Избор на радар детектор, 2017, multiple plot twists и поуки на глобално ниво

27 09 2017 @ 11:29Trackback
Етикети: , , , , , , , , , , , ,
Категории: пинизи
cynical
4 коментара

След като това лято продадох и втория Escort, понеже за една година го използвах точно три пъти за пътуване извън София по магистралата, на която знам и кътните зъби и освен това рядко настъпвам над 150 и ми се стори безпредметно да го държа, мина се не мина някой друг месец, мухата ме ухапа отново, и взех да гледам какво ново по пазара.

Не на последно място, ухвапването от мухата бе и пряко свързано с милиционерските своеволия и безобразия напоследък.

В тази част разсъждавам необщественоугодно; който му е слаб цвайтера и е дошъл за технически сведения, не да ми чете тъпните, може да мине директно към следващата

Милиционерския произвол е тема, която хем искам да зачекна, хем не искам, защото ще псувам и ще кълна на мъртви деца. В смисъл, те си знаят спуснали ли са им отгоре директива да си изкарат бюджета на ведомството чрез правомерно и неправомерно санкциониране на гражданите, както се твърди. И те ще трябва един ден да се явят пред големите везни, където ще ги питат “Оо, началник, а добре дошъл, ве! Я, кажи ми сега честно, като маж на маж, докато беше на служба в системата, пуснаха ли ти поръчение отгоре да гърбиш гражданите, за да си изкараш заплатката, което ти усърдно се зае да изпълняваш? Ма недей хлипа, патенце, хлипането тука не помага, я дай, дай го това пухкаво дупе насам”.

Освен това нарочно казвам милиционерски, защото ако тука има някакви такива наивни евро-атлантически настроени субекти, които си мислят, че двайсе и осма година живеят в демокрация, може би тези граждани пият Деанксит по-често от нужното и никога не са имали вземане-даване с органите на реда. Как да е, определено нямам представа дали това ще се случи и със сигурност няма да съм там като страничен наблюдател, но безусловния факт е, че тук и сега, щом ще си играем на котки и мишки, аз със сигурност няма да съм мишката.

Няма как обаче да не коментирам втората страна на монетата. А именно отпора, който неочаквано се организира под формата на I See You – КАТ групите във фейсбока. Тези групи се зародиха като спонтанен отговор на произвола. Натъртвам на произвол, защото ставащото в последните месеци е много далеч от законовата рамка и редния начин на функциониране на нещата, и като такова, по закона на Нютон, закономерно беше да получи равно по сила противодействие, дори само за доказателство, че тая работа не е режеш-ядеш, както много униформени граждани си я мислят. Исках да кажа нещо от рода на “униформени граждани, забравили чии интереси са се клели да пазят”, но после се сетих първо, че това не са медицински лица, а и да са, голяма работа, както отдавна е доказано; и второ, далеч не съм убеден, че този апарат е създаден да пази интересите на гражданите.

В началото групите работеха прекрасно – хората влизаха и репортваха засадите и нещата вървяха стегнато и по предназначение. Минаха два месеца и положението се сговни. С увеличаване на членовете, нещата се засраха. Нормално,

колкото повече човешки материал на едно място, толкова повече пада качеството.

Или казано по друг начин, се илюстрира принципът на комунистическия диалектизъм, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Като последното е по-добре да го променим на злокачествени. Така и в групите съдържанието се изметна към бегемама тон и “социално ангажирана” говедарщина от рода на оная инициатива за ментално ощетени дупедавчета — Гражданите, за която също ще псувам и кълна на мъртви деца и затова няма да продължа, освен да кажа, че

не е работа на гражданите да бъдат съдници на останалите от собствената си камбанария, защото следващата крачка е гражданска война и хората, които намират публичното засрамване за адекватен метод за вкарване в пътя, са умрели мишки, носещи в себе си ДНК на отрядни председатели, готови да гракнат “моля, другарко…” и нямат място в един демократичен свят

… и макар че огромната част от тях са твърде малки, за да са живели соца и да знаят какво значи това, аз ще им го обясня с радост накратко. Дришльовци, разликата между вас и копеленцата от училище по соца, е единствено в телефончетата, с които сега можете да снимате и подавате жалките си доносченца към хора, които дори не познавате и нямат никакво касателство към вас, но стадното и уродливото ви чувство за принадлежност към него ви кара да считате за вреда и заплаха. А, разбира се, и да се видят няколко палеца под социално изсрано съдържание — новата потребност на стадния и безличен индивид. И ако ви срещна събрани в голяма група, бих казал само:

най-добре е танковете да дойдат.

