвън предизвика голямо учудване и поглед “Я па тия” и у съдържателя, и у гарсона.

Пътешествие с кораб

Обиколката на централните части отнема час, час и половина пряко сили, в които включваме седенето на стълби и близане на огромен сладолед с нечовешки вкус. От аквариумът тръгва влакче, което прави панорамна обиколка на града, а друго обикаля крайбрежната ивица. Най-забележителното нещо в целият град е самият аквариум. Струваше 18 евро на човек, ако правилно помня, но е демонстрация на нещо красиво и грандиозно, което ние тук никога няма да имаме. Със снимката на медузата участвах във фотоконкурса на кораба, но не го спечелих.

Едно от нещата, които никога не съм разбирал навън е как може морската храна да е толкова евтина, прясна и вкусна.

Пътешествие с кораб

Тази паста беше повече морски продукти и по-малко паста. Беше просто невероятна. Въобще не си представям денят, в който ще отида примерно в Пикадили и ще извадя 70-80 лева за омар, престоял няколко месеца в аквариума, когато навън хората се разцепват от такива неща за без пари. Което, между другото, е една от не маловажните причини човек да ходи навън, а на един по-радикален етап – и директно да емигрира на море или океан.

Пътешествие с кораб

И само италианец може да изцепи такъв знак.

Марсилия

Марсилия е втората спирка по пътя. От екскурзоводката с мъжкото име Паскал научаваме, че пристанището е дълго 70 километра и е четвъртото по големина в Европа след Ротердам, Антверпен и Хамбург.

Пътешествие с кораб

Научавам също, че Марсилия е два пъти по-голяма на територия от Париж, но в нея живеят едва 800 хиляди души. И на фона на това има ебаси задръстванията. Самият град много ми хареса. Един такъв разлят и открит е. Предполагам обаче тази откритост е голяма кучка когато задуха мистралът. В Марсилия също така сервират рибена чорба с хуй (huile). Хуят е местната чеснова майонеза. Марсилчани обичат чесъна и е напълно нормално едно домакинство да избуха 20 кила годишно.

Пътешествие с кораб

В залива се намира островът с крепостта на Граф Монте Кристо. Тоест тази послужила за сцена на романа.

Пътешествие с кораб

Пъстрата палитра националности е напълно очаквана. Африка е ей там. Това беше някакъв монумент в чест на арабските войни, но забравих за какво. Съвременните араби шетат около яхтеното пристанище и се опитват да ти пробутват някакъв техен си вестник. На яхтеното пристанище се намира и “най-малката фериботна линия в света”, дълга 200 метра и прекарваща мързеливите граждани, които не искат да обиколят 200-300 метра по пътя, за да минат от единия бряг на другия. Казва се “Фери боáт”, като имаше някаква игра на думи, но не мога да се сетя каква беше.

Публикацията е разделена на страници: 1 2 3 4 5
  1. Боби says:

    От РССа не става ясно, че има страници туй ми ти блогиране… Щастлива случайност, че кликнах без да искам на заглавието…

    • pro says:

      Хм, хич не знам има ли чалъм да се модифицира това… ще се разтърся, мерси за инфото.

    • Hisui says:

      “В Марсилия също така сервират рибена чорба с хуй (huile). Хуят е местната чеснова майонеза.”

      Аве малоумник,
      първо huile изобщо не се чете хуй, най-малкото защото на френски този звук “х” го няма, а се чете “юил” и второ huile означава олио!

      Това е все едно да напишеш “In Bulgaria, the wine is served with siren (сирене)”, би пожънал същия успех.

  2. билката says:

    Обаче уличните лампи на четвъртата казабланкина снимка яко ме кефят, едни такива наклонени цветя… дори леко парижко арт деко го имитират (макар всъщност според разните изсотии на изкуството да е наобратно;)

  3. Nikola says:

    Дай едно “executive summary” – би ли повторил примерно / в този му вид / друга компания?

    • pro says:

      Не съм сигурен, че бих повторил, дори с MSC. Не и нещо по-дълго от 4-5 дни. И много ще внимавам какви забавления се предлагат.

  4. Katz says:

    Ей, голям смях пак. Обичам ги тия пътеписи! 😀

  5. Ние с Веси миналата година бяхме на круиз на MSC с MSC Fantasia. И аз исках да пиша за него всеки ден, но… получи се само това http://blog.doncho.net/?p=890. Иначе като гледам корабчето ви, малко мизерно наистина изглежда. Мисля, че сериозно обаче бъркаш бройката на пътниците, MSC Fantasia е 16 палубен, и пак беше далеч по-малко от 7000 човека пасажери.

    Сега, като ти чета пътеписа, ми се ще и аз да бях упорит като теб и да си водя бележките тогава, и да пиша, да пиша… 🙂

  6. JD says:

    Blagodarya ti che spodeli. Kakto se opasyavah tozi vid atrakciya ne e za men i tova se e potvyrdilo oshte s opashkata za kachvane na koraba “Всяка атракция за която има половин километър опашка е дебилоориентирана защото повечето хора на света са олигофрени.” Kogato v miami vidyah Carnival Glory i brat mu bliznak vmesto da se plesnem po cheloto shteh da viknem boata – tolko me pognusyava konveirniya turizym. Mojesh li da si predstavish kolko taini i vylshebni mestenca ste izpusnali vyv vsichki tiya gradove, samo zashtoto ne stavat za golemi masovki.

    sori za maimunicata ma ne se sdyrjah
    kakto vinagi – kefesht stil

  7. none says:

    Генуа, брат, иначе отново радваш.

  8. Виктор says:

    Чудесни снимки, панорамни и паранормални! Малко “на тъгадък”явно сте минали през медитеранеото, или поне така изглежда пътеписа. Относно чуденето защо нашите “таксета” карат Хюндай, а не Тойота приус, причината е че на Приуса батериите са ел.мотора издържат 8 години и после чао – без него не става, тежи, а бензиновия “събрат”е хипер льоляв – 1,3 с 70 коня…А, да, батериите на Приуса, дето ще ги смениш най-много след 8 години, струват към 6000 евро. А и колата има вид на не много здрава “пластмасарка”, не вдъхва впечатление за БТР -ска здравина както Хюндай Соната например. А от Хюндая по- здраво за същите пари няма.

Click here to cancel reply.