Морска одисея 2010

13 07 2010 @ 10:07Trackback
Етикети: , , , , ,
Категории: пътепис
energetic
12 коментара
Публикацията е разделена на страници: 1 2 3 4 5

Корабът

Пътешествие с кораб

Сега малко за особеностите на пътуването с кораб. Което хич да не е, няма нищо общо с каквото и да било друго пътуване. Louis Cruises са от по-големите играчи в бранша. Нашият кораб Louis Majesty е най-големият от флотилията им, поне според брошурите. И след опита си с него искреният ми съвет е изобщо да не се качвате на някой от по-малките им кораби по другите дестинации. Четете по-надолу защо.

Бордингът е ебати тегавата и многочасова процедура. Оформят се едни вити опашки с едни хиляди хора, можеш да колабираш с лекота. Честно, не знам как хилядите пенсионери издържаха на този процес, но явно са жилави. А пенсионерите съставляваха примерно 90+% от пътуващите. Ама пенсионери, братче. С все бастуните, помощните колички и всичкото му. Аудитория-чудо.

Ако не се лъжа, капацитетът на кораба е 7000 души. От тях 600 са персонал. От този персонал само готвачите са 70. Една немалка част бяха българи. Много от останалите са руснаци и от други други екс-соц националности. Горе-долу наравно с черните и жълтите. Нашият камериер се казваше Мукофи и кой го знае от къде беше. Нещо тип филипинец или кирибати. До каютата ни заведе една руска какичка. Една от вариететните/театрални каки 100% беше българка, защото в един момент се изцепи на сцената с “яваш-яваш”, но никой не я разбра освен прихналия Ивайло и може би някои от другите български пътници. Бяхме поне 4 български обществени единици. С едните шефът на настаняването – огромен грък ни сложи на една маса, с другите обикновено бяхме в същите екскурзии, но не се заговорихме, че нещо бяха малко като неодобрени кандидати за Биг Брадър, а накрая видях и едно хлапе с тениска на някакъв наш портал, който в момента не мога да цитирам.

Пътешествие с кораб

Каютите ме респектираха с умелото използване на всеки наличен сантиметър на макс. И едно ще ви кажа – никога не си вземайте вътрешна каюта, че много ще се каете. Вярно, в сравнение с тези с прозорците са много по-евтини, но дори не искам да си представя какво е вътре. Нашата беше на седмия етаж и с така нареченото “obstructed view” и много се чудех какво ли може пък да ти пречи на изгледа, докато не видях тропосаната точно отпред спасителна лодка. Въпреки нея обаче има известен изглед и човек може да си позяпа спокойно. Окей компромис за цената.

Забавления на кораба практически отсъстват. Има вариете, театър и разни други такива глупости, които идеално пасват на пенсионерската аудитория. Но за хора под 40 просто забрави. Освен да кесиш по баровете и да се наливаш и да правиш тегели горе по палубата, просто няма какво друго. По средата вече ме беше хванал саклета и изобщо не искам да си представя какво е да правиш околосветски круиз! Тотална деградация. Даже електронните игри бяха толкова тъпи, че дори един жетон не пуснах. Телевизията е мега зле и предава 7-8 канала, единият от които с пиратския филм на деня, който се сменя по икендия всеки ден. Иначе има казино, магазини, дискотечка, няколко бара по различните палуби, фото студио, алабала.

Всичко това щеше да е пренебрежимо, ако не беше най-грандиозният проблем от всичките – интернета. На кораба той струва 20 евро за 1 час и може да се ползва само на терминал в библиотеката. Сателит-скъпо, ще си кажете вие, ама не е точно така. MSC Cruises предлагат интернет на корем включен в цената на круиза. Вярно, техните круизи струват повече, но когато вземете под внимание и факта, че корабите им са бърсак нови, сметката много добре си излиза и мога да се обзаложа, че и хората на борда ще са по-читави. И както написах и в анкетната карта накрая – другия път ще избера тях.

Основното, което човек прави на кораба е да яде и пие. Или поне така забелязах. А и пак казвам, има много малко друго, което можеш да правиш. Особено като се има предвид, че си на ол инклузив и почти през целия ден някъде има някакъв отворен хранителен бар. После са вечерите, а за гладните среднощни изроди в 11:30 има и снаксове в лаунджовете. Принципно има и 24 часов рум сървис, но не е точно 24 часов и менюто му е по-скоро пожелателно, отколкото отговарящо на реалността.

Ресторантите са 2 и вечер работят на 2 смени, за да поберат всички. Ние бяхме втора смяна, в 8:30 в ресторанта на опашката на кораба. Там какво тресене пердаши от перката отдолу, ум да ти зайде. Обаче в това време сервитьорите хвърчат с едни нечовешки подноси като машини. Значи, едната вечер просто се втрещих. Голямо вълнение, всичко се тресе и дрънчи. В това време единия пич изскача с 17 (словом: седемнайсет) наредени едно върху друго като кула блюда в едната ръка и като балеринка се юрна в салона. Една табличка с блюдо тежи някъде около кило. Скри ми шайбата.