И ще ви направя голяма услуга. Защото интелектуалния ви капацитет не ви позволява да го разберете, но всеки, който някога ви е дал палец нагоре за нещо, дълбоко в себе си ви е написал и съответната доза омраза. Лична и непринудена. Пък и нека ви попитам нещо. Що за идиотска биполярност е това хем да репортваш системата, хем да репортваш на системата останалите? Що за извратена преценка за морално, редно и правилно имате вие, бе? Бих попитал как живеете със себе си и как гледате децата си, но ми е достатъчно да се озърна, за да разбера, че аз съм не на място в извратеното ви общество. Защото да, истината е, че вие сте болшинството, аз съм изчезващ вид. И един ден ще живеете в невероятната си утопийка, в която няма да има крадци, убийци, дори нарушители по тротоарите — всички ще са с усмивки до ушите, като американска домакиня от 50-те, в името на която отдавна ще сте продали личните си права и свободи, понеже който не прави нищо нередно, няма какво да крие, нали така. Бога ми, блажен съм, че няма да доживея такъв свят на гнусни мишоци тип безволеви слуги на режим, за чието съществуване дори не подозират.

Но ако се върнем на групите, за които всъщност беше разговора и оставим всички аспекти на човешката природа и се фокусираме към най-елементарното и първично нещо — технологията, постването по този начин е толкова неудобно и досадно, че няколко пъти не съм намирал в себе си стимула да извърша всички действия по постването на снимка и като много други, избрах да продам данните си на евреите от Waze, за да заменя неудобството за удобство, доколкото изобщо може да се говори за такова. Сега, допускам, че тук проблемът може и да е в мен — аз ненавиждам мобилизирането на всичко. Ненавиждам да ми се налага да свърша на телефона си нещо, което на компютъра ще отнеме хиляда пъти по-малко време и ще стане хиляда пъти по-лесно, и съдейки по всички останали около мен, отново съм малцинство, но няма как, мобилното устройство отдавна е част от пълноценното противодействие на органите, дори ако автомобилът разполага с навигация с предварително зададени позиции на засадите.

Вече по същество

Тъй, по темата с човешкия материал толкоз. Сега по темата с нáуката и техниката. Преди да се втурна в покупка, този път направих малко проучване за актуалната апаратура, която се използва за контрол на скоростта и от един форум, който вече не помня кой беше, открих следното, което би трябвало да е що-годе актуално:


1.Радар – скоростомер
Трафик радар TR4-D
Честота на работа – Х band (10.525GHz)
ЕТ „Соттрон-Иван Сотиров”


2.Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR1 – M
Скоростта се измерва с TR-4D, който е неделима част от TFR1-M,
Тинел Електроникс ООД


3.Мобилна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
RADAR AUTOVISION DIGITAL MPH-BEE ІІІ
Честота на работа – Ka (33.8GHz ±100МHz); в друг форум е посочена K 24.150GHz ±100MHz или 33.1GHz ±100MHz
Traffic Safety System ltd, UK


4.Стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
SITRAFFIC ERS 400
Честота на работа – K band (24.125GHz)
Siemens AG


5.Радар – скоростомер
МУЛТАНОВА 6Г
Честота на работа – Ka band (34.360GHz)
Швейцария

В добавка, доколкото съм запознат, стационарните камери са от типа MultaRadar/Robot с честота 24.125GHz, което може и да има нещо общо и с точка 4 горе, а може и да няма, нямам представа.

След което се втурнах в дебрите на бранша и не след дълго установих, че бая неща са се случили за последните 3 години. Неща, които ще окажат немаловажно значение по-надолу:

– Българската разработка Стелт* има обновление от миналата година, което позволява изключването на гласа, някоя там друга щуротия и най-големия ташак – сменя функцията на копчето city/hwy с mute. Честно, на кой гений му идва отвътре да смени функцията на наистина основен бутон с коренно различна, като при това запазва пластмасата със стария надпис, щото вече пари са се давали за печата, вместо да дублира, да речем със задържане, или нещо такова. Бога ми, трябва или грам да не ти дреме за потребителя, или грам да не ти минава мисъл за удобството при употреба на продукта ти, за да го направиш. И това много добре илюстрира мисленето made in Bulgaria от соца до наши дни, при което потребителското преживяване и удобство са последната дупка на кавала. Въздържам се да коментирам, че за това време цената на уреда не е паднала и с лев. В крайна сметка, при подобно монополно положение за единствения български модел (друг е въпроса действително ли предлага нещо повече на фона на изминалото време и нулевата му еволюция), няма и причина зорлем да се сваля — прост пазарен принцип.

