Морска одисея 2010

Гибралтар

Още с пристигането беше ясно, че времето не е като хората. Бяха необходими два часа за да се паркираме. После започнаха да пердашат зверски вълни и с госпожата решихме, че няма да слизаме на екскурзия. Вместо това се качихме до десетия етаж да погледаме отгоре, докато поривите и гадния ситен дъжд не ни прогониха вътре.

Танжер

Пристанището в Танжер беше затворено заради лошото време и продължихме направо към Казабланка. Ей, братко, ква вълна ни пра, не е истина. Такова клатене, такова чудо. Много беше трудно прав човек да запази равновесие. Яко се запритесних по едно време. И положих нечовешки усилия и всички познати ми методи, за да удържа вероломните позивни.

Казабланка

Казабланка e heavy ориент. Във всеки един смисъл. С беднотията, нахалството, просяците, уродите и мръсотията.

Пристанищната зона просто чупи глави. Но по-нататък нещата не се оправят, напротив. Всичко е съсипано – дори новите сгради са с падаща мазилка, плочките по улиците са избушени, а по тротоарите са пръснати огромни купчини боклуци, които някой минувач с костюм подритва, за да се съберат заедно.

И тъй като това не е достатъчно, малките улички и сокаци смърдят на пикня и трябва много да внимаваш да не цопнеш в локвичките по тротоарите. Няма такава гнус.

Обаче понеже мароканците са пичове, вместо да оправят всичката тая лайнарщина, взели, че вдигнали втората по големина джамия в света на стойност, ако добре помня, 700 милиона долара. Знаете ли какво му се вика на това? Ебати олигофренията му се вика. Ама всеки си заслужава дереджето.

Може да живеем в лайна, може да не сме мръднали и на милиметър от независимостта през 56-та, ама палата на царя треба да е със златни врати. Обърнете внимание, че историята много прилича на тази на ЮАР. Освобождаваме се от злите бели потисници, пауър ту да пипъл и… кур, батко! Може да сме свине, ама сме истински, дето имаше една песен.

Полицията и военните не могат да се снимат под заплаха от директно набухване в дранголника. И няма тън-мън. Едва отървахме фотографчето на кораба.

Интересен беше фактът, че повечето жени всъщност не са забрадени, тъкмо обратното – пички с къси полички карат готини колички. Зверски много жени с кайени, мерджани, бентлита и всякакви други шокиращо не на място в цялата гнус марки. Оказва се обаче, че Казабланка не е само пикня и ПЧН. Там също има шейхове и други богати гадове, които живеят в съответните богати квартали, където нещата изведнъж коренно се променят – къщите стават бели, огромни, с футуристични форми и поддържани градини. Лошото е, че на зажаднелият за ориент турист се показват нещата от натюрела, което сигурно при някои води до желание да се върнат пак, но всеки има право на своята доза олигофрения.