Душа назаем

16 06 2009 @ 12:31Trackback
Етикети: , ,
Категории: четиво
happy
14 коментара

Знаете ли какъв ми е проблемът? Че искам да чета, а няма какво. Осъзнавам привидната абсурдност на твърдението, но това е реалността. Затова и напоследък чета много по-малко художествена литература, отколкото ми се иска. Всичко ми е едно сиво, скучно, изсмукано и на моменти направо недоумявам с кой акъл някой е пуснал такава чекия на пазара. Което е и най-големият ми страх – да не се окаже, че и моите неща всъщност са безобразна чекия, а аз самодоволно смятам, че съм ебахти шефа. Но това скоро ще се разбере.

Само за последните два месеца съм започнал и захвърлил над 10 книги. Не ме грабват. Или пък са ми откровено постни. За да не си помислите, че говоря с гъза си, ето ви кратък списък на скрапа: Олег Чорни – Eй, you; Мартин Паж – Как оглупях (големи хвалби за тая, голямо чудо, награди и прочие); Фредерик Бегбеде – Windows on the world; Георги Господинов – Естествен роман; Катя Атанасова – Неспокойни истории; две на Иля Стогов, чиито имена дори не помня и не се сещам даже къде съм ги забил след като ги хвърлих потресен. За Проект троица на Карбовски и компания отбрани алкохолета мога да кажа единствено – пичове, ебахти злето!

А като вземеш да четеш нафуканите рецензии на задната корица на бъларските книги, писани от солташаците на автора – други видни писатели, няма как да не ти стане тъпо при мисълта колко евтино хората си плюят на имиджа. Имало е случаи, в които хора са идвали при мен с идеята да популяризирам някакъв проект или нещо друго чрез блога. Естествено, не бих имал нищо против, ако действително си струва. Но не съм толкова зле, че да популяризирам неща, в които не намирам себе си.

Душа назаем

Всъщност, единствените книги, които започнах и с удоволствие завърших докато изхвърлях горните в различни краища на къщата бяха две на Суворов и Бог Върнън Литъл, които препрочетох и Душа назаем на Тишо. Тишовата я четох около 20 дни, защото обичам да чета бавно и препрочитам определени моменти. Снощи стигнах до епилога, току-що го свърших. Хареса ми. Бих казал, даже много. Няма да избълвам поток префърцунени тъпни, за да звуча убедително. Вместо това ще приведа най-важния довод. Смятам, че е една от много малкото български книги, които заслужават да бъдат купени *.

* Имам радикално нова идея за глобална промяна на бизнес модела за търговия със софтуер, филми, игри, книги и музика, за която ще стане дума по-нататък. Вероятно някоя вечер, когато се напия и изнервя от поредното несмилаемо ентъртейнмънт лайно.

  1. djstoned says:

    “Too darn soulful (the story of Northern Soul” D.Nowell

  2. m1nd says:

    Щом си намерил нещо, значи все пак положението не е толкова зле. А и четенето изисква специално отделено време и емоционална настройка, за да бъде удоволствието пълно. Или поне при мен е така.

    Поздравления за новия блог.

  3. Villy says:

    Мога да препоръчам Безкрайна нощ на Мартин Ралчевски. На фона на купа съвременни тегавини, които съм чела напоследък си беше яко преживяване. 🙂 Няма малоумни опити за оригиналничене и пасажи за които да се чудиш тоя какво е пушил/пил докато е писал..

    Проблемът е че някои я определиха като леко “женска” и си е 😉
    Тук http://ralchevski.blogspot.com/ има откъси и от Нощта, и от другата му книга.

    • Виолета says:

      Като стана дума за Ралчевски не мога да не се включа. Изключително талантлив млад писател. Аз съм прочела и Безкрайна нощ и Горски дух. Жалко че никой не го рекламира. Ако хората знаеха за него със сигурност щяха много да го четат. Просто книгите му са много различни от останалите, а и интересни…

  4. Bamfi says:

    на мен лично “Естествен роман” ми допадна (за разлика от “Неспокойни истории”), но повече ми харесват книжките на Радослав Парушев, Богдан Русев, също и “18% сиво” не беше хич лоша..но те може и да влизат в графата “книги с нафукани рецензии от приятели на задната корица” (:

  5. Katz says:

    Подкрепям Bamfi за първото и последното заглавие.

  6. Longanlon says:

    ако искаш интересно българско – пробвай богдан русев

  7. linnah says:

    Пратчет, но само на английски. Самият жанр, в който го категоризират, не ми допада, но пък неговият стил на писане е един път.

    И “Портретът на Дориан Грей”, пак на английски, на Оскар Уайлд. Предполагам, че си я чел, но държа да я спомена, защото е единствената книга, коята съм чела 5 пъти 😉

  8. Сплескан хуй? says:

    Не говориш с гъза си, но мислиш с него

  9. иво says:

    “Крайцерът Юлисис” – Алистър Маклейн

  10. Jacko says:

    Поздравявам ви за изказването ви за Ралчевски. Споделям мнението, че книгите му са жестоко готини. Кефят ме много. ;–)

  11. кор says:

    Uha Ами Дилов,дето и той се изявява като пистаел милия – просто смешка.

  12. зоро says:

    Ей това е брутална книга: http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=21396

Click here to cancel reply.