* колко е българска, е друга работа, предвид че има много детектори — и евтини, и скъпи, с тази кутия и, навярно, аналогичен фърмуер.

– Whistler изглежда наистина са влошили качеството си в последните години и/ли са се прицелили в по-калпава пазарна ниша, а 78XRi е отпаднал от официалната продуктова линия по някаква причина. Има някакви нови модели, но от видяното, отиват към ниво Cobra, а колкото повече мисля, толкова повече стария ми Pro 78 всъщност остава актуален прибор с доста добро качество и функции (например в подобрения му събрат отсъства едно от най-полезните неща — auto dim…), което навежда на нелеки мисли.

– Escort и Bel са изкарали една шапка нови модели в добре познатите ценови категории, в които този път отказвам да играя, понеже опитът ми до тук не е еднозначно убедителен, че си заслужават парите, още повече Euro моделите им с драстичната си надценка без някаква особена причина за нея, отвъд двата часа работа на някой пъпчив инженер да сетне други честоти във фърмуера и да добави 2 опции в менюто. Аре плийс.

– Escort междувременно са купили Cobra и са пуснали един що-годе ставащ модел, който е вододела от предните кобри, дето за нищо не стават и следващите кобри… които отново за нищо не стават. Моделът е DSP 9200 BT и, много ясно, е спрян от производство, но все още може да се намери за под $200, което, казват, било далавера с някой друг компромис, но MSRP цената му от $399 е пълен смях. Новите модели се връщат към класическите за марката параметри — безмозъчни пищялки.

– Snooper са изкарали 4zero, включително във версия Elite, и въпреки че отзивите не са изцяло лоши, лошите са толкова лоши, че директно отказват. А и честно казано, не съм убеден в качествата на нещо, което се води… имиджов модел. Още повече, че каналът им в ютуб е покъртителен и граничи с българска самодейност – някакъв човечец снима на сухо някакви модели в някакво офисче на някакви бюрца с някаква уеб камерка, заеби. Отделно не помня дали базата там не ставаше платена от един момент нататък и припомням, че преди 3 години марката бе закупена от Cobra.

– Uniden не бях ги чувал от сигурно 20 години, но явно пропускът е при мен. Имат нови модели в средния и високия клас и по всичко личи, че са читави и успешно се конкурират с Escort и Bel, та ако ми се вадеха 400+ лв, със сигурност щях да се огледам повече в DFR7 моделчето, като тук правя отметката, че заради цената изобщо не съм започвал да проучвам дали ще е читаво за европейските условия.

– Появил се е някакъв бранд Aguri с два евро модела – Skyway и Skyway Pro, но отзивите са прекалено миксирани за вкуса ми, освен това никъде няма читави независими ревюта, само адвърториали, а това хич не ме стимулира да извърша покупка. Още повече, че и цената не е такава, че да ми провокира порив да пробвам на шано.

С което риалити чека ми се изчерпа и клюнът ми увисна от леко безпомощното състояние на нещата, в което или отново трябваше да се вадят 400+ лв, или да се вземе някаква там пищялка. Между другото, двама колеги в офиса направиха тъпотията да купят от OLX някакви китайски говна по 24 лв и разбраха защо не бива да се прави така. Сега се оглеждат за премиални марки. Което само по себе си е добър житейски опит и ви съветвам да си спестите паричките и да си купите шише уиски, вместо такава глупост.

Plot twist #1

Обаче така се стекоха нещата, че като един рубладжия, се нахендрих в едни руски сайтове и се хванах за главата от количеството нечувани руски разработки, произведени основно в Корея. Марки, простиращи се от ниския, та чак до ултрависокия ценови диапазон, а в категорията от 150-200 лв се оказа, че се намират чудеса! С все GPS-ите и безплатните бази. И една изцяло нова категория, наречена signature radar detectors, при която DSP обработката е докарана до такова ниво, че спрямо сигнатурата (руснаците го превеждат като подпис, аз даже няма да се напъвам да мисля превод) на сигнала, машинката анализира дали може да разпознае реалната апаратура зад излъчения сигнал, чието име изписва и изговаря. Гледах с благоговение като треснат и вече нямаше съмнение, че ще изджасам именно такава апаратура.

