Изберете българското

Някои от вас, предимно от фейсбук и туитър кръговете ми, знаят, че от началото на годината се захванах с качествено ново начинание. Нещо, което винаги съм искал да направя, но никога звездите не са били подредени така, че да се получи реална възможност. Разработката на игра. Е, през декември от един случаен или не толкова случаен разговор и от дума на дума се зароди една нова перспектива в отношенията ми с един агент и двамата сформирахме инди геймдев екипче. Проектът ни се казва Outer Space Exiles и е сайфай хибрид между RTS, RPG и tycoon с изключително интригуваща история, написана лично от мен. Добрата ми идея е догодина дори да напиша едноименна книга, като остане малко време.

Малко за играта и защо изобщо я правим. Просто защото няма такава игра, а ние винаги сме искали да играем точно това. Ако сте любители на игрите, па макар и спорадични, знаете, че всяка стратегия е съпроводена с безумно цъкане по фабрики и идиотски заводи с цел безкрайно производство на единици и всяка битка се решава не толкова с чалъм, колкото с производството на определено количество определени единици. Което е мега, ама мега досадно и прави всяка игра, па дори и най-доброто нещо докато Planetary Annihilation не бъде завършена, а именно предшествениците й Total Annihilation и Supreme Commander да не провокират кой знае какви емоции към произведените единици. Всички те са expendable в името на каузата, която е да набиеш другия. Булшит казахме ние. В Outer Space Exiles се случва точно обратното. Играчът ще трябва да цени единиците си и да го боли яко сърцето и дупето когато някоя от тях умре заради неговата дебилщина, или реши да напусне колонията. Защото основната врътка е, че всяка една от нашите единици има собствена идентичност, характер и взема собствени решения какво да прави и как да се държи с останалите. И ако животът в колонията не й хареса заради куц мениджмънт, просто си хваща следващия кораб и си бие камшика и оставя играча с тъпо изражение и поука. Защото в тази игра играчът няма директен контрол върху единиците и когато някоя от тях тръгне с куфари под мишницата да си ходи, може само да я гледа глупаво как се отдалечава. Страшничко звучи на първо четене, но пък е онова, което поставя играта ни в своя собствена лига.

Една друга работа, която одмах се набива на очи, е визуалния стил. Той се получи полу-случайно с дизайна на първия смислен модел след няколко ентусиазирани изцепки. Стилът е супер минималистичен и граничещ с гротеската, защото съчетава черти и части от животни и растения. Освен това телата имат свойството да не са изцяло съединени, демек крайниците не са свързани с трупа, а китките са отделени от другата част на ръката. Защо? Защото сме леко фрийки в главите. И защото перфектно се връзва на всичкото ни. Затова и визията получи определението “comics-neon”.

Накратко Outer Space Exiles е сайфай игра, в която умни и одухотворени, но разчленени и убер минималистични единици се щурат на своя глава по планета в търсене на мотивиращи и интересни за правене неща, докато играча поема ролята на мениджър на колонията, където те живеят и която трябва да осигури доброто и сигурно пребиваване на същите, предоставяйки им стоки и услуги, от които те имат нужда. С една дума – симбиоза.

Защо разказвам това и какво точно означава заглавието. В последните 7 месеца и двамата я карахме на мускули и инвестирахме цялото си време и страст само и единствено в играта. В преследване на мечтата един вид. До дупка. И буквално до последните кинти. А без лев игра трудно се прави. Затова, ако ви дреме за игрите, за идеята, за каквото и да е и имате възможност, ще ви обичаме от цялото си сърце, ако ни помогнете. Помощта има много измерения, не само финансови. Все пак наясно сме в какви насрани времена живеем. Харесване, споделяне, говорене – всичко това е от полза и все нещо добро ще се случи накрая.

Линкът на кампанията, който можете да споделяте >>> http://igg.me/at/outerspaceexiles/

Благодаря! <3