В ресторанта се правят и ad-hoc шоута, като например двуметровия грък да грабне една кухарка, която в ръцете му седи като клечка за зъби и барабар с половината персонал да направят влакче, докато крещят, пеят и танцуват. И понеже всеки ден има поне по 5 рожденика, обикновено се спират на масите им за серенада. Това е важно, тъй като пътуването го направихме по случай трийсетака на Жана. Само че вечерта на рождения ден бяхме в бистрото, което е един вид вип заведението на кораба – работи само с резервации и е много тихо и закътано и едно такова… абе вип. Менюто е алакарт, също като в другите ресторанти, но срещу дванайсетина ли бяха, петнайсет ли, евро, получаваш нема такива телевизионни блюда. Накрая като бонус ти се изтъпанва и главния готвач – един двуметров черен прът – да те пита всичко окей ли беше. Еми не, не беше окей. Евтино беше. Щото тук същите неща щяха да струват по 100 лева на калпак. Ама той проблемът е тук, не там, така че беше не окей, ами фантазе.

Обаче понеже чичко е хитър като гущера Димитър, хвана отговорничката на бистрото – една пуканка – индийка и много настоятелно помоли за изненада, а именно – торта. Не можаха да ми обещаят заради все пак идиотската натовареност на готвача и наистина тортата не се появи. Но на следващата вечер в ресторанта… Отново се появи гъркът с кухарката и 20 други пича и една тортааа… Тук аз на ташак казах “Тука, тука” и какво си мислите стана? Кавалкадата се изплющя около нашата маса, лумнаха свещите и се запя едно гръмогласно “Хепи бърдей”. Вярно, тортата беше много зле, но майната й, много се смях.

Корабът има вестник, който ти доставят предната вечер в каютата и в който са описани всички забавления за следващия ден, прогнозата в пристанището, екскурзиите и т.н. Наред с вестника ти донасят и ваучерите за екскурзии. Които не са евтини, но пък не знам какъв човек трябва да си, за да седиш на кораба. Но това си е мой начин на мислене.

Пътешествие с кораб

Тъй като компанията е с американски мениджмънт има един много особен, хитър и тънък пиниз, с който тя прави екстра пари от тъпия турист. Така наречените благодарности към персонала или простичко – бакшишите. В края на пътуването получавате една бумага, която представлява съгласие с чардженето на въпросните, които, ако добре помня, са 8 евро на ден на калпак. Според бумагата това са пътническите благодарности лично към персонала, които помагат той да работи по-добре, да е доволен, мотивиран и изобщо все неща, които вълнуват компанията, а не пътника. Но освен всичко, най-големият ташак е, че тези благодарности въобще не стигат до персонала. Едната българска камериерка беше казала на нашите съседи по маса, че те не получават нищичко от тях. Понеже аз съм си едно такова копеле, което иска да провери два пъти всяко нещо, поръчах румсървиз и директно питах руския младеж дали това е така. Той се огледа, ослуша, сниши гласа си 5 пъти и каза “Между нас казано, не вземаме нищо от тези пари. Единственото, което правят за нас е парти веднъж месечно”. Това беше достатъчно, за да обърна листа, да напиша “Bullshit” с големи букви до пасажа с мотивациите, после да допълня “Oh, please!” до следващия патетичен пасаж и няколко други изречения в този стил, да сляза и да го занеса на рецепцията, където предизвиках повдигане на вежда в румънската рецепционистка.

Разбира се, това не значи човек да бъде говедо. Нашето решение беше да типваме лично когото решим и от когото сме доволни. Мукофи накрая получи един доста задоволителен башкиш за усилията да оправя леглата и да почиства стаята поне 2 пъти дневно. В този ред на мисли, направо съм шокиран. Тия хора спят ли изобщо и кога спят. И денем и нощем тоя пич вършееше коридорите с една количка и огромна усмивка. Роботи, братче.

Пътешествие с кораб

Tips & tricks

Морската болест е проблем, който не засяга всички, но когато засегне някой, направо му разгонва фамилийката. За целта на кораба има доктор, който с 1-2 инжекции може да ви поправи, ама най-добре е да не се налага. Има няколко що-годе работещи превантивни методи. Един от тях са гривничките. Продават се в аптеките и бременните ги познават и ползват. Методът е супер прост – има една пластмасова пъпка, която натиска една точка между сухожилията на китката. На кораба 2 гривнички струваха 6 евро, в българска аптека едната струваше 18 лева. Вярно, тия на кораба са малко афиф, но все пак.

Друг метод за справяне с морската болест е фокусирането на погледа някъде надалеч или върху обект, който не се клати. В такива случаи ще оцените даването на малко повече пари за кабина с прозорец, па макар и с obstructed view.

Дишането на чист въздух и пиенето на вода на малки глътки също ужким помагат. Но най-големият помощник и противно на всякаква логика е… яденето. Колкото и да не ви се яде – набивайте. Не е за вярване, но помага. Последната вечер това ме спаси.