А апаратури не е като да няма, производители бол, всеки със сума ти модели, специално за руския пазар в портфолиото. Обаче като гледам количеството и видовете брутална милиционерска апаратура, с която ги морят там, разбирам защо има Supra, Sho-Me, Neoline, Mongoose, Playme, Inspector, Crunch, SilverStone F1, Mystery, StreetStorm, TrendVision… и това са сигурно половината. Сравнения между всичките по руските сайтове има ама наистина с тоновете, включително клипове и сериозни количества текст, затова не ми е работа да предъвквам и препредавам информация, но ако на някой му се чете, ето няколко интересни сравнителни материала.

Но тъй като преди това се подковах със сравнения и от американските другари, там имаше една интересна работа, която винаги съм допускал до известна степен:

един и същи детектор при различни преминавания по едно и също трасе дава различни резултати; понякога брутално различни.

Причините са много, включително наситеност на трафика, климатични условия и какво ли не. И тъй като резултатите касаят дори top of the top модели, изводът е, че техническите параметри са едно, но функционирането в реални условия е коренно различно и в определени условия дори евтин Whistler може да реагира по-добре от върховен Escort. Естествено, тези условия ще съставляват някакъв пренебрежим процент, но идеята е, че човек не трябва да се осланя изцяло на тъпата машинка, защото всичко се случва и е добре да се управлява с мозък, независимо колко пари са пръснати за апаратура. Нещо, което дори само като мина по темите от автофорумите у нас, ми става ясно, че не присъства в главите на огромно количество водачи и изказващи се по темата.

Тука малко като странична отметка, обаче от съветските модели най-много се накефих на продуктовата линия на Playme с имената й на секс артикули: Soft, Quick, Hard, Tender, Silent, Twice и… Forever…

И ето ни до финалния шортлист след сума ти и часове погубени в четене, гледане, хъмкане и клатене на глава. Преди него държа да отбележа, че тъй като говорим за сигурно лесно над 100 модела, които съм прегледал и са достъпни за покупка, човек може да избере всеки един от тях и на база платената сума, да е абсолютно доволен. Говорим за устройства, които започват от 50-60 лева и стигат до 500-600. Аз правих своя избор между устройства в диапазона 100-200 лв.

През мъглата на ентусиазма

Supra

SUPRA DRS-SG171V е интересен избор за сигнатурен модел, но поведението му по време на тестовете ме издразни – то пищи, то говори, то сто икони подскачат по екрана. Иначе лови, ако не друго. Цената е около 200 лв.

Playme

Playme Quick също е сигнатурен модел с много добра база и радарно сработване, резултатите от тестовете му са на кантар със SilverStone-а отдолу, но цената е по-висока, като на някои места е почти двойна, а реално няма защо.

SilverStone

В крайна сметка се спрях на SilverStone F1 Monaco S, който ако не друго, поне е модел отпреди няколко месеца и е супер актуален откъм технология. По всичко изглежда и, че марката в момента предлага най-високите технологии от всички руски марки и апаратурата й се държи осезаемо по-добре, а това сравнение между Monaco и струващия седем пъти повече Escort Passport Max, само показва за каква машина говорим. S в случая бележи, че моделът е сигнатурен, но за цирка, разлика в цената на обикновения модел и S няма – все към 150 лв.

Екстрите му са:

– всички екстри на скъпите модели, в това число индивидуално включване и изключване на бандовете и GPS-а, глас, настройки за звук на всеки банд, димиране;
– GPS с ежедневно по-скоро ежеседмично обновяваща се безплатна база на актуалните позиции на камери и засади;
– сигнатурно разпознаване на основните типове екипировка на гражданите катаджии;
– посока на камерата/радара (демек дали гледа срещу движението или в гръб, уникална функция, достъпна сега-засега само при него);
– 3 градски, един магистрален, един смарт режим;
– висока устойчивост (според производителя) на фалшиви сигнали;
– Ultra-K и POP режими за откриване на нискомощностни пулсови излъчватели;
– 360 градусово засичане на лазер;
– автоматична смяна на режима на база текуща скорост;
– автоматично мютване на звука под определена скорост;
– автоматично изключване на радарната част под определена скорост;
– задаване на максимална скорост и предупреждение при надвишаването й.

И всичко беше шикарано и пърхах с крилца и една еуфория цареше, докато не се разбра, че

GPS базите на ВСИЧКИ РУСКИ МОДЕЛИ съдържат данни само за страните от РФ и не, не съдържат данни за България и не, програмното им обезпечение за актуализация така е направено, че не може човек да си импортне CSV или друго нещо с българските координати

… и със сълзи на очи се върнахме отново в изходно положение…

Сега въпросът на дневен ред стана един вид избор на най-малкото зло, а именно модел без GPS, сигнатурен анализ и сайфай функции, но от това имаше и плюс – многократно по-ниската, бих казал, направо пренебрежима цена. Има и друго. Всичките уистлъри, белове, ескорти, кобри и прочие марки, които могат да се намерят у нас са с хардуер на няколко години, обикновено 2010-2013 (вярно, има уистлъри и модел 2017, но само като им гледам цената и ги сравнявам с предните модели, нещо ми казва, че е по-добре тази покупка да не бъде извършена), докато руските са производство 2016 или 2017.

