Вината на месец март

Този месец много през просото го подкарах. 1/3 от изпитите вина дори не ги снимах и за беля вече не помня кои бяха. Някои бяха добри, други не до там, ама ха де…

Добрите

Ей го на – Уникатото рубин не знам защо не съм го снимал, при положение, че беше едно от добрите вина и само паметката, която съм си оставил на драфт ми припомни за него. Страхотно ми хареса. Рубина си го обичам и това е, но този е наистина много ярък. Яко таниново усещане през цялото време. Отдавна не бях срещал утайка във вино, мани пък сериозна. Ранния мелник на същата изба от предния месец нямаше такава. Странно. Определено ще го пия пак.

Много е странно, че на следващия ден, след като са изкорах от отайката в уникатото се сблъсках с не по-малка в туинса. При него също има ясно изразен, много силен танинов елемент, само че с по-висока киселинност. Забелязвате ли как ставам все по-вещ? Скоро ще започна да говоря за “сочен нос”, макар първата ми асоциация да е със синузит, а след това като едното нищо ще ескалирам до “запомнящ се послевкус”, каквото и да значи тая хуйня.

На кантар съм. Не знам. От една страна първоначално ми хареса, от друга после ми докиселя.

Още като гледах по Фиеста предаването за избата със странно име пожелах да опитам продукцията й. Според описанието тя (продукцията) е в средния и висок клас (което на нашия сбъркан пазар подлежи на широко тълкувание). Етикетът също носи това усщане със стилната си издържаност. Макар и леко консервативен общия имидж говори за намеренията на грузинеца с парата, който стои зад нещата. Конкретно това струва 14 лева и мисля, че е най-евтиния представител на избата, но за вкуса ми е перфектно. Отново лесно едно от най-добрите български вина, които съм опитвал. Много ми се иска да направим и едно посещение на място с дегустации и всичкото му.

Намирам го за по-слабо от другото, но единствено защото мерлото не е моят сорт, както съм казвал поне 10 пъти. Каберне франът страшно ми харесва, но в този случай дори той не може да разведри скуката на мерлото, което доминира в сетивата ми. Въпреки него виното е едно от много добрите български, за които гласувам с две ръце. Консервативно е някак, така че предполага по-сухичка компания, но е много добро. Има силен танинов послевкус, ако това ще даде отражение на мнението и преценката ви за покупка.

Не до там добрите

Това вино отговаря на въпроса на Боби от предния месец дали седемтяхто грозда на Катаржина са два пъти по-добри от два пъти по-евтините вина. Със сигурност са много по-добри от това кюве, което дори не е два пъти по-евтинно.

Meh. Вино за напиване от мъка сам. За такива случаи е перфектно. За останалите нещо не го бива.