Като слизате си носете паспортите и достатъчно пари. И ако слизате сами, а не с организирана екскурзия, гледайте да не окъснявате. Корабът има бординг тайм и половин час по-късно отплава. Ако някой липсва се изчаква още малко – двайсетина-трийсет минути, но после кой ял-ял. Все пак, гони се график и прочие. Така на няколко пъти загубихме по някой. Ония, дето ги отървахме в Малага може би са взели такси до Алхамбра и от там са се качили, ама оная кака, дето остана в Гибралтар хич не знам какво й се е случило.

Бъдете нахални. Нашето семейство не е и от това си пати винаги. На кораба удобствата стигат само за нахалните – шезлонги, басейни, манджите по фууд баровете дори, ако щеш. Плащал си всичко това, ползвай си го.

Независимо от сезона вечер на палубата в морето може да е много студено. Та си вземете едно якенце, ако и да тръгвате от 30 градуса.

На кораба се плаща само с бордната карта, а в деня преди слизането се удря чертата. И за да не се занимавате с глупости, ползвайте кредитна карта. Плащането в кеш е супер неудобно не само заради нуждата да оставиш първоначален депозит.

А, най-важното! Носете си, разбираш ли, тоалети! Има официална вечеря с капитана, после има някакви формални вечери, па карнавали, па карибски нощи, па дегизиране като марокански манафи и не знам си какво. И независимо от всичко, в ресторанта не се пускат хора с джапанки и сандалети, и голи идиоти.

Публикацията е разделена на страници: 1 2 3 4 5
  1. Боби says:

    От РССа не става ясно, че има страници туй ми ти блогиране… Щастлива случайност, че кликнах без да искам на заглавието…

    • pro says:

      Хм, хич не знам има ли чалъм да се модифицира това… ще се разтърся, мерси за инфото.

    • Hisui says:

      “В Марсилия също така сервират рибена чорба с хуй (huile). Хуят е местната чеснова майонеза.”

      Аве малоумник,
      първо huile изобщо не се чете хуй, най-малкото защото на френски този звук “х” го няма, а се чете “юил” и второ huile означава олио!

      Това е все едно да напишеш “In Bulgaria, the wine is served with siren (сирене)”, би пожънал същия успех.

  2. билката says:

    Обаче уличните лампи на четвъртата казабланкина снимка яко ме кефят, едни такива наклонени цветя… дори леко парижко арт деко го имитират (макар всъщност според разните изсотии на изкуството да е наобратно;)

  3. Nikola says:

    Дай едно “executive summary” – би ли повторил примерно / в този му вид / друга компания?

    • pro says:

      Не съм сигурен, че бих повторил, дори с MSC. Не и нещо по-дълго от 4-5 дни. И много ще внимавам какви забавления се предлагат.

  4. Katz says:

    Ей, голям смях пак. Обичам ги тия пътеписи! 😀

  5. Ние с Веси миналата година бяхме на круиз на MSC с MSC Fantasia. И аз исках да пиша за него всеки ден, но… получи се само това http://blog.doncho.net/?p=890. Иначе като гледам корабчето ви, малко мизерно наистина изглежда. Мисля, че сериозно обаче бъркаш бройката на пътниците, MSC Fantasia е 16 палубен, и пак беше далеч по-малко от 7000 човека пасажери.

    Сега, като ти чета пътеписа, ми се ще и аз да бях упорит като теб и да си водя бележките тогава, и да пиша, да пиша… 🙂

  6. JD says:

    Blagodarya ti che spodeli. Kakto se opasyavah tozi vid atrakciya ne e za men i tova se e potvyrdilo oshte s opashkata za kachvane na koraba “Всяка атракция за която има половин километър опашка е дебилоориентирана защото повечето хора на света са олигофрени.” Kogato v miami vidyah Carnival Glory i brat mu bliznak vmesto da se plesnem po cheloto shteh da viknem boata – tolko me pognusyava konveirniya turizym. Mojesh li da si predstavish kolko taini i vylshebni mestenca ste izpusnali vyv vsichki tiya gradove, samo zashtoto ne stavat za golemi masovki.

    sori za maimunicata ma ne se sdyrjah
    kakto vinagi – kefesht stil

  7. none says:

    Генуа, брат, иначе отново радваш.

  8. Виктор says:

    Чудесни снимки, панорамни и паранормални! Малко “на тъгадък”явно сте минали през медитеранеото, или поне така изглежда пътеписа. Относно чуденето защо нашите “таксета” карат Хюндай, а не Тойота приус, причината е че на Приуса батериите са ел.мотора издържат 8 години и после чао – без него не става, тежи, а бензиновия “събрат”е хипер льоляв – 1,3 с 70 коня…А, да, батериите на Приуса, дето ще ги смениш най-много след 8 години, струват към 6000 евро. А и колата има вид на не много здрава “пластмасарка”, не вдъхва впечатление за БТР -ска здравина както Хюндай Соната например. А от Хюндая по- здраво за същите пари няма.