Увеличаване на успеваемостта чрез принизяване на мераците

SilverStone Fuji

SilverStone F1 Fuji е най-малкия модел в продуктовата гама на компанията, обаче засича маломощни и пулсови излъчватели. Твърдят, че радарната му част е аналогична на монакото, което е мега яката работа. А като отчетем и цената от под 50 лева, не знам какво да кажа. Вярно, няма нормален LCD или OLED, обаче за тия пари човек няма какво много да се муси на такъв недостатък. Истински недостатък, поне за мен, е отсъствието на auto mute.

Street Storm

Street Storm STR-5210EX доста прилича на сълвърстона, включително по цена и липса на автоматично мютване. Дават го като доста чувствителен, има безобразните като бройка 4 градски режима и отзивите са много добри.

Stinger

Stinger S650 ST е (към момента на писане на материала) най-високия представител на линията на Stinger. На външен вид прилича на Whistler, в това число и в дисплея. Също засича маломощни и пулсови излъчватели. За разлика от горните, има предимството в градски режим да не изключва напълно X банда, а да смъква чувствителността му. Което за нашите условия е супер, понеже писне ли ти на хикс, знаеш че униформения гражданин със стационарното радарче е отсреща. Има и английски език и като цяло направо си е одрал кожата на по-скъпите уистлъри, но при цена от едва стотина лева.

Аре, че ше метеме

Отне дни наред на комуникиране със съветски магазини и отправяне на въпроси извините, пожалуйста, бихте ли шипнали до държавата България, да оная същата, в която ви продават съборетини на плажа за по половин милион. И съответните отговори не. Накрая любезните джентълмени от SilverStone F1 ми казаха няма проблеми, обаче скъпичко ще ти дойде с 40-те лева, които руските пощи искат за доставка и процентите комисионни при трансфера (100% предплата, соре). Върху тях аз добавих значително по-високата цена на радара в собствения им магазин спрямо други магазини и митническите сборове, които ще платя при пристигането му и като калкулирах едно на друго и сметнах, че въпреки всичко това ще ми стъпи колкото най-тъпия Whistler, бях готов да кажа ОКЕЙ, ПРАЩАЙТЕ ГО, ЧЕ ШЕ СЧУПА ТОЗ ТИЛИВИЗОР!!!

Обаче колкото повече време минаваше в комуникация, чакане, мислене, смятане и чудене, и колкото повече нощи преспивах с идеята, толкова повече започнах да се газирам на липсата на избор и хилядата перипетии, които трябва да премина за такъв елементарен продукт и съответно чайниците ми лека-полека започнаха да кипват, а нервността да ме обзема. Затова проверих какво се случва на БГ пазара и ако ще се занимавам с тъпни, да грабвам там един Pro 68 или 78 и да пиша въпроса приключен.

И ми стана лошо.

Първо, цените са станали някаква пълна шега. Whistler Pro 68XRi е станал 330 (словом: триста и тридесет) лева?! Pro 78XRi е 470 (словом: четиристотин и седемдесет) лева?!? И са някакъв мега кът!? Какво се случва тука ве?! Какво промени за 3 години положението на пазара, че саданли в категорията под 300 лв не можеш да купиш нищо, което да е дори близко до приемливо използваемо?! И понеже инстинктивната ми крачка след подобни безчинства е да се засиля в ebay, се втрещих, защото ме посрещна същата потресаваща картина – тези радари просто са се изпарили от лицето на земята, а оставащите бройки са на ебати цените — един 78GXi се продава във Франция за… ох, момче… 950 евро + 150 евро доставка…

Упражнението го повтарях няколко пъти в рамките на две седмици, защото не можех да повярвам, че това се случва и почнах да си мисля, че примерно нещо браузъра ми е кеширал, или някаква тъпотия е станала. Но не. Реалността се оказа точно такава.

Приемливо читавите стари модели на Whistler сега струват колкото 50 цолов телевизор, lol.

Такова развитие наистина не бях очаквал и тоя plot twist вече ме разстрои като ученичка.

Неврастения, неврастения

За да е неврастенията пълна, на фона на всички тия събития и комуникации, една сутрин се събудих с мейл от добрите хора от SilverStone F1, които ми казваха, че всъщност с оглед на това, че са добавяли GPS координати в републики от типа на Казахстан, може би добавянето на координати за България няма да е кой знае каква драма, на което аз първо изригнах с ФАК ЙЕА, второ им пратих всички данни за България от POIplaza и генератора във форума на Рено. Те разгледаха нещата и още на следващия ден отговориха, че

няма технически пречки за създаването на база и че щом това ще помогне да разширят пазара си, ще я генерират, но ще отнеме 3-4 месеца.

Препоръката им обаче беше да не се взема сигнатурен модел, тъй като сигнатури за България няма да създават, няма и смисъл заради едното звуково оповестяване, а да се вземе нормалния Monaco. При което чичко не се бави с поръчката… или по-скоро нямаше да се бави, ако не се появиха некои, така да се каже, допълнителни неочаквани съображения…

Част последна, известна още като the final boss plot twist

След като получих финалната сума от 7800 рубли и данни за превода им, се отправих към сайта, попълних нужната форма и бях изпроводен до системата Яндекс.Деньги, чрез която да направя плащане. Моментално се усмихнах на възможността да платя с карта, въведох я и бях учтиво уведомен, че няма да мога да платя с нея. Е, какво пък, имам още една. Която получи същото отношение от сайта. Е, майната му, да опитаме тоя кашельок. Регистрация, потвърждения по есемеси и алибали. Всичко шест. Зареждане на кашельока. Ъм, с карта. Още два пъти отказ. В мен започва да се прокрадва усещането, че устремът ми скоро ще бъде подложен на големи изпитания, но опитвам и третата опция — платежната система QIWI. Която за зла участ не харесва българи и вече чувам как един глас някъде дълбоко в мен крещи, че по Тошово време всичко беше шест, а сега сме толкова меки в китката, че ако направят прайд на нациите, гаранция ще го оглавим.

Обаче нека оставим държавния параход да пори вълните накъдето си иска, а ние да се фокусираме върху назрелия в момента проблем. Тъй като имам нещо като пълна банкова информация, макар и далеч не по критериите на типичното банкиране, и след като съм се изсмял на обявените от ПИБ минимум 30 евро комисионна за превод към сметка извън ЕС, получих от колегата Наско покана за TransferWise, чрез която това плащане ще ми излезе без пари. Системата е толкова умна, че разпознава формата на руската банкова сметка и ми казва, че за съжаление има разминаване между нея и БИК-а и умираме до там. Половин час по-късно от SilverStone F1 някак едно такова естествено ми отговарят, че на тази сметка пари могат да се превеждат само с Яндекс. Ся тука мен почва да ме пере нервата вече, защото ТОВА Е АБСУРДНО БЕ, ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ СТЕ НЕ ПРОСТО БИЗНЕСЧЕ, А ПРОИЗВОДИТЕЛ, и им викам добре, няма ядове, ще платя минимум 30-те евро банкови такси, просто ми дайте нормален IBAN, на който да ги наредя и нека сме живи и здрави, защото ако това продължи още малко, положително ще са нужни лекари, които да оправят порутената ми психика и хвала на иисуса, че офиса е до лудницата, та с минимални физически усилия вече ще мога да живея срещу работата си. И хората отново със същата непринуденост ми казват, че такъв нямат и единственото, което могат да ми предложат повече, е да си намеря човек с Яндекс кашельок, който да плати радара, а ние после да си се оправяме. От тая тъпотия аз вече съм напълно в охуе и им казвам вижте, аз сега ще говоря с Яндекс и ще оправим работата. На Яндекс, разбира се, обяснявам абсурдността на ситуацията да искам да платя такава дребна сума, но като българин да не мога, защото картата ми не се харесва и те също така естествено ми казват, че разбира се, приемаме само карти от тая, тая, тая и тая бивша република, но ти, като българин, ако искаш, може да експлорнеш опциите тип превод през Western Union.

Към този момент ситуацията вече е толкова абсурдно забавна, че е трудно и да се ядосаш.

И тогава се появи бате Сашо, който каза абе, ти знаеш ли, че има едни неща Cashterminal, дето уж поддържат зареждане на Яндекс кашельок. И аз мигом се сетих за тия червени, никому ненужни киоски, които съм запомнил с това, че можеш да си заредиш World of Tanks акаунта с реални пари. Такъв имаше в супермаркета в рума до нас, но откакто станаха реорганизациите там, вече го няма. А и други немаловажни въпроси ми изникнаха междувременно. Например възможно ли е човек да зареди конкретна сума в рубли в кашельока, по какъв курс ще му бъде пресметната и колко ще му струва услугата. Според сайта, поддръжката работи до 23 часа, затова отправих своето запитване към тях, на което никога не получих отговор. А и гледайте сега, аз съм човек първичен, и още първия поглед към страницата с екипа ме изпълни със скепсис към услугата.

Прибрах се и отчаян направих пост във Фейсбук, че като вече наистина последна мярка, издирвам руски гражданин със съответните кашельоци, който да извърши плащането, па аз ще му преведа парите по човешкому. От там бате Петър ми пише, че има един руснак, който ще свърши работата и почти тръгваме да вършим работа и достигаме до основния проблем – превода на деньгите. И стигаме до уникалната за нашето съвремие глобална опция:

криптовалутите…

Аз съм от ония педали, които не изповядват вяра в анонимността и свободата на криптовалутите. Напротив, виждам ги като кибер версия на отмиращата фиатна монетарна система, но в никакъв случай по-добра алтернатива за моето лично благополучие. Не вярвам в непоръбеността и добрите намерения зад тях. Просто не вярвам и това е. И единствения начин, по който третирам случващото се в сферата в момента е като дотком балона от началото на милениума. И по тази причина имам само дребни суми в няколко различни валути и не мога да заплатя поръчката по този начин. Но бате Петър иска да ми помогне и казва аз ще платя с крипто на човека, ти после ще ми пуснеш банков превод и това е. Обаче има един такъв пиниз…

колкото и да съм си навил нещо на пръста, има един момент в житейската ми философия, според който, ако нещото отказва да се случи по лесния начин, значи срещу него работят фактори, които предотвратяват случването му и има причина отвъд мен и моето навиване на пръста, която казва, че това не бива да се случва в този момент и по този начин и толкова.

Един вид, не е писано. И за мен тия многостъпкови итерации са ясен символ, че тази покупка може би все пак не бива да бъде осъществена, или най-малкото, докато не настъпи по-благоприятен момент във вселенските вибрации, или каквото там джурка вероятностите и пътя ни в живота. Пък и най-малкото е нелепо мой познат да плаща на свой познат, който да ходи физически до магазин в Санкт Петербург, да купува физически девайса, да опакова физически девайса и да ми праща физически девайса.

Нелепо е защото аз това за никой няма да го направя и не ми се струва редно някой да го прави за мен. Нарушава се вселенския баланс така.

Затова оставяме тази схема и опитвам нов, този път, наистина последен номер – колегата Жоро (един от колегите, дето първо купиха китайска бангия) оня ден си купи от единствения руски ибей продавач един Whistler Pro 78XRi и аз отивам при тоя човечец и му викам батюшька, дай да направим една шмекерия – ти ще ми купиш и листнеш тоя радар, а я че ти го плáтим през PayPal. Човекът вика няма проблеми, ама да ти не излезе твърде скъпо, че ще дойде на $140-150 с доставчицата. Я си вземи, вика, и ти като жорката един Whistler – кеф ти с GPS, кеф ти без. И аз много мислих по въпроса. Обаче за мен уистлъра е просто last resort. Защото този път искам GPS, искам бе и това си е. Отделно, ако взема монакото, ще имам възможността да направя side-by-side сравнение между двата при ревюто и да оценя развитието на 78XRi спрямо първия 78.

И така съм оставил живота да си тече покрай мен и съм решил, че ще преспя няколко дни с идеята и няма да я изнасилвам повече и накрая ще взема каквото дойде, а може и нищо да не взема, и влизам в магазина до нас и установявам, че на входа се е завърнал Cashterminal-а. И понеже съм единствения клиент в магазина, си позволявам да разгледам по-обстойно нещата. Но тъй като никъде по терминала не пише колко точно е комисионната, на какъв курс се обменят парите и така нататък, бате Сашо вика — бе я пусни един лев и провери. Пущам аз левче, обаче теринала такива дребни суми не ги ебава и се налага да пусна още 10. И тъй като на телефона си вече съм инсталирал Яндекс приложението, след 10 секунди кашельока ми изпищява и се оказва, че е зареден с 360 рубли. От там нататък следва едно трескаво подаване на банкноти от мен и гълтането им от автомата и нови 10 секунди по-късно весело изпищяване, че вече съм горд собственик на 7895 рубли и няколко копейки в Яндекс кашельока си.

Тук аз звучно изпсуввам, прибирам се и чрез формата от сайта на SilverStone F1, хвала на нашия господ бог, неговите супурнайсе апостоли и тяхната благословия, най-накрая извършвам плащането, бе!

Но понеже още имам едно на ум, им бия мейл да потвърдят получаването на парите и на следващия ден получавам отговор, че са получени и пищящата кутия е на път към мен.

доставка

Добре, добре, аре спокойно вече, кажи колко та одрусаха и друм

Курсът на Cashterminal-а от 33, вместо 35 рубли за лев оскъпи всичко с 10-12 лв, което на фона на целия тоя зор (и, напомням, минимум 30 евро комисион при банков трансфер) хич не е болка за умиране…

yandex.money

… а грубо конвертирана окончателната сума на това мое приключение възлезе на:

Самия радар SilverStone F1 Monaco: 6500 рубли
Доставка: 1300 рубли
Превод от Cashterminal към Яндекс кашельока ми: 241 лв за 7895 рубли и някви копейки
Плащане на 7800 рубли през Яндекс кашельока ми към кашельока на търговеца: 0 рубли комисионна от Яндекс*
ДДС на митница: ~42-3 лева** 0 лева***
Тотал: ~283-4 лева** 241 лева***

* държа да го отбележа ей така, като паметка, щото при нас конюнктурката с финансовите услуги е друга
** очаквани
*** в действителност; беше изпратено като пакетче между две физически лица, без декларирана стойност, но описано надлежно, че е радар-детектор

Бонус: руски сайтове, които потвърдено са ок да пратят радар детектори до България

официалния SilverStone F1
официалния SDSOUND, производители на 4 бранда детектори
antiradar.ru
intl-radar.com

Бонус: заключение

Искреното ми убеждение е, че сме нечий лабораторен експеримент — мишки, които живеят в лабиринт, а едни хора отгоре наблюдават и имат план за нас. И това колко искаме и сме се навили за нещо, в случая радар детектор, няма никакво значение, ако мишият ни път не предполага да го притежаваме в този момент. И каквото и да ви говорят там с мотивационен патос и разни такива илюзорни претенции, че ако много искаш нещо, накрая то ще се случи, е пълна глупост, колкото да се канализира правилно излишната човешка енергия и да се губи време и ангажираност в пълни тъпни. И сигурно има хора, все пак светът е достатъчно голям, за които бухането в една точка е много жизнеопределящо и важно, и когато в крайна сметка след упорито бухане, постигнат желания резултат, ще изпитат удоволствие и чувство за завършеност. Или де да знам какво ще изпитат, грам не ме вълнува какво се случва в ограниченото им съзнание. За мен обаче единственото удоволствие в живота е от лесното постигане на желаното. Затова в момента съм 50/50 в чувствата си към всичко, което се случи. От една страна, това е много полезен опит за мен на много нива. От друга, усилията и пречките убиха удоволствието ми и се чувствам като след секс, който правиш само колкото да не ти посинеят топките, но всъщност много повече ти се спи.

Друг извод е, че независимо от развитието на технологиите и там детските ни радости от типа да си мислим, че сега с телефончето можем да правим всичко и няма ограничения за възможностите ни, геополитиката и деленето на наши и ваши винаги ще се явява брутална бариера пред всяка инициатива и технология. За мен, като “гражданин на света”, какъвто искам да се приемам, това е особено осезаемо. Защото аз например нямам нищо против руснаците. Те не са ми врагове. Не са ми и fuck buddies, но със сигурност не са ми врагове. И бих пазарувал от Русия редовно, ако не бях се сблъскал с бетонната стена на невъзможността това да става лесно, противно на цялото дигитализиране, отваряне, глобализиране и други тъпотии, които ни твърдят от разни медии. И това, че световната конюнктурка е изкуствено насрана, за да могат едни лица да си мерят пишките в състезание с награден фонд космическо количество нули зад първата цифра, а аз в случая съм в неправилната за моята покупателна визия гемия, само демонстрира ограничеността на правата и свободите, които си мислим, че имаме.

p.s. Петър в коментарите ми напомни нещо не по-малко важно, с което неминуемо се сблъсках в хода на рисърча — покупката от Китай. Накратко, след като обходих Aliexpress, ама наистина подробно, няма една-едничка апаратура, която мога да кажа, че би си струвала риска пред руските, или дори най-калпавите уистлъри.

7 дни по-късно

SilverStone Monaco

  1. popo says:

    Ха, май са ти цепнали дирника, та така ревеш.

  2. Longanlon says:

    Ся остава да се зачетеш в развитието на китайските технологии в тая област и да поръчваш от алиекспрес…

    Или да спреш да караш като изтърван :Р

    • pro says:

      А, добре, че ми напомни да го добавя, понеже и от там минах.